Определение № 4398 от 10.12.2021, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4398 гр. Варна, 10.12.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на девети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Мая Недкова мл.с. Ивалена Орл. Димитрова като разгледа докладваното от мл.с. Ивалена Орл. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20213100502605 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Oбразувано е по подадена въззивна жалба № 261379/31.08.2021 г. от „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, ЕИК 175201304, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цар Борис III” № 201, чрез юрисконсулт Боряна Лечева, срещу Решение № 260062/13.08.2021 г., постановено по гр. д. № 517/2020 г. по описа на РС Провадия, III състав, с което е отхвърлен предявеният от „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, ЕИК 175201304, срещу П. Ж. В., ЕГН **********, с адрес: гр. .. иск с правна квалификация чл. 59 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер на 1174,62 лева, от които 880,62 лева – главница, представляваща заплатен от ищцовото дружество ДДФЛ, дължим от ответника за периода от месец декември 2013 г. до месец юни 2018 г., и 294,00 лева, представляващи заплатена от ищеца лихва върху главницата, дължима от ответника за същия период, с която сума същият се е обогатил без основание, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното ѝ изплащане.

Жалбоподателят счита, че атакуваното решение е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Счита, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че не е налице неправомерно ползване на данъчно облекчение от страна на ответника. Застъпва становище, че последният е знаел, че ползва данъчно облекчение по чл. 19, ал. 2 от ЗДДФЛ поради сключената застраховка „Живот“, както и че застрахователят му връща част от застрахователната премия по застраховката, която обратно получена сума подлежи на облагане съгласно чл. 38, ал. 8, т. 1 от ЗДДФЛ. Излага, че ответникът е недобросъвестен, тъй като не е уведомил работодателя си за необходимостта от преизчисление на дължимия данък. Сочи, че скриването от работодателя на определени факти и продължаването на ползване на данъчно облекчение по чл. 19, ал. 2 от ЗДДФЛ следва да се счита като неправомерно ползване на такова. Застъпва, че предоставените от СиВЗК субсидии не отговарят на дефиницията на заем според ЗЗД, като в тази връзка – с цел установяване дефинициата на термина „субсидия“, използван от СиВЗК, прилага към въззивната жалба Решение № 1501 – ЖЗ от 01.12.2017 г. на Комисията за финансов надзор.

Настоява за отмяна на обжавалваното решение и присъждане на разноски.

В законоустановения срок П.В., чрез адв. Г.Г., депозира писмен отговор, с който счита атакувания съдебен акт за правилен и обоснован. Излага подробни аргументи, че ответникът е получил дължимото му се данъчно облекчение съгласно разпоредбните на 1

ЗДДФЛ и договорната му обвъзрзаност по договор за застраховка „Живот“. Сочи, че полица № 19619108123 от 01.10.2006 г., тарифа Тета, е представена на работодателя още при сключването й, от който момент същият е започнал да превежда застрахователната премия.

Излага, че в горецитираната полица е посочено ясно и недвусмислено, че застрахователят отпуска субсидия в размер на 80% от застрахователната премия, считано от датата на сключване на договора. Противопоставя се на искането, направено във въззивната жалба.

Настоява за потвърждаване на решението и присъждане на разноски.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Представени са доказателства за внасяне на дължимата държавна такса по сметка на ВОС. Жалбата отговаря на останалите изисквания на чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7, и чл. 261 ГПК.

По отношение на направеното във въззивна жалба исканe за приемане на Решение № 1501 – ЖЗ от 01.12.2017 г. на Комисията за финансов надзор, настоящият състав намира, че същото не съставлява доказателствено искане, доколкото не касае искане за попълване на делото с доказателства за относими факти към спорното право, а съдържа становище за понятието „субсидия“. Предвид това, цитираното решение следва да се приложи за сведение към корица.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба вх. № 261379/31.08.2021 г., подадена от „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, ЕИК 175201304, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цар Борис III” № 201, чрез юрисконсулт Боряна Лечева, срещу Решение № 260062/13.08.2021 г., постановено по гр. д. № 517/2020 г. по описа на РС Провадия, III състав ПРИЕМА ЗА СВЕДЕНИЕ към корица Решение № 1501 – ЖЗ от 01.12.2017 г. на Комисията за финансов надзор.

НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 2605/2021 г. по описа на ОС – Варна, гр.о., IV състав, за разглеждане в открито съдебно заседание на 31.01.2022 г. от 13:30 часа, за която дата и час да се призовават страните, ведно с връчване на препис от настоящото определение, като на въззивника се връчи и препис от отговора на въззивната жалба.

Определението е окончателно.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3