Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 302 от 30.10.2023, Районен съд - Костинброд

Съд
Районен съд - Костинброд
Дело
Гражданско дело 1003/2020
Вид
Решение № 302
Подписан
30.10.2023
В сила
04.12.2023
Състав
Стефан Марков Стойков

Цитирани разпоредби

  • чл. 537, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 108 · Закон за собствеността
  • чл. 92 · Закон за собствеността

РЕШЕНИЕ

№ 302 гр. К., 30.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Стефан М. Стойков при участието на секретаря М. Г. Г. като разгледа докладваното от Стефан М. Стойков Гражданско дело № 20201850101003 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба на ищеца – В. Н. Б., ЕГН **********, предявена чрез адвокат Б. Д., срещу ответниците Б. Ц. Т., ЕГН **********, Е. П. Т., ЕГН **********, Ц. П. А., ЕГН: **********, С. В. П.,

ЕГН **********, Т. В. А., ЕГП ********** и А. С. С., ЕГН: ********** Иска да бъде признато за установено по отношение на всички ответници че е собственик на 1/3 идеална част от недвижим имот, представляващ: Поземлен имот, пл. № - 777, парцел - 4, площ по док. - 1230 кв.м., обл. С., общ. К., с. П. и собственик на 1/3 идеална част от сгради, намиращи се в същия имот – жилищна сграда със застроена площ от 70 кв.м. и паянтова жилищна сграда с площ от 30 кв.м., които поземлен имот и сгради имат административен адрес С. област, община К., село П., както и да бъдат осъдени ответниците да му предадат владението върху над описаните поземлен имот и сгради в същия поземлен имот.

На основание чл. 537, ал. 2 от ГПК иска отмяна на констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка № 135, том ІІ, рег. № 3355/02.10.2020 г., дело № 199 от 14.07.2020 г. с който ответниците, без А. С.

1

С. са признати за собственици на процесния имот и сграда.

Иска да бъде признато за установено по отношение на ищеца, че ответника А. С. С. не е собственик на процесния имот и сграда.

Твърди, че е собственик на 1/3 от поземления имот и сграда, като наследник на общия за всички страни, без А. С., наследодател Б .П.Н., починала през 1964 г., замествайки майка си С.Б., починала през 1952 г.

Твърди, че като ученик е прекарвал ваканциите си в имота още докато Б.Н. е била жива, като след нейната смърт продължава да посещава и ползва имота до смъртта на Л.В.Т. през 2015 г., след който момент е установил, че имота е заключен и няма достъп до него.

Твърди, че при справка в имотния регистър при АВ е установил, че ответниците, без А. С., са се снабдили с оспорвания констативен нотариален акт, а впоследствие с договор за продажба са прехвърлили имота в полза на ответника А. С..

Твърди, че снабдяването на ответниците с констативен нотариален акт и сключване на договор за продажба, и в двата случая за целия имот и сграда накърнява правото му на собственост.

В съдебно заседание ищецът се представлява от адвокат Д.. Поддържа исковата молба, Претендира разноски. Представя списък. Прави възражение за прекомерност на претендирани от ответната страна разноски за адвокатско възнаграждение

Ответниците Е. П. Т. и А. С. С. подават общ отговор, чрез упълномощения представител адвокат Т. Т., с който оспорват предявените искове от ищеца.

Твърдят, че са придобили правото на собственост над имота като наследници по закон на В. Т. Г., бивш жител на с. П., починал през 1983 г., който приживе го владее на собствено основание - покупка от П. /Б./ М., за периода от 1943 г. до смъртта си през 1983 г.

В съдебно заседание посочените ответници се представляват от адвокат Т.. Поддържа направеното оспорване. Претендира разноски. Представя списък

Останалите ответници не вземат становище по делото и не се явяват в 2 съдебно заседание.

Ищеца и ответниците, без А. С., са наследници на Б .П.Н., бивш жител на с. П., общ. К., починала през 1964 г. като вдовица. Дяловете на страните в наследството от Б.Н. са по 1/3 част за ищеца и трето неучастващо лице Б. Г.

Гънев от гр. С., както и общ дял от 1/3 част за всички ответници, без С..

Ответниците, освен наследници на Б.Н. са и наследници на В. Т. Г., починал през 1983 г. като съпруг на Т.Х.Г. – дъщеря на Б.Н.. Дяловете на ответниците в наследството на В. Г. са по 1/3 част за Т. В. А. и С. В. П., както и 1/3 част общо за Б. Ц. Т., Е. П. Т. и Ц. П. А., като последните трима ответници заместват при това наследяване Л.В.Т., починал през 2015 г.

Съгласно твърденията на ищеца и показанията на свидетелката К.Б. в имота до смъртта си през 2015 г. е живял наследодателя на ответниците Л. Т.

/свидетелката Б. не го обозначава с име, но посочва, че там е живял техен братовчед/, а след този момент ищеца не е имал възможност да влезе в имота, поради заключването му /по делото не е установено от кого/. Преди 2015 г. ищецът заедно с дъщеря си – св. Б. е посещавал имота и е оставал да преспива. Втория свидетел допуснат при довеждане от ищеца - В.К., посочва, че е посещавала имота с ищеца, като имота е бил празен и са оставали да преспиват.

Ответниците представят неоспорено писмено доказателства – договор за продажба на недвижим имот от 02.03.1943 г., който е с заверка на подписите от Сливнишки околийски съдия, като договора е сключен между П. /Б./ М. и В. Т. Г., и съгласно който първата продава на втория общо шест недвижими имота. Според твърденията на ответниците с отговора имота е описан в б.“е“ от този договор, където е описан като нива в местност „До село“ в землището на с. П. от 1.5 дек., при съседи н-ци на В.Д., н-ци на М.Г., н-ци на Д.А. и н-ци на М.А.. Този представен от ответниците договор е частен документ, за който са налице част от предпоставките за приложение на Закон за уреждане правата на купувачи на недвижими имоти с частни договори, но липсват доказателства за вписване. Извън това по този договор не може да се направи извод за идентичност на лицата П. /Б./ М. и общия наследодател на ищеца и ответниците. Може да се постави под съмнение и твърдението на ответниците, че имота под буква „е“ от този договор е процесния, доколкото същият граничи с улица, а друг имот от описаните в договора е обозначен 3 като граничещ с улица.

С констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка № 135, том ІІ, рег. № 3355/02.10.2020 г., дело № 199 от 14.07.2020 г., който ответниците, без А. С. С., са признати за собственици на процесния имот, без сгради в него, като дяловете според този нотариален акт съответстват на посочените по-горе дялове на тези ответници в наследството от В. Т. Г..

С нотариален акт за продажба на недвижим имот № 190, том ІІ, рег. № 3841, дело № 373 от 2020 г., ответниците Т. В. А., С. В. П., Б. Ц. Т., Е. П. Т. и Ц. П. А. са прехвърлили в полза на ответника А. С. С. правото на собственост над имота, ведно с построените в имота жилищна сграда със застроена площ от 70 кв.м. и паянтова жилищна сграда с площ от 30 кв.м., и двете в режим на търпимост. При осъществяване на цитираната правна сделка не са представени други документи за собственост освен описания по-горе констативен нотариален акт. Остава неизвестно как продавачите по тази сделка се легитимират като собственици на сградите, които не фигурират в предхождащият констативен нотариален акт, освен да се приети като собствени на основание чл. 92 от ЗС.

И двата нотариални акта са издадени от нотариус М.Ц., № 626 на НК и район на действие РС К., като са вписани.

Съгласно разписен лист поземления имот е записан на името на В. Т. Г..

При тези доказателства, установени без противоречия от приложените писмени – цитираните нотариални актове, удостоверения за наследници, удостоверение от Община К., договор от 1943 г., както и от свидетелските показания съдът намира, че всички претенции на ищеца са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

Практически ищецът не е представил или ангажирал никакви доказателства, съответно не е доказал, че наследодателят му Б .П.Н. е била собственик на процесния имот – земя и сграда. Остава недоказано твърдението, че именно неговия наследодател е бил собственик на процесния имот, на който ответниците са били признати за собственици с оспорвания констативен НА и който имот са продали впоследствие на ответника С..

Макар и да не са направени твърдения за придобиване на имота по давност или ползване на имота, по начин препятстващ изтичане на придобивна давност в полза на други лица, в това число и ответниците, съдът намира, че 4 събраните доказателства не дават основание за извод, че ползването на имота от ищеца представлява такъв вид владение или ползване, което да отрича и препятства придобивна давност от друго лице. Свидетелските показания, както и самите твърдения на ищеца са за посещения за имота и оставане за преспиване, като това се е случвало от време на време, без постоянство, което би могло да се приеме за владение, отричащо или препятстващо позоваването на придобивна давност от други лица.

При недоказване, че ищецът е собственик на имота следва да се отхвърли и иска за осъждане на ответниците да му предадат владението над имота. Този иск е формулиран като иск за целия имот, макар, че самите твърдения на ищеца и иск за собственост срещу ответниците е за 1/3 част от имота. Съдът обаче следва да го отхвърли изцяло, както е предявен.

Предвид отговора на въпроса за собствеността, като част от иска с правно основание чл. 108 от ЗС, следва да бъде отхвърлен и иска за отмяна на констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка № 135, том ІІ, рег.

№ 3355/02.10.2020 г., дело № 199 от 14.07.2020 г., след като не е доказано, че лице, различно от посочените в този НА е собственик изцяло или на част от имота. Принципно, отмяната на констативен нотариален акт при разрешаване на спор за собственост е законна последица на такъв вид решение /налице е служебно задължение за съда да отмени такъв НА след установяване, че собствеността принадлежи другиму/.

Следва да бъде отхвърлен и иска на ищеца за признаване за установено по отношение на ответника С., че е собственик на имота, след като изложеното по-горе определя недоказване на твърдяното право на собственост, а принципно остава и въпросителна за допустимостта на такъв самостоятелен иск, отделен от иска по чл. 108 от ЗС. Извън това би следвало този иск да бъде само за част от имота, след като и самият ищец не твърди, че е самостоятелен собственик на целия имот.

Предвид изхода от делото е основателно искането на ответниците Е. Т. и А. С. за присъждане на разноски. Възражението за прекомерност на договореното възнаграждение от 1 200 лева е неоснователно, след като са налице три отделни иска, които са предявени срещу представляваните от адвокат Т. ответници и е

Предвид гореизложеното съдът адвокат Т..

5

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ ИСКА НА ИЩЕЦА В. Н. Б., ЕГН **********, ЗА

ПРИЗНАВАНЕ

ЗА

УСТАНОВЕНО

ПО

ОТНОШЕНИЕ

НА

ОТВЕТНИЦИТЕ

Б. Ц. Т., ЕГН **********, Е. П. Т., ЕГН **********, Ц. П. А., ЕГН

**********, С. В. П., ЕГН **********, Т. В. А., ЕГН ********** и А. С. С., ЕГН **********,

ЧЕ Е СОБСТВЕНИК НА 1/3 ИДЕАЛНА ЧАСТ ОТ НЕДВИЖИМ

ИМОТ, представляващ: Поземлен имот № - 777, парцел - 4, площ по док. 1230 кв.м., обл. С., общ. К., с. П., както и собственик на 1/3 идеална част от сгради, намиращи се в същия имот – жилищна сграда със застроена площ от 70 кв.м., и паянтова жилищна сграда с площ от 30 кв.м., които поземлен имот и сгради имат административен адрес С. област, община К., село П., КАКТО И ЗА ОСЪЖДАНЕ НА ОТВЕТНИЦИТЕ ДА МУ ПРЕДАДАТ ВЛАДЕНИЕТО ВЪРХУ НАД ОПИСАНИТЕ ПОЗЕМЛЕН

ИМОТ И СГРАДИ.

ОТХВЪРЛЯ ИСКА НА ИЩЕЦА В. Н. Б., ЕГН ********** ЗА

ОТМЯНА

НА

КОНСТАТИВЕН

НОТАРИАЛЕН

АКТ