Решение № 19559 от 19.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19559 гр. София, 19.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20261110105973 по описа за 2026 година

РЕШЕНИЕ

19.10.2026 г., гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I I Г. О., 156-ти състав, в открито публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ при секретаря Антоанета Ангелова, като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. дело № 5973/2026 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Подадена е искова молба от „ТС“ ЕАД срещу Р. И. К., в която се твърди, че ответникът бил потребител на топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в гр.

**********************, като била доставена топлинна енергия по договор за покупкопродажба на топлинна енергия при общи условия. Поддържа, че е доставил топлинна енергия на стойност 5106,68 лева за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., но ответникът не я бил заплатил, поради което изпаднал в забава и дължал и обезщетение за забава върху главница за топлинна енергия в размер на 1075,01 лева за периода от 15.09.2022 г. до 15.08.2025 г. Навежда доводи, че била предоставена услугата дялово разпределение, която също не била заплатена, като се дължала сумата от 51,54 лева за периода от 01.01.2023 г. до 30.04.2024 г., а освен това поради изпадането в забава се дължала и мораторна лихва в размер на 12,49 лева за периода от 16.10.2022 г. до 15.08.2025 г. Навежда довод, че е подал 1 заявление за издаване на заповед за изпълнение, срещу която ответникът възразил, поради което имал правен интерес от предявяване на иск за установяване на вземанията. Иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи претендираните суми, както и присъждането на деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника, който оспорва предявените искове като неоснователни. Поддържа, че не било доказано да е потребител на топлинна енергия, вкл. че е приел наследството на своя наследодател, както и че липсвали доказателства относно собствеността на имота. Твърди, че не дължи, съответно не в такъв размер претендираната главница за топлинна енергия, като твърди, че сумата в размер на 8,78 евро за периода от 01.02.2025 г. до 30.04.2025 г. била недължима, тъй като т.

6.1.1. от методиката, приложение към чл. 61 от Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. на министъра на енергетиката, уреждаща формулата за определяне на количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и включените от нея компоненти, била отменена с решение на ВАС. Навежда доводи, че исковите претенции били недоказани и неоснователни предвид липсата на валидна формула за изчисляване на потребената топлинна енергия. Излага съображения, че общите условия за продажба на топлинна енергия не представляват индивидуален, общ или нормативен административен акт и същите не променят характера на отношенията като договорни. Твърди, че ответникът не дължи заплащане на служебно начисленото количество топлинна енергия, ако бъде установено такова, тъй като според ищеца топлинната енергия е била определена въз основа на реален отчет, а не по служебен ред, а отделно от това не били представени доказателства относно техническата изправност на измервателните уреди, което правило невъзможно установяването на действителните количества доставена топлинна енергия. Поддържа, че не били представени доказателства за извършен отчет на индивидуалните разпределители, както и за наличие на пречки в абоната, които да са възпрепятствали такъв отчет и да обосновават служебно начисляване. Развива съображения, че издадените от ищеца фактури не били подписани от ответника, поради което било недопустимо същите да бъдат приети като писмени доказателства по делото, респ. да послужат при изготвяне на ССчЕ. Твърди, че със сумите, подлежащи на възстановяване от ищеца, били прихванати за погасяване на стари задължения, а приспадането и добавянето на суми от изравнителните сметки към други фактури можело да стане само със съгласие на потребителя, каквото в случая липсвало. Аргументира, че не дължи претендираната мораторна лихва, тъй като не били представени доказателства че ответникът е изпаднал в забава, включително относно датата, на която вземанията са били публикувани на интернет страницата на ищцовото дружество.

Твърди, че вземане за услугата за дялово разпределение било недължимо, тъй като същата била извършена от трето лице. Поддържа, че не били представени доказателства за договорен и надлежно съобщен на клиента ред и начин за заплащане на услугата за дялово разпределение, поради което и претендираната мораторна лихва върху нея не била дължима.

В подаденото от ответника възражение по чл. 414 ГПК в производството по ч.гр.д. № 1644/2025 г. по описа на РС-Дупница се съдържа възражение за изтекла погасителна давност. Претендира присъждането на деловодни разноски.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително правоотношение по 2 договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена; 2) продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача; 3) ответникът да е приел наследството на РА К.а и ИХ К..

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на определителната правна норма, регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през релевантния период, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б ДР ЗЕ „Потребител на енергийни услуги“ е: краен клиент, който купува енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ.

Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й … Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.

3

Представено е Заявление-декларация от 02.09.2014 г., с което Р. И. К. е поискал от „ТС“ ЕАД да му бъде открита партида и да му бъде доставяна топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в гр. **********************.

Заявлението-декларация по своето правно естество е предложение (оферта) за сключване на договор за доставка на топлинна енергия – арг. чл. 13 ЗЗД, и в случай, че топлопреносното предприятие приеме това заявление и продължи да доставя топлинна енергия до топлоснабдения имот, може да бъде направен извод, че ищцовото дружество е приело предложението за сключване на договор за доставка на топлинна енергия – в този смисъл т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК.

С оглед гореизложеното не може да се не се вземе предвид и факта, че по делото е представен Нотариален акт за учредяване на право на строеж срещу задължение за построяване на жилища, офис-магазини и гаражи № 142, том XLII, нот. дело № 8415.1996 г., касаещо процесния имот в полза на ИХ К. и РА К.а, както и трети лица.

Представено и неоспорено е Удостоверение за наследници изх. № 2889/03.06.2014 г., като се установява, че РА К е почина ла 30.03.2006 г., като е оставила за наследници по закон Р. И. К. (син – арг. чл. 5, ал. 1 ЗН) и ИХ К. (преживял съпруг – арг. чл. 9, ал. 1 ЗН, който е починал на 11.01.2014 г.).

Следователно в случая безспорно е установено наличието на облигационно отношение между страните по силата на валиден договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия.

Правното действие на сключения договор за продажба между ищеца и ответника попада под приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговец и физическо лице и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е търговска продажба, тъй като негов предмет представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувач е физическо лице. По това гражданско (облигационно) правоотношение за ищеца са породени две основни облигаторни задължения– да прехвърли правото на собственост върху описаните във фактурите стоки и да предаде тяхното владение на купувачите, а за ответника – да заплати уговорената продажна цена с ДДС и да получи вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС), предмет на договорите – арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД.