Решение № 450 от 29.06.2023, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 450 гр. Горна Оряховица, 29.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, X СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Илина В. Джукова при участието на секретаря Емануела Пл. Бангеева като разгледа докладваното от Илина В. Джукова Гражданско дело № 20234120100385 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е осъдителен с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът И. Й. И. твърди, че на 13.12.2018 г. дал на ответника Ц. Д. М. паричен заем в размер 3 335 лв., който следвало да бъде върнат до 01.01.2020 г. Твърди се, че сумата била предадена с на части – на 12.12.2018 г. – 1 500 лв. по банков път, на 13.12.2018 г. – 1 700 лв. по банков път и на 13.12.2018 г. – 135 лв. в брой. Твърди се, че била върната изцяло на 21.11.2022 г., но обезщетение за забавата в размер на законната лихва не било заплатено.

Моли за постановяване на решение, с което да му бъде присъдена сумата от 978 лв. – обезщетение за забава в плащането на паричното в размер на законната лихва за периода от 01.01.2020 г. до 21.11.2022 г. и направените в производството разноски.

Ответникът Ц. Д. М. признава сключването на договора с твърдяното от ищеца съдържание, като сочи, че неизпълнението на падежа се дължи на волята на ищеца. Твърди, че многократно разговарял с него, имайки желание да му върне заема, но той отказвал като му заявявал, че изпълнение не му е нужно и не искал да получи сумата. Посочва, че страните изрично са уговорили, че не се дължи лихва. Моли за отхвърляне на иска с присъждане на направените разноски.

Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е осъдителен с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за 1 заплащане на обезщетение за забава в плащането на парично задължение в размер на законната лихва. Основателността му е предпоставена от установяване от ищеца, че между страните било постигнато съгласие за предоставяне от страна на ищеца на сумата от 3 335 лв. в заем на ответника за срок до 01.01.2020 г.; предаване на сумата от ищеца на ответника и връщането на заема на 21.11.2022 г.

Посочените обстоятелства не са спорни между страните, а и се установяват от ангажираните доказателства. Видно от договор за паричен заем от 12.12.2018 г. страните са постигнали съгласие ищецът да предостави на ответника заем от 3 335 лв. до 13.12.2018 г. в брой и по банков път със задължение на ответника да го върне в брой или по банков път, на вноски или изцяло до 01.01.2020 г., като в чл.5 е уговорено, че не се дължи възнаграждение под формата на лихва. Съгласно двете платежни нареждания и разписката върху договора, сумата от 3 335 лв. била получена от ответника изцяло на 13.12.2018 г. Не е спорно също, че тя е върната на 21.11.2022 г., а не в уговорения срок – до 01.01.2020 г. Спорът е концентриран върху това отказвал ли е ищеца получаване на сумата и какво е значението на такъв отказ.

На първо място следва да бъде посочено, че уговорката в чл.5 от договора касае възнаградителната лихва, дължима за ползване на паричните средства (чл.240, ал.2 ЗЗД), но не и за обезщетението за забава в размер на законната лихва (чл.86, ал.1 ЗЗД), каквото се претендира. Посоченото следва както от буквалното тълкуване на текста („не дължи възнаграждение под формата на лихва“), така и от систематичното място на клаузата – в Раздел I от договора „Общи положения“, в който се намират и съществените елементи на договора, а не в Раздел III „Отговорност“, уреждащ последиците от неизпълнение. За разлика от възнаградителната лихва, която следва да бъде уговорена между страните по договор за заем, обезщетението по чл.86, ал.1 ЗЗД е последица, настъпваща по силата на закона и от факта на забавата в изпълнението на парично задължение, а уредбата й е императивна (Решение № 60145/05.04.2022 г. по т.д. № 1172/2020 г. на I T.O. на ВКС). Посоченото изключва основателност на аргументите, черпени от уговорката в чл.5 от договора.

Съгласно чл.84, ал.1 ЗЗД по силата на факта на изтичане на уговорения срок за плащане – 01.01.2020 г., ответникът е изпаднал в забава. Съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД от този момент до изпълнение на задължението той дължи заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва. От посочената последица от забавата той би могъл да се освободи при забава на кредитора – когато кредиторът не приема надлежно предложеното му изпълнение или не оказва необходимото съдействие за неговото осъществяване (чл.95 и чл.96, ал.1 ЗЗД). Посоченото правило е приложимо само когато забавата на кредитора по естеството си е такава, че без неговото съдействие длъжникът не би могъл да изпълни задължението си, а поведението на кредитора да е единствена причина за неизпълнението. При 2 паричните престации отказът на кредитора да получи изпълнение не пречи на длъжника да се освободи от задължението си по начина, предвиден в чл.97 от ЗЗД – като вложи сумата за пазене в банка по местоизпълнението и уведоми за това кредитора. Нещо повече – в случая страните са уговорили плащането по банков път като един от начините за изпълнение, а ответникът е разполагал с банкова сметка на ищеца, поради извършеното предаване на част от сумата от нея. По тази причина дори и ищецът да е отказал получаване на сумата и всички твърдения в тази връзка да се счетат установени, ответникът е можел да изпълни надлежно въпреки това. Кредиторът по парично вземане би бил в забава само когато след отказано изпълнение или съдействие за изпълнение (отказ от предоставяне на банкова сметка), длъжникът е предприел действия по чл.97, ал.1, предл.2 ЗЗД, но въпреки това не е могъл да вложи сумата за пазене в банка по местоизпълнението или да уведоми за това кредитора (в този смисъл Решение № 197/18.02.2014 г. по търг.д. № 666/2012 г. на I T.О. на ВКС). Извършване на такива действия от ответника нито се твърди, нито се установява.

Само за пълнота следва да се отблежи, че не съответно на доказателствата по делото, че ответникът е изпълнил веднага след като ищецът го е поканил, макар такава покана изобщо да не се дължи. Видно от неоспорената по авторство кореспонденция по електронна поща, ищецът е поискал връщане на парите след настъпване на падежа и близо половин година преди изпълнението – през месец май 2022 г. В отговор ответникът единствено признал, че парите са дължими от него, но без да изпълни.

Отношенията между страните във връзка с общата им дейност в периода на предоставяне на заема, до и след настъпване на падежа, нямат придаденото им от ответника значение. Заемът нито има връзка с тези техни отношения (парите са били необходими за лични нужди на ответника съобразно признанието в открито съдебно заседание от 03.05.2023 г., съответни на показанията на свид.И.), нито е налице изявление за прихващане с дължими на ответника суми заради изпълняваната от него дейност. В тази връзка и доколкото това са основните аргументи на ответника, отново следва да се настои на това, че той сам е можел да се освободи от задължението и по този начин и от твърдяната от него зависимост да работи без възнаграждение.

Така забавата на ответника предпоставя дължимост на обезщетението за забава в размер на законната лихва. На основание чл.162 ГПК, вр.

Постановление № 426/18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения, съдът определи размера на доказаното по основание вземане на 978,28 лв., какъвто е и размерът на претенцията. По тези съображения искът се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.

По присъждане на направените разноски:

С оглед изхода на спора и съгласно чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право да му бъдат присъдени направените разноски. От негова страна е направено такова искане и са представени доказателства да са сторени разноски от 50 3 лв. за заплащане на държавна такса и 430 лв. за заплащане на адвокатско възнаграждение, или общо 480 лв., която сума му се следва.

На основание чл.258, ал.1 ГПК решението подлежи на обжалване.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Ц. Д. М., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. ***, ул.

*** и настоящ адрес с. ***, община ***, ул. *** да заплати на И. Й. И., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. ***, ул. ***, етаж ***, апартамент *** сумата от 978,28 лв. /деветстотин седемдесет и осем лева и двадесет и осем стотинки/, представляваща обезщетение за забава в плащането на парично задължение в размер 3 335 лв. по договор за заем от 13.12.2018 г. в размер на законната лихва за периода от 01.01.2020 г. до 21.11.2022 г.

ОСЪЖДА Ц. Д. М., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. ***, ул.

*** и настоящ адрес с. ***, община ***, ул. *** да заплати на И. Й. И., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. ***, ул. ***, етаж ***, апартамент *** сумата от 480 лв. /четиристотин и осемдесет лева/, представляваща направените в първоинстанционното производство разноски за заплащане на държавна такса и адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчване на преписи на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________ 4