Определение № 1206 от 30.12.2025, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1206 гр. ХАСКОВО, 30.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАД.А

ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ като разгледа докладваното от ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ Въззивно частно гражданско дело № 20255600500791 по описа за 2025 година Производството е по чл. 274 вр. с чл. 248, ал. 1 ГПК.

Образувано по въззивна частна жалба, подадена от Б. М., чрез адвокат А. З. Д. против Определение № 1637 от 08.07.2025 г., постановено по гр. д. № 362/2024 г., по описа на Районен съд Хасково, с което е оставено без уважение, направеното с молба вх. № 19252/27.11.2024 г. искане за изменение на постановеното по същото дело Решение № 887/26.11.2024 г. в частта за разноските.

В частната жалба преди всичко е изразено несъгласие с изложените в обжалваното определение изводи, че делото не се отличавало с фактическа и правна сложност. Излагат се съображения, че при съобразяване на постановките по дело С-427/16 г. и С-428/16 г., не следвало да се извършват произволни, под пазарните нива на разноските за адвокатско възнаграждение, тъй като щяло да се постигне обратния на целения с чл. 102 от ДФЕС ефект – осигуряване на свободна и лоялна конкуренция. В тази насока са изложени подробни съображения в подкрепа на тезата, че при тълкуване и прилагане на правото на ЕС, дадени с решенията по описаните дела, следвало да се извърши преценка дали националната правна уредба относно размерите на адвокатските възнаграждения предвижда разумни и пропорционални на полагания от адвокатите труд възнаграждения, свързани с осигуряване на квалифицирана юридическа защита на гражданите и дали е предвиден механизъм за контрол от страна на държавен орган върху съответния нормативен акт. Излагат се доводи, че присъждане на разноски под установените от националното право минимални размери на адвокатските възнаграждение би демотивирало адвокатите да оказват безплатна правна 1 помощ, в определените от закона случаи, съответно – до намаляване качеството на тяхната работа, което би лишило огромна част от гражданите от квалифицираната правна помощ и пр. В жалбата се съдържа и оплакване, че неправилно районният съд е редуцирал размера на адвокатското възнаграждение, приемайки, че делото не се отличавало с фактическа и правна сложност, доколкото с предявените два обективно съединени иска се защитавал един и същ правен интерес. В тази насока, жалбоподателят е посочил, че предявените искове са с различен предмет и квалификация, основават се на различни правно релевантни факти, поради което се дължат разноски за всеки от тях. Искането е да се отмени обжалваното определение и вместо това да се постанови друго, с което да се измени постановеното решение № 887 от 26.11.2024 г. постановено по гр.д. № 362 по описа за 2024 г. на Районен съд Хасково в частта за разноските и се осъди „Вива кредит“ АД да заплати на адвокат А. З. Д. сумата 960 лева, представляваща сбор от адвокатското възнаграждение за предявен и уважен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предложение първо ЗЗД, във вр. с чл. 22 ЗПК, във вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК, както и адвокатско възнаграждение за уважен иск по чл. 55, ал.

1, предложение първо ЗЗД.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на частната жалба другата страна по делото – „Вива кредит“ АД.

Частната жалба е подадена от надлежна страна в производството, в предвидения в разпоредбата на чл. 275, ал. 1 ГПК срок, същата е редовна и допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството по предявените от ищеца Б. М. чрез адвокат А. З. Д. против „Вива кредит“ АД обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предложение първо ЗЗД, във вр. с чл. 22 ЗПК, във вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК, както и адвокатско възнаграждение за уважен иск по чл. 55, ал.

1, предложение първо ЗЗД, е приключило с решение, с което исковете са уважени изцяло.

При определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение на представлявалия ищцата в производството адвокат, за осъществената от него безплатна правна помощ при условията на чл. 38 ЗАдв., районният съд се съобразил както с обвързващите националния съд Решение на Съда на Европейския съюз от 23.11.2017 г. по съединени дела C-427/16 и С-428/16 и с решение на същия съд от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22, така и с конкретните особености на делото, имащи отношение към осъществената от адвокат Д. правна помощ и защита. В тази насока, съдът е отчел липсата на фактическа сложност на делото, наличие на трайна и безпротиворечива съдебна практика по спорните въпроси, обема на извършената от адвоката на ищцата работа, свеждаща се процесуални действия, изразяващи в депозиране на писмени молби по делото, приключване и разглеждане на делото в едно съдебно заседание.

