Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260082 от 13.10.2022, Районен съд - Самоков

Съд
Районен съд - Самоков
Дело
Гражданско дело 363/2021
Вид
Решение № 260082
Подписан
13.10.2022
В сила
24.02.2023
Състав
ЯНКО ВЕНЦИСЛАВОВ ЧАВЕЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 21, ал. 5 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 57 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 57, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 58, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 19 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 18ж, ал. 1 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 45д, ал. 2 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 45д, ал. 5 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 45е, ал. 1 и 3 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 45е, ал. 1 и 3 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 45е, ал. 4 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 45е, ал. 6 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 45ж · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 45ж, ал. 1 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 45ж, ал. 2 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 45ж, ал. 3 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи

РЕШЕНИЕ

№ …164

Самоков, .13.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и първата година, в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ ЯНКО ЧАВЕЕВ при участието на секретаря Дарина Николова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 363 по описа на същия съд за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Б.К.М. *** обжалва мълчалив отказ на Общинска служба „Земеделие“ (ОСЗ) – Самоков за произнасяне по заявление с вх. № СГКК-3620/13.10.2020 г. (вж. жалбата и уточнителната молба, подадена на 30.11.2020 г. до Административен съд – София-област преди изпращането на делото по подсъдност на РС – Самоков).

Изтъква се в жалбата, че от подаване на горепосоченото заявление ОСЗ – Самоков не е предприела никакви стъпки по него и не е изпълнила задълженията си за произнасяне в императивния срок по чл. 57 от АПК.

В писмено становище, постъпило преди провеждане на открито съдебно заседание пред настоящата инстанция, ответната ОСЗ – Самоков, чрез началника на службата Йорданка Петрова, счита жалбата за недопустима и неоснователна. Изтъква, че при разглеждането на заявлението са констатирани несъответствия между местностите, в които се намират част от имотите съгласно решението за признаване на правото на възстановяването им на наследниците на Йордан Стоянов Стефанов по преписка вх. № 317ГО и местностите, в които са идентифицирани границите на тези имоти на място. Сочи, че за тези несъответствия жалбоподателят бил уведомен с писмо изх.

№ ВС-31-485/26.11.2020 г., но не е предприел необходимите действия за отстраняването им.

В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощника си адв.

Димитър Симитчиев, който поддържа жалбата и уточняващата я молба, а ответникът по жалбата не се представлява и не заявява допълнително становище по жалбата.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и обсъди поотделно и в съвкупност събраните писмени доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

С решение по чл. 18ж, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ППЗСПЗЗ) по заявление вх. № 317ГО/28.02.1992 г. на наследниците на Йордан Стоянов Стефанов е признато право на възстановяване на собствеността върху следните земеделски имоти в землището на с. Горни окол, Община Самоков – ниви с площ 2 дка в м. „Миртичиница“; ниви с площ 1,1 дка в м. „Кочията“; ниви с площ 4,2 дка в м. „Клапатаница“; ниви с площ 5,8 дка в м. „Пруна“; ниви с площ 0,9 дка в м. „Ридо“; ниви с площ 2,8 дка в м. „Джугаила“; ливади с площ 0,5 дка в м. „Валого“ и ливади с площ 0,6 дка в м. „Плана“. Установява се от представеното удостоверение за наследници на Йордан Стоянов Стефанов, че същият е починал на 09.02.1962 г., както и че жалбоподателят е сред наследниците му. Жалбоподателят е подал до ОСЗ – Самоков заявление с вх. № СГКК-3620/13.10.2020 г., с което е поискал постановяване на решение за възстановяване на правото на собственост върху признатите за възстановяване на наследниците на Йордан Стоянов Стефанов земеделски земи. Предвид тези установени по делото обстоятелства жалбата е подадена от легитимирано лице.

Жалбата е подадена чрез ОСЗ – Самоков на 13.11.2020 г., т. е. в срока по чл. 149, ал. 2 от АПК – в едномесечен срок от изтичане на 27.10.2020 г. на двуседмичния срок за произнасяне от този административен орган съгласно общата разпоредба на чл.

57, ал. 1 от АПК, считано от подаване на заявление от жалбоподателя на 13.10.2020 г. с искане за постановяване на решение за възстановяване на правото на собственост върху признатите за възстановяване земеделски земи на наследниците на Йордан Стоянов Стефанов, доколкото в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) и в ППЗСПЗЗ не е установен конкретен друг срок за произнасяне по такова заявление. От процесуална гледна точка непроизнасянето в срок от страна на ОСЗ – Самоков по това заявление е достатъчно за извод, че предмет на обжалване е твърдян мълчалив отказ за издаване на индивидуален административен акт по ЗСПЗЗ и по тази жалба РС – Самоков е компетентен да се произнесе съгласно разпоредбата на § 19, ал. 1 от ЗИДАПК (обн. ДВ, бр. 39/2011 г.).

По изложените съображения съдът намира, че жалбата е процесуално допустима.

По основателността на жалбата:

Съгласно чл.

45д – чл. 45ж от ППЗСПЗЗ възстановяването на право на собственост върху земеделска земя, върху която правото на възстановяване е признато по надлежния ред, се извършва по административен ред, който синтезирано се състои от следните етапи: 1/. Подаване на искане от един от собствениците или наследниците, респ. негов представител (лице по чл. 45д, ал. 2 от ППЗСПЗЗ) до ОСЗ по местонахождението на имота за постановяване на решение за възстановяване правото на собственост върху него; 2/. Установяване на границите на имота, което включва: а). идентификация на имота на място; б). изготвяне на ръчна скица и на протокол по образец, в който се нанасят заснетите гранични точки на имота и в). издаване на скица-проект на имота и предоставянето й на ОСЗ от лицето по чл. 45д, ал. 2 от ППЗСПЗЗ; 3/.

Отправяне на искане от ОСЗ до кмета на общината за предоставяне от общинския съвет при условията на § 27, ал. 2, т. 1-3 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ (обн. ДВ, бр.

62/2010 г.) на земи от общинския поземлен фонд, включително пасища и мери по чл. 19 от ЗСПЗЗ, за целите на възстановяване на правото на собственост; 4/. Разглеждане на искането от общинския съвет на първото заседание след постъпването му, вземане на решение от общинския съвет за предоставяне на земите в изпълнение на задължението му по § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ (обн. ДВ, бр. 62/2010 г.) и влизане в сила на това решение и 5/. Постановяване на решение от ОСЗ за възстановяване на правото на собственост, придружено със скица на имота – в 14-дневен срок от влизане в сила на решението на общинския съвет (чл. 45ж, ал. 3, вр. чл. 45д, ал. 5 от ППЗСПЗЗ).

От анализа на разпоредбите на чл. 45д – чл. 45ж от ППЗСПЗЗ, а дори и само от чл. 45ж, ал.

3 от ППЗСПЗЗ, е напълно очевидно, че срокът за произнасяне на ОСЗ по искане на лице по чл. 45д, ал. 2 от ППЗСПЗЗ за издаване на решение за възстановяване на право на собственост върху земеделска земя не е конкретно определен, но във всички случаи е по-дълъг от общия 14-дневен срок за произнасяне по издаване на административен акт съгласно чл. 57, ал. 1 от АПК.

Затова към датата на подаване на жалбата срещу твърдяния мълчалив отказ на ОСЗ – Самоков да се произнесе по заявлението на жалбоподателя с вх. № СГКК-3620/13.10.2020 г., такъв мълчалив отказ, разбиран като непроизнасяне в срок по смисъла на чл.

58, ал. 1 от АПК, в действителност не е налице. Това е така, защото за ОСЗ – Самоков би възникнало задължение по чл. 45ж, ал. 3 от ППЗСПЗЗ да се произнесе с решение относно възстановяването на правото на собственост върху земеделските земи, признати за възстановяване на наследниците на Йордан Стоянов Стефанов, в 14-дневен срок след влизане в сила на решение на Общински съвет – Самоков за предоставяне на земи от общинския поземлен фонд, в т. ч. пасища и мери по чл. 19 от ЗСПЗЗ, за целите на възстановяването на правото на собственост. По делото не е спорно, а и се установява от приобщените като доказателства материали по административната преписка, че Общински съвет – Самоков не е сезиран с такова искане от Кмета на Община Самоков по предложение на ОСЗ и не се е произнасял в тази насока.

Тук следва да се посочи, че липсата на надлежно сезиране на Общински съвет – Самоков за произнасяне по § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ (обн. ДВ, бр. 62/2010 г.), е обусловена от обстоятелството, че в хода на идентифициране на имотите, признати за възстановяване на наследниците на Йордан Стоянов Стефанов, е установено, че местностите в землището на с. Горни окол, Община Самоков, в които значителна част от тези имоти се намират съгласно решението по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ по преписка по заявление вх. № 317ГО/28.02.1992 г., а именно - „Пруна“, „Клапатаница“, „Джугаила“, „Валого“ и „Кочията“, се намират на голямо разстояние една от друга, но тези имоти са идентифицирани един до друг в различна местност - „Околска могила“. Наред с това е установено, че имотът, признат за възстановяване с цитираното решение в местността „Ридо“, е идентифициран в местността „Буная“, отстояща също на голямо разстояние, а имотът, признат за възстановяване в местността „Миртичиница“, е идентифициран в съседната местност „Околска могила“. За тези обстоятелства, както и за това, че протоколите за идентифициране на имотни граници за имоти в местностите „Плана“ и „Валого“ са подписани и могат да бъдат получени от жалбоподателя, последният е уведомен с писмо изх. № ВС-31/485 от 26.11.2020 г., което му е връчено на 15.12.2020 г. по пощата с известие за доставяне (л. 8 от настоящото производство).

Така в обсъденото писмо до жалбоподателя с изх. № ВС-31/485 от 26.11.2020 г., получено от него на 15.12.2020 г., са обективирани две групи констатации: 1/. че за една част от земеделските земи, признати за възстановяване на наследниците на Йордан Стоянов Стефанов, са надлежно съставени протоколи за идентифициране по чл. 45е, ал. 4 от ППЗСПЗЗ и тези протоколи следва да бъдат получени от жалбоподателя, за да се снабди той със скици-проекти на тези имоти, които да представи на ОСЗ – Самоков с цел сезиране на Общински съвет – Самоков по реда на чл. 45ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, вр.

§ 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ (обн. ДВ, бр. 62/2010 г.) и 2/. че за останалите имоти е налице несъответствие между решението по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ за признаване на правото на възстановяване на собствеността върху тях на наследниците на Йордан Стоянов Стефанов и идентификацията им на място по отношение на тяхното местоположение по местности.

Не се установява жалбоподателят да е получил подписаните протоколи за идентифициране на имотни граници за едната част от имотите (във връзка със снабдяване със скици-проекти на тези имоти от СГКК предвид обстоятелството, че за землището на с. Горни окол, Община Самоков има одобрена кадастрална карта). Също така не се установява жалбоподателят да е отстранил несъответствието между местонахождението по местности за останалата част от имотите съгласно решението по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ по преписка по заявление вх. № 317ГО от 28.02.1992 г. – от една страна и съгласно идентификацията им на място – от друга страна.

Поради това за ОСЗ – Самоков не е възникнало задължение по чл. 45ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ да отправи мотивирано искане до Кмета на Община Самоков за сезиране на Общински съвет – Самоков по § 27, ал. 2, т. 1-3 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ (обн. ДВ, бр. 62/2010 г.) за нито един от процесните земеделски имоти. Нещо повече, за имотите, за които са установени несъответствия между решението по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ и идентифицирането им на място относно местоположението им по местности, ОСЗ – Самоков е упражнила правомощието си по чл. 45е, ал. 6 от ППЗСПЗЗ да върне преписката за отстраняване на тези несъответствия, което е формулирано в писмото от 26.11.2020 г. до жалбоподателя като оставяне на искането му без движение до отстраняване на констатираните несъответствия, но е със същите правни последици. Както вече се посочи, идентификацията на място на земеделските земи, правото на възстановяване върху които е признато с решение по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ по преписка по заявление с вх. № 317ГО/28.02.1992 г., е междинен етап в производството по постановяване на решение от ОСЗ за възстановяване на право на собственост върху конкретни недвижими имоти, както това производство е установено в чл. 45д – чл. 45ж от ППЗСПЗЗ.

Затова преди влизане в сила на решението на общинския съвет по чл. 45ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ за предоставяне на имотите в изпълнение на задължението му по § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ (обн. ДВ, бр. 62/2010 г.), за ОСЗ не възниква задължение да се произнесе с решение по чл. 45ж, ал. 3 от ППЗСПЗЗ. Всички волеизявления и действия на ОСЗ до този момент са част от производството по издаване на това решение като индивидуален административен акт, поради което с оглед чл. 21, ал.