Решение № 12627 от 27.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12627 гр. София, 27.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Ст. Танева при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело № 20221110150000 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.341 и сл. ГПК и е в неговата втора фаза – по извършване на делбата.

С Решение № 30787 от 14.12.2023г. на Софийски районен съд е допуснато извършването на съдебна делба, на основание чл.34 ЗС, на следния недвижим имот:

Поземлен имот с идентификатор № ,, по скица № 15-4693629.04.2022г. на Службата по Геодезия картография и кадастър – гр. София, с площ от 750 кв.м. по скица, с административен адрес: град Нови Искър, район Нови Искър, Банка №3, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, при съседи ,, както и построената в него Жилищна сграда с идентификатор № ,.1, по скица № 15-464937-29.04.2022г., със застроена площ по скица от 79 кв.м., между:

П. Р. Н., с ЕГН ********** и М. Р. Н., с ЕГН **********, при следните квоти:

За П. Р. Н. – ½ идеална част от правото на собственост.

За М. Р. Н. – ½ идеална част от правото на собственост.„ В първото по делото открито съдебно заседание ищецът предявява искане по сметки, съгласно чл.346 ГПК. Сочи, че е извършил необходими разноски на стойност 37 004 лева. Преди около три години, с цел да се запази съсобствения имот. Посочва, че е извършил необходимите разноски като държател на притежаваната от ответника ½ идеална част, както и че е информирал за извършването им. Твърди, че е извършвал почистване и извозване на строителни отпадъци, изграждане на нова електрическа инсталация – котле на стойност от 8000 лева, изграждане на нова ВиК инсталация на стойност 8000 лева, почистване и ремонт на таванско 1 помещение на стойност 1231.20 лева, извършване на ремонт на покрива на сградата ( обща част ) на стойност 10 000 лева – като извършените СМР са подробно описани в представена молба – уточнение. Моли съда да осъди ответника да му заплати 18 502 лева – представляващи половината от извършените строително-монтажни работи в общ размер на 37 004 лв. Прави възлагателна претенция по чл.349, ал.2 ГПК за възлагане на процесния имот.

В отговора на исковата молба ответната страна оспорва претенцията на ищеца . Сочи, че ищецът бил извършил козметични ремонтни дейности, но без нейно съгласие. Твърди, че подобренията са извършени преди повече от 5 години и сумите са погасени по давност. Излага, че ВиК системата била на 35 години и не се налагало да бъде сменена, а избеното помещение било подредено и не се налагало да се почиства. Не изразява становище по отношение на способа за извършване на делбата.

След преценка на доводите на страните, съдът намира от фактическа страна следното:

За поделяемостта и пазарната оценка на имотите, предмет на делбата, по делото са изслушани и приети без възражения от страните основно и допълнително заключение на вещо лице по съдебно-техническата експертиза, от които се установява, че еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ,.1 е реално поделяема без значителни преустройства, вземайки предвид, че достъпът до всеки от жилищните етажи е през една врата откъм стълбището и в сутеренния и в таванския етаж могат да се обособят складови площи към всеки от новообразуваните жилищни самостоятелни обекти. Посочва, че разделянето е възможно, но само след изготвяне и съгласуване между съсобствениците и с общинската администрация на инвестиционен проект, включващ части Заснемане, Архитектура, Ел., ВиК, О и В и евентуално конструкция и вертикална планировка. По отношение на Поземлен имот с идентификатор № , сочи, че същият е реално неподеляем. Пазарната стойност на процесните имоти е определена от вещото лице на приблизително 547 600 лева.

По делото е представена и експертиза, която да отговори на въпроса извършени ли са твърдените от ищеца ремонтни дейности в процесния жилищен имот, каква е стойността на извършените строително-монтажни работи и с каква сума се е увеличила стойността на имота вследствие на извършените СМР. В своето заключение вещото лице посочва, че към настоящия момент е констатирано наличие на резултат от извършването на СМР на приблизителна амортизационна настояща стойност в размер на 11 900 лева. Стойността, с която се е увеличила стойността на имота е определена на 3 400 лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

По способа за извършване на делбата:

В настоящата втора фазана съдебната делба, съдът следва да реши въпроса чрез кой способ да се ликвидира съсобствеността, след като 2 принадлежността на правото на собственост и съответните квоти е установена с влязлото в сила решение в първа фаза. Съсобствеността се разглежда от законодателя като конфликтна категория и временно, анормално състояние, като се предоставят различни способи на съпритежателите на вещното право, с които съсобствеността помежду им да бъде ликвидирана, включително потестативното субективно право на делба на общата вещ, с което разполага всеки съсобственик дори и при уговорка в противен смисъл съгласно чл.34, ал.1 ЗС.

При извършване на съдебна делба по чл.341 и сл. ГПК съсобствеността може да бъде прекратена посредством един от изчерпателно уредените в ГПК способи: чрез възлагане по реда на чл.349 ГПК, чрез теглене на жребий по реда на чл.352 ГПК, чрез разпределение на имотите от съда по реда на чл.353 ГПК или чрез изнасяне на публична продан по реда на чл.348 ГПК.

Преценката за избор на способ за ликвидиране на съсобствеността се определя от броя, вида и поделяемостта на допуснатите до делба имоти, налице ли са условията за възлагане на неподеляем жилищен имот, при спазване на водещия принцип за поставяне на дял в натура за всеки от съделителите.

В производството по съдебна делба въпросът по какъв начин следва да се извърши делбата се решава съобразно императивните норми на чл.348 ГПК, чл.349 ГПК, чл.350 ГПК и чл.353 ГПК, за чието служебно приложение от съда е необходимо преди всичко да бъде изяснен въпросът: дали имотът предмет на делбата е поделяем – в този смисъл Решение № 39 от 13.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4890/2014 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Теодора Гроздева, постановено по реда на чл.290 ГПК.

В тази връзка при разглеждане на основния принцип при извършването на делба на съсобствени имоти е при възможност всеки от съделителите да получи реален дял, съответен на квотата му от съсобствеността, като евентуалното неравенство в дяловете се изравнява в пари – чл. 69, ал. 2 ЗН.

Посоченият принцип е приложим съответно в настоящото производство на основание препращащата разпоредба на чл. 34, ал. 2 ЗС, съгласно която е налице съответно приложение на правилата за делба на наследство по отношение на делбата на дялова съсобственост.

При извършването на делбата съдът следва да се съобрази с влязлото в сила решение по чл. 344, ал. 1 ГПК, което има сила на присъдено нещо 3 относно лицата, които имат право на собственост, относно дяловете, имотите, които следва да се делят и частите на всеки един от съделителите (арг. от чл.298 ГПК). При постановяване на решението по извършване на делбата съдът е обвързан от СПН, формирана с решението по допускане на делбата по отношение на обектите на делбата, досежно тяхната индивидуализация по площ, вид, местонахождение, етажност и други характеризиращи и индивидуализиращи белези.

Съдебната делба като двуфазно производство се реализира във втората й фаза и се извършва в рамките и обхвата на решението по допускането й, като се осъществи по този начин съдебно признатото преобразуващо субективно право на делба. В рамките на обособените от решението по допускане на делбата обекти и с оглед обективните предели на СПН, съдът е длъжен да извърши делбата, като при подялбата, независимо от способа, следва да бъдат включени всички обекти, допуснати до делба с решението по чл. 344, ал. 1 ГПК – в този смисъл Решение № 377/19.10.2010 г. по гр. д. № 742/2010 г. на ІІ ГО на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК.

От водещо значение е обстоятелството, че делбеният съд се произнася относно поделяемостта на даден имот с оглед изискванията на закона в сила към момента на постановяване на решението - Решение № 1 от 21.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1452/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Надя Зяпкова, постановено по реда на чл. 290 ГПК.

Съгласно императивната разпоредба на чл. 203 ЗУТ съсобствено жилище може да бъде разделено при съдебна делба реално и поставено в различни дялове, ако съответните дялове могат да бъдат обособени в самостоятелни обекти без значителни преустройства и неудобства по-големи от обикновените, при спазване на строителните правила и нормативи.

Необходимо е изготвяне на инвестиционен проект, който да бъде одобрен от главния архитект на съответната община/район по предложение на съда и в определен от него срок с оглед съответствието му на действащите технически, санитарно-хигиенни и други норми и правила.

С оглед на гореизложеното по делото е назначена и изслушана съдебнотехническа и оценителна експертиза с непосредствени задачи установяването на реалната поделяемост на процесните имоти, както и даване на експертно заключение относно пазарната оценка на същите. От представените 4 заключения, които настоящият състав кредитира като пълни, обосновани и компетентно съставени се установява, че Поземлен имот с идентификатор № , е реално неподеляем. От друга страна, намиращата се в неговите граници еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ,.1 е реално поделяема, при предварително представен от страните архитектурен проект, какъвто същите не са представили.

В допълнение на гореизложеното, следва да се посочи, че при липсата на одобрен инвестиционен проект по отношение на поделяемостта на процесния недвижим имот не може да се извърши делба чрез реалното обособяване на дялове, съответстващи на броя на съделителите.

По делото е представено становище на Главния архитект на Район “Нови искър” ( лист 216 ), в което се посочва, че сграда с идентификатор ,.1 е поделяема, но доколкото липсва представен за разглеждане инвестиционен проект, е безпредметно искането за становище относно поделяемостта на горепосочения имот. В тази връзка следва да се посочи, че видно от Разпореждане № 28144/13.02.2025г., постановено по настоящото дело, съдът е указал на страните необходимостта от представяне на инвестиционен проект, като е дал достатъчен срок за изпълнение на дадените указания. В така определения срок страните не са проявили активност и не са представили инвестиционен проект. И макар и съдът да е длъжен да указва съдействие на страните, той не може да ги замести и да компенсира тяхното бездействие.

Следва да се посочи, че съдът не е компетентен да провежда административното производство по разделянето на делбените имоти и именно поради това е необходим одобрен инвестиционен проект, какъвто в настоящото производство липсва. В тази връзка съдебната практика константно приема, че при липса на инвестиционен проект, или проект за изменение на кадастралната карта, когато такъв е необходим, съдът може да приеме, че имотът е реално неподеляем. – така Решение № 60116 от 21.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 611/2021 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Емануела Балевска. В случая процесуалното бездействие на страните има за последица извод на съда за недоказана възможност за поделяне на имота. – така Решение № 20 от 06.02.2015г. по гр.д. № 4692/2014г. на ВКС, I ГО и Решение № 38/21.06.2017г. по гр.д. № 3511/2016г., I ГО на ВК.

5

Поради посоченото и след преценка на съвкупния по делото доказателствен материал, съдът счита, че за целите на настоящото производство неприложими се явяват способите по чл. 352 и чл.353 ГПК.

По отношение на възлагателната претенция на ищеца по чл.349, ал.2 ГПК:

Съгласно чл.349 ал. 2 от ГПК ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари. С Тълкувателно решение № 1/2004 по тълк. д. № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС-т. 8, е прието, че само възникналата в резултат на наследяване съсобственост попада под диспозицията на чл.349 ал. 2 ГПК При нито една хипотеза на смесена/комбинирана/ съсобственост не може да се извърши делбата на основание чл.349, ал.2 ГПК. Съгласно изложеното в точка 8 от мотивите на горепосоченото тълкувателно решение от обхвата на способа за извършване на делбата, визирани в чл.349, ал.2 ГПК, се изключва всяка друга съсобственост, освен тази която е възникнала в резултат на наследяване.