Решение № 1129 от 20.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1129 гр. ....., 20.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР В. СОТИРОВ при участието на секретаря АМИНА С. ДАВИДКОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело № 20251110115969 по описа за 2025 година

РЕШИ:

РЕШЕНИЕ

№ ... / ...

20.01.2026 г., гр......

В

ИМЕТО

НА

НАРОДА

Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на дванадесети ноември две хиляди двадесет и пета година, в следния състав:

Председател: Красимир Сотиров при секретаря: Амина Давидкова, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров гр.д. №15969 по описа за 2025г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.422 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, пр.I, вр. чл.240 от ЗЗД, вр.

1 чл.430 от ТЗ и по чл.86 от ЗЗД.

Образувано е във връзка с постъпила в срок в съда искова молба от ....., ЕИК:......., със седалище и адрес на управление: гр........, представлявано от П. П. и М. Ц. – Изп. директори, срещу А. Г. Ц., във връзка с указания по реда на чл.415, ал.1, т.1 ГПК, в качеството му на собственик на недвижим имот – Апартамент №......., с аб. №......., с която се претендира да се установи дължимостта по отношение на ответника на следните суми: сума от 3 979,79 лв., представляваща задължение за доставена топлинна енергия, /ТЕ/, за отчетен период от 01.05.2021г. до 30.04.2023г., сума от 816,32 лв., представляваща обезщетение за забава, за периода от 15.09.2022г. до 16.10.2024г., сума от 28,71 лв., представляваща сума за дялово разпределение, за периода от 01.08.2022г. до 30.04.2023г. и сума от 6,34 лв., представляваща обезщетение за забава, за периода от 16.10.2022г. до 16.10.2024г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. №63063/2024 г. на СРС, 165 състав.

Претендира се присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът подава ОИМ, чрез адв. Р. М. от САК, с който оспорва исковата молба като нередовна, доколкото не било ясно дали главницата за ТЕ е формирана въз основа на реален отчет на уредите за дялово разпределение или на прогнозно потребление. По същество оспорва исковете като неоснователни поради липсата на облигационна връзка между страните. Твърди, че процесното задължение е погасено чрез плащане. Оспорва да е изпадал в забава за плащане на процесните главници. Оспорва годността на главния топломер в сградата, като поддържа, че последният не е минал метрологична проверка. Твърди, че представените от ищеца счетоводни документи не отразяват действително потребената ТЕ и нейната стойност. Моли за отхвърлянена исковете с присъждане на сторените разноски по делото.

Като трето лице помагач на страната на ищеца е конституирана фирмата за дялово разпределение, /ФДР/, „.....“ ......, като са представени 2 бр. индивидуални справки за отопление и топла вода.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявените искове за частично основателни. Съображенията за това са следните:

Приложен към ИМ е препис на НА за продажба на недвижим имот от 27.11.2003г., том I, н.д. №118/2003г. на Нотариус ...., рег. №....., район на действие: СРС, с който ...... продава на А. Г. Ц. 1/2/ ид.ч. от проц. апартамент,

Представени са справка от изп. д. №212/2013г. на ЧСИ Г. Д., рег. №...... в КЧСИ, район на действие: СГС, за искане от м.04.2012г. до АВ за налагане на възбрана за ½ ид.ч. от имота, собственост на А. Ц., както и Постановление за налагане на възбрана по изп. д.

№1126/2019г. на ЧСИ ......, рег. №...... в КЧСИ, район на действие: СГС, върху проц. апартамент, собственост на длъжника по делото- А. Ц..

Ищецът представя писмо до отв. страна с искане за откриване на партида и издадени на негово име 2 бр. съобщения към фактури.

Съгласно прието заключение по СТЕ, в имота има монтирани 4 бр. радиатори с ИР с №...., №....., №.... и №....., както и щранг- лира в банята с мощност от 492 W, като данните от ИР се отчитат дистанционно. ТЕ за БГВ е отчитана дистанционно по данни на водомер №..... Изготвена е справка за фактурираните по месеци задължения.