2

С обжалваното определение, постановено в производството по чл. 248 ГПК, Районен съд – Хасково, освен че е повторил изложените в постановеното решение изводи относно задължителните постановки, съдържащи се в описаните решения на СЕС, за задължението на националния съд да откаже прилагането на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ако същата противоречи на член 101, § 1 ДФЕС, е изложил и допълнителни съображения в подкрепа на постановеното решение в частта за разноските, обсъждайки доводите на страната, че се дължало възнаграждение по всеки от двата обективно съединени иска. В тази насока, съдът е приел, че в конкретния случай предявяването на повече от един иск не обуславяло завишена фактическа сложност на делото, доколкото предявените искове се основавали на един и същ правопораждащ факт, чието установяване води автоматично до уважаване на двата иска. Настоящият състав на Окръжен съд Хасково приема така постановеното определението за правилно, по следните съображения:

Не могат да бъдат споделени преди всичко изложените от процесуалния представител на ищцата доводи относно значението и прилагането на цитираните от районния съд Решение на Съда на Европейския съюз от 23.11.2017 г. по съединени дела C-427/16 и С-428/16 и решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дела C-438/22, както и прилагането по аналогия на други решения на СЕС при определяне на „разумни и пропорционални съдебни разноски и други разходи на загубилата страна“. Освен, че цитираните от частния жалбоподател решения на СЕС са с различен от посочените от РС-Хасково решения на СЕС предмет, на практика същите не противоречат на постановките, произтичащи от решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дела C-438/22 относно критериите за определяне на справедливо възнаграждение на представляващия страната адвокат. С това решение просто се въвежда още един критерий – да не се ограничава свободата на договаряне между адвокат и клиент относно размера на възнаграждението, което би довело и до ограничение на конкуренцията чрез въвеждане на минимални възнаграждения за предоставяне на адвокатска защита. Затова и тълкуването на правото на ЕС и по-конкретно на чл. 101, § 1 ДФЕС, във вр. с чл. 4, § 3 ДЕС , направено с решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C-438/22, е в смисъл, че когато национална правна уредба чрез наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, въвежда минимални размери на възнагражденията, до които което адвокатът и неговият клиент могат да договорят, ограничавайки националния съд да присъжда разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, това представлява ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на посочената разпоредба на ДФЕС. С оглед изложеното и при съобразяване на решение на СЕС от 25.01.24 по дело C 438/22 /, посочените в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир, без 3 да обвързват съда и подлежат на преценка с оглед цената на предоставените услуги, като се съобразява интересът, видът на спора, фактическата и правна сложност на делото и количеството извършена работа.

При определяне размер на адвокатското възнаграждение, Районен съд Хасково се е съобразил напълно с изброените критерии, отчитайки в тази насока конкретните особености на правния спор, с който е бил сезиран .

Касае се за производство, образувано по два обективно съединени иска, като спорът, предмет на първия установителен иск е преюдициален по отношение на втория осъдителен иск. Независимо дали липсата на основание за заплащане на претендираните по втория иск суми произтича от твърдяната по първия иск недействителността на целия договор или само на отделни негови клаузи, и в двата случая, по втория осъдителен иск, се претендира връщане на заплатената от ищцата-кредитополучател сума, надвишаваща чистата стойност на кредита - 232.40 лв. Релевираните в подкрепа на първия установителен иск факти са изцяло и напълно относими и по втори иск, тъй като връщането на недължимо платената сума от 232.40 лв. се обуславя първо от факта на заплащането и от ищцата, и второ - от началната липса на основание за това плащане, поради недействителност на договора или на негови конкретни уговорки, от които произтича това задължение. При определяне степента на правната сложност на спора, районният съд е съобразил обстоятелството за наличие на формирана задължителна и трайна практика на съдилищата, включително и на ВКС по такива спорове, с оглед на което обосновано е приел, че делото не се отличава с особена фактическа и правна сложност. От друга страна, съдът е отчел, че защитата на ищцата се състои в извършване на процесуални действия, изразяващи в депозиране на писмени молби по делото, приключване и разглеждане на делото в едно съдебно заседание.

Следователно, предвид материалния интерес на делото по двата обективно съединени иска, при разглеждането на които са установявани общи за тяхната основателност правнорелевантни факти, действителната фактическа и правна сложност на делото и действително осъществените процесуални действия от процесуалния представител на ищцата, присъденото адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство при условията на чл. 38 ЗАдв., пред първоинстанционния съд в размер на сумата от 480 лв. с ДДС отговоря на установените в чл. 36, ал. 1 ЗА нормативни изисквания за разумност на адвокатското възнаграждение – то е съобразено с действителната правна и фактическа сложност на делото.

Поради тези правни съображения частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното определение като правилно трябва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

4

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1637 от 08.07.2025 г., постановено по гр. д. № 362/2024 г., по описа на Районен съд Хасково.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5