Решение № 204 от 07.05.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 204 гр. Плевен, 07.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВАПАНОВА

Членове:

МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Й. ДОКУЗОВА като разгледа докладваното от МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ Въззивно гражданско дело № 20264400500154 по описа за 2026 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 121/11.08.2025г. по гр.д. № 545/2024г. на Никополски районен съд /НРС/ съдът е прогласил нищожността на Договор за кредит № L325625 от 24.06.2023г., сключен между Н. И. Н., ЕГН ********** с адрес с.***, общ.Гулянци, ул.*** и „ЮТЕКРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление в гр.СОФИЯ, ул.“ЧЕРКОВНА“№38, ет.1, офис №4, представлявано от управителя И. Х. К. на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.19 ал.4 от ЗПК и чл.11 т.10 от ЗПК.

Със същото решение НРС е осъдил на основание чл.55 ал.1 от ЗЗД "ЮТЕКРЕДИТ БЪЛГАРИЯ"ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление в гр.СОФИЯ, ул.“ЧЕРКОВНА“№38, ет.1, офис №4, представлявано от управителя И. Х. К. да заплати на Н. И. Н., ЕГН ********** сума в размер на 90,00лв., от които 80,00лв. представляващи недължимо платена сума за "такса разглеждане" към Договор за кредит № L325625 от 24.06.2023г. и 10,00лв. лихва.

1

Осъдил на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата "ЮТЕКРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК*** да заплати на адв. Д. В. М. от АК- Пловдив, със съдебен адрес в гр.Пловдив, ул.*** сумата от 480,00лв. с ДДС, представляваща възнаграждение за адвокатска помощ и съдействие, оказани на Н. И. Н., ЕГН ********** по гр.д.№545/2024г. по описа на НРС.

Недоволна от постановеното решение е останала Н. И. Н., ЕГН **********, която чрез адв.Д. М. от АК Пловдив го обжалва в Частта за главния осъдителен иск за сумата от 90лв. с оплаквания за неправилност и в нарушение на материалния и процесуалния закон.

Навежда доводи, че с молба от 27.03.2025г. на основание чл.214 от ГПК, предявеният главен осъдителен иск е изменен като от сумата от 90,00 лева е увеличен на сумата от 1201,90 лева, недължимо заплатена сума по недействителен Договор за заем 24.06.2023г., ведно със законовата лихва от момента на депозиране на исковата молба – 26.09.2024г. до момента на окончателно заплащане на сумата, което увеличение е допуснато с определение от съдебно заседание на 22.04. 2025г.

Твърди, че на основание чл.214 от ГПК със становище от 02.07.2025г. е увеличен по размер предявения евентуален осъдителен иск, като от сумата от 80,00 лева е увеличен на 741,88 лева, сума представляваща недължимо заплатена по недействителна клауза за такса за разглеждане по Договор за заем от 24.06.2023г., ведно със законната лихва от момента на депозиране на исковата молба до момента на окончателно заплащане на сумата.

Навежда доводи, че своевременно е отправено искането за изменението на цената исковете и на основание чл.214 от ГПК, същото е отправено към НРС и съдът в о.с.з. с протоколното определение е приел за разглеждане изменението на главния осъдителен иск.

Отделно от това, страната сочи в жалбата, че е била назначена ССЕ, която е установила, че процесния кредит е изцяло погасен чрез рефинансиране с Договор за кредит от 02.01.2024г., при което е платила 2 500лв. главница, 741,88лв. такса за разглеждане и 262,74лв. договорна лихва.

От този начин на произнасяне по направеното искане по чл.214 от ГПК въпреки, че същото е направено в срок и отговаря на Закона, въззивната страна е ощетена, тъй като вместо насрещната страна да бъде осъдена за 2 сумата от 1004,62лева, представляваща недължимо платените такса за разглеждане от 741,88лв. и договорна лихва от 262,74лв., то тя е осъдена за сумата от 90,00лева, от които 80лв. такса за разглеждане и 10лв. договорна лихва.

Молят въззивния съд на основание изложеното в жалбата да отмени Решение № 121 от 11.08.2025г. по гр.д № 545/2024г. по описа на Районен съд Никопол в Частта, с която съдът е уважил искът им за сумата от 90,00 лева и вместо него да постановите съдебен акт, с който да осъди насрещната страна да заплати на жалбоподателката сумата в размер на 1004,62 лева, представляваща недължимо заплатена сума по недействителен Договор за заем 24.06.2023г., ведно със законовата лихва от момента на депозиране на исковата молба до момента на заплащане на сумата.

Ответника по въззивната жалба и ответник по делото пред НРС "ЮТЕКРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *** не е подал отговор. По делото е постъпила молба, депозирана от процесуалният представител на въззиваемата страна от 08.04.2026г., в която се изразява становище за отхвърляне на предявените искове и се оспорва претенцията за разноски като прекомерна.

Отделно на това, в молбата се отправя искане към съда за присъждане на разноски по представен списък по чл.80 ГПК – 102,26 евро /200лв./ за юрисконсултско възнаграждение.

Въззивният съд, като обсъди оплакванията на жалбоподателя, прецени становищата на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, допустима е и следва да бъде разгледана.

Обжалваното решение е недопустимо в обжалваната Част, т.к. при постановяването му РС Никопол е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до разглеждане и произнасяне по непредявен иск - хипотезата на чл. 270 ал.3, предл.3 ГПК.

