Определение № 1490 от 21.01.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1490 гр. София, 21.01.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-И, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефан Ис. Шекерджийски

Членове:

Петър В. Боснешки

Ивайло Димитров като разгледа докладваното от Петър В. Боснешки Въззивно частно гражданско дело № 20261100500299 по описа за 2026 година

Производството по делото е по реда на чл.423 от ГПК.

Производството по делото е образувано по възражение по чл. 423, ал.1, т.1 ГПК, с вх.

№354896/30.10.2025г. на СРС, подадено от В. М. В., с ЕГН:**********, чрез адв. М., за недължимост на сумите по Заповед №10231/07.04.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр.д. №17906/2025 год. по описа на СРС, ГО, 26 състав.

Длъжникът В. М. В. твърди, че въз основа на процесната заповед е издаден изпълнителен лист от 07.07.2025г., въз основа на който е образувано изпълнително дело №1163 по описа за 2025 год. на ЧСИ С.П..

Във възражението се твърди, че процесната заповед не е била надлежно връчена на жалбоподателя (чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК).

Ответникът не изразява становище по частната жалба.

Софийски градски съд, преценявайки доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Съдът намира че, възражението е процесуално недопустимо и следва да бъде оставено без разглеждане по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 423 ГПК в едномесечен срок от узнаване на заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд в съответствие с хипотезите, изброени лимитативно в т.

1-4 на горепосочената норма. Разпоредбата на чл. 423, ал. 1, т.1 от ГПК предоставя възможност на длъжника, който е бил лишен от възможност да оспори вземането, да подаде възражение до въззивния съд, когато заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно.

Едномесечният срок по чл. 423 ГПК е преклузивен и след неговото изтичане за страната не съществува процесуална възможност да оспори вземането с възражение пред въззивния съд, по реда, предвиден в чл. 423 ГПК. Същият срок тече от момента на узнаването на длъжника за издадената заповед. Това е фактически въпрос, подлежащ на доказване от страната, която го заявява в свой интерес. При извършване на преценка за спазване на срока съдът съобразява както твърденията на молителя, така и представените по 1 делото доказателства за момента на узнаването.

В процесния случай по настоящето дело е приложено копие от покана за доброволно изпълнение по ИД №1163 по описа за 2025 год. на ЧСИ С.П., видно от която същата е получена от длъжника В. М. В. на 23.09.2025г. /лист 18 от делото/.

Процесното възражение с вх.№354896/30.10.2025г. на СРС, е подадено от В. М. В. по електронен път на 29.10.2025г. в 23,59ч., видно от електронното удостоверяване /лист 6 от делото./

Предвид гореизложеното съдът намира, че при узнаване на заповедта на 23.09.2025г. едномесечният срок за подаване на възражение от длъжника е изтекъл на 23.10.2025г.

/четвъртък/.

Процесното възражение по чл. 423, ал.1, т.1 ГПК е подадено от В. М. В. на 29.10.2025г. /сряда/, т.е. след изтичане на преклузивния едномесечен срок.

Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да остави без разглеждане подаденото възражение.

Предвид изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ възражение по чл. 423, ал.1, т.1 ГПК с вх.

№354896/30.10.2025г. на СРС, подадено от В. М. В., с ЕГН:**********, чрез адв. М., за недължимост на сумите по Заповед №10231/07.04.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр.д. №17906/2025 год. по описа на СРС, ГО, 26 състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съдСофия в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2