Решение № 92 от 25.11.2021, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 92 гр. Ямбол, 25.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Калина Г. Пейчева при участието на секретаря Пенка Г. Узунова като разгледа докладваното от Калина Г. Пейчева Гражданско дело № 20212300100086 по описа за 2021 година

Делото е образувано по ИМ от ищците А.М.А. с ЕГН ********** и Ц.М.А. с ЕГН **********, двамата с адрес: с.Б., общ. Тунджа, обл. Ямбол, ул.

„Бузлуджа" № 7, адрес за връчване: гр. София, ул. „Три уши" № 8, ет. 4, чрез адв. К.К. С. - САК със съдебен адрес: гр. София, ул. „Три уши" № 8, ет. 4, срещу ЗД БУЛ ИНС" АД, ЕИК 831830482 , със седалище и адрес на управение: гр. София, район Лозенец, булевард „Джеймс Баучер" № 87, представлявано от С. С. П. и К. Д. К. - изп.директори. Твърди се, че при пътнотранспортно произшествие, настъпило на 12.04.2018 г., реализирано от водача Р. М. С. при управление на л.а. марка „Пежо", модел „406" с д.к.н. В 1027 ВС, е причинена смъртта на Е.М.А.а, ЕГН **********, вследствие на което неимуществени вреди търпят ищците А.М.А. и Ц.М.А. - братя на пострадалата. Твърди се, че гражданската отговорност на водача С. е сключена в ответното ЗД „Бул Инс" АД. Твърди се, че на 12.04.2018 г. водачът на л.а. марка „Пежо", модел „406" с д.к.н. В 1027 ВС Р. М. С. като управлявал превозното средство по АМ „Тракия", в посока от гр.Бургас към гр.София при км 267 водачът нарушил правилата за движение по пътищата като напуснал активната лента за движение и навлязъл в аварийната лента на магистралата, където реализирал удар в л.а. марка „Рено", модел „Клио" с д.к.н. В 7292 BP, който бил спрял в същата с включени аварийни светлини и вследствие настъпилото ПТП била причинена смъртта на пътниците в л.а.

1 марка „Рено", модел „Клио" с д.к.н. В 7292 BP: Е.М.А.а и нейната дъщеря Е.Е.А..а. Произшествието е настъпило по изключителната вина на водача Р.

М. С., който грубо е нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 5, ал.

1, т. 1, ал. 2, т. 4, чл. 20, ал. 1 и 2, чл. 21, ал. 1, чл. 25, ал. 1, чл. 58, т. 3 и чл. 59 от ЗДвП. Образувано било досъдебно производство № 476/2018 г. по описа на РУП Сливен и пр.пр. № 1072/2018 г. по описа на ОП Сливен, завършило с внесен обвинителен акт и образувано наказателно производство, приключило с влязъл в сила съдебен акт. Съгласно влязла в законна сила на 07.01.2021 г.

Присъда №9 от 22.04.2019 г., постановена по НОХД №134/19 г. на ОС Сливен, НО, ведно с мотивите към нея, изменена с Решение №151/9.10.2019 г. на Апелативен съд - Бургас и потвърдено с Решение №59/07.01.2021 г. по НОХД №39/20 г., на 2-ро НО, ВКС, водачът Р. М. С. е признат за виновен в това, че на 12.04.2019 г., при движение по АМ Тракия е нарушил правилата за движение по пътищата с управлявания от него л.а. „Пежо", модел „406" с д.к.

№ В 1027 ВС е реализирал ПТП, при което е причинена смъртта на Е.М.А.а (сестра на ищците) и Е.Е.А..а.

Ищците описват, че са живели заедно, в един дом и имали прекрасни и топли отношения със сестра им, че А. имал със сестра си общи среда и приятели и винаги били заедно, че за Ц. Е. била като втора майка. Внезапната загуба им донесла непреодолима болка и мъка - толкова силни, че преобърнали целия им живот. Болката и мъката, която изпитват двамата ищци прераснала в депресивно състояние, което довело до развитие на остра стресова реакция и душевно разстройство. Твърди се, че починалата и ищците са били изключително близки и са разчитали едни на други. Предвид степента и интензитета на причинените неимуществени вреди - душевните сътресения, дълбоката болка и мъка - както и обстоятелството, че същите ще бъдат търпени продължително време, считат, че обезщетение в размер на по 200 000 лв. за всеки един от ищците би било справедливо.

