Решение № 219 от 15.07.2025, Окръжен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 219 гр. ХАСКОВО, 15.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ

Членове:

ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ

ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ Въззивно гражданско дело № 20255600500503 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 463, ал. 1 вр. с чл. 278 от ГПК.

Образувано е по жалба, подадена от Д. К. А., ЕГН **********, чрез процесуалния му представител адв. Д., против Постановление (л. 2071 от изп. дело) на ЧСИ Самуил Пеев, с район на действие - района на ОС - Хасково, постановено по изп.д. № 20128740400445, с което съдебният изпълнител е разпределил постъпила по делото сума в размер на 9 957,10 лв.

В жалбата се посочва, че неправилно ЧСИ е разпределил сумата в размер на 2 334,20 лв. за пропорционални такси, като същите са събрани предварително и преди извършване на изпълнителното действие на взискателя. Счита, че не се дължи и сумата в размер на 1 800 лв. – разноски за вещо лице, като по изпълнителното дело не е назначена експертиза преди последната публична продан. Не било ясно и как ЧСИ е определил сумата, разпределена в полза на НАП, тъй като нямало актуална справка за задълженията на длъжника към държавата.

В срока по чл. 276 ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на жалбата от „Рейки“ ЕООД - длъжник по изпълнителното дело, чрез неговия процесуален представител адв. Д.. В същия се излагат доводи за основателност на жалбата.

1

Навежда се аргумент за процесуални нарушения по провеждане на публичната продан и изготвяне на разпределението, тъй като този длъжник не бил уведомяван за никое от изпълнителните действия.

В мотивите си ЧСИ Запрянов е посочил, че счита жалбата за допустима, но неоснователна. Аргументира, че сумата в размер на 2 334,20 лв. не представлява такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, а такси по разгласа на проданите и разпределението. Посочва, че разпределената сума за разноски за вещо лице в размер на 1 800 лв. попада в първия ред на специалните привилегии като разноски на първоначалния взискател по осъществяването на изпълнителния способ. Изтъква, че удостоверение за задълженията на длъжника, издадено от НАП, се съдържа в кориците на делото.

Настоящият състав, като взе предвид постъпилата жалба и наведените в нея доводи, мотивите на ЧСИ, и прецени събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 463 ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирано лице – длъжник по изпълнителното дело, и против акт на съдебния изпълнител, подлежащ на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима. Преценена по същество е неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение.

От приложените преписи на документите, съдържащи се по изп.д. № 20128740400445 по описа на ЧСИ Самуил Пеев, се установява, че Изпълнително дело № 20128740400445 е образувано на 23.05.2012 г. по молба на „Банка Пиреос България“ АД /с универсален правоприемник „Юробанк България“ АД/ на основание изпълнителен лист, издаден на 15.05.2012 г. по ч.гр.дело № 1266/2012 г. по описа на Районен съд - Хасково, съгласно който съдът е осъдил Д. К. А. с ЕГН ********** от ***, И. Я. А. ЕГН ********** от *** и „Рейки“ ЕООД ЕИК 126649203 със седалище и адрес на управление гр.

Хасково, ***, вх. А, ет. 3, ап. 19, да заплатят солидарно на „Банка Пиреос България“ АД сумата в размер на 105 029,47 евро главница, мораторни лихви в размер на 8 397,13 евро, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.05.2012 г. до изплащане на вземането, както и направените по делото разноски в размер на 4 436.86 лева. Вземането произтича от договорна ипотека от 15.06.2007 г., учредена в полза на взискателя върху 297.34/310.70 идеални части от поземлен имот с 2 идентификатор ***, ведно със 6 броя самостоятелни обекти в сграда с идентификатори

***,

***,

***, ***, ***, ***.

На длъжниците е връчена покана за доброволно изпълнение на 05.06.2012 г., като по искане на взискателя едновременно с нея е наложена възбрана върху ипотекираните имоти и е насрочен опис на 20.06.2012. Описът е извършен и ЧСИ е насрочил публична продан на описаните недвижими имоти с протокол от 20.06.2012 г.

На 10.08.2021 г. като взискател въз основа на извършена цесия е конституиран „С.Г.Груп“ ЕАД, а на 22.01.2024 г. е конституиран като взискател „Ди Си Ей Мениджъмнт“ АД.

От образуване на изпълнителното дело проданите са насрочвани и разгласяни периодично, като последната продан е продължила от 18.11.2024 г. до 18.12.2024 г.

На 19.12.2024 ЧСИ е съставил протокол за обявяване на наддавателни предложения и е обявил А.Г.Г. за купувач на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** за сумата от 100 007 лева. В законоустановения срок купувачът не е внесъл предложената цена, поради което на осн. чл. 493 от ГПК ЧСИ е обявил проданта за нестанала и е насрочил разпределение на сумата от задатъка в размер на 9 957,10 лв.

С обжалваното постановление съдебният изпълнител е разпределил постъпилата по делото сума в размер на 9 957,10 лв. както следва:

Разноски за ЧСИ в размер на 2 334,20 лв. от които такса по т. 4 от ТТРЗЧСИ – 384 лв., такса по т. 5 от ТТРЗЧСИ – 1 728 лв., такса по т.

11 от ТТРЗЧСИ – 60 лв., такса по т. 12 от ТТРЗЧСИ – 36 лв., такса по т. 13 от ТТРЗЧСИ – 36 лв., такса по т. 31 от ТТРЗЧСИ – 90,20 лв., Разноски за вещо лице в размер на 1 800 лв. - дължима сума към взискателя и ипотекарен кредитор „Ди Си Ей Мениджмънт“ АД.

Публични задължения по ДОПК в размер на 5 338 лв. (частично погасяване) и такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 484.90 лв.

При установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Разпределение по чл. 460 ГПК се извършва при недостатъчност на 3 постъпилата при изпълнението сума за удовлетворяване на вземанията на всички взискатели. То е акт на съдебния изпълнител (СИ), с който се определя кои притезания и в какъв размер се удовлетворяват, както и редът (привилегията) на удовлетворяването им. Видно от посочената разпоредба, разпределението по своя характер не представлява същинско изпълнително действие на съдебния изпълнител, тъй като то следва по време осъществяването на съответния изпълнителен способ, при който е осребрено имущество на длъжника и е получена сумата, предмет на разпределението.

Незаконосъобразността на разпределението по чл. 460 ГПК може да се изразява: 1) в неправилно приложение на нормите относно привилегиите и редът на удовлетворяване, който следва от тях; 2) неправилно приложение на чл. 76 ЗЗД; 3) неправилно прилагане на правилото на чл. 136, ал. 3 ЗЗД относно съразмерността на удовлетворяване; 4) грешка в пресмятането на сумите.

В настоящия случай не се установява нито едно от горните обстоятелства.

Според задължителните разяснения, дадени в т. 3 на ТР 2/2021 г., постановено по ТД 2/2021 г., ОСГТК на ВКС, вземанията на държавата, респ. на частния съдебен изпълнител към длъжника по принудителното изпълнение за дължимите, но незаплатени авансово от взискателя такси по изпълнителното производство, се ползват с привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД, когато таксите са начислени и необходими за осъществяването на конкретния изпълнителен способ, чрез който е получена подлежащата на разпределение сума. В случая са разпределени суми за такси, които са били необходими за разгласяване на предприетите публични продани и извършеното разпределение. Същите не представляват пропорционална такса както твърди длъжникът, дължат се авансово от взискателя, за разлика от таксата по чл. т. 26 ТТРЗЧСИ. Дължимите, но незаплатени авансово от взискателя такси, се ползват с привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 1 и правилно са разпределени съответните суми за тях.

Отново съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 6 на ТР 2/2013 г., постановено по ТД 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, разпоредбата на чл.

136, ал. 1, т. 1 ЗЗД в първия ред специални привилегии са поставени вземанията за разноските на първоначалния взискател по осъществяването на 4 изпълнителния способ, постъпленията от който се разпределят.

Първоначалният взискател е направи разноски по осъществяването на изпълнителния способ в размер на 1 800 лв. за назначаване на вещо лице.

Неправилно жалбоподателят посочва, че не са осъществявани действия от страна на вещо лице. По изпълнителното дело са извършени няколко актуализации на пазарни оценки, със съответните възнаграждания, като конкретно тази за имот с идентификатор *** се установява на л. 1 711 от изпълнителното дело. Установява се, че тези разноски са направени именно във връзка с конкретния изпълнителен способ и правилно е разпределена сума от страна на ЧСИ.

Не може да бъде споделено и възражението за неправилно разпределение на сумата в размер на 5 338 лв. за погасяване на публични задължения по ДОПК на Д. А. в размер на 5 338 лв. На основание чл. 191, ал. 3 ДОПК и чл. 458 ГПК държавата (и общината) се смятат винаги за присъединени взискатели по силата на закона. По изпълнителното дело е изискано и получено Удостоверение за наличие или липса на задължения и обезпечителни мери с изх. № 260372405374461/30.12.2024 г. (л. 2035 – 2070).

Съгласно същото Д. К. А. към 30.12.2024 г. има публични задължения в общ размер на 23 410,78 лв. Доколкото по аргумент от чл. 136, ал. 2 вземанията на държавата се удовлетворяват предпочтително от цялото имущество на длъжника, а постъпилата сума за разпределение е формирана от внесен задатък, тоест остава извън обхвата на предходните редове, посочени в чл.

136, т. 1-5 от ЗЗД, правилно е разпределена и сумата за погасяване на публични задължения на длъжника и е събрана съответната такса по т. 26 от 26 ТТРЗЧСИ.

Във връзка с наведените аргументи от „Рейки“ ЕООД в отговора на жалбата следва да се посочи, че производството по чл. 463 ГПК (за обжалване на разпределението по чл. 460 ГПК) се различава от производството по чл. 435 ГПК (за обжалване действията на ЧСИ) по своята същност, правомощията на съда и правните си последици. При обжалване на действията на ЧСИ по чл.

435 и сл. ГПК окръжният съд действа като контролно-отменителна инстанция - Тълкувателно решение № 3/2005 г. от 12.07.2005 г. по тълк. д. № 3/2005 г. на ОСГТК на ВКС. Посочените в закона правомощия на съда при обжалване на разпределение по ГПК са различни от тези при обжалване на действията на съдебния изпълнител по чл. 435 ГПК. С оглед изложеното извън обхвата на 5 настоящото производство попадат действията по принудително изпълнение по изпълнителното дело, тъй като същите не подлежат на контрол в производството по чл. 463 ГПК.

Възраженията на длъжника, изложени в жалбата, са неоснователни.

Постановлението на ЧСИ, с което е разпределил сума в общ размер на 9 957,10 лв., е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ, като неоснователна, подадената жалба от Д. К. А., ЕГН **********, чрез процесуалния му представител адв. Д., против Постановление (л. 2071 от изп. дело) на ЧСИ Самуил Пеев, с район на действие - района на ОС - Хасково, постановено по изп.д. № 20128740400445, с което съдебният изпълнител е разпределил постъпила по делото сума в размер на 9 957,10 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Пловдив в едноседмичен срок от получаване на съобщението на основание чл.

463, ал. 2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6