Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 137 от 17.07.2023, Окръжен съд - Русе

Съд
Окръжен съд - Русе
Дело
Въззивно наказателно дело от частен характер 480/2023
Вид
Решение № 137
Подписан
17.07.2023
В сила
14.07.2023
Състав
Ралица Герасимова, Явор Влахов, Пламен Дочев

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 146, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 146, ал. 2 · Наказателен кодекс
  • чл. 148, ал. 1, т. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 26 · Наказателен кодекс
  • чл. 26, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 78а · Наказателен кодекс
  • чл. 9 · Наказателен кодекс
  • чл. 9, ал. 2 · Наказателен кодекс
  • чл. 304 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 313 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 137 гр. Русе, 14.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ралица Герасимова

Членове:

Пламен Дочев

Явор Влахов при участието на секретаря Вероника Якимова в присъствието на прокурора Г. Д. Г. като разгледа докладваното от Ралица Герасимова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20234500600480 по описа за 2023 година Производството е по чл. 313 и сл. от НПК.

С присъда № 25/21.02.2023 год. по НЧХД № 1960/2022 год. по описа на Русенски районен съд, подс. А. Т. А. е била призната за виновна в това, че на 05.10.2022г. в гр. Русе в условията на продължавано престъпление, на два пъти, казала нещо унизително за честта и достойнството на Т. К. Й. в нейно присъствие – „урод“ и „нещастница“, като обидата е нанесена публично, поради което и на основание чл. 148, ал. 1, т. 1 вр. чл. 146, ал. 1 вр. чл.

78а от НК вр. чл. 12 от ЗАНН била освободена от наказателна отговорност и й било наложено административно наказание глоба в размер на 1 000 лв.

Със същия съдебен акт подс. А. Т. А. е била призната за невиновна и оправдана в извършване на престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 146, ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК – за това да е казала нещо унизително за честта и достойнството на Т. К. Й. в условията на продължавано престъпление, на четири пъти – думите „урод“ на два пъти, „ти коя си да събираш подписи против мен“ и „само като ти чуя гласа и откачам“.

Съдът осъдил подсъдимата да заплати сумата от 500 лв. обезщетение за причинените неимуществени вреди на частния тъжител и граждански ищец Т. К. Й., ведно с законната лихва, считано от датата на деликта, както и сумата от 512.00 лева, представляваща направени от Й. разноски по делото.

Гражданският иск в останалата му част - за размера над 500 лева до претендираната сума от 3 000 лева, е бил отхвърлен като неоснователен и недоказан.

1

Подсъдимата А. Т. А. е била осъдена да заплати и държавна такса в размер на 50 лева върху уважената част от гражданския иск.

Срещу така постановения съдебен акт на РРС е постъпила въззивна жалба от адв.

Б. Д. от АК-Русе, в качеството й на упълномощен защитник на подсъдимата А. Т. А., в частта с която е призната за виновна в извършване на престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 146, ал. 1, вр. чл. 78а от НК, вр. чл. 12 от ЗАНН в условията на продължавано престъпление. В жалбата и допълнителните съображения към нея се навеждат твърдения за неправилност и незаконосъобразност на атакуваната присъда. Твърди се, че същата е постановена в противоречие с материалния закон и в нарушение на процесуалните и съдопроизводствените правила. Конкретизира се, че РРС е изградил изводите си при неправилен анализ на доказателствата и доказателствения материал, като незаконосъобразно е дал вяра на показанията само на трима заинтересовани свидетели, след като от всички 11 свидетели само те са чули конкретните обидни думи. Развиват се и съображения, че съдът неправилно е приел за неприложима разпоредбата на чл. 9 от НК, както и тази на чл. 146, ал. 2 от НК, като се твърди, че е налице явна незначителност на обществената опасност на деянието на подсъдимата и че по време на процесното събитие тъжителката е отвърнала на обидните изрази с обидни такива. Сочи се, че думите не са били насочени към личността на Й., както и че извършеното не е съставомерно от субективна страна. Навеждат се твърдения, че гражданският иск е изцяло недоказан. Моли се присъдата да бъде отменена, а от страна на въззивната съдебна инстанция да бъде постановена нова, с която подсъдимата да бъде призната за невиновна и оправдана по повдигнатото обвинение, а предявеният граждански иск да бъде отхвърлен изцяло. Алтернативно се иска делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на РРС.

