Решение № 848 от 09.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 848 гр. София, 09.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно наказателно дело № 20251110216895 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 189, ал. 14 от ЗДвП, вр. чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод депозирана жалба от М. Х. С., ЕГН ********** против наказателно постановление № 25-4332-027007 от 23.10.2025 г., издадено от началник сектор към СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, с което за нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП ), на жалбоподателката е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 750 лева (383,47 евро) и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП .

С жалбата се иска, съдът да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно, тъй като в хода на административнонаказателното производство били допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Твърди се и маловажност на нарушението, тъй като съпругът на жалбоподателката не се чувствал добре и тя бързала към дома си.

В откритото съдебно заседание жалбоподателката, нередовно призована, не се явява и не се представлява. Съдът е дал ход на делото на основание чл.

1

61, ал. 4 от ЗАНН, тъй като жалбоподателката не е била намерена на посочения от нея адрес.

Процесуалният представител на АНО пледира жалбата да бъде оставена без уважение, а издаденото НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано лице, подадена е в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, съдържа необходимите реквизити и производството по делото е редовно образувано пред РС-София.

Софийският районен съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 05.08.2025 г., в 19:56 часа, жалбоподателката М. Х. С. управлявала в град София, по бул. „Ботевградско шосе“, в посока от бул. „Владимир Вазов“ към бул. „Околовръстен път“, лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег.

№ *** със скорост от 108 км/ч, която била засечена до номер 300. Разрешената максимална скорост за движение в този участък била общовалидната за населено място от 50 км/ч. Скоростта на автомобила била засечена и фиксирана със систЕ. „ATCC CORDON M2“ № MD1193. На 06.10.2025 г. жалбоподателката М. Х. С. се явила лично в ОПП-СДВР, където попълнила и представила декларация по чл.188, ал.1 от ЗДвП, че на процесната дата лично тя е управлявала превозното средство, а автомобилът бил нейна собственост.

Поради така декларираните обстоятелства, срещу жалбоподателката бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 770531/06.10.2025 г. за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП , а именно за това, че на 05.08.2025 г., в 19:56 часа, управлявала в град София по бул. „Ботевградско шосе“, в посока от бул. „Владимир Вазов“ към бул. „Околовръстен път“, лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № *** със скорост от 108 км/ч (след приспадане на толеранса), при разрешена скорост за движение в населено място до 50 км/ч. Актът бил съставен в присъствието на нарушителката и бил подписан от нея, актосъставителя и двама свидетели. Жалбоподателката вписала възражения, че съпругът й не се чувствал добре и тя бързала към дома си.

2

АНО счел изложените в акта фактически констатации за доказани и въз основа на него издал обжалваното понастоящем наказателно постановление № 25-4332-027007 от 23.10.2025 г., с което за нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на жалбоподателката е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 750 лева (383,47 евро) и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, на основание чл.

182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП.

Описаната фактическа обстановка се установява по категоричен начин от показанията на свидетелката Е. Б., от представената снимка на нарушението и от приложените по делото писмени доказателства, които преценени поотделно и в своята съвкупност не водят до различни фактически изводи. Свидетелката Б. разказа, че актът е бил съставен в ОПП-СДВР след явяването на жалбоподателката, която попълнила декларация, посочвайки, че лично е управлявала автомобила. След това актът й бил връчен срещу подпис.

Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелката Б., тъй като същите са логични, последователни, непротиворечиви и изцяло съответстват на приложения по делото писмен доказателствен материал.

При така установените факти, съдът намира следното от правна страна:

В административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на жалбоподателката да се защити. Спазени са императивните изисквания на нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН и сроковете за издаване на двата акта по чл.34 от ЗАНН. Актът е съставен в едногодишен срок от извършване на нарушението и в деня на установяване самоличността на нарушителя. С попълването на декларацията на 06.10.2025 г. контролните органи са установили, че отговорност следва да носи собственикът на превозното средство, който посочва, че лично е управлявал автомобила на 05.08.2025 г. В АУАН и НП са посочени времето и мястото, където е извършено нарушението.

