Решение № 1579 от 03.04.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1579 гр. Пловдив, 03.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20235330117291 по описа за 2023 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.415 ГПК, във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

В исковата молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД против М. Б. К. се твърди, че ответникът е потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ и за периода 30.05.2018г.28.04.2023г. имал задължения като потребител на ВиК услуги за предоставени услуги по доставка на питейна и отвеждане на канална вода в общ размер на 677.06 лв. За потребените количества били издадени фактури. При забава в плащанията, абонатът дължал и законна лихва, възлизаща на 129.72 лева за периода 30.06.2018г.- 30.04.2023г. Ответникът фигурирал в базата данни на оператора като потребител с № ***, а отношенията между дружеството и клиентите му се уреждали от публично известни общи условия /ОУ/.

Месечното количество изразходвана вода било определяно по реда на чл. 25, ал.8 и чл. 23, ал. 5 ОУ, т.к. липсвало измервателно устройство.

Понеже задълженията не били погасени, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 3587/02.06.2023г. по ч.гр.д. № 7857/2023 г. на ПРС, връчена по реда на чл. 47, ал. 5, вр. с ал. 1 ГПК, поради което в едномесечния срок по чл.

415 ГПК предявил настоящите установителни искове. Моли претенциите да бъдат уважени в цялост, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане. Претендират се направените в производството разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, чрез назначения 1 му особен представител, със становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Възразява се ответникът да е собственик на водоснабдения имот, както и че през процесния период е ползвал имота, като се сочи, че същият няма качеството на потребител.

Сочи се също, че отчитането не е регулярно, представените карнети не са водени редовно, липсвали подписи на ответника, респ. членове на семейството му или негов представител.

Направено е възражение за погасяване на задълженията по давност. Направено е искане за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

От приложеното ч.гр.дело № 7857 по описа на ПРС за 2023г. е видно, че е издадена заповед за изпълнение № 3587 от 02.06.2023г., по силата на която е разпоредено М. Б. К. да заплати на кредитора ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ЕООД сумата от 677,06 лева главница, представляваща неплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за периода 30.05.2018. – 28.04.2023г. за обект, находящ се в гр. *** 129,72 лева - обезщетение за забава за периода 30.06.2018г. – 30.04.2023г г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 31.05.2023 до окончателното погасяване, както и разноските по делото, от които: 25 лева - държавна такса и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Представена е справка за неплатени задължения, справка за водомерите на абонат М. Б. К., заявление от лицето от дата 29.05.2018г. за промяна /закриване/ на партида, предложение за проучване към заявление от 29.05.2018г., карнети за имот на *** Според постъпило писмо от Община Пловдив, Дирекция „МДТ“ няма данни за подадени декларации по чл.14 ЗМДТ за имота на посочения адрес.

Постъпило е и писмо от Община Пловдив, Район „Източен“ относно имот с идентификатор ***

Изискано и постъпило е по делото удостоверение за съпруг и родствени връзка на лицето М.

Б. К..

По делото е прието заключение на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, както и на съдебно-техническата експертиза.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Не е спорно между страните по делото, установява се и от приложеното ч.гр.дело № 7857 по описа на Пловдивски районен съд за 2023г., че издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47 ГПК, като в рамките на дадения от съда едномесечен срок, са предявени и настоящите искове, поради което същите са процесуално допустими, като подадени при наличие на съответните процесуални предпоставки.

Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198 „о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя В и К услуги на потребителите срещу заплащане.

Съгласно чл. 8 от действащата Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за 2 присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, получаването на В и К услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на В и К системите, като в конкретния случай отношенията между страните по предоставяне на В и К услуги са уредени от одобрени от ДКЕВР общи условия. Предвид посочената нормативна уредба, сключването на индивидуален писмен договор между субектите не се изисква. Съгласно чл.

3 от посочената Наредба, потребители на В и К услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти, която постановка е залегнала и в чл. 2, ал. 1 точки 1 и 2 от общите условия на оператора.

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на дата 29.05.2018г. от страна на М. Б. К. е подадено до ищцовото дружество заявление за промяна /закриване/ на партида за обект в *, *** а на същата дата е подадена и декларация от лицето, че той и семейството му са единствени ползватели на присъединен към ВиК мрежата обект с административен адрес в *, *** поради което съдът намира за установено, че същият е клиент на водоснабдителното дружество.

