Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 9 от 05.02.2024, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 440/2023
Вид
Решение № 9
Подписан
05.02.2024
Състав
Магдалина Стефанова Иванова, Михаела Христова Буюклиева, Велина Емануилова Антонова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№9 гр. Пловдив, 05.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Магдалина Ст. Иванова

Членове:

Михаела Хр. Буюклиева

Велина Ем. Антонова при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова в присъствието на прокурора Андрея Ат. Атанасов като разгледа докладваното от Михаела Хр. Буюклиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20235000600440 по описа за 2023 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда № 60/13.07.2023г., постановена по НОХД № 2366/2022г. по описа на Окръжен съд гр.Пловдив, подсъдимата А. И. С. е призната за невинна в това на 14.08.2022г. в гр.*, без надлежно разрешително, да е придобила и държала с цел разпространение високорискови наркотични вещества - хероин с нето тегло 2,115 грама, със съдържание на активен компонент диацетилморфин /ДАМ/ 27,0 тегловни %, и на същата дата в гр.*, при условията на посредствено извършителство - чрез Ф. Ф. Р., да е направила опит да разпространи на З. О. Р. високорискови наркотични вещества - хероин с нето тегло 2,115 грама и съдържание на активен компонент диацетилморфин /ДАМ/ 27,0 тегловни %, на стойност 137,74 лв., като опитът е останал недовършен по независещи от волята на дееца причини, поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдана по повдигнатото й обвинение да е извършила престъпление по чл.354а, ал.1 от НК.

На основание чл.354а, ал.6 от НК са отнети в полза на Държавата 1 веществените доказателства - остатъци от наркотични вещества, предадени на съхранение в ЦМУ гр.*, като след влизане на присъдата в сила, същите да се унищожат по предвидения в закона ред.

Веществените доказателства - 7 бр. пластмасови къса /”сламки“/, находящи се на съхранение при домакина на * РУ при ОД на МВР гр.*, е постановено да се унищожат като вещи без стойност след влизане на присъдата в сила.

На основание чл.190, ал.1, пр.1 от НПК разноските по делото в размер на 118,47 лв. са оставени за сметка на Държавата.

Срещу съдебния акт е подаден протест от Окръжна прокуратура гр.Пловдив с оплакване за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост. Прави се искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимата С. се признае за виновна по възведеното обвинение, като й се наложи справедливо наказание.

В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура гр.Пловдив поддържа протеста на Окръжна прокуратура гр.Пловдив с изложените в него съображения и моли да бъде уважен. Изразява становище, че авторството на вмененото престъпление е доказано по безспорен и категоричен начин. Предлага, след отмяна на оправдателната присъда, подсъдимата да се признае за виновна, като й се наложи наказание лишаване от свобода при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, условно, както и глоба в справедлив размер.

Подсъдимата С. и нейният служебен защитник пледират, че атакуваният съдебен акт е правилен и законосъобразен и следва да се потвърди, а протестът на държавното обвинение, като неоснователен, да се остави без уважение. Излагат доводи, че по делото липсват каквито и да е доказателства подсъдимата да е сложила наркотичното вещество в хранителната пратка или да е знаела за него.

Подсъдимата С., в последната си дума, моли да бъде потвърдена присъдата на първоинстанционния съд, с която е оправдана.

Пловдивският апелативен съд, като обсъди доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, изразеното от страните в протеста и пред настоящата инстанция и провери атакуваната присъда изцяло, съобразно правомощията си по чл.314 от НПК, намира и приема за 2 установено следното:

ПРОТЕСТЪТ е процесуално допустим, тъй като е подаден в срок от надлежна страна в процеса. Разгледан по същество е НЕОСНОВАТЕЛЕН.

За да постанови присъдата си, първоинстанционният съд е приел за установена по несъмнен и категоричен начин следната фактическа обстановка:

Подсъдимата С. живее в гр.*. Без образование е. Работи. Не е омъжена. Не е осъждана. Съжителствала със свидетеля З. Р., преди същият да постъпи в пенитенциарно заведение за изтърпяване на наказание лишаване от свобода.

