Решение № 22835 от 16.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22835 гр. София, 16.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело № 20241110109363 по описа за 2024 година

Предявен е осъдителен иск по чл.411, изр.2 КЗ.

В исковата молба от името на ищеца ЗАД „Б.В.И.Г.АД неговият представител твърди, че в качеството си на застраховател по риска "Булстрад Каско Стандарт" на собственика на автобус "****, ищцовото дружество изплатило по щета № **** застрахователно обезщетение в размер на 442,79 лв за вредите, причинени на посочения автомобил в резултат от пътно-транспортно проишествие, осъществено на 13.02.2023г. в гр.София. Посочва се, че според съставения Двустранен констативен протокол за ПТП виновен за проишествието е водачът, управлявал автомобил „***, с рег. № *** застрахован по риска "Гражданска отговорност" според ищцовата страна в ответното дружество.

Искането към съда е да осъди ответното дружество в качеството му на застраховател по риска "Гражданска отговорност" на собственика на автомобил „***, с рег. №

**** да заплати на ищцовото дружество сумата от 467,79 лв, представляваща сбора от платеното от ищеца застрахователно обезщетение(442,79 лв) по риск "Булстрад Каско Стандарт" по щета № **** за имуществените вреди на автобус "****, причинени при реализираното на 13.02.2023г. в гр.София пътно-транспортно проишествие, и т.нар. ликвидационни разноски (25 лв), заедно със законната лихва върху посочената сума от датата на предявяване на исковата молба – 20.02.2024г. до окончателното плащане , както и разноските по делото. иск.

В хода на съдебното производство пълномощникът на ищеца поддържа предявения При устните състезания в заседанието на 29.11.2024г. пълномощник на ищеца е 1 пледирал за уважаване на иска.

Ответникът – ЗК„ЛЕВ ИНС”АД оспорва изцяло предявените искове по основание и по размер според изявлението на пълномощника му в депозирания на 05.04.2024г. отговор на исковата молба. Оспорват се : механизма на процесното ПТП; виновното поведение на водача на автомобил „***, с рег. № **** ; причинната връзка между описаните и изплатени от ищеца щети по автомобила, застрахован по риска "Булстрад Каско Стандарт", и проишествието, както и размера наизплатеното обезщетение.

В хода на съдебното производство пълномощникът на ответника поддържа оспорването на предявения иск. При устните състезания в заседанието на 29.11.2024г. юрисконсултът на ответникът е пледирал за отхвърляне на иска.

Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за установено следното :

Предявеният иск е НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Ищцовата страна (чиято е доказателствената тежест, съгласно чл.154, ал.1 ГПК и чл.8,ал.2 ГПК) не е доказала по безспорен и категоричен начин, чрез т.нар. пълно доказване (изключващо всякакво съмнение), че между ответното дружество и виновния за процесното ПТП деликвент - водача на автомобил

„***, с рег. № **** или собственика на същия автомобил към момента на застрахователното събитие е съществувало застрахователно правоотношение по риска "Гражданска отговорност на автомобилистите", с наличието на което ищецът обосновава пасивната легитимация на ответника. По делото не е представена съответната застрахователна полица.

В съдебния процес застрахователното правоотношение следва да бъде доказано само чрез съответната застрахователна полица (писмен застрахователен договор), която е форма за неговата действителност. Възникването и съществуването на твърдяното от ищеца застрахователно правоотношение между ответното дружество и водача или собственик на автомобил „***, с рег. № **** не може да бъде обявено от съда за ненуждаещо се от доказване обстоятелство по реда на чл.153 ГПК, тъй като наличието на това застрахователно правоотношение зависи от валидността на застрахователната полица , която поради тази причина следва да бъде представена като писмено доказателство , и не може да бъде заменена от постигнато в съдебно заседание съгласие между двамата застрахователи (без участието на застрахования) за нейното наличие и валидност в минал период. Поради тази причина е правноирелевантно дали ответникът оспорва изрично по настоящото дело твърдението на ищеца за наличие на застрахователна полица по риска „Гражданска отговорност” , тъй като страна по тази полица е и трето неучастващо в съдебното производство лице и този документ не и представен в настоящия съдебен процес. Липсата на оспорване на застрахователното правоотношение от ответника не освобождава ищеца от задължението да го докаже , тъй като дори признанието на факт не обвързва съда (чл.175 ГПК).

2

Според изричната разпоредба на чл.487,ал.1 КЗ наличието на застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” се удостоверява със застрахователна полица, (а не справка-б.с.), издадена по реда на чл.575,ал.1 КЗ, и знак , който се издава от Гаранционен фонд.