Същото е точно, ясно описано и са отразени обстоятелствата, при които е било извършено. Нарушителят е бил запознат с всички съществени факти от значение за реализиране правото му на защита срещу административното обвинение. Отразени са правилно и нарушените законови разпоредби. Актът и наказателното постановление са издадени от компетентни длъжностни лица, 3 видно от приложените по делото заповеди. Поради това не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателката не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до порочност на административнонаказателното производство, до нищожност на съставения АУАН или до нищожност на издаденото НП.

Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП: „За нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или систЕ., за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство, с изключение на нарушенията по чл. 179, ал. 3 – 3в, на собственика, на когото е регистрирано превозното средство, а когато в свидетелството за регистрация на превозното средство е вписан ползвател – на ползвателя, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител по образец, утвърден от министъра на вътрешните работи, с който се налага глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. В 14дневен срок от получаването му лицето, на което е издаден електронният фиш, заплаща глобата или имуществената санкция или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство.

Декларацията и копието на свидетелството за управление на моторно превозно средство могат да бъдат подадени по електронен път чрез СистЕ.та за сигурно електронно връчване като модул на Портала на електронното управление по смисъла на Закона за електронното управление и подписана с квалифициран електронен подпис, освен в случаите по чл. 22, ал. 6 и 7 от Закона за електронното управление. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш за извършеното нарушение, като първоначално издаденият се анулира“. В конкретния случай обаче, тъй като превишаването на скоростта е такова, че се предвижда освен глоба и лишаване от право да се управлява МПС, това наказание няма как да бъде наложено с издаването на електронен фиш, поради което е спазена общата процедура по ЗАНН със съставянето на АУАН и последващо издаване на НП.

С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр.19 от 13.03.2015 г., законът беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС становища относно използването на мобилни камери за 4 установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП беше добавен терминът „автоматизирано“ техническо средство, а съгласно § 6, т. 65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП „Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснЕ.т нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес“, тоест контролният орган не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го изключва и демонтира. Именно в това се изразява поставянето на начало и край на работния процес от контролния орган.

В мотивите към проекта на закона за изменение и допълнение на ЗДвП се посочва, че една от причините за въведените изменения е именно Тълкувателно решение № 1 от 2014 г. на Върховния административен съд, с което реализирането на административнонаказателната отговорност за нарушения на Закона за движението по пътищата чрез издаване на електронен фиш при осъществяване на контрол с мобилни системи за контрол било преустановено и това рефлектирало пряко върху дисциплината на водачите.

Посочва се, че използването на мобилни технически средства е автоматизиран процес, при който единствената намеса на контролен орган се свежда до позиционирането и настройката на автоматизираното техническо средство.

Същите установяват нарушенията по аналогичен със стационарните средства способ. Всички автоматизирани технически средства - мобилни и стационарни, са преминали метрологична проверка съгласно Закона за измерванията, в това число и софтуера за обработка на доказателствения материал и са въведени в експлоатация при стриктно спазване на нормативните предписания. При въвеждането в експлоатация на всяко техническо средство, сертифициращият орган - Български институт по метрология, осъществява проверка и на софтуерната програмата, генерираща снимковия материал, което е отразено и в сертификата и първоначалната 5 метрологична проверка. Принципът на действие, както на стационарните, така и на мобилните системи е един и същ: измерване на скоростта от сертифициран измерител и задействане на камера, визуализираща измерването, респективно превозното средство. Обработката и издаването на електронен фиш и за двата вида системи е от централизирана информационна систЕ..

Към датата на нарушението вече е било отменено изискването на чл.

165, ал. 2, т. 8 от ЗДвП да се обозначават чрез поставяне на пътни знаци, оповестяват в средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи участъка от пътя, на който се осъществява контрол по спазването на правилата за движение чрез автоматизирани технически средства или системи. След като това изискване е отпаднало и то изрично е отменено с последвалата редакция на закона, то не е необходимо участъкът, в който се е извършвал контрол на скоростта с автоматизирано техническо средство, да е бил обозначен с поставянето на пътен знак „Е-24“, каквото задължение имаха преди това контролните органи.

Именно поради тази причина и след отпадането на посоченото законово изискване, не е необходимо да бъдат събирани доказателства за поставен пътен знак, указващ на водачите за извършвания видеоконтрол.