Прието е заключение по ССч.Е, съгласно което са налице плащания от общо 412,59 лв., по партидата, чрез „......, в периода: 21.03.2023г.- 20.07.2023г., с които са погасени частично задължения за главница по обща фактура №.....г., като непогасената главница възлиза на сума от 4 831,16 лв. За периода: м.05.2021г.- м.04.2023г. са издадени 24 бр. съобщения към фактури, 2 бр. съобщения към общи фактури за доплащане, 1 бр. кредитно известие и 9 бр. фактури за такса дялово разпределение на обща незаплатена стойност от 4 008,50 лв., с 2 начислена лихва забава от 822,66 лв.

Допълнително са изследвани представени от ищеца в о.с.з. писмени доказателства за плащане на задължения- разписки, издадени от „......, в периода: 23.11.2022г.- 15.12.2022г., на обща стойност от 1 650 лв., /стр.100 -107/, като е изготвена допълнителна ССч.Е, съгласно която със сумата от 412,59 лв. е погасено частично задължение по обща фактура №.....г., като с останалия размер са погасени задължения за лихви.

Правните изводи на настоящата съдебна инстанция са следните:

На осн. чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ. Собствениците или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот дължат цената на доставената ТЕ за битови нужди. Собствениците или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот дължат цената на доставената ТЕ за битови нужди. В тълкувателната си практика ВКС приема, че изброяването в разпоредбата на чл.153, ал.1 от ЗЕ не е изчерпателно. С ТР №2/17.05.2018г. по т. д. №2/2017г. на ОСГК на ВКС, т.1, е доразвито горното законово правило, като се приема, че собствениците или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот дължат цената на доставената ТЕ за битови нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ, при липсата на договорно правоотношение между ищеца и трето лице- ползвател. Партидата посочва задълженото лице за съотв. имот, като при ненадлежно изпълнение на задължението на етажния собственик да посочи титуляр на партидата се прилагат правилата на ЗЕ за определянето на задължения за ТЕ потребител. Видно от представените писмени доказателства- преписи на НА, отв. страна се явява титуляр на ½ ид.ч. от правото на собственост върху проц. имот. Не се доказа от ищеца ответникът да е придобил останалата ½ ид.ч. от имота на годно правно основание след м.11.2003г. Постановлението за налагане на възбрана от ЧСИ не представлява доказателство за придобито вещно право върху недвижим имот и не може да се ползва от съда за това. Поради това, с оглед на доказателствената съвкупност, следва да се приеме, че ответникът носи отговорност само за ½ част от задълженията за имота.

Задължението на ищеца е да осигури доставка на ТЕ до имота с определени качествени параметри, чрез които да се осигурява отоплението на имота. Срещу осигуреното отопление на жилищен имот, насрещната страна дължи заплащане на цената за доставената ТЕ.

Ползването на ТЕ се изразява в отделянето на топлина в определено пространство и поради това ответната страна дължи заплащане само на ТЕ, използвана лично от нея. Съгласно чл.38б, ал.7 от Закона за енергетиката , /ЗЕ/, когато в сграда – етажна собственост, всички инсталирани средства за измерване на консумацията на ТЕ, енергия за охлаждане или топла вода за битови нужди и/или топлинните разпределители са с дистанционно отчитане, на крайните ползватели се осигурява информация за фактурирането въз основа на реалното потребление или за потреблението въз основа на показанията на топлинния разпределител поне веднъж месечно. Тази информация може да се предоставя чрез интернет и се актуализира толкова често, колкото измервателните средства и използваните системи позволяват. С ПЗР към ЗИД на Закона за енергийната ефективност (ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021г.) § 75 е прието, че до 1 януари 2027 г. монтираните средства по чл.140, ал.1 от ЗЕ, които не са с възможност за дистанционно отчитане, се преустройват така, че да осигуряват възможност за дистанционно отчитане, или се заменят със средства с дистанционно отчитане. Съгласно § 76 до влизането в сила на § 74, т. 2 относно чл. 38б, ал.7 от ЗЕ, на крайните ползватели на ТЕ, енергия за охлаждане или топла вода за битови нужди се осигурява информация за фактурирането въз основа на реалното потребление или за потреблението въз основа на показанията на топлинния разпределител поне веднъж на тримесечие при поискване или когато крайните ползватели са предпочели да получават 3 електронни фактури, а в останалите случаи – два пъти годишно, когато в сграда – етажна собственост, всички инсталирани средства за измерване са с дистанционно отчитане.

