Определение № 1617 от 17.06.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1617 гр. София, 17.06.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камелия Ефремова

Членове:

Людмила Цолова

Иво Димитров като разгледа докладваното от Иво Димитров Частно касационно търговско дело № 20248003900249 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба, подадена от „ОДЕК ИНК“, дружество учредено в

Република

Панама, съгласно законодателството на Република Панама, вписано в Панамския търговски регистър с регистрационен номер 155591308-2-2015, чрез адв. В. от САК, срещу определение № 2791 от 08.11.2023 г., постановено от Софийски апелативен съд по ч.гр.д. № 2561 по описа на съда за 2023 г. в частта му, с която е оставена без уважение частна жалба на „ОДЕК ИНК“ срещу разпореждане № 4971 от 07.07.2023 г., постановено от Софийски градски съд по т.д. № 903 по описа на съда за 2023 г., с което на свой ред е оставено без уважение искането на жалбоподателя за освобождаване, на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, от внасяне на дължащата се по делото държавна такса.

В жалбата се формулират оплаквания за неправилност на въззивното определение в обжалваната му част, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради необоснованост.

Критикуват се мотивите на съда в насока на това, че „приложеният баланс на жалбоподателя касае 2018 и 2019, като не дава информация относно актуалното финансово-икономическо състояние за 1

2020, 2021 и към м. 11. 2022 г.“ с оплакване, че съдът нито е указвал на ищеца необходимостта от това да представи подобни баланси на ищеца за 2020, 2021 и ноември 2022, нито е взел предвид, че от балансите на дружеството е видно, че има един единствен актив - вземане за стойността на негов дружествен дял, за което вземане били представени убедителни писмени доказателства, че не е събрано.

Жалбоподателят намира за декларативни мотивите на съда в насока на това, че ищецът би могъл да намери средства за държавна такса, като неподкрепени от нито едно писмено доказателство, дори напротив самият съд сам се аргументирал с това, че не били ангажирани доказателства дали към ноември 2022 ищецът няма средства от 159000 лева за държавна такса. Излага се, че ако съдът е считал, че актуалното финансово-икономическо състояние за 2020, 2021 и към м. 11 2022 на ищеца е от значение за преценката му по чл. 83 ГПК, то е следвало да бъдат дадени указания в тази насока, вместо веднага да бъде отказвано освобождаването от държавна такса. Изложеното се изтъква като нарушение на процесуалните правила, довело до необоснованост и неправилност на обжалваното определение с твърдение, че съдът е следвало да даде възможност на ищеца да представи баланси за 2020, 2021 и ноември 2022, за да установи, че и понастоящем няма никакви средства, за да плати държавна такса в изискващия се внушителен размер.

По съществото на искането за освобождаване от държавна такса се излага, че ищцовото дружество води вече четвърта година исково дело за присъждане на стойността на дружествения му дял от капитала на „СИЛИСТРА ЛЕНД“, цената на иска по което дело е 4160834.94 лева, а дължимата и внесена държавна такса е в размер на 166433.39 лева.

Отделно от това ищецът бил направил още близо 10000 лева разноски само за експертизи, общо до размер от 175043.59 лева, и бил внесъл и парична гаранция за обезпечение в размер на 45000.00 лева. Общите разходи само по това дело до момента били над 220000.00 лева.

Същевременно ищцовото дружество водело десетки търговски дела със „СИЛИСТРА ЛЕНД“ от изключването си през април 2014 досега – триинстанционни производства по чл. 74 ТЗ, в хода на които ответникът двукратно увеличил капитала си и се преобразувал в АД, 2 имало множество отправени искания за спирания на регистърни производства, всички от които оставени без уважение от апелативните съдилища. В резултат на това скритият собственик на „СИЛИСТРА ЛЕНД“ на практика осуетил всички законови средства на ищцовото дружество да получи стойността на дела си. Единствено останало висящо дело било т.д. № 7753/2016 г. на СГС, като заради поредното действие на скрития собственик на „СИЛИСТРА ЛЕНД“ - „придобиване“ на вземане спрямо себе си и собственото му дружество, ищецът бил принуден да заведе настоящото дело.

Сочи се, че макар в чл. 83 ГПК да не е предвидено изрично, че юридически лица подлежат на освобождаване от държавна такса, то тълкуването на разпоредбата в светлината на чл. 6 от ЕКЗПЧОС налага извод, че и търговските дружества могат да бъдат освобождавани от такси и разноски. В този смисъл се сочи константна, според жалбоподателя, практика на ЕСПЧ, в която неизменно се приемало, че една обща забрана за освобождаване от заплащане на държавни такси сама по себе си поставя проблем по член 6, § 1. Настоява се, че ограничаването на достъпа до съд не е в съответствие на член 6 § 1, освен ако не преследва законна цел и не е налице разумно съотношение на съразмерност между използваните средства и преследваната цел.

Факторите, които трябва да се вземат предвид при определяне дали един жалбоподател се е възползвал от правото си на достъп до съд, що се отнася по-специално до разноските или държавните такси, дължими от страна по делото, според жалбоподателя са следните: размерът на таксите, преценен в светлината на специфичните обстоятелства по случая, както и платежоспособността на заинтересованото лице, и стадия на производството, в който въпросното ограничение е наложено.

Излагат се подробни обстоятелства по съществото на искането от фактическа страна, които според жалбоподателя налагат правен извод, че ищцовото дружество следва да се освободи от държавни такси, като се сочи и че към исковата молба са приложени писмени доказателства, а именно – декларация за имущественото състояние на ищеца от законните му представители и негов счетоводен баланс, установяващ че няма имущество, с което да заплати таксата, както и декларация от директор, и книга на акционерите, установяваща кой е едноличен 3 акционер /такива доказателства, с изключение на баланса, представен пред въззивната инстанция, по делото не са ангажирани – бел. на докладчика в касационната инстанция/. Сочи се в обобщение, че всичко изложено в съвкупност обуславя извод, че са налице основания да бъде освободен ищецът от внасянето на такса и разноски, тъй като нямало правен субект, който да развива търговска дейност на територията на Република България /освен банките, които работят с чужди пари/, който да може да си позволи да заплаща такси в колосален размер над 150000 лв. не по едно, а по две дела.

Твърди се, че в конкретния случай от изискани от съда доказателства и всички приложени такива от ищеца се доказва, че нито „ЮРЪПИЪН ТРЕЙДИНГ ГЛОБЪЛ“ (ЕТГ) АД, нито Фаундейшън фор Планс енд Реализейшън /за която от жалбоподателя се твърди, че е едноличен акционер на ищеца/, нито действителният собственик Александър Борисович Биков, разполагат със средства да заплатят дължимата държавна такса от 159043.36 лева. Според него установява се, че единственият актив на молителя е вземането му по висящо дело пред Върховен касационен съд (т.д. № 386/2022, II ТО на ВКС).

Собственикът на ищеца - друго ЮЛ пък притежава само акции от капитала на ищеца, а самата Фаундейшън фор Планс енд Реализейшън на практика е в полза на Александър Борисович Биков. Според изложеното в жалбата, на съда са представени всевъзможни доказателства, разкриваща структурата на контрол от действителния собственик към офшорното панамско дружество, а вместо да ги обсъди, съдът се обосновал с предположения и догадки относно това, че средства можело и да се намерели.

