Решение № 359 от 15.11.2024, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 359 гр. Перник, 15.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА като разгледа докладваното от ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ Въззивно гражданско дело № 20241700500510 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XX от ГПК.

С решение № 319, постановено по гр.д. № 6377/2022 г., Районен съд Перник е признал за установено по предявените от Л. И. Л. и А. Л. Л. срещу М. Т. З. искове с правно основание чл. 108 ЗС, че Л. И. Л. и А. Л. Л. са собственици на реална част с площ 14,86 кв.м., находяща се в северозападната част на УПИ *** в кв. *** по регулационния план на ***, общ. ***, с площ 789 кв.м, при граници: улица, УПИ ***, УПИ *** и УПИ ***, която реална част е отбелязана със светлокафяв цвят по т. АБВГДЕЖЗА на скицата на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, представляваща неразделна част, осъдил е М. Т. З. да предаде на Л. И. Л. и А. Л. Л. срещу М. Т. З. владението върху тази реална част, като е отхвърлил исковете по чл. 108 ЗС за разликата над 14,86 кв.м до пълния заявен размер от 15,00 кв.м.

Със същото решение ПРС е осъдил на основание чл. 59 ЗЗД М. Т. З. да заплати на Л. И.

Л. и А. Л. Л. солидарно сумата в размер на 76,66 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползването на реалната част от 14,86 кв.м, като е отхвърлил иска за разликата над 76,66 лв. до пълния заявен размер от 900,00 лв.

На следващо място, ПРС е отхвърлил предявените от М. Т. З. да заплати на Л. И. Л. и А. Л. Л. насрещни искове по чл. 61 ЗЗД за заплащане при условията на разделна отговорност 1 по ½ (една втора) идеална част от сумата в размер на 1000,00 лева, претендирана като половината от сторените разноски за СМР във връзка с укрепване и ремонт на ограда между УПИ *** и УПИ *** в кв. ***по плана на ***, общ. ***, както и по ½ (една втора) идеална част от сумата в размер на 600,00 лева, претендирана като половината от стойността на труда и материалите за ремонт на кладенец между същите имоти.

На основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 3 ГПК ПРС е осъдил Л. И. Л. и А. Л. Л. да заплатят на М. Т. З. сумата от 208,96 лв., представляваща разноски по компенсация пред първоинстанционния съд. С определение № 1493 от 08.05.2024 г. по същото дело, по молба на ищците по първоначалните искове, ПРС е изменил решението в частта за разноските, като вместо горепосочения диспозитив е осъдил М. Т. З. да заплати на Л. И. Л. и А. Л. Л. сумата от 796 лв., представляваща разноски по компенсация пред първоинстанционния съд, и е отхвърлил без изричен диспозитив молбата за разликата до пълния претендиран размер от 1492,17 лв.

Срещу решението, в частта, в която са отхвърлени насрещните искове по чл. 61 ЗЗД, е постъпила въззивна жалба от М. Т. З. (л. 10-11 от въззивното дело). Не се спори по фактите и изрично се сочи, че районният съд правилно е възприел фактическата обстановка. Оспорва се правният извод, че легитимирани от материална страна да отговарят за сторените разходи по оградата между УПИ *** и УПИ ***, в каквото се изразява претенцията, са собствениците към момента на поставянето на оградата, а не Л. И. Л. и А. Л. Л., които са придобили имота след това. Във връзка с това се сочи, че жалбоподателката З. не е знаела и не е имало как да знае кой е собственик на имота към приетия като релевантен от районния съд момент. Възразява се и срещу извода за изтекла погасителна давност. Иска се отмяна на решението в тази му част и осъждане на Л. И. Л. и А. Л. Л. да заплатят разделно претендираната сума в общ размер от 1600 лв. Претендират се разноски пред въззивната инстанция.

Въззиваемите Л. И. Л. и А. Л. Л. оспорват жалбата с отговор в срок (л. 28-33 от въззивното дело). Солидаризират се с мотивите на районния съд в обжалваната част на решението. Искат въпросната обжалвана част да бъде потвърдена и да им бъдат присъдени сторените пред въззивната инстанция разноски.

