Решение № 59 от 12.04.2022, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. Велико Търново, 11.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно търговско дело № 20224001000015 по описа за 2022 година С Решение № 260097/26.10.2021 год., постановено по т. д. № 311/2020 год., Русенският окръжен съд отхвърлил предявения от „Агрикорп“ ЕООД – гр.

Разград против „Агрокем“ ЕООД – с. Смирненски, общ. Ветово, обл. Русе иск с правно основание чл. 309а ал. 1 и ал. 2 от ТЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 29 825.16 лв., дължима съгласно чл. 15 от Договор за продажба на лизинг, ведно със законната лихва за забава върху задължението от 16.07.2020 год. до окончателното плащане; сумата 1 060.45 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 10.03.2020 год. до 15.07.2020 год., както и разноските по обезпечаване на иска, направени по т. д. № 46/2020 год. по описа на ОС – Разград.

Въззивна жалба против решението е подадена от ищеца „Агрикорп“ ЕООД чрез пълномощника адв. В. С.. Счита решението за неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон. Правните изводи на съда не съответстват на сключения търговски договор, който и към настоящия момент не е прекратен. Връщането на лизинговата вещ не означава прекратяване на договора. Не е сключено допълнително споразумение, че платената наемна цена в размер на 10 000 лв. освобождава длъжника от задълженията му по договора.

1

Точно обратното – длъжникът заявява, че е съгласен с клаузите на договора именно досежно неустойката. Издадените данъчни фактури и кредитни известия отразяват извършените счетоводни записвания. Няма задължение за кредитора да издава фактура за неустойката. Съдът е приел, че присъждането на неустойка, след получаване на наем от 10 000 лв. и връщане на лизинговата вещ, означава, че неустойката в размер на 96% от лизинговата цена ще излезе извън присъщата й обезщетителна и санкционна функция. Не е ясно обаче по какъв начин съдът е преценил, че сумата 10 000 лв. покрива пазарния наем на вещта за повече от 18 месеца; не е съобразил състоянието на вещта в резултат на ползването; какви са претърпените от лизингодателя вреди, при положение, че само законната лихва върху цената на вещта за периода 15.09.2018 год. до 10.03.2020 год. е 4 669.80 лв.

Тези въпроси не са били предмет на доказване в производството. Позовава се на решение по в. т. д. № 92/2016 год. на ОС – Разград, постановено по идентичен казус. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да осъди ответника да заплати исковите претенции, като присъди направените разноски.

Ответникът по въззивната жалба „Агрокем“ ЕООД чрез пълномощника си адв. Т. В. моли съда да остави без уважение жалбата и да потвърди обжалваното решение, като присъди направените в производството разноски. Решението е правилно. Поддържа възражението, че договорът за продажба на лизинг не е подписан от законния представител на дружеството – управителя А. Ю.. Дори и да се приеме, че договорът обвъзрва ответното дружество, той съдържа няколко клаузи за прекратяване, като и най-дългият уговорен в него срок е бил изтекъл и към датата на подписване на кредитното известие. Отделно основание за прекратяване на договора е връщането на вещта. Страните са се съгласили договорът да бъде развален и отношенията им да се уредят, като за времето, в което сламопресата е била в държане на лизингополучателя, са договорили наем в размер на 10 000 лв. Правилни са и изводите на съда за недължимост на неустойката, тъй като същата излиза извън присъщата й обезщетителна и санкционна функция. Неоснователни са доводите, че по делото не е установен пазарният наем на вещта, след като самият ищец е издал фактурата за наем.

Правилен е изводът на съда за нищожност на клаузите на договора за лихви и неустойки като ясно несправедливи, противоречащи на добрите нрави и на принципа на добросъвестността. Поддържа и възражението, че вещта се е оказала негодна за потребностите и изискванията на лизингополучателя. Направено е искане за присъждане на разноски съгласно представен списък.

2

Великотърновският апелативен съд, като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

В исковата си молба ищецът „Агрикорп“ ЕООД твърди, че на 01.06.2018 год. е сключил с ответника „Агрокем“ ЕООД договор за лизинг на сламопреса срещу цена 30 960 лв. с ДДС, платима на три вноски. Вещта е предадена на ответника в деня на сключване на договора и с две вноски е платена сумата 10 000 лв. общо. На 10.03.2020 год. вещта е върната на лизингодателя. Претендира заплащане на неустойка 29 825.16 лв., съгласно чл. 15 ал. 3 от договора, дължима и при връщане на вещта съгласно ал. 4 на същата клауза, ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане. Претендира и обезщетение за забава върху главницата за периода от 10.03.2020 год. до датата на предявяване на иска – 15.07.2020 год. в размер на 1 060.45 лв.

С отговора на исковата молба ответникът „Агрокем“ ЕООД е оспорил исковете по основание и размер. Заявил е, че договорът не е подписан от управителя на дружеството А. Б. Ю.. Платената на два пъти сума общо 10 000 лв. не е по договора за лизинг, а по фактура от 03.08.2018 год., към която ищецът е издал кредитно известие от 12.06.2020 год., признавайки по този начин, че задължението за сумата 30 960 лв. е отпаднало изцяло, т. е. че ответникът не дължи лизингови вноски и неустойки за забава. С подписването на фактурата от 12.06.2020 год. страните са се договорили наемът за вещта за периода 02.06.2018 год. до 10.03.2020 год. да е в размер на 10 000 лв. В отговора ответникът е направил изрично възражение за нищожност на клаузите за неустойка - чл. 15 от договора, като явно несправедливи, противоречащи на добрите нрави и на принципа на добросъвестност. Изложил и твърдения, че сламопресата се е оказала негодна и не е могла да бъде експлоатирана от лизингополучателя. Оспорил иска за законна лихва за периода 10.03.2020 год. – 14.07.2020 год. поради недопустимост на начисляването на лихва върху лихва и неустойка.

В допълнителната искова молба ищецът се е позовал на потвърждаването на действията на лицето, подписало договора, от дружеството - чрез плащане и ползване на вещта. Издаването на фактурата два месеца след сключване на договора е обяснил с уговорения в чл. 16 срок за изкупуване на вещта – от 2 до 18 месеца. Издаването или анулирането на фактури е равнозначно на устен договор, а правопораждащият юридически факт в отношенията между страните е писмения договор. Фактурата от 03.08.2018 год. е имала технически пропуски, но 3 ответникът е ползвал данъчен кредит по нея за срок от 2 години без да има право на това. Към датата на издаване на фактурата ответникът не е платил никакви суми по договора, независимо че е ползвал вещта. При връщането на вещта лицето И. Ю. е декларирало, че приема условията на чл. 15 ал. 4 от договора. В уведомлението от дружеството, подадено от пълномощника адв. В., се предлага платената сума в размер на 10 000 лв. да се счита за наем, като също се изразява съгласие за приложение на чл. 15 ал. 4 от договора. Оспорил възражението за нищожност на клаузите за неустойка, както и твърденията за негодност на вещта.

В допълнителния отговор ответникът е изложил допълнителни твърдения за негодност на вещта и за действията, предприети за привеждането й в експлоатация. Фактурата от 12.06.2020 год. е издадена в отговор на полученото уведомление, а по същия начин е издадено и кредитното известие от 12.06.2020 год.

Установено по делото е следното от фактическа страна:

С Договор от 01.06.2018 год. за продажба на лизинг лизингодателят (ищецът) „Агрикорп“ ЕООД се е задължил да прехвърли на лизингополучателя (ответника) „Агрокем“ ЕООД собствеността върху сламопреса марка „URSUS“ модел Z-543/A с фабр. № 5543400053 срещу цена 30 960 лв. с ДДС, платима както следва:

01.06.2018 год. – 15 480 лв., 15.07.2018 год. – 7 740 лв. и 15.09.2018 год. – 7 740 лв. (чл. 1, чл. 11 и чл. 13). Договорът е сключен за срок от 6 месеца (чл. 1 ал. 2).

Съгласно чл. 15 ал. 3 от договора при забава на плащането на лизинговите вноски от страна на лизингополучателя той дължи на лизингодателя неустойка в размер на 0.05% на ден за първите десет дни, 0.1% на ден за следващите дни и 0.2% на ден за дните след двадесетия ден.

След изтичане на 1-месечен срок от датата на изпадане в забава лизингополучателят е длъжен да върне на лизингодателя лизинговата вещ. В противен случай лизингодателят може сам да си върне вещта за сметка на лизингополучателя. Връщането на вещта не освобождава лизингополучателя от заплащане на дължимите лихви и неустойки. Всички изплатени до този момент от лизингополучателя суми (главница, лихви и неустойки) се считат като наем за изминалия период (чл. 15 ал. 4).

Лизингополучателят има право да изкупи вещта от 2 до 18 месеца от действието на договора (чл. 16).

Вещта, предмет на лизинговия договор – сламопреса, е предадена от лизингодателя на лизингополучателя на 01.06.2018 год., видно от подписания 4 приемо-предавателен протокол № 418/01.06.2018 год.

На 03.08.2018 год. е издадена фактура № 2293/03.08.2018 год. за доставка на сламопреса с посочен модел и фабр. номер на стойност 30 960 лв. с ДДС от лизингодателя „Агрикорп“ ЕООД на лизингополучателя „Агрокем“ ЕООД.

По делото не се спори, че платените от „Агрокем“ ЕООД суми по договора са, както следва 5 000 лв. на 16.08.2018 год. и 5 000 лв. на 05.09.2019 год. - общо 10 000 лв.

През м. юли 2019 год. лизингодателят „Агрикорп“ ЕООД изпратил до лизингополучателя покана за плащане на остатъка от дължимата сума по фактура № 2293/03.08.2018 год. в 10-дневен срок от получаването й.

С приемо-предавателен протокол от 10.03.2020 год. лизингополучателят върнал на лизингодателя сламопресата поради забава и невъзможност да се изплатят лизинговите вноски. В изрична декларация от същата дата представляващият лизингополучателя „Агрокем“ ЕООД е декларирал, че няма възражения относно чл. 15 т. 4 от договора за лизинг.

С уведомление, получено от лизингодателя на 01.06.2020 год., лизингополучателят „Агрокем“ ЕООД, чрез пълномощника адв. Т. В., е заявил, че лизинговата вещ е върната, че дружеството няма да упражни правото си да я изкупи и да заплати лизинговите вноски, както и че желае да се приложи чл. 15 ал. 4 от договора – изплатената по договора сума в общ размер 10 000 лв. да остане като наем за периода до връщане на вещта.

На 12.06.2020 год. лизингодателят „Агрикорп“ ЕООД е издал фактура № 2382/12.06.2020 год. на стойност 10 000 лв. (8 333.33 лв. и 1 666.67 лв. ДДС) за наем на сламопресата за периода 02.06.2018 год. – 10.03.2020 год.

На същата дата е издадено и кредитно известие № 2381/12.06.2020 год. към фактура № 2293/03.08.2018 год. за сумата 30 960 лв. с ДДС с основание: връщане на сламопресата съгласно приемо-предавателен протокол.

Според заключението на допуснатата пред първата инстанция съдебносчетоводна експертиза дължимата неустойка по чл. 15 ал. 3 от договора е в размер на 29 856.12 лв., а законната лихва върху тази сума за периода 10.03.2020 год. до 05.07.2020 год. възлиза на 1 061.55 лв. В счетоводството на лизингодателя „Агрикорп“ ЕООД трите фактури: фактура № 2293/03.08.2018 год., кредитното известие към нея № 2381/12.06.2020 год. и фактура № 2382/12.06.2020 год. са осчетоводени по съответния ред, като след издаване на кредитното известие и фактурата за наем, няма отразени финансови задължения между дружествата.

5

Същите са констатациите и след проверка на счетоводството на лизингополучателя „Агрокем“ ЕООД – фактурите са осчетоводени и към датата на експертизата дружеството няма задължения към лизингодателя.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Ищецът е предявил иск с правно основание чл. 92 от ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати сумата 29 825.16 лв., представляваща неустойка по чл. 15 ал. 3 от Договор от 01.06.2018 год. за продажба на лизинг, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане, както и иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД за сумата 1 060.45 лв., представляваща обезщетение за забава върху неплатената неустойка в размер на законната лихва за периода 10.03.2020 год. до 15.07.2020 год.