Решение № 637 от 20.05.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 637 гр. Пазарджик, 20.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, ХХІХ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА при участието на секретаря Мирослава Савова като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Гражданско дело № 20255220101785 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 81, т. 2 и чл. 74 от Конвенцията на ООН за договорите за международна продажба на стоки /Ратифицирана с Указ № 264 на Държавния съвет от 13.03.1990 г. - ДВ, бр. 23 от 1990 г./ от „Експо – Транс“ ООД със седалище и управление У. против Аркус Транс ЕООД, ЕИК: 202587121 със седалище и адрес на управление с. К., общ. Л.., за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от общо 10 500 евро, ведно със законна лихва от датата на предявяване на исковата молба, до окончателното плащане, от които 1500 евро, представляваща цена по развален договор за продажба на полуремарке, сключен на 02.12.2019г. и изменен на 20.12.2019г., както и 9000 евро, обезщетение за вреди, от които 5500 евро пропуснати ползи и 3500 евро претърпени загуби в следствие на неизпълнението на договор за продажба на полуремарке сключен на 02.12.2019г. и изменен на 20.12.2019г.

Ищецът твърди, че на 02.12.2019г. е сключил с ответника договор за продажба, по силата на който ответникът се задължил да му продаде употребявано полуремарке марка „*******“, модел **** с последен рег. № *********, за сумата от 1500 евро, която сума купувачът заплатил с банков превод от 05.12.2019г. по банковата сметка на продавача, посочена в договора.

Излага, че с допълнително споразумение от 20.12.2019г. страните изменили договора, като след изменението продавачът поел задължението да предаде вещта в У., О. област, гр. Б. до 09.01.2020г.

Поддържа, че ответникът не изпълнил задължението си по договора да достави вещта до договореното място на предаване и не е уведомил купувача, че може да получи веща. Към сключването на допълнителното споразумение и в срока до 09.01.2020г. не съществувала обективна пречка за продавача да изпълни основното си задължението по договора — да предаде продадената 1 вещ. Собствеността върху веща не преминала в имуществото на купувача, защото съобразно т. 2.3 от договора за прехвърляне на собствеността не било достатъчно плащането на цената, а трябвало същата да предадена с подписване на протокол.

Поддържа, че с оглед значителния период на забава на длъжника продавач, изпълнението станало безполезно за купувача, поради което с настоящата искова молба прави изявление за разваляне на договора, поради виновното неизпълнение от страна на ответника на задължението му да прехвърли собствеността и да предаде владението върху продадена вещ.

Настоява, че след развалянето на договора за него възниквало правото да иска връщане на платената цена и да претендира обезщетение за вреди под формата на претърпени загуби и пропуснати ползи.

Твърди, че на 10.12.2019г. „Експо - Транс“ ООД сключило с „Татукрконтрак“ ООД регистрирано в У., гр. Н. с идентификационен код на предприятието 38524451 договор за продажба, с който се задължило да продаде на третото лице „Татукрконтрак” ООД полуремаркето, което е трябвало да бъде доставено от ответника. Продажната цена по този договор била 7000 евро, тоест за ищеца съществувала реална и сигурна възможност да реализира печалба от 5500 евро. Тъй като договорът за продажба с трето лице не бил изпълнен по вина на ответника, в следствие на това неизпълнение третото лице предявило иск за заплащане на „глоба”, еквивалентна на неустойките, уредени в българското право в размер на 50% от цената. С решение от 30.06.2021г., влязло в сила на 26.07.2021г. на Стопанския съд в Н.ска област по дело № 915/574/21 ищецът бил осъден да плати на третото лице глоба заради неизпълнение на договора равностойна на 3500 евро, която сума представлявала претърпяна загуба в следствие на неизпълнения договор за продажба, сключен с ответника.

Поради гореизложеното, претендира осъждане на ответника да заплати сумата от общо 10 500 евро, ведно със законна лихва от датата на предявяване на исковата молба, до окончателното плащане, от които 1500 евро, представляваща цена по развален договор за продажба на полуремарке сключен на 02.12.2019г. и изменен на 20.12.2019г. , 5500 евро, представляваща пропусната полза в следствие на неизпълнение договор за продажба на полуремарке, сключен на 02.12.2019г. и изменен на 20.12.2019г. и 3500 евро, представляваща претърпяна загуба в следствие на неизпълнението на договор за продажба на полуремарке сключен на

02.12.2019г. и изменен на

20.12.2019г.

Претендира разноски.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът оспорва предявените искове.

Не оспорва сключването между страните на договор за покупко – продажба на 02.12.2019 г. с предмет полуремарке марка КOGEL, модел ****, рег. № *********, както и че е получил цената 1500 евро.

Отрича, че е постигнато съгласие вещта да бъде предадена в У., тъй като управителят на ответното дружество никога не е подписвал допълнително споразумение към договора с такова съдържание. В чл. 2.2 от договора било посочено, че цените и общата стойност на договора били определени при условията на продажба от склад на Продавача в гр. София /FCA - гр. София/.

Липсвало каквато и да е логика, след като на 02.12.2019г. страните се споразумели полуремаркето да бъде предадено в гр. София, продавачът да се съгласи на 20.12.2019 г. да го предаде в У., без да е увеличена продажната 2 цена, за да се покрият разходите по транспортиране.

Излага, че към датата на подписване на договора полуремаркето било готово за предаване в склада в гр. София и можело да бъде получено от ищеца, веднага след заплащане на цената, видно от чл. 3.1. от договора.

Ищецът виновно не пожелал да приеме полуремаркето съгласно чл. 3.1 от договора, след като заплати цената за него. За това му поведение ответникът не следвало да носи отговорност за претърпени загуби и пропуснати от него ползи. Ищецът можел и сега да се яви в склада на продавача в гр. София и да получи полуремаркето предмет на договора за продажба от 02.12.2019 г.

Претендира предявените искове да бъдат отхвърлени.

Претендира разноски.

Районен съд – Пазарджик е международно компетентен, съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1 КМЧП, във вр. чл. 2, ал. 2 от Договор за правна помощ по граждански дела между Република България и У. /Ратифициран със закон, приет от ХХХIХ Народно събрание на 04.11.2004 г. - ДВ, бр. 102 от 2004 г., в сила от 29.12.2005 г./, да разгледа и да се произнесе по спора между Експо транс ООД и Аркус Транс ЕООД, по който е образувано гр. д. 1785/2025г. по описа на Районен съд – Пазарджик.

На осн. чл. 3, ал. 1, във вр. чл. 2, ал. 1 КМЧП при разрешаването на спора приложима е Конвенцията на ООН за договорите за международна продажба на стоки, ратифицирана с Указ № 264 на Държавния съвет от 13.03.1990 г. ДВ, бр. 23 от 1990 г., сила за Република България от 1.08.1991 г./Виенската конвенция от 1980г./

Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Между „Аркус транс“ ЕООД, ЕИК: 202587121 /продавач/ и „Експо – транс ООД със седалище У. /купувач/ е сключен Договор за покупко – продажба № 04/02.12.2019г., по силата на който продавачът се е задължил прехвърли собствеността и да предаде на купувача владението на употребявано полуремарке марка ******* *** с номер на рама **********, рег. № *******, с дата на първа регистрация 20.06.2006г., а купувачът да му заплати 1500 евро.

Според чл. 3.1 от договора предаването на вещта е следвало да стане в склад на продавача в гр. София и е можело да бъде получена след заплащане на уговорената цена. Предвидено е за предаването да се състави приемо – предавателен протокол. Не е уговорен срок за плащане на цената.

Уговорено е, че при забава от страна на купувача да заплати продажната цена над една седмица от падежа, същият дължи на продавача лихва за забава в размер на 0,05% на ден от дължимата сума за всеки просрочен ден. В случай че предаването се забави повече от един месец продавачът има право да прекрати договора едностранно без предизвестие и без да задържи заплатените до момента суми /чл. 2.5 от Договора/.

