Определение № 14424 от 16.04.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14424 гр. София, 16.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело № 20261110101738 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 312, вр. с. чл. 140 и чл. 146 от ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от А. Н. С., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, срещу „М.Н. (България)" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „****, Бизнес Център ЦУМ, ет. 4. с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т.3 от КТ, вр. чл.225, ал.1 К Т за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на предишната работа, както и за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение в размер на 3000 евро (5867,49 лева) за период от два месеца – от 28.11.2025 г. до 31.01.2026 г.

В исковата молба се твърди, че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение по силата на трудов договор № 180/10.05.2018 г., по който ищецът е заемал длъжността „Бизнес администратор" (впоследствие уточнена по документи като „Бизнес анализатор"). Сочи се, че със Заповед № 177/28.11.2025 г. на работодателя, на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение". В процесната заповед работодателят е твърдял, че служителят е извършил системни нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в закъснения, преждевременни напускания и отсъствия от работното място.

Ищецът категорично оспорва посочените нарушения като несъответстващи на действителността. Твърди, че значителна част от тези „отсъствия" са периоди, през които е изпълнявал служебните си задължения в 1 режим на работа от разстояние (home office) – практика, която била изрично разрешена и толерирана от работодателя. Навеждат се доводи, че реално ищецът е полагал значително повече труд и работни часове от уговореното, включително извън стандартното работно време, за да изпълнява проектите си, а работодателят не е извършил обективна проверка и формално е приел твърденията за нарушения.

На следващо място, ищецът твърди, че към момента на твърдените нарушения е страдал и продължава да страда от биполярно афективно разстройство – медицински установено заболяване. Заявява, че работодателят е бил уведомен или е следвало да бъде уведомен за това му здравословно състояние, което налага специално отношение, адаптиране на работния режим и повишена закрила (в т.ч. работа от разстояние като разумно приспособяване). Ищецът счита, че вместо да съобрази това, работодателят е злоупотребил с право, използвайки дисциплинарното производство, за да прекрати трудовото правоотношение. Излагат се и правни доводи за незаконосъобразност на заповедта: недоказаност на нарушенията; неотчитане на режима на работа от разстояние и здравословното състояние, неспазване на принципа на съразмерност по чл. 189 КТ, липса на реална системност по смисъла на чл. 190 КТ и нарушение на чл. 8, ал. 1 от КТ (злоупотреба с право).

С допълнителна молба от 11.02.2026 г., ищецът е уточнява, че претендира обезщетение в размер на 3000 евро (5867,49 лева) за период от два месеца – от 28.11.2025 г. до 31.01.2026 г., като посочва, че брутното му трудово възнаграждение за пълен отработен месец преди уволнението е било в размер на 1500 евро (2933,75 лв.).

В законоустановения едномесечен срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „М.Н. (България)" ЕООД, с който предявените искове се оспорват изцяло по основание и размер.

Ответникът не оспорва факта на съществувалото трудово правоотношение въз основа на трудов договор от 10.05.2018 г. за длъжността „Бизнес анализатор“, както и че с допълнително споразумение е било уговорено възнаграждение от 2200 лв., считано от 01.01.2019 г. Признава, че е имало подписано допълнително споразумение от 14.05.2018 г. за работа от разстояние „при необходимост“. Въпреки това, ответникът категорично 2 възразява, че ищецът е работил легитимно от вкъщи по време на твърдените нарушения. Посочва се, че с нарочен имейл от 06.11.2025 г., на основание чл.

107з, ал. 6, т. 2 КТ, работодателят изрично е наредил на служителя да се върне за изпълнение на трудовите си задължения в помещенията на компанията, считано от 07.11.2025 г., което нареждане не е било оспорено от ищеца.

Ответникът твърди, че през м. ноември 2025 г. ищецът е извършил системни и тежки нарушения на трудовата дисциплина, които били описани подробно в уволнителната заповед за датите 10.11, 11.11, 13.11, 14.11, 17.11, 18.11, 20.11, 21.11, 24.11 и 25.11.2025 г., изразяващи се в закъснения с часове, преждевременни напускания, обедни почивки над регламентирания срок, неявяване на работа на 07.11 и 19.11.2025 г., както и пропускане на регулярни срещи. Тези отсъствия се доказвали, както от логовете на системата за достъп, така и от активността в информационните системи на дружеството, която показва, че ищецът не е работил дори от разстояние. За никое от отсъствията на ищеца не е искано разрешение от прекия ръководител, което представлявало нарушение на чл. 3.11 от ПВТР, като не са представяни медицински документи за неработоспособност за тези дни.

Относно процедурата по налагане на наказанието, ответникът сочи, че на 25.11.2025 г. е връчил на ищеца покана за писмени обяснения по чл. 193 КТ.

В отговор по имейл от 27.11.2025 г. ищецът е признал отсъствията, оправдавайки ги общо с „лични причини“, без да представи доказателства или да спомене здравословен проблем.

Ответникът оспорва твърденията, че е бил уведомен за биполярно афективно разстройство на ищеца. Сочи, че представената с исковата молба епикриза е от 30.08.2024 г. – повече от година преди уволнението, касае моментно състояние „сегашен епизод смесен“ и никога не е била предоставяна на работодателя преди делото. Всички предходно представяни болнични листове са били за респираторни или общи заболявания.

Накрая, ответникът възразява, че уволнителната заповед е мотивирана, като отговаря на чл. 195 КТ. Твърди се, че е налице системност по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ, спазени са критериите за съразмерност по чл. 189 КТ, не е налице злоупотреба с право, а искът за обезщетение по чл. 225 КТ е недоказан, тъй като не са представени доказателства за реално оставане без работа.

3

Като безспорни и ненуждаещи се от доказване се отделят следните обстоятелства: че между страните е съществувало трудово правоотношение, възникнало въз основа на Трудов договор № 180/10.05.2018 г., по силата на което ищецът заемал длъжността Бизнес анализатор", при ответника, че със заповед Заповед № 177/28.11.2025 г. връчена на ищеца на 28.11.2025 г., на основание чл.195 от КТ, вр. с чл.188, т.3 КТ и чл. 190, ал. 1, т.1 и т.3 КТ на ищеца му е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение”, като трудовото му правоотношение с работодателя било прекратено.

Съобразно отделеното за безспорно, то доказателствената тежест се разпределя, както следва:

По иска по чл. 344, ал. 1 т. 1 и т.2 КТ:

В тежест на ищеца е да докаже съществувало между страните трудово правоотношение, което е прекратено с процесната заповед, както и да проведе насрещно доказване по горепосочените обстоятелства.

В тежест на ответника е да докаже, че уволнението, е законосъобразно извършено, а именно – че уволнението е извършено от лице – носител на работодателската власт и че е било налице посоченото в заповедта основание за прекратяване на трудовото правоотношение.

По иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ:

В тежест на ищеца е да докаже, че е останал без работа за сочения период, че оставането без работа е в причинна връзка с уволнението, както и размера на брутното трудово възнаграждение, получено за последния пълен отработен месец преди уволнението.

Ищецът не сочи доказателства за оставането си без работа в периода, за който претендира обезщетение.

По доказателствените искания на страните съдът счита следното:

Приложените към исковата молба и към отговора на исковата молба писмени доказателства следва да бъдат допуснати за приемане.

Следва да бъде допуснато събиране на гласни доказателствени 4 средства чрез разпит на един свидетел при режим на довеждане от страна на ищеца и един свидетел при режим на довеждане от страна на ответника.

Приканва страните към постигане на спогодба, като им се разяснява възможността да се насочат към медиация или друг метод за извънсъдебно уреждане на спора.

Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за която дата да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото разпореждане.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

СЪОБЩАВА на страните доклада по делото, съгласно мотивната част на настоящото разпореждане.

ДОПУСКА за приемане приложените към исковата молба и към отговора на исковата молба писмени доказателства.

ДОПУСКА събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит н а един свидетел при режим на довеждане от страна на ищеца и един свидетел при режим на довеждане от страна на ответника.

ОПРЕДЕЛЯ на осн. чл. 158, ал. 1 ГПК срок за събиране на гласните доказателствени средства – насроченото съдебно заседание.

ОСТАВА БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на страните.

НАПЪТВА страните към медиация или други способи за доброволно уреждане на спора.

ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, като им УКАЗВА, че постигнатото по общо съгласие разрешение на повдигнатия пред съда спор, е най- благоприятно за тях, като половината от внесената държавна такса се връща на ищеца и съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение, което не подлежи на обжалване пред по- горен съд.

УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 ГПК срещу тях може да бъде постановено неприсъствено решение по искане на другата страна и при следните предпоставки: за ответника – ако не е представил в срок отговор на 5 исковата молба и не се е явил в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; за ищеца – ако не се е явил в първото по делото заседание, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.05.2026 г. от 10.30 часа, за която дата и час да се призоват страните.

Препис от Определението да се връчи на страните, а на ищеца и от отговора на исковата молба, като съдът им указва в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото.

В СЛУЧАЙ ЧЕ в този срок страните не представят писмени доказателства или не поискат допускането на гласни доказателствени средства за установяване на обстоятелствата, относно които съдът в писмения доклад е констатирал, че не сочат доказателства, респ. че не са уточнени обстоятелствата, за които тези доказателствени средства са поискани, те губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6