Решение № 63 от 21.05.2026, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 63 гр. Кюстендил, 21.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, V СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пенка Н. Братанова

Членове:

Мирослав М. Начев

Йоана Н. Такова при участието на секретаря Мая Др. Стойнева в присъствието на прокурора Г. Ем. Б. като разгледа докладваното от Пенка Н. Братанова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251500600520 по описа за 2025 година Производството е по реда на част IV, глава XХІ НПК- “Въззивно производство”.

С присъда №8, постановена на 18.06.2025 г. по НОХД № 458/2025 г. по описа на ДнРС, Дупнишкият районен съд е признал подс.М. А. М. за виновен в извършване на престъпление по чл.195, ал.1, т.3, пр.2 НК вр.чл.194, ал.1 НК. На основание чл.54 от НК го е осъдил на лишаване от свобода за срок от 2 години, чието изтърпяване е отложил с изпитателен срок от 2 години, считано от влизане на присъдата в сила. С присъдата си КнРС се е произнесъл по въпросите за веществените доказателства, както и за разноските, като ги е възложил на подсъдимите.

Присъдата се обжалва от защитника на подс.М.- адв.Е.М.. Изтъкнати са съображения за неправилност и незаконосъобразност на същата. Сочи се, че обвинението не е доказано и че подсъдимият не е извършил посоченото престъпление. Иска се същата да бъде отменена и да се постанови нова, с която подс.М. бъде оправдан.

Представителят на КнОП пред окръжния съд пледира за потвърждаване на присъдата на КнРС, като развива доводи за доказаност на обвинението.

Защитникът на подс. М. А. М.- адв.Е.М. поддържа жалбата си, изтъква доводи за недоказаност на обвинението. Иска постановяване на нова, оправдателна присъда.

1

Подсъдимият М. А. М. дава обяснения пред окръжния съд; твърди, че е невинен и иска да бъде оправдан.

Кюстендилският окръжен съд, след цялостна проверка на фактическия и доказателствен материал, след неговото обсъждане както поотделно, така и в съвкупност, и при пределите, установени в чл.314 НПК и като съобрази релевираните във въззивната жалба оплаквания, доводите и възраженията на страните, счита, че въззивната жалба е предявена от надлежна страна в наказателния процес и в срока по чл. 319 НПК. След цялостна проверка и анА.з на фактическия и доказателствен материал, при пределите, установени в чл.314 ПК и като съобрази и събраните от настоящата инстанция нови доказателства- обяснения на подс.М., депозирани по реда на чл.115 от НПК, СТЕ на в.л.Р. С., препис от протоколно определение по НОХД № 695/25 г. на ДнРС, намира жалбата за неоснователна. С оглед събраните от настоящата инстанция нови доказателствени средства, се налага необходимостта от нов анА.з на доказателствените материА., както следва:

На 06.02025 г. св.Е. Ф., игумен на манастир „***“, находящ се в землището на с.***, Кюстендилска община излязла от същия, като заключила входните врати на храма. Оставила външната врата на манастира отворена, за да могат вярващи и поклонници да влизат в двора, а тя самата тръгнала към Кюстендил с цел посещение на църковна служба в града за църковен празник.

По същото време подс.М. се намирал в гр.***. Същият имал нужда от пари и решил да се снабди по лесен начин с парични средства и присвои кутии с дарения от манастира, чието местоположение познавал и което се намирало на отдалечено извън селото място. Малко преди обяд се качил на л.а. м. ***, светлосин на цвят, с рег. № *** и се придвижил по посока на манастира. Влязъл в село *** и управлявал автомобила по главна улица „***“ по посока с. ***. Преминал покрай имот, стопанисван от „***“ ЕООД, като движението му било записано от охранителна камера, поставена в този имот, насочена от имота по посока отклонението за манастира. Направил ляв завой с автомобила и поел по пътя за манастира. Стигайки дотам, видял че няма хора наблизо; повредил две от входните врати на храма в областта на бравите; влязъл вътре и премахнал лепенките на дарителските кутии; взел намиращите се вътре 130 лева, след което напуснал храма. Върнал се обратно, като автомобила му се върнал обратно по пътя, от който дошъл. Движението му отново било записано на камерата на същия имот.

