Решение № 1598 от 15.12.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1598 гр. Пловдив, 15.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ - 3, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Руска Ат. Андреева при участието на секретаря Пенка В. Георгиева като разгледа докладваното от Николинка Г. Цветкова Въззивно гражданско дело № 20235300502397 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.

Обжалвано е решение № 2438/30.05.2023г., постановено по гр. д. № 13704/2022г. по описа на Пловдивски районен съд, I с., с което се осъжда „ХИК-91-П. С-ИЕ“ СД, ЕИК ***** да заплати на Г. Н. Т., ЕГН **********, на основание чл. 200, ал.1 от КТ, сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на трудова злополука, настъпила на 01.02.2021г., за която трудова злополука е издадено разпореждане № 5104-15-132/18.05.2021г. на ТП на НОИ ****, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.02.2021г. до окончателното й изплащане, като отхвърля иска за разликата над 20 000 лева до пълния предявен размер от 100 000 лева, като неоснователен.Осъжда „ХИК-91-П. С-ИЕ“ СД, ЕИК ***** да заплати на адв. Б. З. на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. възнаграждение в размер на 1130 лева.Осъжда Г. Н. Т., ЕГН ********** да заплати на „ХИК-91-П. СИЕ“ СД, ЕИК ***** , сумата от 3388, 80 лева, представляваща сторените по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от претенцията.Осъжда „ХИК-91-П. С-ИЕ“ СД, ЕИК ***** да заплати на ПРС, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, сумата от общо 869, 64 лева държавна такса и разноски.

Против решението в отхвърлителната му част е постъпила жалба от Г. Н. Т. чрез 1 пълномощника адв. З. от ПАК, като счита, че неправилно районният съд е приел наличие на съпричиняване от страна на ищеца и на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е намалил размера на обезщетението.При условията на евентуалност поддържа, че степента на съпричиняване от нейна страна е не повече от 10 %.Освен това бил приложен занижен критерий при определяне размера на обезщетението в нарушение на чл. 52 от ЗЗД.Моли за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и постановяване на ново, с което искът да бъде уважен в пълния предявен размер.Претендира разноски за адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

С отговора по чл. 263 от ГПК въззивната жалба се оспорва като неоснователна и се моли да бъде оставена без уважение в обжалваната част по подробно изложени съображения.

В срок е постъпила въззивна жалба и от адв. А. Н., като пълномощник на „ХИК-91 – П. С-ИЕ“ СД, с която първоинстанционното решение се обжалва в частта, с която искът е бил уважен.Излагат се доводи, че същото е неправилно и необосновано в тази част, тъй като ищцата имала изключителна вина за настъпване на вредоносния резултат и приетата степен на причиняване от нея била занижена.Не били обсъдени всички събрани доказателства по делото в нарушение на процесуалните правила.Моли за отмяна на първоинстанционното решение, вместо което да бъде постановено ново, с което искът да бъде отхвърлен, евентуално размера на обезщетението да бъде намален.Претендира разноски.

С писмения отговор на Г. Н. Т. въззивната жалба се оспорва като неоснователна и се моли да бъде оставена без уважение.

Жалбите са подадени в срока по чл. 259 от ГПК, изхождат от легитимирани страни, откъм съдържание са редовни, поради което и се явяват допустими.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, намери за установено следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 200 от КТ, за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 100 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки, страдания и неудобства, в резултат на претърпяна на 01.02.2021г. трудова злополука, ведно със законната лихва върху сумата от датата на увреждането до окончателното изплащане.

Районният съд е приел в решението си, че е установено съществуването на трудово правоотношение между страните, като ищцата е претърпяла трудова злополука, довела до временна неработоспособност.След анализ на събраните по делото доказателства решаващият съд е достигнал до извод, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, която се е поставила в ситуация на повишен риск, застрашавайки живота и здравето си.Приел е, че приносът на пострадалата за настъпване на злополуката е 50 %.Справедливият размер на 2 обезщетението според районния съд, съобразявайки характера на вредите, интензитета им, както и жизнения стандарт в страната като база за паричния еквивалент на причинената неимуществена вреда и отчитайки спецификата на конкретния случай, е 40 000 лева, от които са приспаднати 50 % и разликата е присъдена на ищцата.

