Решение № 2059 от 11.05.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2059 гр. Пловдив, 11.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Вили Ст. Шутова като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20225330114051 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с искова молба от „Дженерали Застраховане“ АД, против ОБЩИНА ПЛОВДИВ, с която е предявен иск с правно основание чл.410, ал.1, т. 2 КЗ във вр. с чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 566,88 лв. – главница, представляваща регресна претенция за платено застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди на застрахованото МПС – т.а. Пежо Партнер с рег. № ****, вследствие на ПТП от 04.01.2022 г., при което автомобилът при движение в гр. П. по бул. „Ю.“ (бул. „А. С.“), след кръстовището с ул. „А. Х.“, посока запад, е реализирано ПТП, преминава през необезопасено и необозначено от ответната община препятствие на пътя и сумата от 15 лв.ликвидационни разноски, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 03.10.2022 г. до окончателното й изплащане. Претендират се и направените в производството разноски.

Ищецът посочва, че автомобилът бил застрахован при него за срок от 16.08.2021 г. до 15.08.2022 г. при уговорено покритие „Пълно Каско“ на рисковете, съгласно „Общи условия“ на предлаганата застраховка.

Причинени били в резултат на настъпилото събитие имуществени вреди на собственика на застрахования т.а. Пежо Партнер с рег. № ****. Извършен бил ремонт на увреденото МПС в официалния сервиз, като въз основа на фактурата за извършените ремонтни дейности била изплатена сумата от 1

566,88 лв., представляваща платеното застрахователно обезщетение по ликвидационна преписка, образувана по повод процесното ПТП. Сумата била платена на 17.01.2022 г. Във връзка с ликвидацията на преписката се сочи, че са реализирани и обичайни разноски в размер от 15 лв. Твърди се, че с плащането на застрахователното обезщетение, ищецът встъпва в правата на застрахованото лице срещу причинителя на вредата – ответната община, тъй като тя е длъжна да упражнява непосредствен и поС.ен контрол спрямо своите служители, на които е възложила дейността по поддържане на пътната мрежа в изправност, както и да стопанисва пътя. Посочва, че на 24.03.2022 г. е изпратил до ответната община заявление за заплащане на сумата, но до момента искането не е удовлетворено. Претендира се законна лихва върху главницата, както и разноските по делото. Във връзка с изложеното се моли съдът да постанови решение, с което да уважи предявените искове.

В срок е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът твърди, че ОУ към застраховката не са подписани от страните по застрахователното правоотношение и че не са платени застрахователните премии, поради което счита, че не е налице валидно застрахователно правоотношение. Оспорва настъпването на ПТП, мястото и начина на настъпването му и наличието на вина у ответника. Оспорва плащането на застрахователното обезщетение, а при евентуалност оспорва размера му и твърди, че неоснователно е платено, след като не е представен протокол за ПТП съгласно Общите условие към застраховката. Оспорва претенцията за ликвидационни разноски като недоказана, прави възражение за съпричиняване, а именно: че водачът се е движел с несъобразена скорост и при неспазване на достатъчна дистанция от движещ се отпред автомобил.

Като взе предвид становищата на страните, въз основа на събраните по делото доказателства и закона, съдът намира следното.

Предявен е иск по чл.410, ал.1, т.2 от КЗ, вр. с чл.49, вр. с чл.45 ЗЗД.

За основателността му следва да е реализиран следният фактически състав: наличие на валидно застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на процесния автомобил по застраховка „Каско“ с покритие към датата на ПТП; наличие на необезопасена и необозначена дупка на пътя, за поддържането на който отговаря Община Пловдив; настъпило вследствие на тази дупка ПТП с процесния автомобил, което причинило описаните в исковата молба вреди; плащане на застрахователното обезщетение от застрахователя.

От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателствени средства, както и от заключенията на съдебно-счетоводната и съдебно-автотехническата експертиза този фактически състав се установява 2 при пълно доказване. Сочените доказателства напълно кореспондират помежду си.

От приложената по делото Застрахователна полица ******************* се установява, че между собственика на процесния автомобил, за чието качество страните по делото не спорят, и ищеца била сключена застраховка „Пълно Каско“ със срок на действие от 16.08.2021г. до 15.08.2022г. В застрахователната полица е записано, че с подписването й застраховащият декларира, че е запознат и съгласен с Общите условия по застраховката, поради което без правно значение е подписването му върху всяка страница от тях. Установява се още от представените справки за платени застрахователни премии и платежни нареждания към тях, че застраховащият е платил всички 4 вноски, както е разсрочена застрахователната премия според полицата. Въз основа на изложеното може да се направи извод, че е възникнало валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Пълно Каско“ за процесния автомобил, като застрахователят е осигурявал покритие на риска към датата на ПТП – на 04.01.2022г.

Тази дата се установява от писмените доказателства, а именно – искане за оценка на вреди от водача до застрахователя от същата дата, като се потвърждава и от свидетелските показания, според които ПТП се реализирало през 2022г., зимата. От показанията на свидетеля се установява и наличието на дупка, намираща се на бул. „А. С.“, след кръстовището с ул. „А. Х.“ в гр.

П. Доколкото този път се намира в рамките на Община Пловдив и ответникът не излага твърдения същият да е частен път, следва да се приеме, че пътят е общински и на основание чл.31 от Закона за пътищата Общината отговаря за неговото поддържане. Наличието на дупка на пътното платно обаче води до извод за бездействие на натоварените с поддържането на пътя служители и до възникване на отговорност по чл.49 ЗЗД на ответната община като техен работодател, респективно - възложител на работата по поддържането на пътя.

Установяват се още настъпилите вреди. От свидетелските показания и заключението на вещото лице по САТЕ се установява механизмът на ПТП, както е посочен в исковата молба и че вследствие на попадането на автомобила в процесната дупка, по него настъпили вреди, изразяващи се в повреда на предна дясна джанта и спукване на предна дясна гума, довели до нужда от тяхната подмяна. Установява се от писмените доказателства, че това е извършено в сервиз „София Франс Ауто – Пловдив“ ООД. В заключението си, което съдът приема като мотивирано изготвено, вещото лице посочва, че най-вероятен е именно обсъжданият механизъм на ПТП и че същият се намира в причинна връзка с причинените вреди. В съдебно заседание вещото лице подробно обясни как е достигнал до извода си за наличие на причинна връзка и този извод е основан на събраните 3 доказателства, без да са нужни допълнителни такива, поради което съдът приема наличието на такава.

Доколкото се установи наличието на валидно застрахователно правоотношение, противоправно бездействие на служители на Общината, за което ответникът отговаря, както и настъпили в причинна връзка с това вреди, а вината се предполага, съдът счита, че е изпълнен фактическият състав на деликта.

Установява се и размерът на вредите от заключението на САТЕ, което ги оценява дори в по-висока стойност от исковата претенция. По отношение на претендираните ликвидационни разноски в размер на 15 лв., следва да се посочи, че тези разноски следва да са сторените за определяне на застрахователното обезщетение. Не е основателно възражението на ответника, че липсват доказателства за това да са сторени такива разноски.

По делото са приложени доказателства, че за определяне размера на застрахователното обезщетение застрахователят е извършил оглед на вредите и е възложил тяхното ремонтиране, т.е. извършена е дейност по такова определяне на обезщетението. Що се отнася до размера му, той следва да е обичаен. Вещото лице дава заключение, че обичайните разноски са в размер между 10лв. и 30 лв. Претенцията в размер на 15 лв. е в тези рамки, поради което е основателна.

Изпълнена е и последната предпоставка от фактическия състав за основателност на иска – плащане на застрахователното обезщетение от застрахователя на сервиза, извършил ремонта в размер на 566,88лв.

Плащането се установява както от приложеното платежно нареждане, така и от заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, което се приема като мотивирано и основано на останалите събраните доказателства. Неоснователни са възраженията на ответника, че обезщетението е неправилно платено поради липса на протокол за ПТП, доколкото наличието на такъв протокол не е пречка механизмът на ПТП да бъде установен с всички доказателствени средства по ГПК, както беше сторено, а това изискване е в отношенията между страните по застрахователното правоотношение и не засяга валидността на извършеното плащане.

Неоснователно е възражението за съпричиняване от страна на водача.

Тежестта да докаже възражението си е било на ответника, но въпреки указанията на съда в тази връзка, не се доказа водачът да е карал с несъобразена скорост или да не е спазвал дистанция.

Въз основа на всичко изложено, след плащане на обезщетението, застрахователят е встъпил в правата на увреденото лице на основание чл.410 4

КЗ, поради което искът му е основателен. Ответникът ще бъде осъден да плати на ищеца сумата в размер на 581,88 лв., като сбор от стойността на платеното обезщетение в размер на 566,88лв. и ликвидационни разноски в обичаен размер на 15 лв. Сумата ще се присъди ведно със законната лихва от предявяване на иска – 03.10.2022г., до окончателното плащане.

При този изход на спора, право на разноски има ищецът. Същият е поискал и доказал сторени разноски, както следва: 50 лв. за държавна такса, 250 лв. – за депозит за САТЕ, 150 лв. – за депозит за ССЕ, 20 лв. – депозит за свидетел и 250 лв. за юрисконсултско възнаграждение, което е в рамките на чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ и отговаря на сложността на делото, разгледано в четири заседания и с оспорване и доказване на всички елементи от фактическия състав на иска.

Tака мотивиран, съдът:

РЕШИ:

ОСЪЖДА Община Пловдив, Булстат:000471504, с адрес: гр. Пловдив, пл. „Стефан Стамболов“ № 1, район „Централен“, да плати на „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК: 030269049, с адрес: гр. София, бул. “Княз Ал.

Дондуков“ № 68, по предявения от последното дружество иск с правно основание чл.410, ал.1, т.2 от КЗ, вр. с чл.49, вр. с чл.45 ЗЗД, сумата в общ размер на 581,88 лв., представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение (чрез плащане за извършен ремонт на т.а.

„Пежо Партнер“, с рег. № ****) в размер на 566,88 лв. и за разноски за определянето му в размер на 15 лв., на основание Застрахователна полица *******************/15.07.2021г., сключена между собственика на автомобила - „Лизингова Къща София Лизинг“ ЕАД, и застрахователя, за вреди по застрахования автомобил, изразяващи се в повреждане на предна дясна гума и джанта, довели до тяхната подмяна, причинени при ПТП, реализирало се на 04.01.2022г. при движение на т.а. „Пежо Партнер“ по бул.

„А. С.“ в гр. П., след кръстовището с ул. „А. Х.“, при което автомобилът попаднал в необезопасено и необозначено препятствие на пътното платно – дупка, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба - 03.10.2022 г., до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Община Пловдив,

Булстат:000471504, да плати на

„Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК: 030269049 разноските по делото, както следва: 50 лв. за държавна такса, 250 лв. – за депозит за САТЕ, 150 лв. – за депозит за ССЕ, 20 лв. – депозит за свидетел и 250 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

5

Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.