Следователно вписванията в представения Двустранен констативен протокол за ПТП от 13.02.2023г. не могат да заместят застрахователната полица и съответно не могат да бъдат доказателство за съществуването на валидно застрахователно правоотношение по риска „Гражданска отговорност” с обект автомобил „***, с рег. № ****.

Информацията, предоставяна от информационния център към Гаранционния фонд по чл.572 КЗ се предоставя само на увредените лица (не и на застрахователи – б.с.) и има за цел да ги улесни при събирането на данни, необходими им за упражняване на правата им, но не и да замества доказателствата , уредени в ГПК , в хода на съдебно производство. Поради тази причина справка от ГФ не може да замести застрахователната полица по риска „Гражданска отговорност”.

С доклада по чл.146,ал.1 ГПК във връзка с чл.140,ал.2 ГПК на страните е указано общото разпределение на доказателствената тежест (чл.146,ал.1,т.5 ГПК), с което ищецът е следвало да се съобрази при предприемане на съответните доказателствени искания във връзка с предявения осъдителен иск по чл.411,изр.2 КЗ. Изрично е указано , че в доказателствена тежест на ищеца е да установи наличието на валидно застрахователно правотношение по риска „Гражданска отговорност” между виновния деликвент и ответното застрахователно дружество

Предвид изложеното по делото не е доказана пасивната материално-правна легитимация на ответника по предявения осъдителен иск , която е едно от условията за неговата основателност.

Тъй като се касае за липса на материално-правна , а не на процесуална легитимация производството по делото не следва да се прекратява , а предявеният иск следва да бъде отхвърлен. Това е така , тъй като според общоприетото в съдебната практика и в процесуалната доктрина материално-правната легитимация (за разлика от процесуалната) е въпрос по основателността, а не по допустимостта на иска .

При липсата на една от комулативно изискуемите предпоставки за основателността на предявения иск е безпредметно да се установява наличието и на останалите.

Доколкото по делото не е доказано възникването и съществуването на претендираното от ищеца вземане, предявения от него иск по чл.411, изр.2 КЗ е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

Относно разноските по делото :

На ответника следва да бъдат присъдени направените от него разноски по делото, представляващи платения депозит за съдебната авто-техническа експертиза (350 лв).

Ответната страна претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, каквото й се полага на основание чл.78,ал.8 ГПК, тъй като е представлявана по настоящото дело от 3 юрисконсулт. Размерът на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определен според действащата редакция на чл.78,ал.8 ГПК (50 лв). В останалата й част до пълния предявен размер от 200 лв претенцията по чл.78,ал.8 ГПК на ответника следва да бъде отхвърлена.

Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователен предявения от ЗАД „Б.В.И.Г.АД, ЕИК: ***, гр.София, пл. "*** със съдебен адрес: гр.София, бул."*** чрез адвокат З. К., против ЗК"Л.И. АД, ЕИК: *** гр.София, бул."*** осъдителен иск по чл.411,изр.2 КЗ за осъждане на ответното дружество в качеството му на застраховател по риска "Гражданска отговорност" на собственика на автомобил „***, с рег. № **** да заплати на ищцовото дружество сумата от 467,79 лв (четиристотин шестдесет и седем лева и седемдесет и девет стотинки), представляваща сбора от платеното от ищеца застрахователно обезщетение(442,79 лв) по риск "Булстрад Каско Стандарт" по щета № **** за имуществените вреди на автобус "****, причинени при реализираното на 13.02.2023г. в гр.София пътно-транспортно проишествие, и т.нар. ликвидационни разноски (25 лв), заедно със законната лихва върху посочената сума от датата на предявяване на исковата молба – 20.02.2024г. до окончателното плащане , както и разноските по делото.

ОСЪЖДА ЗАД „Б.В.И.Г.АД, ЕИК: ***, гр.София, пл. "*** със съдебен адрес: гр.София, бул."*** чрез адвокат З. К., ДА ЗАПЛАТИ на ЗК"Л.И. АД, ЕИК: *** гр.София, бул."*** на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 350 лв (триста и петдесет лева), представляваща направените от ответника разноски по настоящото дело- платения депозит за съдебна автотехническа експертиза, а на основание чл.78,ал.8 ГПК сумата от 50 лв (петдесет лева), представляваща полагащото се на ответното дружество юрисконсултско възнаграждение.

ОТХВЪРЛЯ в останалата й част претенцията по чл.78,ал.8 ГПК на ответника ЗК „ЛЕВ ИНС”АД до пълния предявен размер от 200 лв (двеста лева).

Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението (чл.259,ал.1 ГПК във връзка с чл.7,ал.2 ГПК).

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4