Твърди се наличие на валидна застраховка „ГО" за л.а. марка „Пежо", модел „406" с д.к.н. В 1027 ВС, при управлението на който виновно е причинено ПТП, има сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност" в ЗАД „Бул Инс" АД, по полица № BG/02/117002876921 валидна от 30.12.2017 г. до 29.12.2018 г.

Твърди се, че ищците са предявили пред застрахователя извънсъдебна 2 претенция за заплащане на обезщетение с вх. № ОК-140842/10.03.2021г., но ответникът ги информирал с писма, че няма основание да изплати обезщетение на пострадалите, тъй като събитието и размерът на вредите, за които претендират, не са напълно установени. На ЗД „БулИнс" АД своевременно били представени констативен протокол за ПТП, удостоверение за родствени връзки, препис-извлечение от акт за смърт, удостоверение за номера на банковата сметка на ищеца, пълномощно за процесуално представителство и преписи от влязлата в сила присъда.

Застрахователят не изпълнил задължението си да уреди по доброволен ред претенцията им и искат да понесе отговорността за забавеното плащане.

Молят съда да осъди ответника "ЗД БУЛ ИНС" АД да заплати на всеки от ищците обезщетение в размер на по 26 000 лева (двадесет и шест хиляди лева), като част от общо претендираните от всеки по 200 000 (двеста хиляди) лева за претърпените неимуществени вреди вследствие причиняването на смъртта на сестра им Е.М.А.а при ПТП на 12.04.2018 г. от застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите водач Р. М. С., както и законната лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД, във връзка с чл. 497, ал.1, т.1 от КЗ с изтичането на 15 дни от предявяването на претенцията от 25.03.2021 г. Молят да им бъдат присъдени и направени разноски по делото, включително и адвокатско възнаграждение.

С ОИМ ЗД „БУЛ ИНС"АД с ЕИК 831830482, чрез пълномощника им адв.Г.П. Д. от АК-Ямбол, оспорва изцяло предявените искове по основание и размер. Ответникът не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка

Гражданска отговорност" на автомобилистите за процесният автомобил марка „Пежо", модел „406", с per.

№В 1027 ВС. Не оспорва, че на 12.04.2018г. е настъпило ПТП с участието на посочения автомобил. Не оспорва да е налице осъществен деликтен фактически състав от лицето, управлявало застрахованият автомобил.

Ответникът оспорва исковете като неоснователни, тъй като ищците не са от кръга на наследниците по закон, както и не са от кръга лица имащи право на обезщетение съгласно Постановление №4/61год. и Постановление №5/1969г. на Пленума на ВС. Оспорва по отношение на ищците да е налице трайна и дълбока емоционална връзка с починалата, по смисъла на TP №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. Оспорва в конкретния случай да са налице 3 изключително близки отношения, трайна и дълбока емоционална връзка между ищците и починалата им сестра като твърди, че отношенията между ищците и починалата не са изключителни, а обичайни, съответно, независимо от загубата на техния близък, която безспорно предизвиква негативни емоции и преживявания, неимуществени вреди не подлежат на обезщетение. Оспорва се всяко едно фактическо твърдение, касаещо взаимоотношенията между братята-ищци и загиналата им сестра, в това число местоживеене, грижи, възпитание и т.н.. Оспорва и наличието на описаните болки и страдания.

Оспорва претендираният размер на исковете като прекомерен. Заявява, че застрахователят отговаря само до размера на съответния лимит. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърлите исковите претенции на ищците А.М.А. и Ц.М.А., като изцяло неоснователни и недоказани. Евентуално моли да бъде намален размера на претендираното обезщетение с оглед възраженията. Претендира направените в производството разноски. В случай, че претендираното от ищците възнаграждение за процесуален представител е в размер над минималния, прави възражение за прекомерност и моли на основание чл.78, ал.5 ГПК съда да го намали.

В с.з. от ищците, редовно призовани, се явява А.М.А., за двамата се явява адв. Г. от САК, която моли съда да уважи така предявените от името на ищците искове, представям списък за разноски по чл. 80 ГПК и прави възражение относно претендирания размер на адвокатското възнаграждение на ответната страна.

За ответното застрахователно дружество ЗД "Бул Инс" АД, редовно призовано, се явява адв. Г.Д. от АК Ямбол, който поддържа ОИМ и моли да бъдат отхвърлени предявените искове като неоснователни и недоказани, моли за присъждане на разноски по делото.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Съдът приема за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че към датата на настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие - 12.04.2018г., водачът на л.а. марка „Пежо", модел „406", с peг. № В 1027 ВС е притежавал задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" при ответника ЗД"БУЛ ИНС"АД, валидна за датата на ПТП, и наличието на валидно застрахователно 4 правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност" между ответника и виновния водач на лекия автомобил марка „Пежо", модел „406", с peг. № В 1027 ВС към момента на процесното ПТП. Съдът приема за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че на 12.04.2018г. е настъпило ПТП с участието на посочения автомобил и че лицето, управлявало застрахованият автомобил е осъществило деликтен фактически състав.

Видно от Присъда № 9 от 22.04.2019 г., постановена по НОХД №134/10 г. на ОС-Сливен, НО, ведно с мотивите към нея, изменена с Решение №151/9.10.2019 г. на Апелативен съд - Бургас и потвърдено с Решение №59/07.01.2021 г. по НОХД №39/20 г., на 2-ро НО, ВКС, влязла в законна сила на 07.01.2021 г., Р. М. С. е признат за виновен за това, че на 12.04.2018 г. на АМ Тракия, км.267, при управление на л.а. марка „Пежо", с peг. № В 1027 ВС е нарушил разпоредбите на ЗДвП - чл.20, ал.1, чл.58 от ЗДвП, и поради непрадпазливост е причинил смъртта на Е.М.А.а и Е.Е.А..а, поради което и на основание чл.343, ал.3, предл.4, б."б" предл.1 вр.чл.343, ал.1, б"в" вр.чл.342, ал.1 от НК и чл.58а, ал.1 от НК му е наложено наказание от пет години лишаване от свобода и лишаване от право да управлява МПС. Съгласно чл.300 от ГПК присъдата/решението има задължителна сила относно извършителството на деянието, неговата противоправност и виновността на Р. М. С..

По делото е представен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица(заверен препис), видно от който на 12.04.2018г. около 2.30ч. на АМ "Тракия" на км 267 е настъпило ПТП с трима убити.

Представен е препис-извлечение от акт за смърт на Е.М.А.а, видно от който тя е починала на 12.04.2018г. в 2.30ч.. От удостоверение за родствени връзки се установява, че ищците са братя на загиналата Е.М.А.а, която е починала на 12.04.2018г.

Видно от молба-претенция с вх. № ОК-140842/10.03.2021 г. (заверен препис) ищците съгласно изискванията на чл.380 от КЗ са заявили извънсъдебна претенция пред ЗД „Бул Инс" АД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, въз основа на която е заведена щета №2110006918, по която ответното дружество с писма от „ЗД Бул Инс" АД с изх. №НЩ2036/19.03.2021г. и изх. №НЩ-2037/19.03.2021 г. (заверени преписи) е изразило становище, че няма законно основание за изплащане на 5 обезщетение, тъй като не са установени особено близки взаимоотношения с починалата. Няма данни за платени обезщетения.

По делото са разпитани двама свидетели на ищците. Свидетелката В.М. - втора братовчедка с ищците, желае да свидетелства, посочва, че бащите им са първи братовчеди, че се познават от деца, че са много близки, че ищците нямат други братя и сестри. Свидетелката сочи, че А., Ц. и Е. живеели в бащината си къща в село Б. и отношенията им помежду им били добри, разбирали се, слушали се. Е. била най-голямата и тя гледала двамата си братя, защото родителите им ходели на работа. Други братя и сестри нямат. Е. и А. се движели в една компания, Е. давала съвети на брат си А. и той много я слушал. Спяли в една стая, учели заедно в едно училище. Тричетири месеца преди катастрофата Е. напуснала бащиния си дом, когато се омъжила за Здравко и отишла с него в Англия. През този период Е. продължила да има връзка с братята си, гледали се на видео чат. Между тях не е имало пререкания, разбирали се много добре, не се карали. Свидетелката сочи, че катастрофата е станала през м.април 2018 г., че Ц. бил съсипан след катастрофата - не можел да влезе в къщата си, плачел постоянно. След като А. видял сестра си с мъртвата й дъщеря в ковчега, почнал да плаче, да блъска, да чупи. Обвинявал майка си за това, че я пуснала да замине в Англия ("защо я пусна да замине с него, защо"). След погребението в първите месеци след случката се наблюдавала промяна на Ц. - преди той си споделял с приятелите, но сега вече не споделял, станал затворен в себе си. А. станал много избухлив - когато му се каже нещо веднага избухва, не приема нищо, кара се.