Решение № 13314 от 31.07.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 13314 гр. София, 31.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: В В. А. при участието на секретаря СА като разгледа докладваното от В В. А. Гражданско дело № 20221110110472 по описа за 2022 година

РЕШЕНИЕ

31.07.2023 г., гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I I Г. О., 156-ти състав, в открито публично заседание на десети юли две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: В А. при секретаря СА, като разгледа докладваното от съдия В А. гр. дело № 10472/202 2 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 341 и сл. ГПК.

Подадена е искова молба от И. А. А. срещу С. Б. П., като се твърди, че страните били съсобственици по отношение на следния недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се в гр. София, ........................4, намиращ се в сграда с идентификатор ***, с предназначение: жилищна сграда – 1 многофамилна, която е разположена в имот с идентификатор ***, който самостоятелен обект представлява: жилище, апартамент, брой нива: 1, с площ от 88,45 кв. м., при съседи на самостоятелни обекти в сградата с идентификатори: на същия етаж ***, ***, поде обекта ***, над обекта

***. Поддържа, че имота бил останал съсобствен след смъртта на майка им – по наследство, поради което и квотите в съсобствеността между страните били по 1/2 ид. ч. Иска допускане извършването на съдебна делба на имота.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, с който се оспорва съществуването на съсобственост между страните. Твърди, че след смъртта на общият наследодател имота бил владян от съпруга й, а след неговата смърт от ответника, поради което имотът бил придобит по силата на придобивна давност. Поддържа евентуално, че по отношение на имотът била налице съсобственост, то ищецът има 1/6 ид. ч., а ответника 5/6 ид. ч. Иска отхвърляне на претенцията.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

СРС, 156-ти състав е бил сезиран с конститутивен иск с правно основание чл. 34 ЗС.

За да се уважи искът за делба, като се допусне прекратяването на възникналата съсобственост, следва да са налице следните материални и процесуални предпоставки (юридически факти): 1) ищецът да е носител на съответна идеална част от правото на собственост върху включения в делбената маса имот на твърдяното от него правно основание; 2) предметът на делбата да бъде годен обект на правото на собственост и 3) в производството по делба да участват като страни всички съсобственици, тъй като допускането и извършването на делбата без участието в процеса на всички съсобственици ще бъде нищожно – арг. чл. 75, ал. 2 ЗН, във вр. с чл. 34, ал. 2 ЗС.

С оглед твърденията на страните, ищецът носи доказателствената тежест да установи пълно и главно посочените материални предпоставки на предявения иск за делба, а ответника носи доказателствената тежест да докаже обстоятелства, на които основава оспорванията си, като по отношение възражението за придобивна давност, ответникът следва да установи факта на владението като фактическо състояние, както и изтеклия срок на придобивна давност, а ищеца следва да установи обстоятелства свързани със спирането или прекъсването на придобивната давност.

Представена е Заповед № 2579/25.08.1977 г., с която на БГП е определено обезщетение в блок 217-217а – .................., като с оглед въведения спор се установява, че като обезщетение е предоставен Апартаметн № 144, ет. 2, вх. Д.

От Схема № 15-163881/16.02.2022 г. се установява, че процесния имот представлява:

Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се в гр. София, ........................4, намиращ се в сграда с идентификатор ***, с предназначение: жилищна сграда – многофамилна, която е разположена в имот с идентификатор 2

***, който самостоятелен обект представлява: жилище, апартамент, брой нива: 1, с площ от 88,45 кв. м., при съседи на самостоятелни обекти в сградата с идентификатори: на същия етаж ***, ***, поде обекта ***, над обекта ***.

Представен е Нотариален акт за собственост върху жилище построено върху държавна земя от ЖСК „БТБ“ № 80, том XXV, нот. дело № 3706/1983 г., като се установява, че ХБ П.а е станала собственик на Апартамент № 114, находящ се на втори етаж на партера в сградата на ***, вх. Д.

Приложено е Удостоверение за наследници изх. № РВЕ22-УГ01-1194/11.02.2022 г., като се установява, че ХБ П.а е починала на 02.10.1988 г., като е оставила за наследници И.

