Решение № 19604 от 28.11.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 19604 гр. София, 28.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Б.Р. при участието на секретаря В.К. като разгледа докладваното от Б.Р. Гражданско дело № 20221110157644 по описа за 2022 година

Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.

Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 227702/25.10.2022г. на СРС, подадена във връзка със Заповед за изпълнение о т 04.03.2022г., издадена по ч.гр.д. № 71756/2021г. на СРС.

Ищецът "************" ЕАД, с предходно наименование „**********“ ЕАД, чрез адв. В. Н. – АК-София, е предявил срещу С. А. Б. искове с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 345, ал. 1 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че С. А. Б. дължи на „************“ ЕАД, както следва:

1. За предпочетен номер***:

63,56 лева главница за месечни такси и потребление за периода 20.01.2020г.19.03.2020г. по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***;

77,46 лева неустойка за неизпълнение на Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***;

78,73 лева дължима поради неизпълнение сума за разлика в цената на мобилно устройство по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***;

65,89 лева неплатени лизингови вноски за периода 20.01.2020г.-19.05.2020г. по Договор за лизинг с предпочетен номер ***;

2. За предпочетен номер ***:

53,98 лева главница за месечни такси за периода 25.01.2020г.-24.03.2020г. по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***;

67,47 лева неустойка за неизпълнение на Договор за мобилни услуги с 1 предпочетен номер ***;

150,58 лева дължима поради неизпълнение сума за разлика в цената на мобилно устройство по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***;

466,94 лева лизингови вноски за периода 25.01.2020г.-24.05.2020г. по Договор за лизинг с предпочетен номер ***;

3. Законната лихва върху горепосочените суми за периода от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (15.12.2021г.) до окончателното им изплащане.

Основателността на претенцията си обосновава с обстоятелството, че между страните били сключени описаните по-горе договори, като за процесните задължения, за които били издадени надлежни фактури, липсвали плащания. В насрочените по делото публични съдебни заседания ищецът не изпраща представител или се представлява от адв. Ш., който поддържа предявените искове, включително в хода на устните състезания.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът С. А. Б. е депозирал Възражение, вх. № 76089/20.03.2023г. на СРС. Признава, че действително е сключил договор с ищеца, но само един, като е получил и само едно устройство. Подписите, положени за него в договора за предпочетен номер ***, не били на ответника. В насроченото за 11.07.2023г. ответникът се явява лично, като заявява, че е сключил само един договор – за номер ***, във връзка с който е получил телефон и по който си е плащал. Не оспорва, че е ползвал услуги по него. За другия номер потвърждава оспорването си, че не е сключвал такъв договор и съответните подписи не са негови. Въвежда възражение за погасяване на задълженията по давност.

Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и предявените с нея искове и отговора ѝ, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:

Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен интерес от производството, като предявените с нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по исковете с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 345, ал. 1 ТЗ вр. чл.

232, ал. 2 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД е за ищеца, който следва при условията на пълно и главно доказване да установи възникването на съответните облигационни отношения между страните, наличието на съответно валидно възникнало задължение за заплащане на сумите и настъпил падеж. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа. Извън горното всяка от страните следва да докаже фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

Видно от представеното заверено копие, между страните е сключен Договор за мобилни услуги от 10.07.2017г. /номер ***/. Договорът е със срок от 24 месеца и месечна абонаментна такса от 18,99 лева. С Допълнително споразумение от 08.02.2019г. договорът е продължен за още 24 месеца при месечен абонамент от 30,99 лева, като ответникът е получил и мобилно устройство с обща лизингова цена от 143,76 лева и стандартна цена /без отстъпка/ 226,14 лева. Сключен е договор за лизинг от 08.02.2019г.

Ответникът не оспорва, че е сключил договор, че е ползвал услугите по него и че е получил устройство. Ответникът, в чиято доказателствена тежест бе това, не ангажира доказателства да е заплатил претендираните спрямо него суми или за други обстоятелства, които го освобождават от това плащане, поради което искът за сумата от 63,56 лева за абонаментни такси и предоставени услуги е основателен и следва да се уважи. Съгласно т. IV.2 от 2

Споразумението при прекратяване на договора по вина на потребителя същият дължи неустойка в размер на дължимите месечни абонаментни такси до края на срока на договора, но не повече от три такси. И, доколкото сборът на три такси възлиза на 92,97 лева, а предявеният иск е за 77,46 лева, то същият е изцяло основателен и следва да бъде уважен.

Това е така, тъй като не се установява заплащане на задълженията по договора за мобилни услуги и са налице предпоставките за възникване на задължението за неустойка в претендирания размер.

Видно от представеното заверено копие, между страните е сключен Договор за мобилни услуги от 03.03.2019г. /номер ***/. Договорът е със срок от 24 месеца и месечна абонаментна такса от 26,99 лева. Ответникът, в чиято доказателствена тежест бе това, не доказа, че договорът е неавтентичен, т.е., че не е подписан от него. Следователно съдът приема, че договорът е породил правни последици между страните. Други материални възражения по отношение на претенцията, свързана с този договор, в срока по чл. 131/133 ГПК не са наведени, като ищецът в справки към фактурите е предоставил данни за предоставените по договора далекосъобщителни услуги, които ответникът не е оспорил.

Поради това съдът приема, че претендираната сума от 53,98 лева за главница за месечни такси и предоставени услуги се дължи, като искът е основателен и следва да се уважи.

Съгласно Договора при прекратяване на същия по вина на потребителя същият дължи неустойка в размер на дължимите месечни абонаментни такси до края на срока на договора, но не повече от три такси. И, доколкото сборът на три такси възлиза на 80,97 лева, а предявеният иск е за 67,47 лева, то същият е изцяло основателен и следва да бъде уважен.

Видно от представеното заверено копие, между страните е сключен Договор за лизинг от 08.02.2019г. за мобилно устройство Huawei Y62018 Dual Black. В чл. 4 от Договора е удостоверено, че то е предадено на лизингополучателя. Ответникът следва да изплати неговата лизингова цена /143,76 лева/ на 23 вноски, всяка от които по 5,99 лева. Не се установи ответникът да е изправна страна по договора за лизинг: неизпълнението се изразява в неплащане, а доказателствената тежест за плащането е винаги за длъжника.

Налице са налице предпоставките по чл. 11, ал. 2 и чл. 12 от общите условия, като дължимата сума за вноски към 20.01.2020г. е 77,87 лева, т.е. повече от претендираните по делото 65,89 лева, за които предявеният иск е основателен. Основателен е и искът за сума, представляваща разлика между цената на предоставеното устройство с и без отстъпка, с оглед Т. IV.2 от Споразумението, като, доколкото ползваната отстъпка е в по-голям размер, не се установиха обстоятелства, обосноваващи основателност на предявения иск в размер, различен от заявените 78,73 лева.

Видно от представеното заверено копие, между страните е сключен Договор за лизинг от 03.03.2019г. за мобилно устройство Samsung Galaxy A9 Dual Black. В чл. 4 от Договора е удостоверено, че то е предадено на лизингополучателя. Ответникът следва да изплати неговата лизингова цена /887.76 лева/ на 23 вноски, всяка от които по 36.99 лева. Не се установи ответникът да е изправна страна по договора за лизинг: неизпълнението се изразява в неплащане, а доказателствената тежест за плащането е винаги за длъжника.

Налице са предпоставките по чл. 11, ал. 2 и чл. 12 от общите условия, като не се доказаха обстоятелства, обосноваващи основателност на предявения иск за сума, различна от заявените 466,94 лева /в договора падежи на погасителния план не са посочени, но следва да се приеме, че 23 месечният срок от сключване на договора е изтекъл към датата на подаване на заявлението, т.е. са изискуеми всички неплатени по договора суми.

Основателен е и искът за сума, представляваща разлика между цената на предоставеното устройство с и без отстъпка, с оглед т. 7 от Договора като, доколкото ползваната отстъпка е в по-голям размер, не се установиха обстоятелства, обосноваващи основателност на предявения иск в размер, различен от заявените 150,58 лева.

Възражението за давност, доколкото е заявено след изтичане на срока за подаване на 3 отговор на исковата молба, не следва да бъде разглеждано (арг. р.259/08.06.2012г.гр.д.63/2012г.-ВКС, I ГО).

По разноските:

Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната, в полза на която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода на делото право на разноски има само ищецът, който своевременно е заявил претенция в тази насока, като е представен и списък по чл. 80 ГПК. Съдът следва да се произнесе и по разноските в заповедното производство.

С оглед изхода от спора в полза на ищеца следва да бъдат присъдени 385,00 лева за разноски в заповедното производство.

Съобразно изхода от спора в полза на ищеца следва да се присъдят 775,00 лева за разноски в първоинстанционното исково производство.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл.

79, ал. 1 ЗЗД, чл. 345, ал. 1 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, че С. А. Б., ЕГН **********, от град София, дължи на „************“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище в град София и предходно наименование "**********" ЕАД, във връзка със сключени между страните договори сумите, както следва:

1. За предпочетен номер ***:

63,56 лева главница за месечни такси и потребление за периода 20.01.2020г.19.03.2020г. по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***;

77,46 лева неустойка за неизпълнение на Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***;

78,73 лева дължима поради неизпълнение сума за разлика в цената на мобилно устройство по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***;

65,89 лева неплатени лизингови вноски за периода 20.01.2020г.-19.05.2020г. по Договор за лизинг с предпочетен номер ***;

2. За предпочетен номер ***:

53,98 лева главница за месечни такси за периода 25.01.2020г.-24.03.2020г. по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***;

67,47 лева неустойка за неизпълнение на Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***;

150,58 лева дължима поради неизпълнение сума за разлика в цената на мобилно устройство по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***;

466,94 лева лизингови вноски за периода 25.01.2020г.-24.05.2020г. по Договор за лизинг с предпочетен номер ***;

3. Законната лихва върху горепосочените суми за периода от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (15.12.2021г.) до окончателното им изплащане.

ОСЪЖДА С. А. Б., ЕГН **********, от град София, да заплати на „************“ 4

ЕАД, ЕИК **********, със седалище в град София на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 385,00 лева, представляваща разноски в заповедното производство (ч.гр.д. № 71756/2021г. на СРС).