Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 708 от 07.07.2023, Окръжен съд - Велико Търново

Съд
Окръжен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно частно гражданско дело 391/2023
Вид
Определение № 708
Подписан
07.07.2023
В сила
06.07.2023
Състав
Теодорина Димитрова, Любка Милкова, Георги Драгoстинов

Цитирани разпоредби

  • чл.113 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.119 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.122 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.633 · Граждански процесуален кодекс
  • §13 т.1 · Закон за защита на потребителите
  • чл.17 параграф 3 · Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (преработен текст)

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 708 гр. Велико Търново, 06.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова

Членове:

Георги Драгoстинов

Любка Милкова като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно частно гражданско дело № 20234100500391 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.122 ГПК.

Образувано е по повдигнат от РС – Велико Търново спор за подсъдност между РС – Велико Търново, като съд, който последен е отказал да разгледа делото, и Софийски районен съд за определяне на местно компетентният съд, който да се произнесе по правния спор, предмет на образувано Гр. д.№1391/2023г. по описа на РС – Велико Търново.

С Определение №1124/22.05.2023г., постановено по Гр. д.№1391/2023г. по описа на РС – Велико Търново повдигналият спора за подсъдност ВТРС, е изложил съображения, че в случая, по предявеният от ищеца осъдителен иск за обезщетение по чл.7 т.1 б.“а“ от Регламент /ЕО/ №261/2004г. на Европейския Парламент и на Съвета от 11.02.2004г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент /ЕИО/ №295/91, местно компетентен да се произнесе е Софийски районен съд, пред който съд ищецът е избрал да предяви иска си, при спазване на специалната компетентност, предвидена в чл.7 т.1 б.“б“, второ тире от Регламент /ЕС/ №1215/2012г. на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2012г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, съгласно и задължителното за съдилищата в Република България на основание чл.633 ГПК Решение на СЕС по дело С-204/2008, с което е дадено тълкуване на разпоредбата на чл.5 точка 1 б.“б“, второ тире от Регламент №44/2001г., отменен с Регламент /ЕС/ №1215/2012г. на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2012г., идентична по съдържание с чл.7 т.1 б.“б“, второ тире от Регламент /ЕС/ №1215/2012г. на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2012г.

ВТОС, след като се запозна с материалите по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

1

Производството по Гр.д.№18827/2023г. по описа на Софийски районен съд е образувано по предявен от С. Р. М. с постоянен и настоящ адрес към датата на предявяване на ИМ в гр.В.Търново, ул.“Тракия“ №4, чрез пълномощника му адв.В. – САК, против „България ЕР“ АД със седалище гр.София, по реда на чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.4 ГПК иск за присъждане на обезщетение в размер на 488,96лв. на основание чл.7 параграф 1, буква „а“ от Регламент /ЕО/ 261/2004г. за отмяната на полет FB 410 /Виена – София/ от 22.12.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на сумата, който, на основание чл.422 ал.1 ГПК, се смята предявен от момента на подаване на заявлението по чл.410 ГПК по Ч.гр.д.

№70140/2022г. по описа на СРС, т.е., считано от 22.12.2022г.

С Определение №13969/18.04.2023г., постановено по гр.д.№18827/2023г. по описа на СРС, Софийски районен съд, на основание чл.119 ал.3 ГПК, е повдигнал служебно възражение за местна неподсъдност на делото на СРС и след като е приел, че спорът, предмет на делото, е потребителски по смисъла на §13 т.1 от ДР на ЗЗП, е прекратил производството пред СРС и е изпратил делото по подсъдност на РС – Велико Търново като съд по настоящия адрес на потребителя - ищец, пред който е образувано под гр.д.

№1391/2023г. по описа на ВТРС и от ВТРС е повдигнат настоящият спор за подсъдност по чл.122 ГПК. СРС е приел, че т.47 от Решение на СЕС от 09.07.2009г. по дело С-204/2008г. касае определяне на държавата членка, чиито съдилища са компетентни да разгледат спора при извършен международен превоз. Посочил е, че в решението не се решава въпроса за местно компетентния съд, който следва да се определи по правилата на подсъдността в съответната държава – членка.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Настоящият състав на ВТОС намира, че в случая, с оглед предмета на спора претендирано обезщетение на основание чл.5 т.1 б.“в“ вр. чл.7, параграф 1, б. „а“ от Регламент /ЕО/ № 261/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004г., местната подсъдност на спора следва да се определи съгласно чл.7 т.1 б.“б“, второ тире от Регламент /ЕС/ № 1215/2012 г. на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2012г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, с който е отменен Регламент № 44/2001г. на Съвета от 22.12.2000г., тъй като искът е предявен след 10.01.2015г. Разпоредбата на чл.7 т.1 б.“б“, второ тире от Регламент /ЕС/ № 1215/2012 г. на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2012 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, която е идентична с тази на чл.5 т.1 б.“б“, второ тире от отменения Регламент /ЕО/ №44/2001 на Съвета от 22.12.2000г., предвижда специална компетентност в случаите на предоставяне на услуги, като посочва като компетентен съда по „мястото в държава членка, където съгласно договора услугите са били предоставени или е трябвало да бъдат предоставени“. С т.47 от Решение на СЕС от 09.07.2009г. по Дело – 204/08г., е дадено тълкуване на чл.5 точка 1, буква „б“, второ тире от Регламент №44/2001г. /отм./, според което при превоз по въздух на лица от една държава членка до друга държава членка, 2 извършен на основание договор, сключен само с една авиокомпания, която е действителният превозвач /какъвто е процесният по делото случай на правоотношение с международен елемент, възникнало от сключен между ищеца, като пътник, и „България ЕР“ АД договор за въздушен превоз за дестинация Виена – София, с място на излитане – летище Виена и място на пристигане – летище София/, компетентен съд да разгледа искане за обезщетение на основание Регламент №261/2004г. е съдът – по избор на ищеца – в чийто район се намира мястото на излитане или мястото на пристигане на самолета, така, както тези места са договорени в посочения договор. Съобразно предвидената в чл.7 т.1 б.“б“, второ тире от Регламент /ЕС/ № 1215/2012 г. на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2012г. специална компетентност и направеният от ищеца избор, предявявайки иска за обезщетение на основание чл.7 параграф 1, буква „а“ от Регламент /ЕО/ 261/2004г. пред Софийски районен съд, който е съд по мястото на пристигане на самолета, така, както е договорено в процесния договор за въздушен превоз, то местно компетентен да разгледа спора, предмет на гр.д.№1391/2023г. по описа на ВТРС, е Софийски районен съд.

Предвидената с чл.7 т.1 б.“б“, второ тире от Регламент /ЕС/ №1215/2012 г. на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2012 г. специална компетентност в настоящият случай на предоставяне на услуги по правоотношение с международен елемент на ищеца като пътник по сключен с ответника договор за въздушен превоз дерогира местната подсъдност по ГПК по националното законодателство, в т.ч. тази по чл.113 ГПК, т.к. Регламент /ЕС/ № 1215/2012 г. е пряко приложима норма на общностното право и е с предимство пред националните законодателства на държавите членки. Специалната подсъдност относно искове за обезщетение на основание Регламент №261/2004г., регламентирана в намиращата пряка приложимост норма от общностното право, противно на приетото от СРС, не определя само държавата членка, а съобразно избора на ищеца определя за местно компетентен съдът – в чийто район се намира мястото на излитане или мястото на пристигане на самолета, така както тези места са договорени в посочения договор, като в случая изборът на ищеца, направен с предявяване на иска пред СРС, сочи СРС като местно компетентен съд да разгледа спора. За спорното правоотношение не намират приложение правилата на специалната компетентност при потребителски договори, предвид чл.17 параграф 3 от Регламент №1215/2012г., според който раздел 4 „Компетентност при потребителски договори“ от Регламент /ЕС/ №1215/2012г. не се прилага по отношение на договор за транспорт, различен от договор, който в цената си включва предоставянето на комбинация от пътуване и настаняване.

По изложените съображения компетентен да се произнесе по предявения по реда на чл.422 ал.1 ГПК иск на основание чл.7 параграф 1, буква „а“ от Регламент /ЕО/ 261/2004г., предмет на гр.д.№1391/2023г. по описа на ВТРС, е Софийски районен съд, на който делото следва да бъде изпратено за разглеждане.

Мотивиран от горното и на основание чл.122 ГПК, Великотърновски окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

3

КОМПЕТЕНТЕН да се произнесе по предявеният от С. Р. М., с ЕГН **********, от гр.Велико Търново, ул.“Тракия“ №4, против „БЪЛГАРИЯ ЕР“ АД, с ЕИК 000633828, със седалище гр.София, п.к. 1540, р-н Слатина, Аерогара София, по реда на чл.422 ал.1 ГПК иск за обезщетение за основание чл.7 параграф 1, буква „а“ от Регламент /ЕО/ 261/2004г. за отмяната на полет FB 410 /Виена – София/ от 22.12.2021г. с цена от 488,96 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на сумата, предмет на Гр.д.№1391/2023г. по описа на РС – Велико Търново, е СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , на който да се изпрати делото за разглеждане.

Заверен препис от определението да се изпрати на РС – Велико Търново за сведение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4