А. А. (син – арг. чл. 5, ал. 1 ЗН), С. Б. П. (син – арг. чл. 5, ал. 1 ЗН) и БЯП (преживял съпруг – арг. чл. 9, ал. 1 ЗН, починал на 23.11.1999 г.), като изрично е отбелязано, че единствен наследник на преживелия съпруг е С. Б. П. (син – арг. чл. 5, ал. 1 ЗН).

Удостоверението за наследници е официален документ относно вписванията в регистрите за гражданско състояние (Определение № 37/21.01.2013 г. по ч. т. д. № 977/2012 г., ТК, ІІ т.о. на ВКС, Определение № 1423/30.12.2011 г. по гр. д. № 899/2011 г., ГК, ІІІ г.о. на ВКС ). Съгласно чл. 11, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-6/24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението, за издаване на удостоверение за наследници се подава искане по образец, в което заявителят вписва известните му данни за наследодателя и неговите наследници. За определяне на наследниците по закон обаче длъжностното лице прави пълна проверка в регистъра на населението, а когато е необходимо – и в регистрите на актовете за гражданско състояние. В удостоверението длъжностното лице вписва всички живи и починали наследници, определени съгласно Закона за наследството, както и връзката им с наследодателя (съпруг или родство). В производството по делба удостоверението за наследници е документ, който удостоверява кръга на наследниците. Необходимо е да се посочено, че без изричното оспорване на удостоверението за наследниците в качеството му на официален свидетелстващ документ верността на съдържанието му може да бъде проверена и съобразно с всички останали представени по делото данни относно релевантните факти и обстоятелства. Това е необходимо и с оглед характерната особеност на производството за делба, която би се оказала изцяло нищожна, ако в нея не участва като страна някой от участниците в общността. Тоест, ако законът признава едно лице за наследник по закон на даден наследодател, това качество не се счита отпаднало поради обстоятелството, че същото не е вписано в удостоверението за наследници, издадено по заявление на друго лице. Като наследник то е легитимирано да иска делба на съсобствен имот – така Решение № 100/02.03.2011 г. по гр. д. № 1820/2009 г., ГК, І г.о. на ВКС; Определение № 42/29.01.2019 г. по гр. д. № 3690/2018 г. на ВКС, ГК, І ГО.

От писмо от 22.03.2023 г. от Столична община, район „Възраждане“ е посочено, че ХБ П.а, която е починала, което е починала, което е отразено в АС № 351/02.08.1988 г. е била със семейно положение „омъжена“.

3

С писмо от Столична общината от 27.04.2023 г. и представено към него удостоверение се изяснява, че към дата 25.08.1977 г. ХБ П.а е била омъжена за БЯ П., като гражндаският брак между страните е бил сключен на 03.06.1962 г., което обстоятелство се потвърждава и от представения и неоспорен Акт за женитба № 351.

По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на св. Тодорка Г.а и св. БГ-А.а.

От казаното от св. Г.а се установява, че къщата на „ДЗ“ била отчуждена, като баща им се бил включил за две жилища. Едното било гарсионера, а другото тристаен апартамент.

Апартаментът бил взет от сестра й, тъй като баща им цял живот живеел със сестрата на свидетеля, поради което баща им бил взел решение по-големия апартамент да бъде за сестра й, тъй като свидетелката била омъжена в с. К, където имали къща. Това било обезщетението, като след това им дали заеми, за да си изплатят жилищата. Гарсионерата трябвало да бъде плащана от свидетелката, тъй като трябвало да остане за нея. Уточнява, че не може да каже точно какво е обезщетението, но на сестра й било значително по-голямо. Имало определяне какви заеми се отпускали тогава. Сочи, че баща им цял живот бил живот бил живял със сестра й, който работел, вземал и пенсия, но се чувствал ангажиран към нея, тъй като му била като „дясна ръка“. Това било въпреки, че имал и друга дъщеря, което продължило до смъртта й. След смъртта, тя отишла да живее при нея в гарсионерата и започнала да помага на свидетелката. Помни, че сестра й работела в лаборатория, като взимала добри пари, но голяма роля играел баща им, защото заплатата и пенсията му не били малки и помагал. Тя била изтеглила ВС-Каса заем. Свидетелства, че И. А. бил израснал малко по встрани.

Трябвало да учи във Висшето военно училище, като след като завършил започнал в строителни войски, като помнела ясно, че сестра й казвала, че В й бил помагал със средства.

А съпругът на Х работел на различни местна, като не знаела дали е бил на договор.

Изяснява, че не може да каже колко била струвала къщата, като и двете дъщери били теглили заеми, за да изплатят апартаментите. Когато сестра й починала не била поддържала връзка със съпруга й, като бил изчезнал в Гърция. Другият и племенник С бил заминал от поне 10-години, като не било ясни къде се намирал и не се били чували, а след това вече си бил дошъл. През това време В бил поддържал апартамента, като бил правил разноски за домоуправителя за текущи ремонти и данъци. Но не може да каже повече, тъй като по едно време и зет й заминал за Гърция, при С., като имал нова жена. Уточнява, че бил заминал, когато майка му още била жива и много време го нямало, но не знае дали е работил там.

Знаела, че между страните имало уговорка преди години с предложения.

При разпита на св. БГ-А.а се изяснява, че знаела, че съпругът й имал наследствен апартамент в гр. София, заедно с брат му. Не знаела къде се намира, тъй като не била от гр.

София, а от гр. Пловдив, но въпреки това била ходила в апартамента. Не знаела кога точно била починала майка им, тъй като била съпруга от втори брак, но знаела, че имота бил наследствен от майката на страните. Сочи, че докато девер й бил в Гърция, съпругът на свидетеля се грижел за имота, докато брат му не си дошъл. Не го била виждала, а знаела това от мъжа си. Двамата братя били общували по телефона. Всеки един от тях се бил 4 срещал с домоуправителя, като братът на съпруга й бил работил в Гърция с години и го нямало. След заминаването му в Гърция, мъжът й бил поел грижата за имота. Няколко пъти била свидетел, че мъжът й казвал, че братята щели да делят всичко по равно, което станало преди 7-8 години, когато още си общували. След това контактът спрял, като братът на съпруга й не се бил обаждал по никакъв повод. Изяснява, че между страните никога не е имало караници или спорове за имота, като винаги приемали, че всички имоти които имат щели да се делят наполовина. Уточнява, че след като брата на съпруга й, за когото била омъжена от 2008 г., го нямало той бил полагал грижи за имота. Сочи, че няма непосредставено впечатление, тъй като била влезнала в живота на ищеца, след като брат му си бил дошъл, а съобщеното се било случило преди брака й с ищеца. Уточнява, че съпругът й предлагал 10000,00 евро на брат му за частта от имота, която не му се полагала, като му казвал, че му отстъпвал вилата и земята, за да не водят дело, което се било случило около 2010 г. Били общували известно време, но след това ответникът спрял да си вдигна телефона.

Съдът, като извърши преценка на свидетелските показания по реда на чл. 172 ГПК намира, че принципно и двамата свидетели не могат да бъдат кредитира. Последните са допуснати до разпит с протоколно определение от 09.03.2023 г. за обстоятелства свързани с наличието на придобивна давност.

От казаното от св. Тодорка Г.а се изясняват единствено житейски обстоятелства за отношенията във фамилията на двете страните без никаква конкретика за interversio possesionis, за обстоятелства които водят до изводи за обстоятелства свързани с факта на владението. Обстоятелства кое лице с кое е живяло, как е подпомагано в семейството и пр. са ирелевантни за владението и неговите последици. Евентуално при кредитиране на свидетеля и то само от гледна точка на индиция би могло да се направи донякъде извод, че противно на твърденията на особения представител на ответника, последният не е установил владение по смисъла на ЗС, за да може да присъедини владение, вкл. ако изобщо владение е имало същото е очевидни загубено, поради дългите периоди на отсъствие на ответника. Тоест, независимо дали показанията на свидетеля Г.а се кредитират или не същите нямат практическо значение за настоящото производство, тъй като не установяват никакви релевантни обстоятелства, за което свидетелят е допуснат до разпит.