Решение № 1214 от 07.10.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1214 гр. Пловдив, 05.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Н. Д. Свиркова Петкова

Величка З. Запрянова при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Величка З. Запрянова Въззивно гражданско дело № 20225300501743 по описа за 2022 година

Производство по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от М. И. Г., ЕГН **********, лично и като законен представител на К. М. Г., ЕГН **********, чрез адвокат Л. Д., против решение № 1434/29.04.2022 г., постановено по г. д. № 12453/2021 г. по описа на РС Пловдив, с което е отхвърлена молбата на жалбоподателя, лично и като законен представител на К. М. Г., за издаване на заповед за защита от домашно насилие срещу Н. Л. М., ЕГН **********, за извършен акт на домашно насилие на дата *** г. в гр. П*, общ. Пловдив, обл. Пловдив, както и молбата на К. М. Г., действаща чрез жалбоподателя, за издаване на заповед за защита от домашно насилие срещу Г. Х. П., ЕГН **********, за извършени актове на домашно насилие на дата *** и на дата ***. и двата в гр. П., общ.

Пловдив, обл. Пловдив, като жалбоподателят М. И. Г. е осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса от 25,00 лева за образуване и водене на делото, както и да заплати на Н. Л. М. 600,00 лева и на Г. Х. П. 500,00 лева, разноски по делото.

В жалбата са изложени подробни оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на съдебното решение. Сочи се, че неправилно при обсъждане на събраните по делото доказателства съдът не е кредитирал показанията на свидетеля В., за сметка на тези на свидетеля Н., като е погрешен изводът, че последната е очевидец във връзка със заявения акт на домашно насилие от датата 24.07.2021 г., доколкото не е присъствала по време на пътуването от 1 нейния дом до дома на ответниците. Излагат се подробни оплаквания, че ответниците не са успели да оборят доказателствената тежест на представената по делото декларация по чл. 9, ал. 2 от ЗЗДН, подкрепена от останалите събрани по делото доказателства. Поддържа се, че са неправилни изводите на първостепенния съд относно липсата на интензитет в иначе обтегнатите отношения между страните, обосноваващ предявяването на молба за защита и предоставяне на защита по реда на ЗЗДН. Поддържа се, че липсата на съдебен акт и заповед за защита в полза на молителите е основание ответниците да се почувстват безнаказани и да продължат с обидите и конфронтациите, което личи от броя на делата, в това число и по реда на ЗЗДН. Изтъква се, че неминуемо негативно върху детето се отразяват не само описаните актове на насилие, но и самият конфликт между родителите, който обаче се поддържа от ответниците, а това е видно от действията им. Сочи се, че за отправените по адрес на жалбоподателя обиди на 10.07.2021 г. е постановена присъда № 48/24.02.2022 г. по НЧХД № 4667/2021 г. на РС Пловдив, с която подсъдимите М. и П. са признати за виновни за извършено на 10.07.2021 г. престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК, като присъдата е обжалвана от двамата подсъдими и не е влязла в сила. Поддържа се, че предвид цялостното поведение на въззиваемите, жалбоподателите и най – вече малолетната К., следва да получат защита с мерките, предвидени по ЗЗДН с цел именно тяхната защита и осигуряване на нормален и спокоен живот. По същество се иска първоинстанционното решение да бъде отменено изцяло и вместо това искането за предоставяне на защита спрямо молителите, да бъде уважено.

В срока по чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН е постъпил отговор на въззивната жалба от Н. Л. М. и Г. Х. П., чрез адвокат М. К., с който жалбата се оспорва като неоснователна. Излагат се съображения в подкрепа на атакуваното с нея решение и се моли то да бъде потвърдено.

Въззивната жалба e подадена в срок, от легитимирана страна, против подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Окръжен съд Пловдив, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Производството пред Районен съд Пловдив е образувано въз основа на молба с правна квалификация чл. 4, ал. 1 от ЗЗДН, подадена от М. И. Г., лично и като законен представител на К. М. Г., против Н. Л. М. за извършен акт на домашно насилие на дата 10.07.2021 г. и от К. М. Г., действаща чрез М.

И. Г. срещу Г. Х. П., за извършени актове на домашно насилие на дата *** и на дата *** В молбата са изложени твърдения, че молителят М. И. Г. и Н. Л.

М. са били във фактическо съжителство в периода 2012 г. – 2019 г., като от връзката им е родена молителката К. М. Г.. След раздялата си през юли 2019 г., родителите продължили да полагат грижи за детето до началото на 2020 г., когато ответницата Н. М. започнала връзка с ответника Г. П.. Това поставило началото на системен тормоз спрямо двамата молители, изразяващ се първоначално в обиди и провокации от страна на двамата ответници спрямо 2 молителя М. Г. и укриване на детето от него. За периода април – октомври месец 2020 г. молителят нямал никакъв контакт с детето поради инсцениран от ответника П. скандал, послужил за издаване на заповед за незабавна защита, с която молителят бил задължен да се въздържа от упражняване на домашно насилие спрямо Н. М. и детето К.. За да може да вижда К. молителят предявил иск за уреждане упражняването на родителските права, режима на лични контакти и размера на издръжката, по което дело, в производство по привременни мерки, му бил определен режим на лични отношения. Въпреки последното двамата ответници всячески възпрепятствали контактите на молителя с детето К., забранявали да си играе с играчките, които молителят подарявал, като по този начин предизвикали не само безпокойство и притеснение у молителя за това как и в каква среда живее дъщеря му, но стрес и тормоз у детето, тъй като се опитват да му насаждат синдром на родителското отчуждение.

Като конкретни актове на домашно насилие, по повод на които се търси закрила, молителите сочат действия на ответниците на дати:

- ***, когато ответницата Н. М., в присъствието на детето К., казала „тате няма парички“ и нарекла молителя „насилник“, като се опитала да му попречи да потегли с автомобила си;

- **** когато ответникът Г. П., в присъствието на детето К., нарекъл молителя „измамник“, унизил го пред дъщеря му и приятелката му, карайки го да изхвърли боклука, както и казвайки, че няма пари, като също така го нарекъл „насилник“ и му попречил да потегли с автомобила си и ритал и блъскал по него;

-****., когато ответникът Г. П. викал и се карал на К., защото „не слуша“, счупил слънчевите ѝ очила и я ударил с ръка по крака.

Твърди се, че посоченото представлява психическо и емоционално насилие от страна на ответницата Н. М. спрямо двамата молители, както и психическо, емоционално и физическо насилие от страна на ответника Г. П. спрямо детето К., като е налице пряка и непосредствена опасност за живота на последното и системен тормоз. Отправено е искане ответниците да бъдат задължени да се въздържат от домашно насилие спрямо молителя и малолетната К. Г.; ответникът Г. П. да бъде отстранен за подходящ срок от жилището, находящо се в гр. П* ул. „****, което обитава с ответницата и детето, както и да му бъде забранено да приближава частна детска градина „****находяща се в гр. П., ул. „**** която детето К. посещава.

В хода на първоинстанционното производство ответниците оспорват молбата за защита и молят за нейното отхвърляне. Оспорват фактическата обстановка относно предявените с молбата актове на домашно насилие, като твърдят, че настоящото производство представлява злоупотреба с право, поредно такова е, образувано по молба на молителя, с цел да се снабди със заповед за незабавна защита, която да представи в процеса за упражняване на родителски права по отношение на детето К.. Излагат подробни твърдения за наличието на конфликтни ситуации между тримата възрастни по повод осъществяване на режим на лични отношения между молителя и детето К..

3

За да постанови обжалваното сега решение, с което молбата за защита е отхвърлена, районен съд е приел, че не е доказано извършването от страна на Н. М. на описаните действия от 10.07.2021 г., доколкото по делото са събрани доказателства, които не подкрепят изложеното, включително че с оглед на крайно обтегнатите отношения между молителя и ответницата, посочените реплики не могат да се окачествят като акт на домашно насилие поради липсата на интензитет, обосноваващ предоставяне на защита по реда на ЗЗДН и липсата на данни случилото се на тази дата да е оставило някаква следа в съзнанието на молителите. По същите причини за неоснователна е приета и молбата за защита на К. Г. срещу Г. П. за осъществено насилие на 10.07.2021 г. и 24.07.2021 г., като включително е прието, че от събраните писмени доказателства е установено наличието на изградена положителна и топла връзка между К. Г. и Г. П..

При извършена служебна проверка по чл. 269 от ГПК, в рамките на дадените му правомощия, съдът намира така обжалваното решение за валидно и допустимо. Молителите попадат в кръга на лицата, имащи право на защита, а ответниците в кръга на лицата, посочени като извършители съгласно чл. 3, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 10 от ЗЗДН. Молбата за защита е подадена в рамките на преклузивния едномесечен срок по чл. 10, ал.1 от ЗЗДН, поради което подлежи на разглеждане.

Съгласно чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. За психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие. В закона липсва легална дефиниция на понятията „психическо и емоционално насилие“, но наложеното в практиката разбиране е, че се касае за засягането на психологическата неприкосновеност на дадено лице чрез принуда или заплахи, вербално насилие, тормоз, сплашване, постоянно критикуване, засрамване, порицаване, използване на обидни имена и епитети.

То може да доведе до намаляване самочувствието на жертвата на насилието и до засягане на нейното достойнство, да предизвика у нея уплаха, тревожност, стрес, и др. неприятни изживявания, накърняващи психологическото добруване, чиито аспекти са гарантирани и от чл. 3 от ЕКЗПЧОС, провъзгласяващ правото на защита от унизително и нечовешко третиране.

Преценката за наличие на психическо и емоционално насилие е винаги конкретна и следва да бъде извършена не само с оглед на индивидуално сочен от молителя акт, взет изолирано, а след съобразяване на сложените между страните взаимоотношения във времето.

С оглед специфичната сфера на проявление на така квалифицираното противоправно поведение, в по-голяма част от случаите на такова насилие е невъзможно доказването да се осъществи с доказателствените средства, предвидени в ГПК. Поради това в разпоредбата на чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН, е предвидено, че при липса на други доказателства съдът издава заповед за 4 защита само на основание декларация на молителя по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.

Последната се ползва със самостоятелна доказателствена стойност, която обаче не следва да е разколебана с оглед останалия, събран по делото доказателствен материал. При липса на проведено насрещно доказване от ответната страна, декларацията има качеството на достатъчно доказателство за основателност на депозираната молба.

Не е спорно между страните, че в периода 2012 г. – 2019 г. жалбоподателят и въззиваемата М. са били във фактическо съжителство, от което е родена малолетната жалбоподателка К. Г. Представено е и удостоверения за раждане на детето в подкрепа на изложеното. Безспорно е и това, че след фактическата раздяла на родителите, детето се отглежда от майката, която от 2020 г. е във фактическо съжителство с въззиваемия Г. П..