Решение № 3856 от 25.08.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3856 гр. София, 25.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ Административно наказателно дело № 20241110209058 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН

Образувано е по жалба на “******** против Наказателно постановление № 769167-F754663/10.05.2024 г., издадено от зам. директор на ТД на НАП – София, с което, на основание чл. 183, ал. 1 ЗДДС, на жалбоподателя била наложена имуществена санкция, в размер на 1 000 лева, за неизпълнено задължение по чл. 113, ал. 9 ЗДДС.

НП е обжалвано от санкционираното юридическо лице в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си оспорва наказателното постановление. Навеждат се доводи за обективна несъставомерност; за негоден субект на отговорност; за изтекли срокове по чл. 34, ал. 1 ЗАНН; за маловажност на случая. Моли се за отмяна на атакуваното наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява. Поддържа жалбата, по изложенуте в нея съображения.

Административнонаказващият орган оспорва жалбата.

Моли постановление да бъде потвърдено. Претендира юрисконсултско възнаграждение. наказателното

Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:

Към 28.04.2023 г. дружеството-жалбоподател имало регистрация по чл. 97а, ал. 2 ЗДДС.

На посочената дата дружеството издало фактура № 0000000022/28.04.2023 г., с предмет „писмени преводи от и на английски език“, към контрагент ****************** с ИН **********, с данъчна основа 4 216,89 лв., с начислен ДДС (20%) – 5 060,27 лв., с дължимо плащане по сметка.

Това било констатирано в ТД на НАП-София, офис „Изток“ на 05.02.2024 г.

1

Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на свидетеля С. К.; АУАН; НП; обяснения; протокол; фактура; заповеди за компетентност.

Доказателствената съвкупност е вътрешно непротиворечива и еднопосочна, поради което и по аргумент от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, подробен анализ на доказателствата не е наложителен.

Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата

Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.

По приложенето на процесуалния закон

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.

314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.

107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.

Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.

Възражението за нарушена разпоредба на чл. 34, ал. 1 ЗАНН следва да бъде прието за основателно, доколкото нито молбата от 06.11.2023 г. (л. 21), нито поканата от 27.03.2024 г. (л. 16), още по-малко – протоколът от 18.04.2024 г. (явяващ се последващ във времето, отнесен към съставения АУАН) са годни да изяснят – кога, на практика, е било установено наличието на процесната фактура (а оттам – и неправомерно начисления ДДС).

По приложението на материалния закон

НП е незаконосъобразно и от материалноправна гледна точка. В хода на съдебното следствие не се установи по несъмнен начин наличието на регистрация на дружествотожалбоподател по чл. 97а, ал. 2 ЗДДС към инкриминираната дата, както и издаването на процесната фактура, с която на контрагент по търговска сделка е бил начислен ДДС. Едновременно с това, законосъобразно субективна страна не е била изследвана, с оглед обективния, безвиновен характер на отговорността на юридическите лица.

2

Едновременно с това, възражението за обективна несъставоерност се явява частично основателно. Това е така, не на плоскостта на адресата на забраната по чл. 113, ал. 9 ЗДДС (какъвто, по силата на специалната си регистрация, дружеството “******** безспорно се явява), а доколкото то не е годен субект на отговорност, попадащ в приложното поле на чл. 183, ал. 1 ЗДДС. Коректно жалбоподателят се позовава на недвусмислената законова формулировка, че отговорност по този текст носи само и единствено „лице, което не е регистрирано по този закон…“, без нормотворецът да се е ограничил само до конкретни хипотези на регистрация. И обратно – извършвайки неправомерно разширително тълкуване на разпоредбата (включвайки в санкционния й обхват и лице, регистрирано по чл. 97а, ал. 2 ЗДДС), наказващият орган е извършил недопустимо отклонение от изискванията на материалния закон.

По разноските

Независимо от изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция, липсата на доказателства за сторени от жалбоподателя деловодни разноски и на изрична претенция за присъждане на такива не налагат произнасяне, в цитираната насока.

По изложените съображения съдът приема, че НП е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 769167-F754663/10.05.2024 г., издадено от зам. директор на ТД на НАП – София, с което, на основание чл. 183, ал. 1 ЗДДС, на “******** била наложена имуществена санкция, в размер на 1 000 лева, за неизпълнено задължение по чл. 113, ал.

9 ЗДДС.

Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3