Към 13:00 часа св.Ф. са върнала; установила, че входната врата и кутиите са разбити, респ. празни и уведомила полицията. Бил извършен оглед на местопроизшествието и било образувано ДП. На св.И. било възложено извършването на ОИМ. Той установил нА.чието на охранителна камера, иззел записи от същата с протокол за доброволно предаване за времето от 09:00 часа до 13:00 часа. При извършен анА.з св.И. установил, че в 11:43 ч. за отбивката на манастира преминава л.а. м.*** с № *** собственост на подсъдимия М..

Същият бил открит и призован, като по време на снемане на обяснения пред него и св.К. направил самопризнание за кражбата и бил привлечен като обвиняем.

С атакуваната присъда мнозинството от съдебния състав е приело, че обвинението е доказано и че подс.М. е извършил посоченото деяние, респ. че обвинението е доказано. На особено мнение е останал председателя на 2 състава, които е счел, че доказателствата по делото не установяват по категоричен начин, че подс.М. е лицето, управлявало автомобила, фиксиран на записа на охранителната камера; че не е установен размера на откраднатата сума и че показанията на полицейските служители св.И. и С. (пред когото подс.М. е признал, че той е автор на деянието), попадат под ограничението на чл.118, ал.2 НПК.

От фактическа страна в настоящия казус е безспорно, че на 06.01.2025 г. е извършена кражба от кутии за дарения в манастир „***“ в землището на село ***, извършено в периода между 09:00 часа и 13:00 часа. Спорно е кое лицето, сторило това и размера на сумата. КнОС се солидаризира с извода на мнозинството на съдебния състав, че това е подсъдимия, като следва да отбележи следното:

Въззивната инстанция възприема изцяло значимите за предмета на делото фактически констатации, сторени при анА.за на доказателствения материал от мнозинството на съдебния състав на първостепенния съд, защото те почиват на вярна и правилна интерпретация на събраните по делото доказателства и защото се допълват от събраните от настоящата инстанция допълнителни доказателствени средства, установяващи съпричастността на подс.М. към инкриминираното престъпно деяние. Следва да се посочи, че първостепенният съд е събрал и проверил доказателствата по делото, направил е прецизен анА.з на събрания по делото доказателствен материал, като е обмислил доказателствата както поотделно, така и в съвкупност.

Разпитал е подробно свидетелите Ф., К., Н. и И., като е приобщил показанията на последните двама свидетели от ДП по надлежния процесуален ред - чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2 НПК; приел е видеотехническата експертиза на в.л.П. относно съдържанието на записите от охранителната камера; приел е писмените доказателствени средства- огледен протокол, протокол за доброволно предаване на записи, писмена справка от КАТ, като е изложил подробни съображения за причините, респ. ги е приобщил към доказателствения материал. Същевременно, следва да се посочи, че мнозинството от състава неправилно е дало вяра на показанията на св.К. и И. в частта им относно направеното от тях самопризнание от страна на подсъдимия относно авторството на деянието. В тези им части показанията на св.К. и И. следва да се изключат от доказателствения материал, тъй като попадат под забраната на чл.118, ал.2 НПК.(мотиви за което ще бъдат изложени по- долу). В тази насока и в светлината на новосъбраните от въззивния съд доказателства се налага нов анА.з на тези източници от настоящата инстанция:

Като значими доказателства във връзка с твърдяното престъпление следва да се откроят показанията на св. Ф. (подала сигнала за това) и протокола за оглед на местопроизшествие, от които се установява несъмнено, че на датата 09.01.2025 г. периода между 09:00 часа и 13:00 часа е била извършена кражба в манастира (респ. запечатаните кутии да дарения, както и входната врата на манастира е повредена чрез избиването й и е нА.це насилствено проникване там), нА.чието на запис от охранителна камера в имота на св.Н. (предадена чрез протокол за доброволно предаване на св. И.); показанията на св. И., извършвал ОИМ във връзка с постъпилия сигнал за кражбата; на св.К. (провел беседа с подсъдимия преди привличането му като 3 обвиняем), СВТЕ, изготвена от в.л. П., писмени доказателства (справка от КАТ), установяващи, че собственик на записания на камерата автомобил е подс.М., обяснения на самия подсъдим пред ОС- Кюстендил и СТЕ на в.л. С., назначена във връзка с проверката на обясненията на подсъдимия.