Срещу същия съдебен акт е постъпила и въззивна жалба от тъжителя Т. К. Й., чрез упълномощения й повереник адв. М. Р.. Обжалва се присъдата във всичките й части – както осъдителната, така и оправдателната. Навеждат се твърдения, че определеното административно наказание глоба в размер на 1000 лв. е с ниска стойност. Сочи се също, че с оглед доказателствата по делото, неправилно подсъдимата е призната за невинна в оправдателната част. Предвид факта на накърняване на честта и достойнството на пострадалата, която била изключително засегната от извършеното спрямо нея престъпление, се счита, че определеното от РРС обезщетение по гражданския иск в размер на 500 е твърде занижено. Моли се за отмяна на атакувания съдебен акт, в частта с която подсъдимата А. Т.

А. е призната за невинна в това да е казала нещо унизително за честта и достойнството на Т.

К. Й. в условията на продължавано престъпление на четири пъти – думите „урод“ на два пъти, „ти коя си да събираш подписи против мен“ и „само като ти чуя гласа и откачам“ и признаването й за виновна по повдигнатото с тъжбата обвинение в тази му част, както и уважаване на гражданския иск в по-висок подходящ размер.

В съдебното заседание пред въззивната инстанция всяка от страните поддържа въззивната си жалба и направените искания и оспорва жалбата на насрещната страна.

Упълномощеният повереник на тъжителката моли да бъде уважена подадената 2 жалба в нейната цялост, като счита за категорично доказано по време, дата, час и място извършеното деяние по описания в тъжбата начин - публично, пред присъстващите на Общото събранието на етажната собственост, с което е унизена честта и достойнството на тъжителката Й.. Претендира се и за присъждане на направените в производството разноски.

Подсъдимата А. А. лично и чрез упълномощения си защитник - адв. Б. Д. моли жалбата й да бъде уважена по изложените в нея съображения. Счита, че дори да се установи отправяне на някакви реплики, в случая се касае за противоправно поведение с изключително ниска степен на обществена опасност. Твърди, че неправилно районният съд е преценил, че не са налице предпоставките за приложение на института на реторсията и не смята за редно тъжителката да черпи права от собственото си противоправно поведение.

Моли присъдата да бъде отменена в обжалваната част и потвърдена в частта, с която подсъдимата е оправдана. По отношение на гражданския иск счита, че дори да се приеме, че е извършено престъпление, недоказани остават твърденията относно претърпените вреди и размерът на обезщетението, като моли присъдата да бъде отменена и в тази си част.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и след като извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намери за установено следното:

Убеждението на контролирания съдебен състав по фактите е формирано на основата на правилен анализ на събраните по делото доказателствени материали – от обясненията на подс. А. (частично), показанията на свидетелите Д.К., М.М., Е.Е. и С.Т., А. Г. (частично) и Б.Д. (частично), както и писмените доказателства – протокол за проведено общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти, сигнал до кмета на Община Русе, писмен отговор от ОП „Управление на общински имоти“ - гр. Русе, справки за консумацията на вода на подсъдимата от „В и К“- гр. Русе, справка за съдимост, грамота, служебна бележка, трудов договор.

Изброените доказателствени материали са относително еднопосочни. Същите са достатъчни за пълноценното изясняване на значимите за процеса обстоятелства. Въз основа на тях се установява, че подсъдимата А. А. и тъжителката Т. Й. живеели в жилища в етажната собственост на ул. ****** в гр. Русе. На 05.10.2022 г. било свикано общо събрание на живущите във входа с дневен ред освобождаване на професионалния домоуправител, избор на управителен съвет, предложения за настаняване на двама от обитателите на общински апартаменти в защитени жилища и последна точка - извеждане на г-жа А. А. от обитаваното от нея жилище, общинска собственост. Причина за включване на тази последна точка в дневния ред била неизпълняване на задълженията на подсъдимата и системно неосигуряване от нейна страна на достъп до водомера в жилището й на инкасатор от „В и К“- гр. Русе, като по този начин консумираната от нея вода се разпределяла служебно между всички живущи във входа. Събранието започнало без участието на подсъдимата, която дошла към края му. На събранието присъствали и свидетелите Д.К., В.С., М.М., Д.Д., О.А., Е.Е., А. Г., С.Т. и Б.Д.. Към момента на пристигане на подс. А. А. свидетелите В. С., Д. Д. и 3

О. А. вече били напуснали събранието. След появата на подсъдимата двете с тъжителката започнали да се карат и да си разменят реплики, като подсъдимата нарекла тъжителката „урод“ и „нещастница“.

