Решение № 212 от 31.03.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 212 гр. София, 30.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анелия Цанова

Членове:

Христо Лазаров

Николай Ст. Метанов при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно търговско дело № 20211001001185 по описа за 2021 година

Производството е по реда на глава двадесета ГПК – Въззивно обжалване.

Образувано е по въззивна жалба от ответника – „Застрахователно акционерно дружество „Булстрад Виена иншурънс груп“” АД, ЕИК 000694286, чрез адв. Д. срещу решение № 142 от 29.09.2021г., постановено по т.д. № 1096/2021г., по описа на СГС, VI-16 състав, с което е осъден да заплати на ищеца – Дирекция на природен парк „Беласица“ АД, Булстат 175544209 сумата от 98 207,58 лева, дължимо застрахователно обезщетение по застраховка „Имущества“ № 2200171400000051 за причинени вреди от удар от мълния на

14.06.2018г., на автоматична наблюдателна станция, представляваща част от интегрирана комуникационна система за наблюдение и опазване на Природен парк „Беласица“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.12.2020г. до окончателното й заплащане, както и сумата от 24 115,42 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 29.07.2018г. до 28.12.2020г. и сумата 11 141,51 лева разноски за производството по делото.

1

В отхвърлителната част решението не е обжалвано и е влязло в сила, на основание чл. 296, т. 2, пр. първо ГПК.

Въззивникът/ответникът – ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ АД счита, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди, че първоинстанционният съд неправилно е разпределил в доклада по делото доказателствена тежест за страните, не е обсъдил всички доказателства по делото, относно констатациите от извършения оглед на оборудването и увредените елементи, записани в протокол от 19.06.2018г. Счита, че съдът неправилно е приел, че е налице покрит риск по процесната застрахователна полица, тъй като по делото било налице само предположение на вещото лице, че щетите по имуществото били в резултат на пряк удар от мълния. СГС не бил обсъдил снимковия материал и съставения при огледа констативен протокол, с които се установявало, че повреденото оборудване се намирало в затворен метален шкаф и нямало следи от пряко попадение на мълния. Счита, че действителната застрахователна стойност е определена в нарушение на чл.

386, ал. 2 КЗ, която към датата на застраховане трябва да е не по-голяма от застрахователната стойност на имуществото. Процесното оборудване не било ново и неговата застрахователна стойност била по-малка от уговорената между страните. Твърди, че ако е налице надзастраховане, е възможно действителната стойност на увреденото имущество да се окаже по-ниска от претендираното обезщетение. На следващо място твърди, че размерът на нанесените щети на застрахованото имущество не е 98 207,58 лева с ДДС, а 59 178,81 лева, която сума била действителните разходи за ремонт на оборудването. СГС неправилно не бил кредитирал извънсъдебното признание на ищеца за това обстоятелство. На следващо място твърди, че СГС неправилно и в противоречие на чл. 380, ал. 3 КЗ е приел, че застрахователят дължал законна лихва върху главницата от датата на отказа да заплати обезщетение - 12.07.2018г., тъй като ищецът не бил доказал представянето на данни за банковата си сметка. Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение, да реши спора по същество и да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира разноски за двете инстанции.

Въззиваемият/ищецът - Дирекция на природен парк „Беласица“ АД е подал в срок отговор на въззивната жалба и писмена защита, чрез адв. К..

2

Счита въззивната жалба за неоснователна, а обжалваното решение за правилно и законосъобразно. Излага подробни правни доводи по всяко едно от твърденията на въззивника, които ще бъдат разгледани при обсъждане на доводите във въззивната жалба. Моли въззивния съд да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за въззивното производство.

Въззивната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна по делото против подлежащо на въззивно обжалване решение на градския съд, същата е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд след служебно извършена проверка на решението установи, че то е валидно и допустимо в обжалваната част.

Страните по делото не спорят и от доказателствата по делото се установява, че между тях е възникнало валидно правоотношение от 17.07.2018г. по комбинирана застрахователна полица „Имущества“ № 220017100000051. Предмет на застраховката са материални дълготрайни активи по клауза 001 – „Пожар и други опасности“, включително удар от мълния, както и клауза 011 – „Късо съединение и токов удар“. Страните са уговорили, че лимитът на отговорността е застрахователната сума от 163 660 лева, при база за застраховане - действителната стойност. От представеното писмо от Национален институт по метеорология и хидрология, се установява, че в резултат на преминаване на студени въздушни маси в района на застрахованото имущество на 14.06.2018г. имало силна гръмотевична буря и валял силен дъжд. На същата дата било увредено застрахованото имущество – Автоматична наблюдателна станция/АНС/. При проверка на място и в двустранно подписан констативен протокол от 19.06.2018г., страните установили наличие на увредени и неработещи елементи от системата за наблюдение.

От кредитираното от първоинстанционния съд заключение на вещото лице – В.К., се установяват причините и механизмът на увреждането. Вещото лице е изчислило, че съобразно оферта за пазарна стойност за доставка и монтаж на всички увредени елементи, действителната стойност на застрахователното обезщетение към 14.06.2018г. е в общ размер на 98 207,58 лева с ДДС.

3

За да уважи искът за главница, първоинстанционният съд приел, че настъпилите вреди са в резултат на покрития риск удар от мълния, включен в клауза 001 на общите условия, поради което ответникът бил задължен да обезщети застрахования за настъпилите вреди. Определил е размерът на дължимото застрахователно обезщетение, съобразно пазарната стойност на претърпяната вреда към момента на настъпване на застрахователното събитие. Счел, че надзастраховането не водело до намаляване на дължимото обезщетение за претърпени вреди, тъй като не засягало приложението на чл.

386, ал. 2 КЗ и в случая нямало твърдения за подзастраховане. За да уважи акцесорния иск за лихва в размер на 24 115,42 лева и за периода от 29.07.2018г. до 28.12.2020г. приел, че отказът на застрахователя от 12.07.2018г. е незаконосъобразен и е изпаднал в забава на 07.07.2018г., поради което дължи и мораторно обезщетение в размер на законната лихва.

От представеното и прието във въззивното производство допълнително заключение на вещото лице – В.К., се установява, че действителната стойност на дефектиралите основни елементи на АНС към датата на сключване на застрахователният договор – 17.07.2017г. и към датата на настъпване на застрахователното събитие е в общ размер на 98 207,58 лева с ДДС.

Според настоящият съдебен състав, допълнителното заключение на вещото лице е ясно, обосновано и компетентно дадено, поради което следва да се кредитира. Необосновано е възражението на ответника, че допълнителното заключение на вещото лице не следвало да се кретитира поради липса на оценителска компетентност и невписването му в списъка на вещите лица. Няма нормативно изискване назначеното вещо лице да е включено в списъка към съответния окръжен съд и да има правоспособност като оценител. В процесната хипотеза предмет на изследване е изключително специфичен обект на имуществена застраховка. Вещото лице е назначено, вследствие на запитване от съда до ректора на Техническия университет в град София.

Вещото лице е професор, доктор със специалност

„Електроенергетика“ и преподава дисциплина

„Икономика на електроенергетиката“ в Техническия университет. Още повече, че същото вещо лице е изготвило и първоначалното заключение, което не е било оспорено от ответника като некомпетентно или необосновано в първоинстанционното производство, такова оспорване липсва и във въззивната жалба. Несъгласието на страната с отговора на въпросите в 4 заключението на вещото лице, не може да обоснове извод за вероятност на неговата некомпетентност.

Не са налице предпоставките на чл. 253 ГПК, за отмяна на протоколно определение от 15.03.2022г., с което въззивният съд е определил допълнителен депозит от 1 000 лева за възнагражение на вещото лице. Към изготвеното заключение е представена справка декларация по чл. 23, ал. 2 и чл. 24, ал. 2 от Наредба № 2/2015г. за вписването, квалификацията и възнаграждението на вещото лице, съобразно която обемът на извършена работа за изготвяне на заключението е в общ размер на 1 500 лева.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 1000 лева, представляваща депозит за възнаграждение на вещото лице за въззивното производство, на основание чл. 77 ГПК.

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд приема от правна страна следното:

Частично основателно е твърдението на въззивника/ответника, че първоинстанционният съд е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Неправилно първоинстанционният съд не е възложил в тежест на ответника да установи наличието на надзастраховане, при условията на чл. 388, ал. 1 КЗ. Това процесуално нарушение е отстранено от въззивния съд с допуснатата и назначена допълнителна експертиза във въззивното производство, на основание чл. 266, ал. 3 ГПК.

Видно от определение № 150 от 22.06.2021г. се установява, че всички останали релевантни по делото факти са възложени в доказателствена тежест на ищеца. Невярно и некоректно е твърдението на процесуалния представител на въззивника, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички доказателства по делото, относно констатациите от извършения оглед на оборудването и увредените елементи, записани в протокол от 19.06.2018г., който е обсъден в последния абзац на стр. 3 и първия абзац от стр. 5 от обжалваното решение/л. 64 и л. 65/.

От представените по делото веществени доказателствени средства снимков материал/л. 276 и л. 277/, както и от обстоятелството, че повреденото оборудване се намирало в затворен метален шкаф, не може да се обоснове извод за ненастъпване на процесното застрахователно събитие и липсата на претърпени от ищеца вреди.

5

Първоинстанционният съд правилно е определил правната квалификация на осъдителния иск за заплащане на застрахователно обезщетение по чл. 405, ал. 1 КЗ.

Неоснователно е твърдението на въззивника, че по делото не е доказано наличието на покрит риск от застрахователя, тъй като по делото било налице само предположение на вещото лице, че щетите по имуществото били в резултат на пряк удар от мълния. В клауза 001 „пожар и други опасности“ от застрахователната полица, страните са уговорили, че покрит застрахователен риск е удар от мълния, поради което е ирелевантен фактът дали са в резултат на пряк или непряк удар от мълния. В т. 1.2 от заключението на вещото лице е даден категоричен отговор, че причината АНС да не функционира, са дефектирали /увредени основни елементи/ и е следствие на удар от мълния, който не се опровергава от отговорите на задачите поставени от ответника.

Още повече, че в тази част заключението не е било оспорено от ответника в откритото съдебното заседание на 15.09.2021г. Освен това, с писмо от 12.07.2018г., застрахователят формално е обосновал отказа си за заплащане на застрахователно обезщетение, защото било с обект на покритие по клауза 017 „електронно оборудване“, по което нямало осигурено застрахователно покритие. Ищецът е установил при условията на пълно и главно доказване, че между страните е възникнало валидно застрахователно правоотношение, че е настъпил предвидения в договора покрит риск от клауза 001, че е изпълнил задълженията си за заявяване на събитието и е представил необходимите документи пред застрахователя. Следователно са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника за заплащане на дължимото застрахователно обезщетение на ищеца, на основание чл. 405, ал. 1, вр. с чл.