Определение № 1000 от 16.04.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1000 гр. Пловдив, 16.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Николай К. Стоянов като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20245300500816 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.130 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „Тия мениджмънт“ ООД, ЕИК 115509125, чрез пълномощника му по делото адвокат Б. П., против Определение № 14569 от 28.12.2023г., постановено по гр. д. №7530/2022г. на Районен съд- Пловдив, ІV гр.с., в частта му, с която е ВЪРНАТА искова молба вх. № 42356/26.05.2022 г. по описа на Районен съд Пловдив, подадена от „Тия Мениджмънт“ООД против А. С. Г., ЕГН ********** и З. А. Г., ЕГН **********, в частта по предявените в условията на евентуалност с молба вх.№ 69946/28.07.2023 г. осъдителни искове за заплащане на сумите: 1 520 лева – главница за извършени услуги за периода 05.10.2018 г.- 30.11.2021 г. включително; 357, 58 лева - главница за разходи за електричество и вода за поддръжка на общите части в комплекса и блока, за периода 05.10.2018 г.- 30.11.2021 г. включително, както и 294, 33 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва, от датата на падежа на всяко едно от месечните задължения за главниците, до 01.12.2021 г., ведно със законната лихва върху главниците от 02.12.2021 г. до изплащане на вземането, на основание сключен между страните договор за управление и поддръжка на ж.к. „М.г.“, гр. П. от 01.09.2008 г. и е ПРЕКРАТЕНО производството по г.д.№ 7530/2022 г. по описа на Районен съд Пловдив в тази, посочена част.

В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение, като се иска отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответните страни по частната жалба- А. С. Г., ЕГН ********** и З. А. Г., ЕГН **********, не вземат становище по нея.

1

Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, и срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред РС е образувано по искова молба, предявена от „Тия Мениджмънт“ООД против А. С. Г. и З. А. Г., за признаване за установено в отношенията между страните, че ответниците дължат солидарно на ищеца следните суми: 1 520 лева - главница, представляваща възнаграждение съгласно взето по т. 2 от дневния ред на проведено на 05.10.2018 г. Общо събрание на Етажната собственост на бл. 2, ж.к. „М.г.“- гр. П., за периода 05.10.2018 г.- 30.11.2021 г. включително; 357, 58 лева - главница за разходи за електричество и вода за поддръжка на общите части в комплекса и блока, за периода 05.10.2018 г.- 30.11.2021 г. включително, съгласно взето по т. 3 от дневния ред на проведено на 05.10.2018 г. ОС на ЕС, както и 294, 33 лева обезщетение за забава в размер на законната лихва, от датата на падежа на всяко едно от месечните задължения по т. 2 и т. 3 от решението от 05.10.2018г. на ОС на ЕС, до 01.12.2021 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на постъпване на заявлението в съда- 02.12.2021 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № 10304/03.12.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 19198/2021 г. по описа на Районен съд Пловдив.

С последваща молба вх.№ 69946/28.07.2023 г. ищецът е предявил в условията на евентуалност осъдителна претенция срещу ответниците за заплащане на процесните суми на договорно основание по силата на сключен на 01.09.2008 г. договор между ищеца и ответниците, който с оглед продължаване на изпълнението на същия и от двете страни, след изтичане на срока му, е станал безсрочен и валидно обвързва страните по него. Районният съд е приел, че такова последващо съединяването на искове от страна на ищеца, след извършена размяна по чл. 131 от ГПК, е недопустимо.

Поради това производството по така съединената в условията на евентуалност осъдителна претенция срещу ответниците е прекратено.

Този извод на съда е правилен.

Обективните и субективни предели на правния спор, в рамките на който съдът дължи произнасяне съгласно чл.2 ГПК, се очертават от ищеца с исковата молба.