С решението съдът е постановил диспозитив, че прогласява нищожността на Договор за кредит № L325625 от 24.06.2023г., сключен между Н. И. Н., ЕГН ********** с адрес с.***, общ.Гулянци, ул.*** и „ЮТЕКРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление в 3 гр.СОФИЯ, ул.“ЧЕРКОВНА“№38, ет.1, офис №4, представлявано от управителя И. Х. К. на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.19 ал.4 от ЗПК и чл.11 т.10 от ЗПК, какъвто петитум по ИМ няма. Недопустимото решение влиза в сила ако не е обжалвано, какъвто е настоящия случай и в тази необжалвана Част същото не е предмет на въззивна проверка.

Видно от исковата молба - л.2 - л.8 от делото на НРС, в същата се твърди че Н. И. Н., ЕГН ********** била страна по Договор за кредит № L325625 от 24.06.2023г., подписан с ответното дружество „ЮтеКредит България“ ЕООД, в изпълнение на който е трябвало да върне сумата по кредита в общ размер на 3 856,62лв., при сума на получаване като главница 2 500лв., при лихва от 614,74лв. и еднократна такса за разглеждане в размер на 741,88лв., ГПР: 56.30 % и ГЛП: 22%.

Допълва се, че съгласно Договор за кредит №L325625 от 24.06.2023г., К. следвало да заплати такса за разглеждане в размер на 741.88лв. Изтъква се, че е погасила договор за кредит и е заплатила по него сумата от 2500,00лв. главница, 10,00лв лихва и 80,00лв. такса за разглеждане. От процесуалния представител на ищцата се излагат и доводи, че Договор за кредит №L325625 от 24.06.2023г. бил нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.22 от ЗПК, чл.10 и чл.11 и чл. 19 ал.4 от ЗПК.

В условията на евентуалност се допълва, че такса за разглеждане в размер на 741,88лв. по Договор за кредит №L325625 от 24.06.2023г. била нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД и поради това, че била сключена при неспазване на нормите на чл.10а, чл.21, ал.1 и чл.33 от ЗПК, както и на чл.143, ал.1 и чл.146 от ЗЗП, като излага съображенията за това, че Договорът за кредит №L325625 от 24.06.2023г. бил нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.22 от ЗПК, чл.11 и чл.19, ал.4 от ЗПК.

Договорът бил недействителен на специалните основания по чл.22 от ЗПК. Посочва се и това, че съгласно чл.22 от ЗПК, във връзка с чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК, Договор за потребителски кредит бил нищожен, ако не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. Липсвало и изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целият срок за кредита или бил променлив. Сочи също, че нарушението било още по съществено, доколкото в договора нямало отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й 4 с главницата по кредита, както и таксата, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от заемодателя. Твърди се, че визираната неяснота съществено ограничавала правата на К. и била основание за недействителност на договора.

В конкретния случай се твърди, че няма погасителен план, който да отговаря на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК, а в представения липсвала задължителната информация по ЗПК. Доколкото в процесния договор за кредит била предвидена дължимостта на главница, договорна лихва, такса, същите според процесуалния представител на ищцата следвало да бъдат индивидуализирани, подробно посочени с оглед тяхната периодичност.

На следващо място в исковата молба от процесуалния представител на ищцата се навеждат доводи за това, че процесния договор не отговарял на изискваният на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Наред с това се сочи, че процесният договор бил нищожен и поради неспазване на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, а от там и на действителния размер на ГПР, чл.11, ал.1 т.10 във връзка с чл.22 от ЗПК, тъй като сумата, която се претендирала за такса в размер на 741,88лв. не била включена в ГПР и ГЛП. В тази връзка според процесуалния представител на ищцата в договора за кредит бил посочен ГПР, но чрез включването на възнаграждението за такса към ГПР и ГЛП се твърди, че действителните такива биха нараснали двойно, та дори и повече, с което потребителят бил въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването на кредита. С предвиждането за заплащане на сумата за такса се сочи, че се заобикаляла и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Безсъмнено събирането на такива разходи било част от дейността по управление на кредита и следва да са включени в годишния процент на разходите. Допълва се, че съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразявал общите разходи по кредита за потребителя, настоящи и бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Излагат се и доводи, че съгласно чл.26, ал.4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. В случая се твърди в исковата молба, че не била налице нито една от тези две хипотези нищожна клауза на процесния Договор за кредит № L325625 от 24.06.2023г., 5 относно определянето на ГПР да бъде заместен по право от повелителни норми на закона или че договорът за потребителски кредит би бил сключен и ако в него не е включена клаузата определяща ГПР, тъй като ГПР било въведено като изрично изискване в чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

В исковата молба се излагат и доводи, че в случая не била приложима нормата на чл.26, ал.4 ЗЗД и нищожността на посочената по-горе клауза на процесния договор обуславяла недействителността на целия договор. Според тези съображения се посочва, че в случая следвало да се вземе предвид и разпоредбата на чл.22 ЗПК, която била приложима за процесното договорно правоотношение. Тази норма изрично посочвала, че когато не са спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона, договорът за потребителски кредит бил изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените била и хипотезата по чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК - за определяне на ГПР. Въз основа на това се изтъква в исковата молба, че Договор за кредит №L325625 от 24.06.2023г., следвало да се прогласи за недействителен.

С предявената искова молба е поискано от НРС, след като се убеди в основателността на изложените в обстоятелствената част твърдения, да постанови решение, с което, въз основа на изложеното и на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, да осъди „ЮтеКредит България“ ЕООД да заплати на ищцата сумата от 90,00лв., недължимо платена по недействителен Договор за кредит № L325625 от 24.06.2023г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата, а в условията на евентуалност и на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, молят съда да осъди „Юте Кредит България“ ЕООД да заплати на ищцата сумата от 80,00лв., недължимо платена по недействителна клауза за такса за разглеждане по Договор за кредит № L325625 от 24.06.2023г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата.