Определение № 423 от 13.02.2024, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Гражданско дело 289/2022
- Вид
- Определение № 423
- Подписан
- 13.02.2024
- Състав
- Антоанета Драганова Андонова Парашкевова
Цитирани разпоредби
- чл.130 · Граждански процесуален кодекс
- чл.140 · Граждански процесуален кодекс
- чл.253 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274,ал.1,т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.428,ал.1,изречение второ · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 423 гр. Бургас, 13.02.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Антоанета Др. Андонова
Парашкевова като разгледа докладваното от Антоанета Др. Андонова Парашкевова Гражданско дело № 20222100100289 по описа за 2022 година Ищецът „Централна кооперативна банка“АД,ЕИК 831447150 със седалище гр.София чрез пълномощника адв. Ромил Златанов с адрес на адвокатската кантора гр.София,ул.“Врабча“№ 8 в съдебно заседание,проведено на
05.02.2024 год. е отправил искане за прекратяване на производството по настоящото дело,като твърди,че е налице процесуална пречка за упражняване на правото на иск,а именно налице е влязла в сила заповед за изпълнение № 905 от 05.12.2014 год. ,издадена по ч.гр.д.№ 970 по описа за 2014 год. на Районен съд-Несебър.Счита,че определение № 2001 от 16.12.2021 год. по в.ч.гр.д.№ 2130 по описа за 2021 год. на Окръжен съд Бургас,постановено в производство по чл.274,ал.1,т.1 от ГПК не разрешава със сила на пресъдено нещо въпроса за своевременността на подадените от ответниците възражения срещу заповед за изпълнение
№ 905 от 05.12.2014 год.
,издадена по ч.гр.д.№ 970 по описа за 2014 год. на Районен съдНесебър,поради което това определение не е обвързващо за настоящия съд,който разглежда иска по чл.422 от ГПК.Представя заверени копия от покани за доброволно изпълнение и разписки към тях.
Ответниците Б. К. Н. и И. К. Н. чрез пълномощника си адв. Николай Русинов в нарочно писмено становище в предоставения им в съдебно заседание срок заявяват,че възражението за недопустимост на производството по делото е неоснователно.Преповтарят съображенията на Окръжен съд Бургас в производството по в.ч.гр.д.№ 2130 по описа за 2021 год., като ги допълват с 1 твърдения за необходимост в разписката към поканата за доброволно изпълнение да бъде изрично отбелязано ,че освен поканата се връчва и заповед за изпълнение,тъй като заповедта е отделен и самостоятелен документ и не може да се изпраща като допълнение към други книжа, тпоради това,че не е приложение към друг документ.Позовават се на съдебна практика.
Окръжен съд Бургас като обсъди доводите на страните и събраните и представени по делото доказателства, намира следното:
Налице са основания за прекратяване на производството по настоящото дело,тъй като предявеният иск е недопустим.
Заповед за изпълнение № 905 от 05.12.2014 год. ,издадена по ч.гр.д.№
970 по описа за 2014 год. на Районен съд-Несебър е влязла в сила на 30.01.2015 год.,като възражения по чл.414 от ГПК срещу нея са постъпили на 24.08.2021 год. ,т.е. повече от 6 години след стабилизирането й.Определение № 2001 от 16.12.2021 год. по в.ч.гр.д.№ 2130 по описа за 2021 год. на Окръжен съд Бургас не се ползва със сила на пресъдено нещо,нито със стабилитет и не освобождава настоящия съд от задължението като съд в исково производство самостоятелно да провери и прецени наличието на положителните процесуални предпоставки и липсата на отрицателните процесуални предпоставки за съществуване и надлежно упражняване на правото на иск по чл.422 о ГПК.Дори и да е взел отношение по процесуалните предпоставки в определението по чл.140 от ГПК ,този въпрос може да бъде преразгледан в хода на производството по делото до приключването му във всички инстанции,включително в настоящата,стига да не се е стигнало до прекратяване на производството по делото.Преразглеждането може да се основава по арг. от чл.253 от ГПК на пропуск или опущение или на изменение в обстоятелствата.
В настоящия случай съдът в определението по чл.140 от ГПК погрешно е приел,че въпросът за своевременността на възраженията и за влизането на процесната заповед в сила е разрешен с обвързващ го съдебен акт.
Видно от съдържанието на находящите се в изпратената в изпълнение на искане на настоящия съд от Районен съд-Несебър папка със заверени копия от книжа по негово ч.гр.д.№ 970 по описа за 2014 год. копия от покани за доброволно изпълнение до всеки от двамата ответници,връчени им на 2
15.01.2015 год.,предвид надлежно оформените разписки към тях,с поканите са били връчени и две заповеди за изпълнение, едната от които № 905 от 05.12.2014 год. по ч.гр.д.№ 970 по описа за 2014 год. на Районен съдНесебър .Поканите и разписките към тях със същото съдържание са представени от ищеца в заверени копия при проведеното открито съдебно заседание на 05.02.2024 год. и се намират на листи 127,132,133 и 134 от настоящото дело.Поканите са съставени,оформени и попълнени изцяло в съответствие с образец –приложение № 21 към чл.3,т.1 от Наредба № 7 от 22.02.2008 год. за утвърждаване на образците,свързани с връчване по ГПК.В самите образци по Наредбата е посочено точно на кое място в тях следва да бъдат вписани номера и датата на връчваната заповед за изпълнение,както и номера на делото,по което е била издадена и това е място е лицето на поканата за доброволно изпълнение,около средата,в абзаца,който започва със следния текст „На основание чл.428,ал.1,изречение второ от ГПК Ви каня в двуседмичен срок от връчване на настоящата покана с приложение заповед за изпълнение …“,като точно на това място е попълнен номера на заповедта за изпълнение: № 905,датата на издаването й: от 05.12.2014 год. както и номера на делото и годината на образуването: по ч.гр.д.№ 970 по описа за 2014 год. на Районен съд-Несебър. Образецът,видно от приложение № 21 от Наредба № 7 не съдържа възможност ,а следователно съдебният изпълнител няма право по собствено свободно усмотрение и виждане да попълва или да допълва съдържанието на образеца,освен на местата,на които образецът изрично допуска това.Място за попълване на номер и дата на заповедта няма в образеца след текста два абзаца по-долу от посочения,гласящ
„Приложено,изпращаме Ви препис от подлежащия на принудително изпълнение акт.“,нито в самата разписка към поканата за доброволно изпълнение,след думите
„Днес…г.връчих тази покана“.Следователно,връчването на заповед за изпълнение № № 905 от 05.12.2014 год. по ч.гр.д.№ 970 по описа за 2014 год. на Районен съдНесебър е извършено с изискуемия от законодателя образец ,а образецът е попълнен изцяло в съответствие с Наредбата.Именно в образеца е посочено,че заповедта се връчва заедно с поканата за доброволно изпълнение като приложение към нея.Обстоятелството,че копието от заповедта за изпълнение е задължително приложение към поканата за доброволно изпълнение и се връчва заедно с нея е отбелязано и в мотивите 3 на определение № 356 от 22.06.2015 год. по ч.т.д.№ 274 по описа за 2015 год. на първо т.о. на ВКС-последно изречение на абзац 1,стр. 3 от определението,приложено от ответниците в копие към становището им.Останалите разяснения в съобразителната част на това определение на ВКС са относими към фактите по конкретното дело,които не са идентични с настоящите. В производството по ч.т.д.№ 274 по описа за 2015 год. на първо т.о. на ВКС е било безспорно пред всички инстанции,че в поканата за доброволно изпълнение са били вписани номер и дата на издаване и номер на заповедно производство на друга заповед за изпълнение ,а не на процесната заповед за изпълнение,независимо,че поканата е възпроизвеждала съдържанието на вярната заповед за изпълнение.В настоящия случай в поканата за доброволно изпълнение са вписани верните номер,дата на издаване и номер на заповедно производство,които се връчват заедно с нея. В производството по ч.т.д.№ 768 по описа за 2011 год. на Второ т.о. на ВКС е прието,че от връчената покана за доброволно изпълнение не е било видно копие от заповедта по чл. 417 ГПК да е връчена на жалбоподателя,т.е. в поканата за доброволно изпълнение не е била описана и заповед за изпълнение. В настоящия случай ,както бе отбелязано по-горе,от лицевата страна на поканата за доброволно изпълнение
,около средата на текста изрично е вписано,че се връчват две заповеди за изпълнение ,едната от които е № 905 от 05.12.2014 год. по ч.гр.д.№ 970 по описа за 2014 год. на Районен съд-Несебър.
С оглед на изложеното по-горе е налице процесуална пречка за съществуване на правото на иск ,а именно липса на правен интерес,тъй като ищецът разполага със стабилен ,подлежащ на изпълнение акт-влязла в сила на 30.01.2015 год. заповед за изпълнение № 905 от 05.12.2014 год. по ч.гр.д.№ 970 по описа за 2014 год. на Районен съд-Несебър,поради което и образуваното на 25.02.2022 год. производство по настоящото дело е недопустимо и следва да се прекрати.
По изложените съображения и на основание чл.130 от ГПК съдът ОПРЕДЕ.:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 289 по описа за 2022 год. на Окръжен съд Бургас.
4
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд Бургас в едноседмичен срок от връчване на преписи от него на пълномощниците на страните-адв. Ромил Златанов като пълномощник на ищеца и третото лице помагач на ищеца и адв. Николай Русинов като пълномощник на ответниците .
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________ 5