Решение № 4641 от 22.11.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4641 гр. Пловдив, 22.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20245330109571 по описа за 2024 година

Ищцата С. А. Д. е предявила иск срещу „ЮТЕКРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, за установяване недължимостта на сумата от 889,28 лева, представляваща такса за разглеждане на кредита по договор за потребителски кредит №***г.

Твърди се в исковата молба, че по силата на сключен между страните договор за потребителски кредит №***г. ищцата е получила в заем сумата от 2500 лева, която следвало да върне с договорна лихва от 775 лева (22%) и при годишен процент на разходите (ГПР) 53,89%. Била начислена и такса за разглеждане на кредита от 889,28 лева. Описаните суми следвало да се върнат с погасяването на 30 месечни вноски за периода от 18.05.2023г. до 18.10.2025г., всяка в размер от 138,74 лева.

За периода от датата на подписване на договора до датата на депозиране исковата молба в съда, ищцата изплатила заемната сума. Договорът е потребителски по смисъла на чл.9, ал.1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК). В нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК в договора не бил посочен начинът на изчисляване на годишния процент на разходите (ГПР) и липсвала яснота по какъв начин е формиран, респ. общо дължимата сума по него.

1

Твърди се, че таксата за разглеждане на кредита представлява „скрито“ оскъпяване на кредита и не била включена в ГПР, доколкото видно от СЕФ, раздел III “Разходи по кредита” е посочено, че в ГПР е включена само договорната лихва.

Изложени са доводи за нищожност на договора на основание чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, чл.11, ал.1, т.12 ЗПК и чл.11, ал.1, т.20 ЗПК.

От „ЮтеКредит България“ ЕООД е подаден отговор на исковата молба за неоснователност на иска. Не се оспорва сключването на процесния договор за кредит №****. Твърдят, че размерът на ГПР не надвишава законовия размер определен с ПМС 426/2014 г., тъй като основния лихвен процент не е с фиксирана ставка и към датата на сключване на договора същият не надвишава пет пъти законната лихва. Считат твърденията за недействителност на договора на основание чл. 11 ал.1 т.10 и т. 11 ЗПК, за изцяло неправилни и необосновани. Относно таксата за разглеждане се казва, че същата е за предварително разглеждане на документи на кандидат кредитополучателя, като между страните все още няма сключен договор, като освен това таксата за разглеждане била включена в ГПР, който ГПР съгласно чл.19 от ЗПК не надвишавал императивно определената от законодателя граница. Освен това таксата за разглеждане не била такса по усвояване, тъй като таксата по усвояване е действие свързано с реалното превеждане на сумата по кредита в полза на клиента и се извършва след сключване на Договора за кредит. Договорът за кредит бил сключен в съответствие с разпоредбите на Закона за потребителския кредит (ЗПК) и съдържал информация за размера на кредита, на Годишния процент на разходите (ГПР), на лихвения процент и неговото разпределяне в месечните погасителни вноски, като размерите на ценовите елементи на договора - лихвата, таксата и ГПР не противоречали на добрите нрави.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно член 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание член 124, ал. 1 ГПК.

Между страните няма спор, че между тях е сключен договор за потребителски кредит № ****г., по който ищцата е получила в заем сумата от 2500 лева, която следвало да върне с договорна лихва от 775 лева (22%) при 2 годишен процент на разходите (ГПР) 53,89% и е начислена такса за разглеждане на кредита от 889,28 лева.

Ищцата има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, тъй като се касае за вземане по договор за потребителски кредит, по който на ищцата е била предоставена финансова услуга по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП. Към момента на сключване на договора за кредит е действал Закона за потребителския кредит от 2010 г.

(изм. ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.), който урежда особени изисквания за предоставяне на потребителски кредит. Процесният договор попада в обхвата на регулация на този закон, поради което и всички негови предписания го обвързват. Клаузата в договора за кредит, регламентираща заплащането на такса за разглеждане на кредита е нищожна поради заобикаляне на закона. Тази такса като начален етап от сключването на договора представлява дейност по усвояването на кредита и не би могла да се подведе под дефиницията за "допълнителни услуги" по смисъла на чл. 10а, ал.

1 от ЗПК, за която дейност е предоставена законова възможност кредитодателят да събира допълнителни такси/възнаграждения. Така уговореното възнаграждение е свързано пряко с дейността на кредитодателя по усвояването и управлението на кредита, поради което съдът приема, че предоставената услуга на практика представлява предварително уговорено и заплащано заедно с погасителната вноска възнаграждение, на което кредитодателят няма право поради изричната забрана на чл. 10а, ал. 2 ЗПК.

Предвид изложеното сумата от 889,28 лева се явява недължима, като искът подлежи на уважаване.

По разноските:

На ищцата ще се присъдят разноски от 42,50 лева за държавна такса.

На адв. Д. Г. Б. ще се присъди адв. възнаграждение по член 38, ал. 2 от ЗАдв в размер на 400 лева за проц. представителство на ищцата в настоящото производство.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между С. А. Д., ЕГН 3

********** и „ЮТЕКРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 205559807, че С. А.

Д., ЕГН ********** не дължи на „ЮТЕКРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 205559807 сумата 889,28 лева, представляваща такса за разглеждане на кредита по договор за потребителски кредит №****г., сключен между С. А. Д., ЕГН ********** и „ЮТЕКРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 205559807.

ОСЪЖДА „ЮТЕКРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 205559807 да заплати на С. А. Д., ЕГН ********** разноски по делото в размер на 42,50 лева.

ОСЪЖДА „ЮТЕКРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 205559807 да заплати на адв. Д. Г. Б. от ПАК адв. възнаграждение по член 38, ал. 2 от ЗАдв в размер на 400 лева за проц. представителство на С. А. Д., ЕГН ********** по гр.д. № 9571/2024г. на РС Пловдив.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4