Определение № 344 от 31.03.2025, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 344 гр. ХАСКОВО, 31.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20255600500271 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на “ ВИВУС.БГ“ЕООД, ЕИК 202393458, със седалище и адрес на управление гр.*** срещу определение №230/20.02.2025г. постановено по гр.д.

№806/2024г. по описа на Районен съд-Димитровград, с което е отхвърлена молбата на „ВИВУС.БГ“ЕООД, за изменение на Решение №360/25.11.2024г.,постановено по гр.д.

№806/2024г. на РС-Димитровград, в частта за разноските.

Частният жалбоподател твърди, че определението е неправилно, тъй като съдът е следвало да определи по-нисък размер на адвокатското възнаграждение на ищеца по реда на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата. В частната жалба се излагат подробни съображения по приложението на материалния закон. Твърди се също, че определеното от съда адвокатско възнаграждение било прекомерно, несправедливо и необосновано високо, не кореспондирало с фактическата и правна сложност на делото. Излага доводи за определянето на адвокатско възнаграждение под минимума предвиден в Наредбата за възнагражданеита за адвокатската работа. Поддържа също, че размера на адвокатското възнаграждение следва да се определи под минимума предвиден в наредбата, като се приложи Решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22 с предмет преюдициално запитване. Претендира от въззивната инстанция да отмени обжалваното определение на РСДимитровград, като намали размера на определеното адвокатско възнаграждение от 500лв.

Ответникът по частната жалба Т. Т. Ч., чрез пълномощника си оспорва жалбата и излага доводи за нейната неоснователност.В отговора се цитира и съдебна практика, която счита,че е приложима в настоящият казус.Анализирано е и посоченото в частната жалба 1 решение на СЕС. Претендира от въззивната инстанция да потвърди обжалваното определение на РС-Димитровград.

Хасковският окръжен съд след преценка на доводите на страните и обсъждане на събраните по делото доказателства, поотделно и взети в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Гр.д.№806/2024г. по описа на Районен съд-Димитровград е образувано по искова молба на Т. Т. Ч., подадена чрез пълномощник срещу ответника „“ВИВУС.БГ“ЕООД-гр.***.

Предявени са два обективно съединени иска с правно основание чл.26 ал.1 от ЗЗД – за прогласяване нищожността на договор за кредит и с правно основание чл.55 ал.1 предл.1-во от ЗЗД за връщане на недължимо платена сума по нищожен договор в размер на 713лв.

По делото е постановено Решение №360/25.11.2024г., с което предявените искове са били уважени като се обявява за недействителен Договор за кредит № ***г.,сключен между Т. Т. Ч. и „Вивус.Бг“ЕООД, на основание чл.26 ал.1 предл.1-во от ЗЗД-поради противоречието със закона и се осъжда „Вивус.Бг“ЕООД да заплати на Т. Т. Ч. на основание чл.55 ал.1 предл.1 от ЗЗД сумата от 713лв., ведно със законната лихва. С решението са възложени и разноските, като ответното дружество е осъдено да заплати на ищцата сумата от 101лв. за заплатена ДТ, а на адв. П. С. П.-САК, пълномощник на ищеца, адвокатско възнаграждение в размер на 500лв. Посоченото адвокатско възнаграждение е определено по реда на чл.38 ал.2 вр. ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата, тъй като на ищеца е била оказана безплатна правна помощ. В мотивите на решението е посочено,че възнаграждението е определено в минималния размер, предвиден в Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Частната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, от активно легитимирана страна, в законоустановения срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Искането за присъждане на адвокатско възнаграждение за безплатно представителство по делото е своевременно отправено до съда и по това искане съдът се е произнесъл в постановеното по делото решение.В последствие е била направено искане от пълномощника на ответното дружество за изменение на постановеното решение в частта за разноските по реда на чл.248 от ГПК,което съдът е отхвърлил. Именно определението,с което не е уважена молбата по чл.248 от ГПК е предмет на разглеждане в настоящето производство

По делото е установено,че в хода на развилото се производство пред РСДимитровград ищецът е бил представляван от адвокат П. С. П., член на САК. При постановяване на решението и определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение съдът е приел, че съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски тъй като двата обективно съединени иска са уважени изцяло, като разноските са определени по реда на чл.38 ал.2 вр. ал.1, т.2 вр. чл.36 ал.2 от ЗА и чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. При определяне на разноските е съобразен материалният интерес по делото, неговата фактическа и правна 2 сложност, извършената от пълномощника на страната адвокатска работа и е отчетен фактът, че в полза на ищеца е оказана безплатна правна защита по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. При спазване на тези изискванията съдът е определил адвокатско възнаграждение в размер на 500лв.

За определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение съдът изхожда от принципните постановки на решение по дело С – 438/22 г. на СЕС, приложени при отчитане на конкретните особености на настоящия правен спор и Наредба №1/09.07.20-024г. за възнаграждения за адвокатска работа. В този смисъл,настоящият съдебен състав счита,че не е извършено произволно намаление на разноските за адвокатско възнаграждение, тъй като за произволност може да се говори единствено тогава, когато съдът формира изводи, без да се съобразява с каквито и да било критерии. В случая е съобразен член 14 от ДиректИ. 2004/48 по дело С – 57/15 на СЕС, като размера на адвокатското възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗА е определен като са взети предвид съображенията за справедливост, доколкото същите не са изключени от критериите за разумни и пропорционални съдебни разноски. При това, след отчитане на съображенията за справедливост, съдът се е съобразил и с разумния характер на разноските, като е взел и предвид фактическата и правна сложност на делото. Цената на исковете е измерима с паричния размер на договора, чиято недействителност се претендира и е сравнително ниска. По отношение на труда, който е положен за защита на съответното право, съдът е взел под внимание прецизната подготовка на изготвените и подадени от процесуалния представител документи и книжа по делото, като е отчетено и обстоятелството, че в исковото производство развило се пред РС-Димитровград единствено е подадена искова молба и молба със становище за разглеждане на делото в отсъствие на ищцата и нейния адвокат, като нито един от двамата не се е явил лично в насроченото открито съдебно заседание.

При определяне на адвокатското възнаграждение е спазен и критерия пропорционалност тъй като правото на възстановяване на разноските включва не само признака „значителна част“, но и кумулативно с това включва признака „подходяща част“ от разумните разноски. Следователно, първо следва да се приложи критерия за разумност, и след това да се определи и каква е подходящата част от тези разумни разноски.

Следва да се отчете също, че в случая не е налице договорено и платено възнаграждение, а такова, което се дължи за безплатно процесуално представителство. Ето защо размерът на всяко адвокатско възнаграждение следва да се определя индивидуално за конкретното производство и не съществува общо правило за неговото намаляване.Следователно, преценката на съда се извършва на база обема от извършени процесуални действия и ако по един спор съдът е намерил за необходимо да намали възнаграждението, то по друг спор същото може да бъде присъдено в пълен размер.

В настоящият случай не следва адвокатското възнаграждение да се определя под минимума на Наредба№1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа/Загл. изм. ДВ бр.14 от 2025г./ с оглед Решение на съда на ЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22, тъй като определения размер на това възнаграждение е съобразен с фактическата и правна сложност 3 на делото, както и с процесуалните действия извършени от пълномощника на ищеца в хода на развилото се производство. Първоинстанционният съд при определяне на размера на адвокатското възнаграждение е взел предвид материалния интерес по делото /стойността на вземането/; взел е под внимание видът и обемът на документите и книжата, които са били проучени от адвоката, извършените процесуални действия съобразно конкретния случайподготовката на делото, активното участие в производството и пр .В заключение следва да се отбележи, че определянето на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца по реда на чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата е съобразено с §1а от Наредба№1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа/Загл. изм. ДВ бр.14 от 2025г./.

Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита,че обжалваното определение на РС-Димитровград, постановено по реда на чл.248 от ГПК като правилно и законосъобразно ще следва да бъде потвърдено.

Водим от горното,съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №230/20.02.2025г., постановено по гр.д.

№806/2024г. на Районен съд-Димитровград.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4