Съгласно чл.140, ал.7 от ЗЕ, (Нова – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021г.), при монтиране на нови средства по ал.1 същите са с дистанционно отчитане, като от 01.01.2027г. законодателят предвижда да се премине към дистанционно отчитане на реално потребление на ТЕ. Видно от заключението по СТЕ е, че в имота е отчитана ТЕ за отопление и за БГВ при дистанционен отчет за 4 бр. радиатори.

Установява се от двете заключения по ССч.Е, че по партидата са постъпили плащания на сума от общо 1 650 лв., като за проц. период е съотнесено задължение от 412.59 лв.

Плащането е частично. В платежните документи не са посочени фактурите, които се погасяват, поради което приложение намира правилото на чл.76, ал.2 от ЗЗД. В справката към допълнителното заключение по ССч.Е, са посочени фактурите, към които са съотнесени съотв. плащания- обща фактура №...... и фактура №...... Последната не се установява да е издадена през проц. период, видно от справката по основното заключение по ССч.Е, като са вписани различни дати на издаване от 31.07.2018г. до 21.03.2023г., вкл. и погасени задължения за лихви. С оглед на това съдът намира, че не се установяват задълженията, които са били погасени с остатъка от 1 237,41 лв., поради което тази сума следва да бъде приспадната от размера на претендираното от отв. страна по делото. Предвид на гореизложеното, исковата претенция следва да бъде частично уважена до сумата от 1 178,17 лв., представляваща непогасена ½ част от претендираната главница за потребената ТЕ по горепосочената партида. За останалата част от главница и за задълженията за лихви и цена за дялово разпределение на ТЕ, исковата претенция подлежи на отхвърляне, като заплатена извънсъдебно от ответника.

По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Ищецът иска заплащане на разноски за заплатени държ. такси, депозити за експертизи от общо 750 лв. и юрисконсултско възнаграждение. Отговорността за разноски в гражданския процес се изразява в правото на страна, в чиято полза е решено делото да иска заплащане на направените от нея разноски, респ. в задължението на насрещната страна да й ги заплати.

Предвид изхода на спора следва да се присъдят разноски в полза на ищеца, в размер общо на 266,61 лв., съобразно уважената част на предявените искове, като за исковото производство е определено юрисконсултско възнаграждение в мин. размер от 100 лв. по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от ЗЗП, вр. чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ, приета с ПМС №4/06.01.2006г. В полза на ответника следва да се присъдят разноски за заплатен в двете съд. производства адв. хонорар от общо 1 200 лв., съгласно представени договори за правна защита и съдействие. Не може да се приеме за основателно направеното от ищеца възражение за прекомерност на претендирания от ответника адв. хонорар, с оглед на минималните размери по чл.7, ал.2, т.2 от Наредба 1/09.07.2004г. за възнграждения за адвокатската работа.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника А. Г. Ц., ЕГН:**********, ч е в полза на ищеца ....., ЕИК:......., със седалище и адрес на управление: гр........, представлявано от П. П. и М. Ц. – Изп. директори, съществува вземане за сумата от общо 1 178,17 /хиляда сто седемдесет и осем лева и седемнадесет стотинки/ лв. или равностойността й в евро по официалния обменен курс, представляваща задължение за доставена топлинна енергия, за обект, в гр......, ул. „....“ №....., с аб. №......., за отчетен период: