Определение № 184 от 09.04.2024, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 184 гр. Благоевград, 09.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ДЕСЕТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анета Илинска като разгледа докладваното от Анета Илинска Търговско дело № 20241200900013 по описа за 2024 година

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба с вх.№768/19.01.20 23г., подадена от „ИНВЕСТБАНК“АД, ЕИК 831663282, със седалище и адрес на управление: гр. София, район “Триадица“, бул.“България“ № 85, представлявано от С. М. и М. С., срещу Г. У. М., гражданин на Република ****, роден на **** г. в *** с адрес: ****

С исковата молба е направено искане да бъде осъден ответника Г. У. М. да заплати на

„ИНВЕСТБАНК“

АД следните суми,представляващипросрочените, неплатени, дължими и изискуеми задължения, произтичащи от Договор за банков кредит в евро № 051/26.09.2007 г., представляващи част от общо дължимата сума в размер на 253 444.32 лева(двеста петдесет и три хиляди четиристотин четиридесет и четири лева и тридесет и две стотинки). Претендираните вземания, към момента на подаване на настоящия иск -19.01.2024 г. са в общ размер на 136 014.56 лева (сто тридесет и шест хиляди и четиринадесет лева и петдесет и шест стотинки), от които: 43 639,52 евро(четиридесет и три хиляди шестстотин тридесет и девет евро и петдесет и два евроцента), представляваща просрочена главница, формирана от дължими вноски, ведно със законна лихва за забава, считано от 19.01.2024 г. до окончателното изплащане на вземането:1 054,84 евро(хиляда петдесет и четири евро и осемдесет и четири евроцента), представляващи просрочена договорна /възнаградителна/ лихва върху главницата, формирана от дължими вноски за периода от 26.12.2020 г. до 25.09.2023 г., включително; 24 487,25 евро (двадесет и четири хиляди четиристотин осемдесет и седем евро и двадесет и пет евроцента), представляващи лихва за забава върху сумата на просрочената главница, формирана от дължими вноски за периода от 26.12.2020 г. до 18.01.2024 г., включително; 73,44 евро (седемдесет и три евро 1 и четиридесет и четири евроцента), представляваща такси за обслужване на разплащателна сметка в евро за периода от 26.01.2021 г. до 28.12.2023 г., включително; 413,46 лева(четиристотин и тринадесет лева и четиридесет и шест стотинки), представляваща застрахователни премии по служебно подновени застраховки за 2020 г., 2021 г., 2022 г., 2023 г. и 2024 г.; 150,00 лев а (сто и петдесет лева), представляваща такса за актуализация на оценка на ипотекиран недвижим имот във връзка със служебно подновяване на застраховка на предоставеното обезпечение по кредита.

С исковата молба ищецът е насочил иска си против ответника Г. У. М., гражданин на Република ***, роден на *** г. в **, с адрес: *****.

Настоящият съдия-докладчик е изискал справка от НБД „Население“, от която не е установено ответникът да има регистриран адрес на територията на РБ. Не са установени регистрирани фирми с негово участие. От служебно изисканата справка от Дирекция „Миграция“ към ОДМВР-Благоевград, се установява, че ответникът няма и не е имал статут на пребиваване в Р.България, респ. заявен настоящ и постоянен адрес.

От гореустановените данни следва, че към датата на подаване на исковата молба в съда, ответникът не е имал надлежно регистриран адрес на територията на РБ и не е фигурирал в регистрите като продължително пребиваващ чужденец, нито е имал фактическо местоживеене на територията на РБ, разбирано като място, в което лицето се е установило преимуществено да живее. Следователно не са налице каквито и да е данни по делото, че ответникът има местоживеене на територията на РБ.

Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че не е международно компетентен да разгледа предявените искове.

Съображенията за това са следните:

Ответникът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от Закона за зашита на потребителите. Съдът приема, че ответникът, като кредитополучател, е такова физическо лице, което е сключило договора не за да извършва търговска или професионална дейност, като не се и твърди, договорът да е бил сключен от това физическо лице в рамките на неговата търговска или професионална дейност, като последното и не се установява от съдържанието на договора. Ответникът не е български гражданин, както и не е гражданин на държавна - член на Европейския съюз. От извършената справка в НБД "Население" се установява, че това лице никога не е имало регистриран адрес в страната ни. Изискана е служебно информация от Дирекция „Миграция“ към ОДМВР-Благоевград, от която се установява, че ответникътняма и не е имал статут на пребиваване в Р.България, респ. заявен настоящ и постоянен адрес. Твърдението,че лицето е регистрирано като собственик на недвижим имот, находящ се в Р.България, не променя факта, че същият няма заявен настоящ и постоянен адрес на територията на страната и никога не е имал.

Това дава основание да се приеме, че ответникът няма обичайно местопребиваване в държавата ни. По аргумент от чл. 19, ал. 1 от ГПК в 2 случаите на спор с потребител, какъвто е настоящия случай не е допустимо спорът да бъде решен от арбитражен съд.

По смисъла на чл. 113 от ГПК - исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес - по постоянния. Съгласно чл. 117, ал. 1 от ГПК определената от закона подсъдност не може да бъде изменяна по съгласие на страните, като по аргумент от чл. 117, ал. 3 от ГПК - договорът за избор на съд по искове на потребители и по трудови спорове поражда действие само ако е сключен след възникването на спора, какъвто договор в казуса не е представен.

Както се посочи, ответникът няма постоянен/наст. адрес в Р. България, като не може да се приеме, че ответникът е лице с неизвестен адрес. Така по аргумент от чл. 117. ал. 2 от ГПК - съгласно който чл. 117, ал. 1 от ГПК може да се предяви по адрес на пълномощник, когато лицето - ответникът е с неизвестен адрес и няма обичайно местопребиваване в страната ни.

Съгласно разп. на чл. 4, ал. 1 от КМЧП, на българските съдилища са международно подсъдни случаите, в които: 1/ответникът има обичайно местопребиваване, седалище според устройствения си акт или местонахождение на действителното си управление в Република България или 2/ ищецът или молителят е български гражданин или е юридическо лице, регистрирано в Република България. В този смисъл, международната компетентност на българския съд не е обвързана от кумулативното наличие на визираните в т. 1 и т. 2 на цитираната разпоредба предпоставки, доколкото всяка една от тях съставлява самостоятелно основание за упражняване на националната ни юрисдикция, и такава предпоставка в условията на алтернативност. При това ще следва, че ищецът - българско юридическо лице винаги ще може да предяви иск срещу чужденец - физически или юридическо лице пред национален съд, извън случаите на приложимост на Регламент ГЕО № 1215/2012 на ЕП и на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, съгласно който другата страна по договора може да предяви иск срещу потребител само в съдилищата на държавата членка, където потребителят има местоживеене.

Не може да се спори обаче, че за производствата от и срещу потребители, следва да се прилага разпоредбата на чл. 95 от КМЧП. Тази норма, обаче описва приложимото материално право - уговореното между страните, но не определя процесуалния ред за разглеждане на споровете между страните по потребителския договор. Следва съдът да приложи разпоредбата на чл. 16 от КМПЧ, според която българските съдилища са компетентни по искове на потребител освен в случаите по чл. 4 и когато той има обичайно местопребиваване в Република България и са налице условията по чл. 95, ал.

2 от КМЧП.

С оглед на горното и като се има предвид, че съгласно чл. 28 от КМЧП международната компетентност се проверява служебно от съда, настоящият съдебен състав приема, че предявеният иск не му е подсъден. Като се 3 съобрази разписаното в чл. 16 и чл. 95 от КМЧП се следва, че в случай като настоящия - когато ищецът е българско юридическо лице, ответникът потребител, който няма обичайно местопребиване в страната ни, между страните не е налице договор за избор на приложимо право след възникване на спора, спорът не е подведомствен на български съд. В този смисъл и съдебната практика - Определение № 349 от 29.07.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 449/2022 г., II т. о., ТК, Определение № 263051 от 4.05.2022 г. на СГС по гр. д. № 6699/2017 г., Определение №1360/10.01.2024 г. по гр.д.№63036/23 г. по описа на СРС и др.

Следва и да се посочи, че не е налице и споразумение относно компетентността на съдилищата в Република България. Съгласно чл.25 от сключения между страните Договор за предоставяне на ипотечен банков кредит, "Всички спорове възникнали при или по повод изпълнение на настоящия Договор, ще бъдат уреждани със съвместни усилия на страните в него. В случай, че не се постигне споразумение, спорът ще бъде окончателно решен от компетентния съд, съгласно нормите на действащото българско законодателство".

С определение № 349/29.07.2022 г. по ч. т. д. № 449/2022 г. на ВКС, II ТО, е възприето становище, че текстът в договор за банков кредит, сключен с чуждестранни физически лица - кредитополучател и длъжник, предвиждащ, че за всички неуредени с договора въпроси важат разпоредбите на Българското законодателство, няма характера на споразумение за избор на българския съд за разрешаване на всякакви спорове, които са възникнали или ще възникнат във връзка с договора за кредит по смисъла на чл. 25, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския Парламент и Съвета от 12.12.2012 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела.

Водим от горното и на основание чл. 15 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПРОГЛАСЯВА, че Окръжен съд-Благоевград не е международно компетентен да разгледа предявените с искова молба с вх.№768/19.01.20 23г., подадена от „ИНВЕСТБАНК“АД, ЕИК 831663282, със седалище и адрес на управление: гр.

София, район

“Триадица“, бул.“България“№85, представлявано от С. М. и М. С., срещу Г. У. М., гражданин на Република ***, роден на *** г. в ***, с адрес: **** ,искове с правно основание чл.430 от ТЗ във вр. с чл.79 и чл.86 от ЗЗД .

ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото т.д.№13/2024г. по описа на Окръжен съд-Благоевград поради липса на международна компетентност.

4

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________ 5