Решение № 307 от 28.09.2020, Окръжен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

Номер *** г.Град Русе

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – Русе

На 15.09.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:Аглика Гавраилова

Членове:Николинка Чокоева

Боян Войков

Секретар:Иванка Венкова като разгледа докладваното от Боян Войков Въззивно гражданско дело № 20204500500457 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от П. С. К. , ЕГН: **********, с адрес Р., чрез адв. Смиляна Велинова от РАК, със съдебен адрес Р. ул. Л., срещу Решение № 722/15.06.2020 г. по гр. д. № 7250/2019 г. на РС – Русе, с което е бил отхвърлен предявеният от П.К. иск за делба на жилище – апартамент, находящ се в гр.Р ул.Р., представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***.

В жалбата се излагат съображения за неправилност и необоснованост на постановеното решение, навеждат се и доводи за противоречие със закона, правната доктрина и задължителната постоянна практика на ВКС.

Въззивникът твърди, че съдът не е взел предвид признанието на ответника в подписаното от него споразумение по делото за развод, че половината от процесния имот е собственост на ищеца, което демонстрирало намерението му да държи имота, а не да го свои. Съдът не е изследвал въпроса дали ответникът е обективирал намерението си да свои имота, а само е развил съображения за упражняваната от него фактическа власт. В съдебно заседание процесуалният представител на въззивника прави искане за присъждане на разноски.

1

Въззиваемата страна П. А. П. , ЕГН: **********, с адрес Р. ул.Р, чрез адв. Е.К. от РАК, със съдебен адрес гр. Русе, пл. „Средец“ № 1, ет. 5/507, в законоустановения двуседмичен срок е подала отговор, в който счита въззивното решение за правилно и моли за неговото потвърждаване.

Изводите на съда относно упражняваната фактическа власт са правилни, като същият я е упражнявал необезпокоявано, непрекъснато, ищцата се е дезинтересирала от жилището, като едва с предявяването на иска за делба 15 години след развода е претендирала някакви права. В съдебно заседание претендира разноски.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и като такава, следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

По делото е установено, че до 17.02.2006 г. страните са били съпрузи и не е спорно, че процесният имот е бил придобит по време на брака. Видно от представените писмени доказателства – Удостоверение № 4437/05 от 24.02.2006 г. и Решение № 246/18.01.2006 г. по гр. д. № 4437/2005 г. на РС – Русе, страните са постигнали споразумение, в което са заявили, че придобитото по време на брака имущество остава в обикновена съсобственост между тях с равни права, както и че делбеният апартамент се предоставя за ползване на въззиваемия Петков. Установено е още и че ищцата не живее в жилището и има отделно семейство.

От разпитаните пред първата инстанция свидетели Л.Л. и Г.П. – сестра на въззиваемия, се потвърждава тезата на ответника, че същият е упражнявал фактическа власт върху апартамента от прекратяването на брака до настоящия момент.

За да се приеме,че в полза на едно лице е изтекла предвидената в чл. 79, ал. 1 ЗС придобивна давност, необходимо е същото да е упражнявало фактическата власт върху имота явно, необезпокоявано и непрекъснато повече от 10 години с намерението да придобие собствеността. Макар и безспорно да е установено обстоятелството, че ответникът е упражнявал 2 фактическа власт върху процесния апартамент в продължение на повече от 10 години, недоказан и неизследван остава въпросът относно намерението му да го свои и от кой момент държането е трансформирано във владение. В настоящия казус се явява оборена презумпцията по чл. 69 ЗС, защото с одобреното от съда в бракоразводния процес споразумение ответникът е признал правата на ищцата върху делбения имот и е бил допуснат да го ползва на правно основание, което отрича намерението му да го свои, превръщайки го в държател.

Смяната на патрона на вратата от ответника и предоставянето на средства за ремонтиране на покрива, не манифестират намерението му да свои имота спрямо ищцата К.. За придобиването по давност на притежаваната от другия съсобственик идеална част от имота е необходимо намерението за своене да му бъде противопоставено по категоричен начин чрез действия, които демонстрират отричане на неговите права върху съсобствената вещ, като в този смисъл е Определение № 285/07.06.2019 г. по гр. д. № 970/2019 г., II г.о. на ВКС и цитираната в него съдебна практика. Соченото от въззиваемия Определение № 542/03.12.2018 г. по гр. д. № 2914/2018 г., I г.о. на ВКС е неотносимо, защото не е налице обективна невъзможност за ответника да узнае, че има и друг съсобственик, а напротив – първият изрично е подписал споразумение, свеждащо до знанието му обстоятелството за наличието на друго лице, което разполага с равни нему права по отношение на спорния недвижим имот. Вярно е, че ищцата се е дезинтересирала от ползването на имота като е изнесла покъщнината и мебелите от него, а през годините няма данни да е посещавала имота или да е контактувала с ответника, още повече че има и друго свое семейство, но правото на собственост не е срочно право и не може да се погаси поради неупражняването му или поради липса на интерес от страна на титуляря за неговото упражняване.

По изложените съображения първоинстанционното решение следва да бъде отменено, а вместо това да се постанови ново, с което апартаментът, находящ се в гр.Р ул.Р., представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***, да бъде допуснат до делба при равни права на съделителите.

По отношение на разноските, съгласно Определение № 131/13.07.2018 г.

3 по гр. д. № 2471/2018 г., I г.о. на ВКС и цитираната в него практика, когато съделител оспорва по пътя на обжалването съдебното решение по допускане или по извършване на делбата, разноските за съответната по обжалване инстанция, в т. ч. и за адвокатско възнаграждение, се разпределят съобразно изхода на спора по правилото на чл. 78 ГПК, а не по това на чл. 355 ГПК. С оглед изложеното и предвид изхода на спора пред настоящия съд въззиваемият дължи заплащането на сторените от въззивника разноски, а именно – адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. и сумата от 25 лв. държавна такса за въззивно обжалване.

Мотивиран така, Русенският окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 722/15.06.2020 г. по гр. д. № 7250/2019 г. на РС – Русе, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ДОПУСКА извършването на съдебна делба на следния недвижим имот: апартамент, находящ се в гр.Р ул.Р., представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***, при съседни имоти: на същия етаж имоти ***, ***, под обекта имот ***, над обекта имот ***, находящ се на 14 етаж в сграда с идентификатор ***, брой надземни етажи 15, с предназначение многофамилна жилищна сграда, разположена в обект с идентификатор ***, едно ниво на обекта, с площ 60,29 кв. м., състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, изба № 7 от 2,29 кв. м. и 0,976% идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж, между съсобствениците П. С. К. , ЕГН: **********, с адрес Р., и П. А.

П. , ЕГН: **********, с адрес Р. ул.Р, при квоти: 1/2 ид. ч. за П.К. и 1/2 ид. ч. за П.П..

ОСЪЖДА П. А. П. , ЕГН: **********, с адрес Р. ул.Р, ДА ЗАПЛАТИ на П. С. К. , ЕГН: **********, с адрес Р. ул.П, вх.*, ет.*, сумата от 625 лв. – адвокатско възнаграждение и държавна такса за въззивната инстанция.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване при условията на чл.

4

280, ал. 1 и 2 ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

1._______________________

2._______________________

5