Според приетото по делото заключение на изготвената съдебно-техническа експертиза, което съдът възприема като компетентно и обективно дадено, неоспорено от страните, имотът на ответника е водоснабден, като в сградата е изградена сградна водопроводна инсталация с монтирани водочерпни прибори. Освен водопроводна инсталация в имота е изградена и сградна и дворна канализация, завършваща със СКО, заустено към уличната канализация по *. В имота не е установено наличието на водомер, който да отчита потреблението на питейна вода, доставяна от ищцовото дружество. Липсват данни според вещото лице в имота въобще да е бил монтиран изправен водомер, който да е бел пломбиран с пластмасова пломба на холендъра от оператора. При тези данни съдът приема, че правилно отчетът на водоснабдения имот е бил извършван при условията на неизправно измервателно устройство, като начисляваното количество е като за един обитател, по 5 куб.м., въпреки че според подадената от ответника декларация ползватели са той и неговото семейство, тоест повече от едно лице. Според заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът възприема като компетентно и обективно дадено, неоспорено от страните, според което за процесния период от 30.05.2018г. до 30.04.2023г. плащания от страна на ответника не са извършени. Правилно според вещото лице са изчислени сумите по отделните главници съобразно приложените копия на карнети. Поради това съдът намира, че предявените установителни искове са доказани по основание.

Съдът намира за основателно наведеното с отговора на исковата молба възражение за погасяване по давност на част от процесните вземания. Доколкото задълженията за доставена питейна вода и отведена канална вода са за периодични платежи, то същите се погасяват с тригодишна давност, считано от падежа на задължението. Съгласно Тълкувателно решение № 3/2011 г. от 18.05.2012г. на ОСГТК на ВКС понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.”в” от Закона за задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други 3 заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В случая се касае именно за периодични платежи, чиято изискуемост е настъпвала през определен интервал от време с определяем размер на плащанията, поради което същите са погасяват с изтичане на по-кратката тригодишна давност, или погасени по давност са всички претендирани вземания, чиято изискуемост е настъпила три години преди подаването на заявлението по чл.410 ГПК – 31.05.2023г.

Според вещото лице по счетоводната експертиза размерът на задълженията за периода от 31.05.2020г. до 31.05.2023г. са 410.93 лв. или 210.11 евро главница и 44.44 лв. или 22.72 евро лихва за периода от 31.08.2020г. до 30.04.2023г., тоест това са вземанията на ищцовото дружество, които не са погасени по давност. Поради това съдът намира, че исковете следва да бъдат уважени до посочените суми и периоди, а до пълните претендирани размери и за съответните периоди следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

При този изход на делото, разноски следва да се присъдят на всяка от страните, при съобразяване на уважената и отхвърлената част от исковите претенции. От претендираните от ищеца разноски по заповедното производство в общ размер от 75 лв. на присъждане подлежи сумата от 42.33 лв. или 21.64 евро, а от претендираните в исковото производство разноски в общ размер от 1125 лв. /от които 75 лв. внесена държавна такса, 400 лв. възнаграждение за особен представител, 250 лв. депозит за СТЕ, 300 лв. депозит за ССчЕ, 100 лв. юрисконсултско възнаграждение/ на присъждане подлежи сумата от 634.98 лв. или 324.66 евро. Ответникът се представлява от назначен особен представител, поради което и разноски от негова страна не са направени.

Поради изложеното съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. Б. К., ЕГН ********** от *, ***дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление *** сумата от 210.11 евро главница, представляваща незаплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за периода от 31.05.2020г. до 31.05.2023г. за обект, находящ се в *, *** както и сумата в размер на 22.72 евро обезщетение за забава за периода от 31.08.2020г. до 30.04.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда – 31.05.2023г., за които суми е издадена заповед № 3587 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 02.06.2023г. по ч.гр.д. № 7857 по описа на ПРС за 2023г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за главница над уважения размер от 210.11 евро до пълния претендиран размер от 346.18 и за периода от 30.05.2018г. до 30.05.2020г., както и ОТХВЪРЛЯ предявения иск за обезщетение за забава над уважения размер от 22.72 евро до пълния претендиран размер от 66.33 евро и за периода от 30.06.2018г. до 30.08.2020г.

4

ОСЪЖДА М. Б. К., ЕГН ********** от *, ***да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление *** сумата от 21.64 евро направени разноски по ч.гр.дело № 7857 по описа на ПРС за 2023г., както и сумата от 324.66 евро направени разноски по настоящето дело.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

5