Иска се отмяната на обжалваното определение на АС – София и по същество - уважаване на искането на жалбоподателя за освобождаване от внасяне на първоначална държавна такса за разглеждане на исковата молба в размер на 159043.36 лева, поради финансовата му невъзможност да осигури авансово плащане такса в подобен размер Формулира се искане за отправяне на преюдициално запитване на основание чл. 629, ал. 3 вр. чл. 628 до Съда на Европейския съюз /СЕС/, относно тълкуването на следните две негови решения - решение по дело 4

С-571/2016 Кантарев срещу Българска народна банка и решение по дело С279/09 DEP срещу Федерална република Германия относно това как следва националният съд да провери дали националноправна уредба, предвиждаща авансовото заплащане на фиксирана пропорционална такса не противоречи на принципа на ефективност на правото на Съюза и какви доказателства следва да са представени за установяване на факта на липса на средства за заплащане на държавна такса. По подробно изложени съображения се твърди, че поведението на българските съдилища в случаи, като процесния, налагат тълкуване на цитираните актове на СЕС, доколкото въпреки практиката на СЕС българските съдилища упорито отказват да освободят и едно юридическо лице от държавна такса, не е известен нито един такъв случай до момента, и няма нито едно произнасяне относно това какви са доказателствата, необходими да се представят, за да приеме съдът, че са налице основания за освобождаване от такса.

В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се формулират въпросите /същите са номерирани от докладчика в касационната инстанция, за яснота/:

1. „Представлява ли наличието на предпоставки за спиране на делото поради преюдициалност на друго висящо дело, забрана през известен период от време да се извършват процесуални действия от съда и страните по делото, насочени към решаване па спора по същество?“ По отношение на същия се твърди противоречие на произнасяне от въззивния съд в мотивите му, с ТP № 1 от 09.07.2019 на ОСГТК на ВКС.

2. „Следва ли при постановяване на въззивното решение въззивният съд да обсъди всички доводи на страните, свързани с твърденията им и доказателствата, на които те се позовават в подкрепа на тезите си и които имат значение за решението по делото?“ Твърди се по отношение на този въпрос противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 141 от 21. 09.2021 г. по т.д. № 2586/2019 на ВКС, I т.о. и цитираните в него решения – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Настоява се, че въззивният съд не е обсъдил преобладаващата част от оплакванията в частната жалба, с която е сезиран, нито е анализирал дори и едно от представените 5 множество писмени доказателства за имущественото състояние на „ОДЕК ИНК“ АД, като се пресъздават изложените в жалбата подробни фактически твърдения за отношенията, довели до завеждането на процесното дело и оплакване, че същите не са обсъдени.

Като се твърди противоречие на въззивното определение с практиката на ВКС, обективирана в определение № 80 от 13.05.2020 г. по ч.т.д. № 1358/2019 на Първо т.о. на ВКС и с практиката на Съда на Европейския съюз, обективирана в Определение от 13.06.2012 г. по дело С -156/12 GREP/FreistatBayern, се поставят въпросите:

3. „Следва ли националният съд да провери дали условията за предоставяне на такава помощ представляват ограничение на правото на достъп до съдилищата, което накърнява самата същност на това право, дали са насочени към постигането на легитимна цел и дали съществува разумно съотношение на пропорционалност между използваните средства и поставената цел?“

4. „Може ли националният съд, при преценка дали следва да освободи ищец - юридическо лице от държавна такса, да вземе предвид предмета на спора, доколко има основания да се очаква, че молителят ще спечели делото, значимостта на неговия интерес, сложността на приложимото право и производство, и възможността му ефективно да защитава позицията си по делото?“

5. „Следва ли националният съд да провери дали условията за предоставяне на такава - помощ представляват ограничение на правото на достъп до съдилищата, което накърнява самата същност на това право, дали са насочени към постигането на легитимна цел и дали съществува разумно съотношение на пропорционалност между използваните средства и поставената цел?“

6. „Когато става дума за юридически лица, националният съд може ли да вземе под внимание положението им, например правноорганизационната форма и дали съответното юридическо лице преследва стопанска цел, както и финансовите възможности на неговите съдружници или акционери и възможността им да си набавят необходимите средства за предявяването на иска или подаването на жалбата ?“