Решение № 16 от 05.03.2026, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. Велико Търново, 05.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА

Членове:

КРАСЕН ГЕОРГИЕВ

ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА при участието на секретаря Атанаска Ст. Иванова в присъствието на прокурора К. Й. Л. като разгледа докладваното от КРАСЕН ГЕОРГИЕВ Наказателно дело за възобновяване № 20254000600389 по описа за 2025 година за да се произнесе, взема предвид следното:

Производството е по Глава тридесет и трета от НПК.

Образувано е по искане от осъдения Р. К. Р., направено чрез упълномощения му защитник адвокат Р. М. от АК-Ловеч, за възобновяване на ВНОХД № 93/2025год. по описа на Окръжен съд-гр.Ловеч /НОХД № 218/2021год. по описа на Районен съд-гр.Луковит/, на основание чл.422 ал.1 т.5 от НПК.

С искането за възобновяване е заявено основание за възобновяване на делото по чл.422 ал.1 т.5 от НПК, във връзка с допуснато съществено нарушение по чл.348 ал.1 т. т.3 от НПК, като са наведени оплаквания за явна несправедливост на наложените наказания.

Излагат се съображения, че при преценката на обстоятелствата по делото първоинстанционния съд и въззивният съд е следвало да преценят тежестта на самото деяние, както и личността на дееца, като в случая са съобразени единствено отегчаващите вината обстоятелства и е направен едностранчив анализ на поведението и личността на подсъдимия Р. Р., който при провеждане на защитата не е имал активна роля, а се е вслушвал в съветите на професионалистите, което е предопределило и поведението му.

Излагат се доводи, че с продължителния престой на осъдения в местата за лишаване от свобода няма да се постигнат целите на чл. 36 от НК, а 1 следва при самото изпълнение на наказанието и в последствие, да се работи с него за правилното му социализиране и изграждане на приоритети в социалната среда, като му се съдейства за трудова ангажираност, която би преградила бъдеща престъпна дейност, но би го и превъзпитала и дала различна насока за задоволяване на нуждите на семейството му. По тези съображения защитникът на осъдения счита, че наложеното наказание с постановеното въззивно решение, с което е потвърдена присъдата на PCЛуковит, е наложено едно явно несправедливо наказание на осъдения. Твърди се, че и към настоящия момент осъденият работи, като има редица похвали за извършваната от него дейност.

С оглед на изложеното адвокат М. поддържа становище, че целите на 36 от НК ще могат да се изпълнят като на осъдения Р. Р. се определи наказание лишаване от свободата, което да е минималното предвидено в закона, за да може по-пълноценно да се изпълнят целите на наказанието, в нормална, житейска среда, доколкото в пенитенциарните институции е налице постоянен контакт с други изтърпяващи наказание лишаване от свобода и с оглед личността на Р., тези контакти ще имат по-скоро негативен ефект. Излага се, че Р. Р. няма трайно изградени престъпни навици и видно от събраните по делото доказателства, единствените му противоправни деяния са свързани с престъпления по транспорта, като така наложеното наказание не съответства на обществената опасност на дееца и не са съобразени възможностите за въздействие върху него в минимално предвидените за престъпленията време да изтърпява наказание лишаване от свобода в пенитенциарно заведение, поради което осъденият и защитникът му считат, че размерът на наложеното наказание е явно несправедлив за всяко от двете престъпления.

Иска се Великотърновския апелативен съд да възобнови делото и да намали размера на наложените наказания, който да бъде определен в размерна по една година лишаване от свобода, както и да се определи общо най- тежко наказание в размер на една година лишаване от свобода.

В проведеното по делото открито съдебно заседание прокурорът от Великотърновската апелативна прокуратура изразява мотивирано становище за неоснователност на искането за възобновяване на делото и предлага Великотърновския апелативен съд да го остави без уважение.

Осъденият Р. К. Р. и защитникът му адвокат Р. М. не са участвали в проведеното открито заседание във Великотърновския апелативен съд, за което са били редовно призовани, като делото е разгледано при условията на чл.426 вр. с чл.353 ал.3 от НПК. Преди откритото заседание, защитникът на осъдения е подал молби, с които моли да се даде ход на делото в отсъствие на осъдения и защитника му, доколкото участието им в настоящото производство не е задължително и заявява, че поддържа депозираното искане за възобновяване на наказателното дело и моли съдът да го уважи.

Великотърновският апелативен съд, като извърши проверка за наличие на заявеното с искането основание за възобновяване на делото в пределите, съгласно чл.426 вр. с чл.347 от НПК, намери за установено следното:

Искането за възобновяване е допустимо. Предмет на искането е акт от кръга на визираните в чл. 419 от НПК, непроверен по касационен ред по 2 жалба на страната, в чийто интерес се предлага отмяната. Направено е от процесуално легитимирано лице по чл.420 ал.2 от НПК, като от съдържанието на искането е видно, че с него е заявено основание за възобновяване по чл.422 ал.1 т.5 НПК, във връзка с допуснато съществено нарушение по чл.348 ал.1 т.3 от НПК. Искането за възобновяване е подадено в законоустановения шестмесечен срок по чл. 421 ал. 3 от НПК.

Разгледано по съществото, искането за възобновяване на делото е неоснователно, като съображенията за това са следните:

С присъда № 25 от 25.08.2023год., постановена по НОХД № 218/2021год. по описа на Районен съд-гр.Луковит, подсъдимият Р. К. Р. е признат за виновен в това, че на 11.12.2019год., в гр.Луковит, Ловешка област, е извършил престъпление по чл.343, ал.3, пр.6, б. „а“, вр. с ал.1, б. „б“, пр.2, вр. с чл.342, ал.1 от НК, вр. с чл.201 ал.1 от ЗДвП, за което и на основание чл.54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, което на основание чл.57 ал.1, т.3 от ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален общ режим.