При забава на продавача да предаде вещта над една седмица от датата, на която е следвало да бъде предадена, същият дължи неустойка в размер на 0,05% от цената на вещта за всеки ден забава. В случай че предаването се забави повече от един месец, купувачът има право да прекрати едностранно договора, а продавачът да му върне получените до момента суми.

Тълкувайки клаузите на чл. 2.3 и чл. 3.1 от договора, във връзка една с друга, съдът приема, че предаването на полуремарке марка ******* *** 3 предмет на Договор за покупко – продажба № 04/02.12.2019г. е следвало да стане в склада на продавача в гр. С., след пълното заплащане на уговорената цена. В чл. 3.1 от договора е посочено, че към датата на сключването му ремаркето се е намирало в склада на продавача. Договорът е двустранно подписан от страните и като частен диспозитивен документ се ползва, съгласно чл. 180 ГПК с обвързваща за съда формална доказателствена сила, че съдържащите се в него волеизявленията, изхождат от страните, които са ги направили, а частта, с която обективират неизгоден за подписалата го страна факт, служи като доказателство, че се е осъществил. Обвързващата за съда формална доказателствена сила на договора не беше оспорена от ищеца.

Недоказано остана и твърдението му, че клаузите на чл. 2.3 и чл. 3.1 са изменени с последващото Допълнително споразумение от 20.12.2019г. към него. Съгласно чл. 7.1 от Договора от 02.12.2019г. всички изменения и допълнения към него, за да са действителни, следва да бъдат извършвани в писмена форма и да са подписани от страните. Според назначената по делото съдебно – почеркова експертиза, която съдът кредитира, като обоснована и компетентно изготвена, допълнителното споразумение не е подписано от управителя на ответника Аркус Транс ЕООД. Няма данни и между страните да е разменена кореспонденция по посочените в чл. 7.2 от Договора начин – чрез отправяне на ноториална покана, писма с обратна разписка, препоръчана поща, факс или ел. поща. Доколкото съгласно чл. 29 от Конвенцията на ООН за международна продажба на стоки, договорът може да бъде изменен или прекратен по съгласие на страните, а ако е сключен в писмена форма и в него е предвидено всяко изменение също да става в писмена форма, предвид пороците на формата на допълнителното споразумение, липсва постигнато взаимно съгласие за изменение на клаузите за датата и мястото на предаване на вещта.

Недоказани останаха и твърденията на ищеца, че върху полуремаркето е имало наложени запори в полза на трети лица към датата на заплащане на продажната цена, което е направило невъзможно изпълнението на задължението за предаването му в гр. София и е наложило промяна на първоначално уговорените дата и място на изпълнение. Видно от представената справка от ОДМВР – П., сектор „Пътна полиция“ за периода 02.12.2019г. – 20.12.2019г. по отношение на полуремарке марка ******* *** с номер на рама **********, рег. № ******* няма наложени запори. За периода 17.06.2016г. – 19.12.2023г. негов собственик е ответникът „Аркус Транс“ ЕООД.

Следователно предаването на вещта, предмет на договора е следвало да стане в гр. София, а не както ответникът настоява в гр. Болград, Одеска Област до 09.01.2020г. В подкрепа на този извод е уговорката в чл. 5.1 от Договора за покупко - продажба от 02.12.2019г., че клаузите, касаещи доставянето на вещта, следва да се тълкуват според българското право.

Съгласно чл. 68, б. „б“ ЗЗД, във вр. чл. 288 ТЗ, местоизпълнението на задължението да се предаде индивидуално определена вещ е местонахождението на вещта по време на пораждане на задължението, т. е. там, където ремаркето се е намирало към датата на сключване на договора.

С договорът за покупко – продажба продавачът се задължава да прехвърли на купувача собствеността на вещ или друго право, а купувача да заплати уговорената цена и да получи вещта. Тези задължения са част от същественото му съдържание. Нарушаването им дава право на изправната страна да го развали, съгласно чл. 49 и чл. 64 от Виенската конвенция от 1980г., както и да получи обезщетение съгласно чл. 74.