Съгласно чл. 200 от КТ работодателят отговаря имуществено за вреди от трудова злополука, независимо от това дали негов орган или друг негов работник има вина за случилото се, т. е. законодателят е ангажирал безвиновна отговорност на работодателя за настъпилите вреди в правната сфера на негов работник в конкретно посочени хипотези, сред които и злополука по време на работа.Той е длъжен да репарира всички преки имуществени и неимуществени вреди, включително и пропуснатата полза /ал. 2 на чл. 200 от КТ/.

По настоящето дело не е спорно съществуването на трудово правоотношение между страните и настъпването на трудова злополука.Тези обстоятелства са установени и с приетите в първоинстанционното производство писмени доказателства – трудов договор № 776/04.11.2020г., декларация за трудова злополука, разпореждане № 5104-15-132 от 18.05.2021г. от ТД на НОИ и протокол № 5103-15-14 от 18.03.2021г. за резултатите от извършеното разследване на злополуката.

Като писмени доказателства са приложени 7 бр. болнични листове, издадени на ищцата, от които е видно, че от 01.02.2021г. до 29.08.2021г. същата е била в болничен отпуск, както и 3 бр. епикризи, издадени от Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Свети Георги“ АД, от които е видно, че през периодите 01.02 – 10.02.2021г., 05.03.2021г. – 12.03.2021г. и от 13.04.2021г. до 20.04.2021г. същата е била на болнично лечение.

Спорът между страните по делото е относно наличието на съпричиняване от страна на работника при настъпването на трудовата злополука и в какъв процент е същото, както и относно размера на обезщетението за неимуществени вреди.

Съгласно чл. 201, ал. 2 от КТ отговорността на работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност.В КТ няма легална дефиниция на понятието „груба небрежност“, а доколкото този нормативен акт урежда правоотношения, свързани с полагането на труд, не следва да се ползва легалното определение от наказателното право.В гражданското право небрежността е налице тогава, когато лицето не е положило обичайната, нормална грижа за изпълнение на дадена работа с оглед нейното естество.Грубата небрежност е налице тогава, когато лицето не полага грижата, която би положил и най-небрежния човек при изпълнение на дадена работа /в този см. решение № 1044/04.11.2008г. по гр. д. № 938/2006г., IV г. о. на ВКС, решение № 1176/14.11.2008г. по гр. д. № 5228/2007г., II г. о. на ВКС, решение № 510/30.11.2011г. по гр. д. № 1923/2009г., IV г. о., решение № 291/2012г. по гр. д. № 951/2011г., IV г. о. и 3 др./.За да има съпричиняване при настъпване на трудова злополука работникът следва да е извършвал работата без елементарно старание, внимание и при неспазване на основни правила за безопасност.Степента на съпричиняване следва да се определи на база обективните данни за степента на значимост на непредпазливото поведение на работника за настъпване на злополуката.В практиката на ВКС е категорично прието и безусловното значение, което има инструктажа за безопасност при работа с оглед нейната специфика и естество.

Видно е от приложените писмени доказателства по настоящето дело, че на Г. Н.

Т. е проведен начален инструктаж по БЗР, за което е издадена служебна бележка № 828/04.11.2020г.

Като писмено доказателство по настоящето дело е приложено постановление за прекратяване на наказателно производство от 04.01.2022г., образувано за престъпление по чл. 134, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 128, ал. 2 от НК за това, че на 01.02.2021г. в гр.

*****, е причинена средна телесна повреда на Г. Н. Т., поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или друга правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност.

Към настоящето дело е приложено и АНД № 648 по описа за 2022г. на Районен съд Асеновград, по което е постановено решение № 11 от 03.02.2023г.Със същото се признава обвиняемия Б. С. В., ЕГН **********, работещ като **** в „ХИК-91 П. С-ие“ СД, за виновен в това, че на 01.02.2021г. в гр. *****, по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Г. Н. Т., изразяваща се в счупване на киткови кости на десен горен крайник, причинило трайно затрудняване движенията на десен горен крайник за повече от 30 дни, което е престъпление по чл. 133 във вр. с чл. 129, ал. 2 от НК, като на основание чл. 78а, ал.1 от НК го освобождава от наказателна отговорност и му налага административно наказание глоба в размер на 1000 лева.

За установяване механизма на настъпване на трудовата злополука, по делото са събрани писмени и гласни доказателства.

При разследването, обективирано в Протокол № 5103-15-14 от 18.03.2021г. е установено, че внезапното травматично увреждане на здравето на Г. Н. Т. е възникнало вследствие на захващане и притискане на дясната й ръка в областта на предмишницата (между лакътя и китката) от валовете на разролваща машина, включена да работи от неин колега.Дадени са указания на работодателя да проведе извънреден инструктаж на работещите в дружеството съгласно чл. 16, ал. 1, т. 1 от Наредба № РД-07-2 за условията и реда за провеждане на периодичното обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд; работодателят да предостави на работещите необходимата информация за рисковете за здравето и безопасността им /оценка на риска, инструкции за безопасна работа и др./, както и за мерките, които се предприемат за отстраняването, 4 намаляването или контролирането на тези рискове съгласно чл. 19, ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд; върху машината за разкрояване на нетъкан текстил да се поставят знаци, предупредителни надписи и маркировки, свързани с осигуряване безопасността и здравето на работещите на български език съгласно чл.

193 във вр. с чл. 164, ал. 2 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване.

Като свидетел пред районния съд е разпитан Б. В., който работел в ответното дружество като ****.Обяснил е, че в цеха работят основно на две машини – едната произвеждала нетъкан текстил, а на другата машина се разронвал текстила на размери.Когато на втората машина приключела едната ролка, тогава се поставяла нова, съответно се връзвали двете ролки и с един педал ръчно се издърпвало платното.Вечерта на датата на инцидента Г. извикала него и още един техен колега, защото имало проблем при прекарването на платното.Самият възел, където са завързани двата края, се бил заклещил между валовете.Имало остатъчен материал от предната ролка, за него се завързвала новата, след което платното преминавало през валовете и накрая на машината имало три вала, където в случая се бил заклещил възелът.Когато отишъл, машината била блокирана от възела и не работела.Той натиснал педала долу на земята, с който машината се задвижвала на бавен режим, но възелът бил прекалено голям и не можел да мине.След това изрязал платното над валовете с макетен нож и възелът леко се освободил.При натискане на педала машината започнала да работи, да се въртят валовете, но възелът останал между трите вала.След това натиснал отново педала и започнал да придърпва останалия материал.През това време Г. била до него клекнала долу, а той на пръсти горе и се опитвал да дърпа.Мислел, че тя знае какво прави той в този момент.Внезапно чул писък и натиснал аварийния бутон на машината, а после видял, че на Г. ръката е между валовете, затисната отляво.Не я видял че бърка, тъй като той бил изправен, а тя клекнала и не очаквал, тъй като там не трябвало никой да пипа.По думите му друг път такова заклещване не е имало.Машината нямала капаци долу и когато човек бръкне, не спирала.По принцип машината имала ограждения по време на работен режим, но при смяна на ролата се отваряла и се влизало вътре, съотв. се издърпвал новият материал.Това се извършвало при спряла машина, но в случая при спряла машина нямало как да дръпнат платното.Когато освободили ръката на Г., след това демонтирали машината и така успели да извадят възела.Нямало помощни средства за това.