Фактическите констатации на районния съд се базират на изброената по-горе доказателствена маса. Анализът й е направен добросъвестно и обективно. Правилно е било преценено значението на обясненията на подсъдимата като е бил отчетен и съобразен техният двояк характер – от една страна гласно доказателствено средство, чиято доказателствена стойност следва да се преценя с оглед цялата доказателствена съвкупност, приобщена в производството, а от друга страна – като основен способ, чрез който привлеченото към углавна отговорност лице упражнява законоустановеното си право на лична защита в производството. С оглед изложеното принципно положение, правилно първостепенният съд не е дал вяра на обясненията на подс. А. – конкретно в частта, в която отрича да е отправяла към подсъдимата обидни думи. В последната насока, на самостоятелно основание въззивната съдебна инстанция отчете и обстоятелството, че обясненията на подсъдимата категорично се опровергават пряко от гласните доказателства, събрани чрез разпит на свидетелите в производството - свидетелите Д.К., М.М., Е.Е. и С.Т., които изрично сочат, че обидите са били насочени към личността на Т. Й., както . В този смисъл и следва единственият доказателствен извод за защитен характер на изложеното от страна на подс. А. в описаната част.

Точни и прецизни са изводите на първата инстанция и по отношение на безпротиворечивостта в изложението на свидетелите Д.К., М.М., Е.Е. и С.Т.. Предвид съдържащите се в жалбата, поддържани в съдебно заседание, възражения на защитата, че никой от разпитаните свидетели не е могъл да каже категорично, че е възприел посочените обидни думи, въззивната съдебна инстанция на собствено основание извърши самостоятелен внимателен и критичен анализ на тези гласни доказателства, като не констатира основание за изключването им от доказателствената съвкупност. Всеки един от свидетелите последователно и правдиво възпроизвежда преките си възприятия относно релевантните за настоящото производство факти, очертани с повдигнатото с тъжбата обвинение за осъществен състав престъпление, квалифицирано правно като „обида”.

Въззивният съд, както и първостепенният счита, че изложеното от тези свидетели – очевидци на процесното събитие следва да се възприеме за достоверно отражение на интересуващите процеса факти - относно времето и мястото на развилите се събития, относно влошените отношения между подсъдимата и тъжителката и поводът за това.

Показанията им изцяло се подкрепят и са в унисон с цялата доказателствена съвкупност (изключая обясненията на подсъдимата). Следва да се добави, че прецизният анализ на изложеното от тези свидетели, както самостоятелно, така и след съпоставката му с останалите доказателства не навежда на извод за тенденциозност в показанията им, нито за заинтересоваността им от развитието на производството в полза на тъжителката.

Изложеното от тях, досежно възникналия конфликт на процесната дата между подсъдимата и тъжителката се подкрепя и от показанията на свидетеля Б.Д., както и от обясненията на 4 самата подсъдима.

В обобщение липсва твърдяното от защитата надценяване на доказателствената стойност на изложеното от свидетелите, възприели процесното събитие и конкретните обидни думи, доколкото показанията на останалите свидетели – В.С., Д.Д., В.И., О.А., А. Г. и Н.Б. не допринасят за изясняване на значимите за производството факти, като някои от тях не са присъствали на събранието (В. И. и Н. Б.), други са си тръгнали преди началото на процесния конфликт (В. С., Д. Д. и О. А.), а св. Г. заявява, че е бил настрани, говорел е с други живущи във входа и не е чул подсъдимата да отправя обидни думи към тъжителката, а само, че се е заговорило на висок тон. Въззивният съд отчита, че тези показания по никакъв начин не противоречат на останалата доказателствена съвкупност, нито опровергават показанията на св. Д.К., М.М., Е.Е. и С.Т..