Определение № 50 от 19.04.2021, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 50 гр. Ш. , 19.04.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – Ш., СЪСТАВ II в закрито заседание на деветнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Азадухи О. Карагьозян

Теодора Е. Димитрова

Соня А. Стефанова като разгледа докладваното от Азадухи О. Карагьозян Въззивно частно гражданско дело № 20213600500146 по описа за 2021 година Производство по чл.274 ал.1 т.2 от ГПК .

Постъпила е частна жалба от Център за настаняване от семеен тип за деца без увреждания (ЦНСТДБУ) „С.д.“ № 3, гр. Ш., представляван от И.К. – Директор с рег. № 264478/ 24.11.2020 год. (наименована „искане за изменение на Определение № 260769/12.11.2020 год., по реда на чл. 248 от ГПК“) срещу Определение № 260769/ 12.11.2020 год. по гр. д. № 686/2020 год. по описа на ШРС, с което на осн. чл. 248, ал. 1 от ГПК е допълнено Решение № 260067/ 21.09.2020 год., постановено по гр. д. № 686/2020 год. по описа на ШРС, в частта за разноските и жалбоподателят е осъден да заплати на адв. П. Й. Н., Адвокатска колегия – В., в качеството му на процесуален представител на В. С. А., сумата от 450 лева, представляваща адвокатско възнаграждение, дължима на осн. чл. 38, ал. 1 и ал. 2 от ЗА, както и сумата от 30 лева, представляваща заплатена държавна такса на В. С. А..

Жалбоподателят счита, че определението е незаконосъобразно и неправилно по изложените в жалбата съображения и моли съдът да го отмени и вместо това да постанови ново с което да остави без уважение искането на В. С. А. за присъждане на разноски - сумата от 450 лева, представляваща адвокатско възнаграждение, дължима на осн. чл. 38, ал. 1 и ал. 2 от ЗА, както и сумата от 30 лева, представляваща заплатена държавна такса.

1

ДСП-Ш. е депозирала отговор на частната жалба с който я оспорва като неоснователна и моли съдът да я остави без уважение.

В. С. А., действаща ,чрез пълномощника си адв. П.Н., Адвокатска колегия – В. е депозирала отговор на частната жалба с който я оспорва като неоснователна и моли съдът да я остави без уважение и да потвърди обжалваното определение. Претендира разноски.

Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК, от надлежна страна , поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Производството по гр. д. № 686/2020 год. по описа на ШРС е образувано по предявена от В. С. А. искова молба с пр. осн. чл. 29, т. 6, вр. чл. 25, ал. 1, т.

4 от ЗЗакрД да бъде прекратено настаняването на детето Р-Я.В. А., поради отпадане на основанията за постановяване на тази мярка и детето да бъде реинтегрирано в семейството на неговата майка – ищцата. С решение № 260067/ 21.09.2020 год., постановено по гр.д. № № 686/2020 год. по описа на ШРС съдът е прекратил настаняването на детето в специализираната институция ЦНСТДБУ „С.д.“ № 3, а с определение № 260769/ 12.11.2020 год. по посоченото гр. д. на осн. чл. 248, ал. 1 от ГПК е допълнил решението си в частта за разноските и е осъдил ЦНСТДБУ „С.д.“ № 3 да заплати на адв. П. Й.

Н., Адвокатска колегия – В., в качеството му на процесуален представител на В. С. А., сумата от 450 лева, представляваща адвокатско възнаграждение, дължима на осн. чл. 38, ал. 1 и ал. 2 от ЗА, както и сумата от 30 лева, представляваща заплатена държавна такса на В. С. А..

Срещу така постановеното определение ЦНСТДБУ „С.д.“ № 3 е депозирало искане за изменение на Определение № 260769/12.11.2020 год., по реда на чл. 248 от ГПК рег. № 264478/ 24.11.2020 год. като е посочило, че ако съдът счете искането за неоснователно, моли да бъде прието, че същото има характер на частна жалба срещу горепосоченото определение. Съгласно чл.

248, ал. 1 от ГПК срокът, в който може валидно да се отправи искане до съда за изменение на решение в частта за разноските е едноседмичен и за ЦНСТДБУ „С.д.“ № 3 е изтекъл на 06.10.2020 год. В закона не е предвидена възможност за изменяне на определението, с което е изменено съдебно решение в частта за разноските, поради което искането за изменение е 2 процесуално недопустимо, и правилно ШРС е приел , че искането има характер на частна жалба срещу Определение № 260769/12.11.2020 год.

(съобразно алтернативно направеното искане от ответника в тази насока) и е провел администриране на частната жалба.

На осн.чл.78 ал.1 от ГПК при уважаване на иска ответникът дължи на ищеца разноските му по делото , но на осн.чл.78 ал.3 от ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска , разноските се възлагат върху ищеца. В настоящият случай детето Р-Я.В. А. е било настанено в ЦНСТДБУ „С.д.“ № 3, гр. Ш. за срок от една година с решение №877/30.09.2019г. по гр.д.№2457/2019г. по описа на ШРС, като това е станало по искане на АСП ДСП-Ш., а не по искане на ЦНСТДБУ и Центъра е само институция ,която изпълнява съдебното решение . Също така ЦНСТДБУ „С.д.“ № 3, гр. Ш. , не е оспорило искането, а го е счело за основателно на проведеното по делото съдебно заседание на 1.09.2020г. пред ШРС.

Предвид гореизложеното , след като ЦНСТДБУ „С.д.“ № 3, гр. Ш. с поведението си не е дал повод за завеждане на иска и е признал иска ,то на осн.чл.78 ал.3 от ГПК не дължи на ищеца направените от него разноски по делото.

Ето защо обжалваното определение на ШРС е неправилно и следва да се отмени и вместо него да се постанови ново с което молбата по чл.248 от ГПК на В. С. А. за допълване на решение и за присъждане на разноски сумата от 450 лева, представляваща адвокатско възнаграждение, дължима на осн. чл. 38, ал. 1 и ал. 2 от ЗА, както и сумата от 30 лева, представляваща заплатена държавна такса, следва да се остави без уважение .

Водим от гореизложеното ,съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 260769/ 12.11.2020 год. по гр. д. № 686/2020 год. по описа на ШРС , като вместо това постановява:

3

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на В. С. А., действаща ,чрез пълномощника си адв. П. Й. Н., Адвокатска колегия – В. по чл.248 от ГПК за допълване на решение № 260067/ 21.09.2020 год., постановено по гр. д. № 686/2020 год. по описа на ШРС, в частта за разноските , като се присъди на адв. П. Й. Н., Адвокатска колегия – В., в качеството му на процесуален представител на В. С. А., сумата от 450 лева, представляваща адвокатско възнаграждение, дължима на осн. чл. 38, ал. 1 и ал. 2 от ЗА, както и сумата от 30 лева, представляваща заплатена държавна такса по делото на ищцата В. С.

А..

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4