Решение № 4995 от 28.09.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4995 гр. София, 28.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Теодора Иванова при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20211100514322 по описа за 2021 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от ответника – Д. Ф. "З.", с Булстат *******, чрез процесуален представител юрисконсулт М.А., срещу решение №20189258 от 23.09.2021г., постановено по гр.дело №23351/2020г. по описа на СРС, II Г.О., 66-ти състав, в частта, в която е осъден Д. Ф. "З.", с Булстат *******, да заплати на ЕТ"Ц.Е.", представлявано от Ц.Е. Ц., с ЕИК *******, на правно основание чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, както следва: сумата от 9450 лв., представляваща дължима държавна помощ за изпълнени ангажименти за 2016г. по мярка "Б" по договор №17/181591/00135 от 18.12.2012г. за предоставяне на държавна помощ "Помощ за реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците", ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 09.06.2020г. до окончателното плащане, както и сумата от 3914.33 лв., представляваща лихва за забава върху горната главница за периода от 11.05.2016г. до 08.06.2020г.; сумата от 9915.57 лв., представляваща дължима държавна помощ за изпълнени ангажименти за 2017г. по мярка "Б" по договор №17/181591/00135 от 18.12.2012г. за предоставяне на държавна помощ "Помощ за реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците", ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 09.06.2020г. до окончателното плащане, както и сумата от 3255.87 лв., представляваща лихва за забава върху горната главница за периода от 16.03.2017г. до 08.06.2020г., както и в частта, в която е осъден Д. Ф. "З.", с Булстат *******, да заплати на ЕТ"Ц.Е.", представлявано от Ц.Е. Ц., с ЕИК *******, на правно основание чл.78, ал.1 1 от ГПК сумата от 3325 лв., представляваща направени по делото разноски, изчислени съобразно уважената част на предявените искове.

Във въззивната жалба са наведени доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на решението на СРС в обжалваните части като постановено в противоречие на материалния закон и на събраните по делото доказателства. Твърди се, че първостепенният съд неправилно е тълкувал волята на страните, обективирана в сключения между тях договор №17/181591/00135 от 18.12.2012г. за предоставяне на държавна помощ "Помощ за реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците" като е приел, че по време на действието на договора за срок от пет години, т.е. до 31.12.2017г., от волята на ищеца в качеството му на земеделски производител зависи за кой вид от изброените в договора птици поема ангажимент да прилага съответните мерки за хуманно отношение, като за това ежегодно подава до ДЪРЖАВЕН ФОНД /ДФ/ "З." заявление за получаване на помощ за съответния вид птици. Поддържа се, че в случая съгласно клаузите на сключения договор е предвидено в рамките на петгодишния срок на действие на договора задължение за птицевъда да отглежда по определен начин само един вид птици, като конкретно ищецът като земеделски производител е поел задължение в рамките на действието на договора да отглежда по съответния начин само патици-мюлари в конкретно деклариран от него животновъден обект, използвайки фуражи, съдържащи деоксиниваленол не повече от 2.5 мг./кг., гарантирайки оптимално хранене на птиците чрез заместване на животински протеини от бозайници и рибно брашно с растителни протеинови заместители и незаменими аминокиселини и използване на вода в отглеждането на птиците, която отговаря на качествата на питейната вода, който факт същият е посочил в подадено от него заявление през 2012г., преди сключването на договора. В тази връзка се твърди, че ищецът през 2016г. и 2017г. е отглеждал друг вид птици – бройлери, по хуманен начин, за който факт е подал съответно заявление за изплащане на помощ за 2016г. с У ИН №17/181591/0065785 от 30.03.2016г., както и заявление за изплащане на помощ за 2017г. с У ИН №17/181591/0101353 от 13.02.2017г., поради което се явява неизправна страна по сключения договор и не му се дължи държавна помощ по кандидатстваната от него мярка "Б" - Оптимално хранене на птиците чрез заместване на животински протеин от бозайници и рибно брашно с растителни протеинови заместители и незаменими аминокиселини. Оспорват се още математическите изчисления, направени от първостепенния съд, относно определяне размера на дължимата на ищеца помощ за изпълнени от него ангажименти за отглеждане на птици - бройлери, по хуманен начин, за 2016г. и за 2017г. по мярка "Б" по процесния договор. Излага се, че неправилно първостепенният съд е приел, че релевираното възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните лихви за забава е преклудирано, поради което не го е разгледал.

Твърди се, че възражението за давност е направено своевременно след като съдът е допуснал на основание чл.214 от ГПК изменение на размера на заявената искова претенция в срока, който е бил даден от съда за изразяване на становище. Моли съда да постанови съдебно решение, с което да отмени първоинстанционното съдебно решение в обжалваните части и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира присъждане на разноски, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение, за двете съдебни инстанции. В депозирана молба от 28.02.2023г. е обективиран списък по чл.80 от ГПК относно претендираните разноски, направени пред въззивната инстанция. При условията на евентуалност в случай, че съда приеме подадената въззивна жалба за неоснователна се прави възражение по реда на чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност относно претендираните от въззиваемата страна разноски за платено 2 адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

Въззиваемата страна - ЕТ"Ц.Е.", представлявано от Ц.Е. Ц., с ЕИК *******, чрез процесуален представител адв.Г. Г., депозира писмен отговор, в който изразява становище относно неоснователността на постъпилата въззивна жалба. Изложени са аргументи, че правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е анализирал релевантните за спора факти и доказателства като е приел, че ищецът е изпълнил изцяло, пълно и точно поетите от него задължения по сключения договор №17/181591/00135 от 18.12.2012г. за предоставяне на държавна помощ "Помощ за реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците" за процесните 2016г. и 2017г. по отношение на мярка "Б" - Оптимално хранене на птиците чрез заместване на животински протеин от бозайници и рибно брашно с растителни протеинови заместители и незаменими аминокиселини, поради което липсва основание за отказ от страна на ДФ "З." да изплати дължимата държавна помощ. Допълнителни аргументи са изложени и в писмена защита. Моли съда да постанови съдебно решение, с което да потвърди първоинстанционното решение в обжалваните части. Претендира присъждане на разноски за платено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция. Представя списък по чл.80 от ГПК.

Предявени са от ЕТ"Ц.Е.", представлявано от Ц.Е. Ц., с ЕИК *******, срещу ДЪРЖАВЕН ФОНД "З.", с Булстат *******, при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

С оглед предмета на постъпилата въззивна жалба настоящият състав приема, че предмет на въззивен контрол е постановеното първоинстанционно решение само в частта, в които са уважени предявените искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД. Постановеното решение в частите, в които предявените искове са отхвърлени, е влязло в сила като необжалваемо.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми на закона. При правилно разпределена доказателствена 3 тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон. За да постанови обжалваното съдебно решение, в частта, в която са уважени предявените искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, първоинстанционният съд е приел, че ищецът - ЕТ"Ц.Е.", представлявано от Ц.Е. Ц., в качеството на земеделски производител и страна по сключения с ДФ "З." договор №17/181591/00135 от 18.12.2012г. за предоставяне на държавна помощ "Помощ за реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците" за процесните 2016г. и 2017г. е подавал заявления за изплащане на държавна помощ по отношение на мярка "Б" - Оптимално хранене на птиците чрез заместване на животински протеин от бозайници и рибно брашно с растителни протеинови заместители и незаменими аминокиселини, като в предвидените в Указания за схема държавна помощ "Помощ за реализирането на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците" срокове е подал всички изискуеми документи, изчерпателно изброени в т.9.1 и т.9.2. В тази връзка е прието от първостепенния съд, че ищецът е изправна страна по договора, същият е отглеждал за процесните 2016г. и 2017г. птици – бройлери, които са от посочените в Указанията видове птици, при спазване на поетите ангажименти за хуманно отношение, поради което предявените искове за заплащане на дължимата държавна помощ за кандидатстваната мярка "Б" и съответно акцесорните искове за заплащане на обезщетение за забава върху дължимите главници се явяват основателни и доказани и като такива се уважени. Крайните изводи на СРС в частта, в която е прието, че предявените искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД са основателни, са обосновани при правилна преценка на събраните по делото доказателства и при правилно прилагане на материалния закон. При постановяване на обжалваното решение СРС не е допуснато нарушение на процесуални и материалноправни норми, същото е законосъобразно, постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон и въззивният състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, поради което и на основание чл.272 от ГПК препраща към тях. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. Доводите в жалбата са изцяло неоснователни.

Във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се добави следното: