Решение № 2706 от 10.10.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2706 гр. София, 10.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Божидар Ив. Стаевски при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Въззивно гражданско дело № 20211100509885 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

С решение, обективирано в протокол от открито заседание на 15.07.2020г. по гр.д. № 6649/2020г. по описа на Софийски районен съд 62 състав е признато за незаконно и отменено на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението на И. М. В. от длъжността "авио-техник", извършено със заповед № 37от 09.12.2019 г. на законния представител на Х.Е.С.“ АД; на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ ищецът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност и ответникът „Х.Е.С.“ АД е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225 КТ сумата от 6728,26 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат на незаконното уволнение за пълен шестмесечен период, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба 07.02.2020 г.

С определение № 20249848/11.11.2020г., по реда на чл. 248 от ГПК съдът е оставил без уважение искането на ответника за изменение на решението в частта за разноските.

Срещу решението в частта му, в която са уважени предявените искове, е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ответника „Х.Е.С.“ АД.

Жалбоподателят поддържа, че са неправилни изводите, че сочените в заповедта нарушения по чл. 190, т.7 от КТ не съдържа признаците на дисциплинарно нарушение по чл. 186 от КТ. Изтъква че била налице 1

„абсолютна симулация“ от страна на ищеца относно здравословното му състояние. Оспорва изводите на районния съд относно обстоятелството, че посещението на курса по техническо обслужване на самолети „Боинг“ отстрана на ищеца не може да се счете за повишаване на квалификацията, тъй като ответникът не поддържа такива самолети. Намира за неправилни изводите за нарушение на болничния режим домашно-стаен не касае правоотношението работодател-служител. Във връзка с иска по чл. 344, ал.1, т.3 от КТ във вр. с чл. 225 от КТ Жалбоподателят поддържа, че съдът неправилно е присъдил обезщетение в размер на 14 за месец декември 2019г., като е следвало да присъди само 13 тъй като ищецът бил с прекратено трудово правоотношение от 10.12.2019г., а не от 09.12.2019г. Ето защо моли за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго с което исковете се отхвърлят.

Постъпила е и частна жалба срещу определение С определение № 20249848/11.11.2020г., по реда на чл. 248 от ГПК. В жалбата се сочи че съдът неправилно не е намалил поради прекомерност претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв. По този начин е допуснал процесуално нарушение и злоупотреба с право.

Постъпила е въззивна жалба от И. М. В. счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено в обжалваната му част. Претендира и присъждането на направените разноски по делото. Изтъква, че всички болнични листове са потвърдени с експертни решения. Сочи че посещаването на курс не представлява нарушение на трудовата дисциплина.

Постъпил е и отговор на частната жалба с който се взема становище за нейната неоснователност, тъй като адвокатското възнаграждение не било прекомерно.

Първоинстанционният съд е бил сезиран от И. М. В. с искова молба, с която срещу „Х.Е.С.“ АД са били предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 и, ал. 2 КТ за отмяна на дисциплинарното уволнение на ищеца, извършено със Заповед № 37 от 09.12.2019 г. на законния представител на ответното дружество, за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност "авиотехник" и за заплащане на сумата от 6728,26 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат на незаконното уволнение за периода от 09.12.2019 г. до 09.06.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

Не се спори между страните, а това е видно и от представените по делото трудов договор и копие на трудова книжка че между тях е съществувало безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал длъжността "авио-механик", при пълно работно време и основно трудово възнаграждение от 1500 лв. Според чл. 5, б. "б. " от 2 договора, основно задължение на ищеца е да бъде на работното си място до края на работното време.

Това трудово правоотношение било прекратено със заповед № 38 от 09.12.2019 г. на изпълнителния директор на ответното дружество, с която на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ на ищеца било наложено дисциплинарното наказание "уволнение " за нарушение на чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ, за това, че: в периода на временна нетрудоспособност от

19.08.2019г. до

27.10.2019г.,удостоверен с болнични листи от 19.08.2019г., 28.08.2019г., 12.09.2019г., 30.09.2019г. и от 30.10.2019г. служителят е посещавал присъствено и целодневно теоретичен курс „Boeing 737-300/400/500 /CFM56/, организиран и провеждан от „Институт за въздушен транспорт“, част от който период на временна нетрудоспособност съвпада с периода на заявения от служителя и отказан от работодателя неплатен годишен отпуск на 16.08.2019г.

Безспорно е по делото, че заповедта за уволнение била връчена на ищеца на 09.12.2019 г. - обстоятелство, което същият е удостоверил с подписа си.

Не се спори по делото че работодателят поканил ищеца да даде писмени обяснения, но същият не дал такива. Поканата наименована „уведомление“ била връчена на ищеца на 04.12.2019г.

Установено е, че на 30.12.2019 г. ищецът сключил безсрочен трудов договор с друг работодател с включена клауза за изпитване в полза на работодателя /чл. 70, ал. 1 КТ/, при основно трудово възнаграждение в размер на 800 лв. и постъпил на работа на 01.01.2020 г. Това обстоятелство е констатирано и от първоинстанционния съд и в съдебното заседание на 02.07.2020 г. чрез оглед на оригинала на трудовата книжка на ищеца.

От заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-счетоводна експертиза, които при преценката им по реда на чл. 202 ГПК следва да бъдат кредитирани, се установява, че последното получено от ищеца брутно трудово възнаграждение за пълен отработен месец преди уволнението било в размер на 1839 лв. /м.ноември 2019 г./ а брутното трудово възнаграждение, получено от него от друг работодател /което е по-ниско/ за времето от 01.01.2020 г. до 09.06.2020 г. включително - в размер на 4984,22 лв., както и че обезщетението по чл. 225, ал. 1 и 2 КТ за исковия период възлизало на 6170,13 лв.

Не се спори, а и от представените по делото амбулаторни листове и болнични листове се установява, че за периода 19.08.2019г. до 27.10.2019г. ищецът бил в отпуск поради временна неработоспособност, въз основа на издадени болнични листове от 19.08.2019г., 28.08.2019г., 12.09.2019г., 30.09.2019г. и от 30.10.2019г.

С отговора на исковата молба са приложени жалби от ответника чрез РЗИ за обжалване на болничните листове.

Видно от приложените решения на ТЕЛК и НЕЛК процесните болнични 3 листове листи са потвърдени.

Не е спорно, че през част от периода на отпуска поради временна неработоспособност ищецът е посещавал теоретичен курс „Boeing 737300/400/500 /CFM56/, организиран и провеждан от „Институт за въздушен транспорт“.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

По отношение на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ:

Твърденията в исковата молба за незаконност на уволнението, очертаващи основанието на предявения иск и в чиито рамки е ограничена търсената съдебна защита съобразно диспозитивното начало в гражданския процес, са свързани с това, че не е била осъществена процедурата по чл. 193 КТ, заповедта за уволнение не била мотивирана, не били налице твърдените от работодателя нарушения на трудовата дисциплина и било допуснато нарушение на чл. 189, ал. 1 КТ. П о тези доводи въззивният съд намира следното:

На първо място, съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Липсата на който и да е от тези реквизити нарушава правото на защита срещу уволнението на служителя, а от друга страна прави невъзможна проверката на законосъобразността на заповедта за наказание, която следва да извърши съдът. Съдът не би могъл да разгледа спора по същество, ако не е ясен и точно определен предметът на съдебния контрол, поради което следва служебно да следи за наличието на задължителната форма по чл. 195, ал. 1 КТ. Особено съществено изискване към мотивирането на заповедта е ясното индивидуализиране с всичките му обективни и субективни признаци на извършеното нарушение, посочването на обстоятелствата, при които е извършено, както и времето на извършването му.

Настоящият състав намира, че процесната заповед, с която е наложено дисциплинарното наказание, отговаря на изискванията за мотивиране по чл.

195, ал. 1 КТ. Работодателят е посочил разпоредбата на която счита че е 4 извършено дисциплинарното нарушение, а именно чл. 190, ал.1, т.7 от КТ На ищеца са били поискани писмени обяснения, съгласно разпоредбата на чл.

193 КТ.

В производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на незаконно уволнение, работодателят носи тежестта за установяване наличието на всички предпоставки за извършеното едностранно извънсъдебно прекратяване на трудовото правоотношение. Когато се оспорва законността на извършено дисциплинарно уволнение, в тежест на работодателя е да установи, че работникът е извършил дисциплинарното нарушения - в частност че посещаването на теоретичен курс по време на ползвания отпуск поради временна неработоспособност представлява тежко нарушение на трудовата дисциплина.

В решение № № 223/23.04.2021г. по гр.д. № 1421/2020г. по описа на ВКС IVг.о. е прието че съгласно чл.162,ал.1 КТ работникът или служителят има право на отпуск при временна неработоспособност поради общо заболяване или професионална болест, трудова злополука, за санаторнокурортно лечение и при належащ медицински преглед или изследване, карантина, отстраняване от работа по предписание на здравните органи, гледане на болен или на карантиниран член от семейството, належащо придружаване на болен член от семейството за медицински преглед, изследване или лечение, както и за гледане на здраво дете, върнато от детско заведение поради карантина в заведението или на детето. Отпуските по предходната алинея се разрешават от здравните органи – чл.162,ал.2 КТ.

Законодателят е предвидил установяването на неработоспособността да се извършва от компетентни органи на медицинската експертиза. Според чл.101,ал.1 от Закона за здравето/ЗЗ/ за установяване на временна неработоспособност, за установяване на вида и степента на увреждане на деца до 16-годишна възраст и на лица, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване , и за установяване степента на трайно намалена работоспособност на лица в трудоспособна възраст, както и за потвърждаване на професионална болест се извършва медицинска експертиза.

Съгласно чл.103, ал.1 от ЗЗ медицинската експертиза включва експертиза на временната неработоспособност, експертиза на вида и степента на увреждане и експертиза на трайно намалената работоспособност. Според ал.2 р-а експертизата на временната неработоспособност се извършва от лекуващия лекар, лекарски консултативни комисии (ЛКК), териториални експертни лекарски комисии (ТЕЛК) и от НЕЛК.