Със същата присъда Р. К. Р. е признат за виновен и в това, че на 11.12.2019год., в гр.Луковит, Ловешка област, е извършил престъпление по чл.343в, ал.2 от НК, за което и на основание чл.54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца, което на основание чл.57 ал.1, т.3 от ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален общ режим и глоба в размер на седемстотин лева.

На основание чл.23, ал.1 от НК е определено едно общо наказание една година и шест месеца лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален общ режим, , към което, на основание чл.23, ал.3 от НК, е присъединено наказанието глоба в размер на седемстотин лева.

Със същата присъда, на основание чл.68, ал.1 от НК, съдът привел в изпълнение отложеното наказание шест месеца, наложено по НОХД № 303/2019год. на РС-Луковит, което да се изтърпи отделно, при първоначален общ режим.

С присъдата съдът осъдил подсъдимият Р. Р. да заплати направените по делото разноски и се произнесъл по въпроса за веществените доказателства.

Горепосочената присъдата е обжалвана с въззивна жалба, подадена от защитник на осъдения Р. К. Р., с оплаквания, че е незаконосъобразна, неправилна, необоснована, постановена при съществени нарушения на материалния закон, както и при съществени процесуални нарушения, а наложеното с нея наказание е явно несправедливо.

С решение № 65 от 16.06.2025год., постановено по ВНОХД № 93/2025год. по описа на Окръжен съд-гр.Ловеч, въззивният съд потвърдил изцяло присъда № 25 от 25.08.2023год., постановена по НОХД № 218/2021год. по описа на Районен съд-гр.Луковит.

Решението на въззивния съд не е подлежало на касационна проверка по жалба или протест и на основание чл.412 ал.2 т.1 от НПК е влязло в сила от момента на постановяването му на 16.06.2025год. На същата дата е влязла в сила и потвърдената с въззивното решение присъда на първоинстанционния 3 съд.

Оплакването за допуснато съществено нарушение по чл.348 ал.1 т.3 от НПК е лишено от основание.

Съгласно разпоредбата на чл.348 ал.5 т.1 от НПК, наказанието е явно несправедливо, когато очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и на дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите на чл.36 от НК. Такова очевидно несъответствие в конкретният случай липсва. Въззивният съд е правилно е отчел обществената опасност на деянието и на дееца, наличните отегчаващи обстоятелства от значение за индивидуализацията на наказанието и тяхната относителна тежест, както и липсата на смекчаващи отговорността обстоятелства. Правилно като смекчаващи отговорността обстоятелства и за двете престъпления са отчетени наличието на предходно осъждане на Р. К. Р. само два месеца преди инкриминираните деяния- със споразумение по НОХД № 303/2019год. по описа на РС-Луковит, в сила от 08.10.2019год. за престъпление по чл.343б ал.1 от НК, както и това, че е наказван по административен ред за нарушаване правилата за движение. Само за престъплението по чл.343, ал.3 от НК, правилно е отчетено като отегчаващо и обстоятелството, че осъденият е неправоспособен водач. Аналогично на първоинстанционният съд, въззивният съд правилно е приел, че не са налице смекчаващи отговорността обстоятелства, предвид на което и не са налице предпоставки за приложение на чл.55 от НК. Твърдението в искането за възобновяване- че и към настоящият момент осъденият Р. Р. работи и има редица похвали за извършваната от него дейност, не се подкрепя от доказателствата по делото и е недоказано. Въпреки липсата на смекчаващи отговорността обстоятелства и наличието само на отегчаващи, определените наказания и за двете престъпления са значително под средата на предвидените в закона наказания за тези престъпления, а след определянето на общо наказание по реда на чл.23 от НК, същото не е увеличено на основание чл.24 от НК, поради което не може да бъде споделено становището на защитника на осъдения, че наложените наказания лишаване от свобода са прекалено тежки.

Така определените и наложени наказания напълно съответстват и на целите по чл.36 от НК, както по отношение на специалната, така и на генералната превенция, които не биха могли да се постигнат с налагането на по-леки наказания.

Наложените наказания лишаване от свобода не са явно несправедливи, тъй като не са несъразмерно тежки и липсват основания за намаляването им.

Съгласно разпоредбата на чл.348 ал.5 т.2 от НПК, наказанието е явно несправедливо и когато неправилно е приложено или неправилно е отказано прилагането на условното осъждане. В искането за възобновяване няма оплакване за явна несправедливост на наказанието заради неправилен отказ да се приложи условно осъждане, но само за пълнота на изложението следва да се посочи, че предвид съдебното минало на Р. Р., който по време на извършване на престъпленията е бил осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, в конкретният случай разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК не може да се приложи.

Предвид липсата на основание за възобновяване на делото, искането 4 на осъдения следва да се остави без уважение.

Водим от горното, Великотърновският апелативен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Р. К. Р., направено чрез упълномощения му защитник адвокат Р. М. от АК-Ловеч, за възобновяване на ВНОХД № 93/2025год. по описа на Окръжен съд-гр.Ловеч /НОХД № 218/2021год. по описа на Районен съд-гр.Луковит/, на основание чл.422 ал.1 т.5 от НПК.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. Велико Търново, 05.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА

Членове:

КРАСЕН ГЕОРГИЕВ

ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА при участието на секретаря Атанаска Ст. Иванова в присъствието на прокурора К. Й. Л. като разгледа докладваното от КРАСЕН ГЕОРГИЕВ Наказателно дело за възобновяване № 20254000600389 по описа за 2025 година за да се произнесе, взема предвид следното: