Решение № 46 от 29.01.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. Перник, 29.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светослава Ив. Алексиева при участието на секретаря ГЛОРИЯ Р. ЙОРДАНОВА като разгледа докладваното от Светослава Ив. Алексиева Административно наказателно дело № 20251720201821 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба от В. Т. В., ЕГН **********, подадена чрез пълномощник – адв. Д. А. - САК, срещу Наказателно постановление №251158-003006/23.09.2025г., издадено от началник група в Сектор ПП при ОДМВР гр. Перник, с което е наложено административно наказание глоба 200 (двеста) лв. (102.26 евро), на основание чл.179, ал.2, пр.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, за това, че на 31.08.2025 г., в 13.18 часа, общ.

Перник, на път А-6, като водач на лек автомобил „БМВ 520Д Х Драйв“ с рег.

№****, поради движение с несъобразена скорост реализира ПТП с материални щети – нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП.

Жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Излага възражения, че е издадено в нарушение на закона, при неизяснена фактическа обстановка, че приетата за установена не съответства на обективната действителност, както и че са допуснати съществени нарушения на процесуални изисквания към съдържанието му. Поддържа, че не е извършил вмененото му нарушение, тъй като не е била налична и не е доказана причинна връзка между настъпилото ПТП и вмененото му движение с несъобразена скорост в пътния участък.

Твърди, че произшествието не е резултат от негово виновно поведение, а се касае за случайно деяние по смисъла на чл.15 от Наказателния кодекс, вр. чл.11 от ЗАНН. Изтъква, че по време на движението му по магистралния път е валяло обилно дъжд, че автомобилът е навлязъл в участък, в който пътното платно е било залято с вода, което е било непредвидимо за него като водач обстоятелство. Именно то довело до загуба на сцепление на гумите с асфалта, 1 до загуба на контакт на автомобила с пътната настилка /т.нар. аквапланинг/, и причинило отклонение от траекторията му на движение до удара в мантинелата. Излагат се и възражения, че описанието на нарушението е неясно и неточно формулирано, по начин, затрудняващ упражняването на правото на защита, доколкото е вменено и несъобразяване с всички останали фактори изброени в нормата на чл.20, ал.2 ЗДвП, имащи значение при избирането на скоростта на движение, без те да са били налични и да имат отношение към действителната фактическа обстановка.

В съдебното заседание жалбоподателят не е участвал лично.

Пълномощникът му - адв. В.А., преупълномощен от адв. А., поддържа тезите в жалбата и излага допълнителни съображения в тяхна подкрепа.

Пледира за отмяна на обжалвания административнонаказателен акт като незаконосъобразен. Не претендира разноски.

Административнонаказващият орган в съпроводителното писмо към преписката изразява становище за неоснователност на жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено. В съдебно заседание представител не е участвал.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, както и доводите на страните, намира за установено следното:

Жалбата е основателна.

Нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на В. Т. В. е установено с Акт за установяване на административно нарушение серия GA, №3713262/31.08.2025г. В съдържанието му е посочено, че на същата дата, в 13.18 часа, движейки се по автомагистрала Струма, в посока от гр. София към гр. Перник, при км.17+600, общ. Перник, като водач лек автомобил „БМВ 520Д Х Драйв“ с рег. №****, собственост на друго лице, В. В. нарушил предписанието в нормата чл.20, ал.2 от ЗДвП, задължаваща водачите на пътни превозни средства при движението си да изберат скорост, съобразена с факторите, влияещи спрямо пътната обстановка и безопасността на движението. Вменено му е, че се е движил със скорост, несъобразена с релефа на местността /ляв завой/ и с пътните условия /мокра пътна настилка/, в резултат на което се отклонил вдясно по посоката си на движение и самокатастрофирал в крайпътно съоръжение /еластичната предпазна ограда/, реализирайки ПТП с материални щети.

В същото време в акта е посочено, че при избиране скоростта на движение водачът не е съобразил и множество други обстоятелства – атмосферните условия, релефа, условията на видимост, интензивността на движението и други обстоятелства, за да може да спре пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движението.

От показанията на актосъставителя – И. Б. С., допуснат в качеството на свидетел, се установява, че не е бил очевидец на произшествието, тъй като с полицай М.М., посочен в акта като свидетел при съставянето му, са изпратени на мястото след настъпването му. Свидетелят С. заявява, че пътното платно било мокро, но не помни други значими за избора на скоростта обстоятелства, като уточнява, че са отразени в съставения от него протокол за ПТП № 20252 1028-51071-1/31.08.2025г., приет като писмено доказателство. Посочва обаче, че не са изяснявали на място с водача и пътника причината за пътния инцидент, нито с каква скорост първият управлявал превозното средство непосредствено преди настъпването му, като уточнява, че не са го питали за това.

При изложените обстоятелства на 31.08.2025г. срещу В. В. било образувано административнонаказателно производство с цитирания АУАН, като актосъставителят – свид. И. С. приел, че жалбоподателят не е съобразил поведението си с предписанието в чл.20, ал.2 от ЗДвП относно скоростта, което е довело до настъпване на пътнотранспортно произшествие с материални щети.

В. подписал акта и приел връчения препис. Не вписал обяснения и възражения.

В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не постъпили допълнителни писмени възражения.

На 23.09.2025г., въз основа на събраните по преписката доказателства и след проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, наказващият орган приел, че са налице основанията по чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП ангажирал административнонаказателна отговорност на В. В. за установеното нарушение /при изложени идентични фактически обстоятелства/, като наложил глоба в размер 200 рева /102.26 евро/, съгласно предвиденото в санкционната норма към датата на нарушението.

При извършване на служебна проверка за законосъобразност по чл. 314, ал.1 и 2 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН съдът констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в развилото се срещу жалбоподателя административнонаказателно производство, имащи за последица отмяна на обжалвания административнонаказателен акт. Възраженията в тази насока в жалбата са основателни.

Описанието на нарушението, квалифицирано правно като нарушаващо предписанието в разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, е непълно и неясно, тъй като макар формално да е акцентирано на два от множеството изброени фактори /релефа и пътните условия/, на жалбоподателя е вменено несъобразяване и на всички останали при избиране скоростта на движение /атмосферни условия, състоянието на превозното средство, превозвания товар, условията на видимост, характера и интензивността на движението/, без да е внесена яснота в какво конкретно се е проявило неблагоприятното им действие и по какъв начин те е следвало да повлияят при избора на скорост в конкретните условия, за да е възможна изобщо преценка за причинноследствен процес с настъпилото ПТП.

Нарушено е правото на защита на жалбоподателя, тъй като с неясното описание на нарушението е ограничена възможността му да узнае всички факти, на които се гради обвинението срещу него, а оттук и да проведе ефективна защитата.

Допуснато е и нарушение на правилата за образуване на административнонаказателното производство във връзка със свидетелите.

3

Разпоредбите на чл.40, ал.1 и ал.3 от ЗАНН установяват три категории свидетели – такива, присъствали при извършване на нарушението, такива при установяването му, а при липса на свидетели от първите две групи, ал.3 предписва съставяне на акта в присъствието на двама други свидетели. В конкретния казус АУАН е съставен в присъствието на един свидетел – М.М., за когото изрично е отбелязано, че е свидетел при съставяне на акта. При това положение е основателно възражението за нарушение на нормата на чл.40, ал.3 от ЗАНН, изискваща участието на двама свидетели.

Допуснатите нарушения на процесуалните изисквания обуславят отмяна на акта по чл.58д, т.1 от ЗАНН като незаконосъобразен от процесуална страна.

В контекста на събраните доказателства, наказателното постановление се явява и необосновано, тъй като административното нарушение, вменено във вина на жалбоподателя не е доказано по несъмнен начин.

Както се посочи, свидетелят С. не установява какви данни е съобщил пред тях водача на катастрофиралото МПС за причината за настъпване на произшествието. Сам посочва обаче, че не са изяснявали с каква скорост се е движил /не го питали за това/, съответстващо на твърденията в жалбата, което не само не подкрепя, но поставя под съмнение обективността на направените в АУАН и НП констатации за това, че водачът е пренебрегнал задължението да избере скорост, съобразена с наличните неблагоприятни за движението фактори, и че възникналото ПТП е последица от неизпълнение на това задължение.

Следва да се посочи, че у правлението на МПС с несъобразена скорост не е факт, от който се правят съответни изводи, а е предмет на изясняване и доказване. Отделно от това, дори да са събрани убедителни доказателства, че избраната от жалбоподателя скорост е била несъобразена с конкретните условия на движение, отговорността му може да се ангажира само при установена пряка причинна връзка с настъпилото пътнотранспортно произшествие. По делото напълно отсъстват доказателства, че скоростта, с която В. В. е управлявал автомобила е допринесла за реализирането му.

Липсват и доказателства за причината за отклонение в траекторията на движение на автомобила надясно, довело пътния инцидент.

Именно в тази насока е основното възражение в жалбата – за липса на виновно поведение, за това, че общественоопасните последици са резултат от обстоятелство, което водачът не е могъл да предвиди /заливане на платното за движение на магистралния път с вода/, както и че скоростта на движение при тези условия изобщо не е била в причинна връзка с настъпилото ПТП. Тези възражения не могат да бъдат пренебрегнати с мотив, че са недостоверни, израз на възприета защитна позиция, доколкото в противовес на тях АНО не е ангажирал други, убедителни в съдържанието си доказателства, които да дадат основание за отхвърляне на направените от В. възражения.

В този обем събраните по делото доказателства не са достатъчни за формиране на единствено възможен извод, че фактите, относими към състава на нарушението са установени обективно и точно и че вмененото нарушение е действително извършено. Изложеното мотивира съдебния състав да приеме, че последното не е доказано по несъмнен начин и незаконосъобразно е ангажирана административнонаказателна отговорност за него.

4

Разноски по делото не са доказани и не се претендират.

Мотивиран от гореизложеното, на основание чл.63, ал.3, т.1 и т.2, вр. ал.2, т.1, вр. ал.1 от ЗАНН съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №25-1158-003006/23.09.2025г., издадено от началник група в Сектор ПП при ОДМВР гр. Перник, с което на В.

Т. В., ЕГН **********, с адрес гр. *****, на основание чл.179, ал.2, пр. 1 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание глоба 200 (двеста) лв. (102.26 евро) за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП, установено на 31.08.2025г. на път А-6, общ. Перник.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.