Спорното материално право, предмет на защита с иска, се индивидуализира чрез обстоятелствената част и петитума на исковата молба. Наведените в обстоятелствената част на молбата фактически твърдения и формулираният във връзка с тях петитум са определящи за вида и за правната квалификация на предявения иск, по който съдът 2 трябва да се произнесе с решението си, за да разреши въведения от ищеца спор.

Последваща промяна в предмета на спора по инициатива на ищеца е допустима при спазване на предвидените в чл.214 ГПК правила за изменение на иска и в хипотезата на чл.212 ГПК - предявяване на инцидентен иск. Изменението на иска по реда на чл.214, ал.1 ГПК може да се отнася до основанието на иска или до самото искане или да е свързано с преминаване от установителен към осъдителен иск и обратно. Във всички случаи обаче изменението не може да засяга едновременно първоначално заявеното в исковата молба основание на иска и формулираното във връзка с него искане, тъй като води до промяна в предмета на първоначално въведения спор и допустимостта му е отречена с разпоредбата на чл.214, ал.1, изр.2 ГПК. По аргумент за по-силното основание от чл.214, ал.1, изр.2 ГПК промяната в предмета на спора не може да се постигне и чрез едновременно прибавяне на ново основание и ново искане към вече заявените с исковата молба, доколкото по този начин се постига ефекта на предявяване на нов иск след образуване на делото.

Разпоредбата на чл. 210, ал. 1 ГПК предвижда, че ищецът може да предяви с една искова молба няколко иска срещу същия или различни ответници, ако те са подсъдни по правилата за родовата и местната подсъдност на същия съд и ако подлежат на разглеждане по реда на едно и също производство. В този случай е налице т. нар. първоначално обективно или субективно съединяване на исковете. Но е недопустимо с уточняване на исковата молба, какъвто е настоящият случай, да се предявяват допълнителни искове за разглеждане в същото производство при т. нар. последващо съединяване на исковете. До последващо обективно или субективно съединяване на исковете може да се достигне само в изчерпателно изброените от закона случаи: при предявяване на насрещен иск от ответника (по чл. 211 ГПК); при предявяване от ищеца или ответника на инцидентен установителен иск (по чл. 212 ГПК); при съединяване на две и повече висящи дела пред един и същ съд (по чл. 213 ГПК), при изменение на иска чрез добавяне на ново основание (по чл. 214, ал. 1 ГПК); при привличане на нов ответник (при т. нар. субективно изменение на исковете по чл.

228, ал. 3 ГПК) и при главно встъпване на трето лице в процеса (по чл. 225 ГПК). Не е такъв обаче разглеждания случай.

Поради това настоящият съдебен състав намира, че обективното съединяване на искове срещу едни и същи ответници е възможно само с първоначалната искова молба, а не и с последваща молба.

Поради това правилно производството по предявения евентуален иск е прекратено.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА определение №14569/28.12.2023 г., постановено по гр.д.

№7530/2022 г. по описа на Районен съд- Пловдив, в частта, с която е върната искова молба вх. № 42356/26.05.2022 г. по описа на Районен съд Пловдив, подадена от „Тия Мениджмънт“ООД против А. С. Г., ЕГН ********** и З. А. Г., ЕГН **********, в частта по предявените в условията на евентуалност с молба вх.№ 69946/28.07.2023 г. осъдителни искове за заплащане на сумите: 1 520 лева – главница за извършени услуги за периода 05.10.2018 г.- 30.11.2021 г. включително; 357, 58 лева - главница за разходи за електричество и вода за поддръжка на общите части в комплекса и блока, за периода 05.10.2018 г.- 30.11.2021 г. включително, както и 294, 33 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва, от датата на падежа на всяко едно от месечните задължения за главниците, до 01.12.2021 г., ведно със законната лихва върху главниците от 02.12.2021 г. до изплащане на вземането, на основание сключен между страните договор за управление и поддръжка на ж.к. „М.г.“, гр. П. от 01.09.2008 г. и е прекратено производството по гр. д. № 7530/2022 г. по описа на Районен съд Пловдив в тази, посочена част.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4