На 14.08.2022г., около 15,15 часа, неговата майка, свидетелката Ф. Р. отишла до сградата на Затвора гр.* и казала на надзирателите - свидетелите Г.

Т., А. П. и П. Б., че носи храна за сина си. Единият от служителите я попитал дали има нещо вътре, в смисъл на забранени за внасяне в затвора вещи, на което тя отговорила, че няма. Свидетелите П. и Т. огледали оставените в чантата хранителни продукти и забелязали прорези под етикетите на бананите, които им се сторили съмнителни. Поради това разрязали част от плодовете и установили, че във всеки един има поставени пластмасови сламки. Видели прорези и по останалите банани. Свидетелката Р. заявила, че багажът й е даден от друг - снаха й, подсъдимата С..

Двамата надзиратели казали на свидетелката Р., че трябва да изчака пристигането на полиция, а за констатираното сигнализирали органите на * РУ при ОД на МВР гр.*. Било образувано досъдебно производство № 511/2022г. по описа на * РУ при ОД на МВР гр.*.

При извършения оглед на хранителната пратка банани /виж протокол за оглед на местопроизшествие - л.17-19 от досъдебното производство/ в плодовете били намерени и иззети 2 бр. зелени и 5 бр. бели сламки, съдържащи кафяво прахообразно вещество.

От заключението на химическата експертиза /л.38 от досъдебното производство/ се установява, че прахообразното вещество, отделено от 7 бр. пластмасови къса /“сламки“/, представлява хероин с нето тегло 2,115 грама и съдържание на активен компонент диацетилморфин /ДАМ/ 27,0 тегловни процента. Хероинът /ДАМ/ е включен в Приложение № 1 към чл.3, т.1, Списък I към Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата 3 като наркотични, като вещество с висока степен на риск за общественото здраве.

Посочената фактическа обстановка първоинстанционният съд е възприел въз основа на подробен и задълбочен анализ на доказателствата по делото. Мотивите на съда относно това кои доказателства следва да се кредитират и поради какви съображения се споделят и от настоящата съдебна инстанция. Трябва да се приеме и изградената въз основа на тези доказателства фактическа обстановка.

Правилно Окръжен съд гр.Пловдив е кредитирал гласните доказателствени средства - показанията на свидетелите П. Б., О. Б., В. Г., Й.

Г., А. П., В. Б., Г. Т., тези на свидетеля З. Р. от досъдебното производство, приобщени по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.4, пр.1 от НПК, частично тези на свидетелката Ф. Р. също от досъдебното производство, заключението на химическата експертиза, приложените по делото писмени доказателствени средства и доказателства - протокол за оглед на местопроизшествие, за оценка на наркотични вещества, фотоалбум, бележка за внасяне на храна и вещи, декларация, справки за съдимост, характеристична справка, документи, книги от Затвора гр.*, информация от * РУ при ОД на МВР гр.*, както и веществените доказателства - наркотичното вещество, 7 бр. пластмасови къса /“сламки“/.

Пловдивският апелативен съд споделя изводите на първоинстанционния съд на кои от свидетелските показания следва да се даде вяра, като обективни, последователни, логични и непротиворечиви с другите възприети доказателства, и кои да не се оценят с доверие.

Обосновано е подложил на критичен анализ показанията на свидетелката Ф. Р., тъй като се явява заинтересувана от изхода на делото.

Правилно не е кредитирал твърденията й, че багажът, в който е намерено наркотичното вещество, е приготвен и даден от подсъдимата С., която й казала, че представлява храна, поискана от свидетеля Р., че се е притеснила и ядосала след намирането на наркотика, че не е знаела какво има в пратката, тъй като не намират опора в другите гласни доказателства по делото.

Свидетелят З. Р. е категоричен, че не знае за случая, че не е поръчвал на жена си да му носи хероин. Подсъдимата С. се е възползвала от правото си да не дава обяснения.

4

Тезата на държавното обвинение, че свидетелят Р. поискал в телефонен разговор подсъдимата да купи и да внесе в затвора хероин, че последната е изпълнила това негово желание, не се подкрепя от нито едно доказателство.

Законосъобразно първостепенният съд се е доверил на показанията на свидетелите П. Б., В. Г., Й. Г., А. П., В. Б., Г. Т., служители на Затвора гр., О.

Б., лишен от свобода. Те обаче не са първичен източник на доказателства за обстоятелствата, при които е извършено вмененото престъпление, и неговия автор.

Според свидетеля Б., който е и поемно лице при огледа на местопроизшествие, свидетелката Р. е заявила, че не знае какво има в багажа, приготвен и даден от снаха й. Тя е била спокойна, не е била стресирана.

Свидетелят П. не е чул свидетелката Р. да обяснява откъде е хранителната пратка. Била е спокойна.

Свидетелят Т. не помни как се е държала свидетелката Р. и каква е била реакцията й, не е чул да казва нещо за багажа.

Свидетелят Г., отговарящ за пропускателния режим, е наблюдавал проверката и е видял как колегите му са намерили сламки с наркотично вещество. Възприел е, че свидетелката Р. е обяснила, че багажът й е даден от някой друг, но няма спомен дали е посочила кое е това лице.

Свидетелят Б., главен надзирател, сочи, че свидетелката Р. не е била притеснена. Споделила е, че не знае какво е това, че снаха й е дала хранителната пратка.

Свидетеля Г. не е възприел лично какво е намерено при проверката.

Знае за открития наркотик в сламки в банани от колеги.

Свидетелят Б., лишен от свобода, ангажиран с доставянето на багажа /след проверка/ на осъденото лице, за което е предназначен, както и поемно лице, познава подсъдимата и свидетелката Р., като близки на свидетеля Р., които са му идвали на свиждане. Той е видял намирането на наркотичното вещество в бананите, донесени от свидетелката Р..

Правилно решаващият съд е възприел заключението на вещото лице, тъй като е изготвено компетентно, професионално, с необходимите познания и опит в съответната област.

5

Подсъдимата С. не дава обяснения по случая. Спор няма, че разпитът й като свидетел в хода на досъдебното производство и съдържащите се в него твърдения нямат доказателствена стойност.

Пловдивският апелативен съд също намира, че при така описаната фактическа обстановка не е установено по несъмнен и категоричен начин, че подсъдимата С. е извършила престъпление по чл.354а, ал.1 от НК.

Единственият източник на доказателства в подкрепа на обвинителната теза са показанията на свидетелката Р., която се стреми да се оневини. В случая липсват не само преки, но и косвени доказателства, от които да се направи единствено възможен извод, че автор на деянието е подсъдимата.

Законосъобразен е доводът на Окръжен съд гр.Пловдив, че от доказателствената съвкупност не се установява, че подсъдимата С. е използвала като оръдие за извършване на престъпление свидетелката Р.. Дори да се приеме за достоверно заявеното от последната, че снаха й е дала багажа, не са налице доказателства, че подсъдимата С. е придобила наркотичното вещество и го е поставила в бананите, че е знаела за него.

Позицията на Окръжна прокуратура гр.Пловдив за наличието на изградена система от косвени доказателства звучи декларативно, тъй като не са посочени кои са те.

Изразеното несъгласие с виждането на първоинстанционния съд относно посещенията на свидетелката Р. при сина й в пенитенциарното заведение не води до запълване на липсата от доказателствена обезпеченост.

От приложените писмени доказателства от Затвора гр.* е видно, че свидетелят Р. е бил посещаван от дъщеря си Ф. А. С.. Относно свижданията на свидетелката Р. са налице противоречиви гласни доказателства. От една страна са показанията на свидетелите Р., че не поддържат връзка, а от друга тези на свидетеля Б., че майката е посещавала сина си. Безспорен факт е, че на инкриминираната дата на свиждане е дошла свидетелката Р., с багаж, в който е открит наркотик.

Неоснователно е виждането на прокуратурата, че като косвено доказателство следва да се разглежда обстоятелството, че свидетелят Р. е разполагал с мобилен телефон и е могъл да извършва нерегламентирани телефонни обаждания. Подобна забранена вещ е открита на 26.08.2020г., т.е. повече от две години преди инкриминираната дата, която е 14.08.2022г.