От своя страна, Л. И. Л. и А. Л. Л. са подали частна жалба срещу постановеното по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК определение № 1493 от 08.05.2024 г. Искат да им бъде присъдена разликата над 796 лв. до пълния претендиран размер на разноските пред районния съд от 1492,17 лв (л. 23-24 от въззивното дело).

Въззиваемата по частната жалба М. Т. З. я оспорва с отговор в срок (л. 39-40 от въззивното дело).

По валидността на решението и допустимостта на решението:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.

Решението е валидно – постановено е от надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, при спазена форма на съдебния акт, като в него е изразена по ясен начин волята на съда.

В обжалваната част, с която първоинстанционният съд се е произнесъл по иск с правно 2 основание чл. 61 ЗЗД, решението е допустимо. Налице са процесуалните предпоставки за съществуване и упражняване на правото на иск, като съдът се е произнесъл при спазване на диспозитивното начало в исковия процес (чл. 6, ал. 2 ГПК).

По правомощията на съда относно правилността на решението:

По въпросите за правилността на решението съдът е ограничен от конкретните оплаквания в жалбата освен когато следи служебно за интереса на някоя от страните, констатира нарушение на императивна материална норма (т. 1 от ТР 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС) или нищожността на правни сделки и отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства (ТР 1/2020 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС).

В обхвата на посочените правомощия Окръжен съд Перник намира следното:

По въззивната жалба на М. Т. З.:

В основанието на претенцията за присъждане на вземане за стойност от извършени подобрения в чужд имот е забраната за неоснователно обогатяване като общ принцип на облигационното право. Законодателят провежда принципа чрез източниците на облигационни отношения, предвидени в чл. 72 и чл. 74 ЗС, чл. 60 - 62 ЗЗД и чл. 59 ЗЗД. Тези състави задават правната рамка на отношенията между подобрителя и собственика на имота (Решение № 50164 от 18.01.2023 г. по гр. д. № 800/2022 г. на ВКС, I ГО).

При извършени подобрения в чужд имот настъпва първоначално обогатяване за сметка на подобрителя в полза на собственика. За собственика възниква задължение да възмезди подобрителя. Това имуществено разместване настъпва единствено в отношенията на подобрителя със собственика на имота към момента на извършването на подобренията. Не е налице норма, съгласно която приобретателят да встъпва в задължението на прехвърлителя на имота за възмездяване на подобрителя, нито е налице такава норма за заместване в дълг.

Единственият начин за поемане на чуждото задължение от страна на приобретателя на имота е, когато той изрично изрази съгласие в съглашение за това с кредитора-подобрител и длъжника-прехвърлител на имота – чл. 101-102 ЗЗД.

В случая по делото е установено, че процесните подобрения са извършени през 2018 г., а ответниците по насрещния иск са придобили имота през 2021 г. Ето защо, след като не са изразили по вече обсъдения начин съгласие да поемат задължението на прехвърлителя на имота за възмездяване на подобренията, те не са материално легитимирани да отговарят по този иск.

По изложените съображения въззивната жалба на М. З. е неоснователна и решението следва да бъде потвърдено в обжалваната му част.

По частната жалба на Л. И. Л. и А. Л. Л.:

В първоинстанционното производство Л. са сторили доказани разноски в общ размер от 1500 лв., от които 800 лв. адвокатско възнаграждение (л. 7 РС), 200 лв. държавна такса (л.

24 РС), 450 лв. депозит за експертиза (л. 83 РС), 10 лв. такса за вписване на исковата молба (л. 101 РС) и 40 лв. такса за удостоверение от СГКК (л. 100 РС). Претендират да са сторили разноски в размер на още 10 лв. като такси за издадени им две съдебни удостоверения, но не са представили доказателства за извършването им, поради което разноските за тези такси не 3 могат да бъдат зачетени от настоящия съд. Доказаните разноски в общ размер от 1500 лв. следва да бъдат разпределени по искове. Исковете са три – по чл. 108 ЗС и по чл. 59 ЗЗД, предявени от Л. и по чл. 61 ЗЗД, предявен от З..

При определяне на необходимата пропорция за съответно приложение на чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК следва да се имат предвид следните предварителни постановки:

- искът по чл. 108 ЗС е изцяло основателен и следва да се счита за изцяло уважен, независимо от неправилно постановения частичен отхвърлителен диспозитив по площта – площта не е индивидуализиращ белег;

- искът по чл. 59 ЗЗД е уважен за сумата от 76,66 лв., а отхвърлен за разликата до 900 лв.;

- насрещният иск по чл. 61 ЗЗД е неоснователен в пълния му предявен размер от 1600 лв.

Разноските на Л. за адвокатското възнаграждение са сторени преди предявяването на насрещния иск, поради което те се отнасят изцяло по двата главни иска (чл. 108 ЗС и чл. 59 ЗЗД). Не може да се приеме, че са направени само по иска по чл. 108 ЗС, макар в договора и пълномощното да е посочено като основание само чл. 108 ЗС. При възприемане на подобно буквално тълкуване докрай би могъл да се направи превратен извод в ущърб на частните жалбоподатели, а именно – че адвокат Б. не е била упълномощена да ги представлява по исковете по чл. 59 ЗЗД и чл. 61 ЗЗД. При солидаризиране с подхода на районния съд, използван в обжалваното определение № 1493 от 08.05.2024 г., адвокатското възнаграждение следва да бъде разпределено пропорционално по двата главни иска (108 ЗС и 59 ЗЗД) въз основа на съотношението между съответните минимални адвокатски възнаграждения по НМРАВ (1500 лв. за иска по 108 ЗС и 400 лв. за иска по чл. 59 ЗЗД): 1500+400=1900;

1500/1900≈ 80 %, а 400/1900≈20 %; след което 80% от 800=640, а 20% от 800=160.

Разноските за съдебно-техническа експертиза, платени от Л., са в общ размер от 450 лв. Те са поставили пет въпроса на експертизата, четири от които по иска по чл. 108 ЗС и един по иска по чл. 59 ЗЗД. След разделянето на 450/5 се получава по 90 лв. на въпрос. Тоест сумата от 450 лв. за експертиза следва да се разпредели, както следва: 4х90=360 лв. за иска по чл. 108 ЗС и 1х90=90 лв. за иска по чл. 59 ЗЗД.

Останалите сторени от Л. разноски се разпределят по искове, както следват:

- по иска по чл. 108 ЗС – 100 лв. държавна такса, 10 лв. такса за вписване на исковата молба, 40 лв. такса за удостоверение от СГКК;

- по иска по чл. 59 ЗЗД – 100 лв. държавна такса.

Обобщението от тези сметки е, че сумата от 1500 лв. се разпределя по искове, както следва: 1150 лв. по иска по чл. 108 ЗС (=640 лв. адвокатско възнаграждение, 100 лв. държавна такса, 10 лв. такса за вписване на исковата молба, 40 лв. за съдебно удостоверение от СГКК и 360 лв. за експертиза) и 350 лв. по иска по чл. 59 ЗЗД (=160 лв. адвокатско възнаграждение и 90 лв. за експертиза). Разноски по иска по чл. 61 ЗЗД не са сторени.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на Л. се следват изцяло сторените разноски в размер на 1150 лв. по иска по чл. 108 ЗС. От сторените разноски по иска по чл. 59 ЗЗС, също на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, им се следват 30 лв. Общо дължимите на Л. разноски са в размер на 1180 лв. (=1150+30).

4

От своя страна насрещната страна З. е сторила разноски в общ размер от 1150 лв., от които 400 лв. за защита по главните искове, 400 лв. за защита по насрещния иск, 100 лв. за държавна такса по насрещния иск и 250 лв. за въпроси към експертизата по насрещния иск.

Предвид основателността на насочения срещу нея главен иск по чл. 108 ЗС и предвид неоснователността на собствения иск по чл. 61 ЗЗД, по тези два иска разноски не се следват. Разноски се следват на основание чл. 78, ал. 3 ГПК съобразно частичната неоснователност на насочения срещу нея главен иск по чл. 59 ЗЗД, тоест само за адвокатско възнаграждение. Тъй като възнаграждението за защита по главните искове е уговорено общо в размер на 400 лв., при солидаризиране с подхода на районния съд в определение № № 1493 от 08.05.2024 г., за всеки един от исковете по чл. 108 ЗС и чл. 59 ЗЗД следва да се определи равно възнаграждение в размер на 200 лв. От тези 200 лв. на З. се следва сумата от 183 лв. предвид неуважената част от претенцията по чл. 59 ЗЗД.