Настоящата инстанция изцяло кредитира показанията на св. Ф. относно деня, времето и начина на извършване на кражбата, както и относно размера на отнетата сума, като ги намира за последователни, логични и вътрешно безпротиворечиви, доколкото посочената свидетелка не се намира в каквито и да отношения с подсъдимия и няма никакви основания да премълчава неистина. Те се подкрепят от протокола за оглед на местопроизшествие, съставен по реда на чл.155 НПК, в които са фиксирани ясно видими следи от насилствено проникване в манастира (разбити външни врати) и разкъсани лепенки на две кутиите за дарение. Кредитират се и показанията на св. Н.собственик на имота, намиращ се в непосредствена близост до отклонението на пътя в селото за манастира, доколкото същият е съдействал на разследването, предавайки записите от камерите във времевия период на отсъствие на св.Ф. от манастира, което действие е обективирано в съответния протокол за доброволно предаване. Показанията му се подкрепят от тези на св.

И. в тази връзка и от протокола за доброволно предаване, в който е описано това действие. Посочените записи представляват важен и безпристрастен източник на информация относно движението на лица в района по времето на кражбата и времето на извършването й и са предмет на изследване от СВТЕ на в.л. П., която се приобщава към доказателствения материал като обективна и неоспорена от страните- както по отношение на съдържанието на записите, така и с оглед липсата на манипулация в записите. Въз основа на посоченото заключение съдът прави извода, че по време на кражбата автомобил, собственост на подсъдимия е се е движел в с.*** и е бил единствения в посоченото време, който е отклонил движението си по посока на манастира.

Показанията на св.И. (изпълнявал служебните си задължения във връзка с издирването на автора на заявената кражба) и иззел записите от охранителните камери от имота на св.Н., се кредитират като достоверни. В тези им части показанията на този свидетел са добросъвестни и безпротиворечиви и няма основания за отхвърлянето им, респ. те не попадат под забраната на чл.118, ал.2 НПК, доколкото същият е действал при изпълнение на служебните си задължения и не е осъществявал действия по разследването. Показанията му в тези им части представляват допустим доказателствен източник и следва да се кредитират, доколкото свидетелят описва собствените си действия във връзка с изземване на записите от охранителните камери и по установяване автора на кражбата.

Във връзка с възражението на защитата относно недопустимост на показанията на посочения свидетел и на св.К. (другия полицейски служител, пред когото подс.М. е признал за участието си в кражбата), съдът следва да отбележи следното:

Разпоредбата на чл. 118, ал. 2 НПК (ДВ, бр. 18/24г.) изрично изключи възможността лицата, които са извършвА. разузнавателни беседи по ЗМВР да могат да свидетелстват за тези факти. Тази редакция на нормата, практиката на ВКС и ЕСПЧ (вж. решения по дела Titarenko v. Ukraine по жалба № 31720/02 и Д. М. срещу България по жалба № 34779/09 г., както и Р- 33/2023 г.

4 по НД 776/2022 г.; Р- 616/2024 г. по НД 576/2024 г. -I НО, Р-192 от 28.04.2025 г. по НД 864/2024 г.- I НО) са основание да се приеме, че полицейските служители, възприели обстоятелства от разпитите на подсъдимия в хода на оперативни беседи, не могат свидетелстват в наказателния процес.

Забраната в разпоредбата на чл. 118, ал. 2 НПК обаче не е абсолютна, тя касае само добитата от полицейските служители информация от разузнавателните беседи и не се отнася и за личните им възприятия отвъд тях, като например, според особеностите на процесния казус – непосредствените им наблюдения за поведението на определени лица и собствените им действия във връзка с изпълнението на служебните им задължения, за които полицейските служители могат да свидетелстват. Обратното разбиране на защитата не държи сметка за правилата за тълкуване на правните норми-чл. 46 ЗНА, които изискват съобразяване с целта на тълкувания акт и основните принципи на наказателния процес. Мотивите за въвеждането на въпросната забрана с оглед заявените от законодателя цели, допълнението в чл. 118, ал. 2 НПК с израза „както и разузнавателни беседи по смисъла на ЗМВР” е обвързано с конкретно осъдително решение на ЕСПЧ от 08.03.2018 г. – по делото Д. М. срещу срещу България. Целта на законодателното изменение е свързана с обезценяване до степен на пълно изключване на до казателствената сила на уличаващата подсъдимия информация, изводима от разузнавателни беседи с него в отсъствие на адвокат и без да му е разяснено правото на защита в аспекта на правото да запази мълчание и да не се самоуличава в извършване на престъпление и то преди привличането на лицето към наказателна отговорност.