Решение № 1637 от 30.11.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1637 гр. Плевен, 30.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Силвия Г. Иванова при участието на секретаря НАТАЛИЯ СТ. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от Силвия Г. Иванова Гражданско дело № 20244430103032 по описа за 2024 година на основание закона и данните по делото, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от М. Г. М., ЕГН ********** от с. ***, обл.Плевен, ул. „***“ № ***, чрез адв. Д.

М. от АК-Пловдив, против „СИТИ КЕШ“ ООД, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“***“ №***, с ЕИК ***, представлявано от Н.П..

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен Договор за кредит № ***/ 25.11.2022 г.

Посочва се, че съгласно чл.3 от Договора за кредит Кредитодателят се задължава да предостави на Кредитополучателя кредит в размер на 900 лева, а Кредитополучателят /ищцата/ се задължава да върне сумата от 1395 лева.

Твърди се, че съгласно условията на договора ГПР по кредита е в размер на 49.65 %, а ГЛП в размер също на 40.05%, при срок на кредита от 9 вноски.

Твърди се, че съгласно чл.11, ал.1 от договора ако ищцата не предостави допълнително обезпечение по чл.5 от Договорът, то тя дължи неустойка в 1 размер на 409,99 лева.

Твърди се, че на ищцата е начислена неустойка в общ размер на 409 ,99 лева, разпределена на 9 вноски, всяка от който добавена към дължимата главница и лихва по Договора за кредит, като по този начин общата месечна погасителна вноска нараства на 155 лева. Ищецът се позовава и на предоставения погасителен план към Договор за кредит № ***/ 25.11.2022 г.

Твърди се, че ищцата е заплатила по Договор за кредит № ***/25.11.2022 г. сумата от 1030 лева от които 900 лева-главница, 10 лева-лихва и 120 леванеустойка.

Ищцата счита, че клаузата на чл.11, ал.1 от Договор за кредит № ***/25.11.2022 г., предвиждаща заплащането на неустойка, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр.3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че е сключени при неспазване на нормите на чл. 143, ал.1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП.

Излагат се доводи, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД е налице, когато се нарушава правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. Сочи се, че такъв основен принцип е добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата.

Твърди се, че поради накърняването на принципа на „добри нрави" по смисъла на чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД се достига до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищцата с цел извличане на собствена изгода на кредитора.

В допълнение, ищцата счита, че клаузата за неустойка, предвидена в чл.11, ал.1 от Договор за кредит № ***/25.11.2022 г. е нищожна като противоречаща на добрите нрави и неравноправна но смисъла на чл. 143, т.19 от ЗЗП, тъй като сумата която се претендира чрез нея в размер на 409.99 лева е в размер на над 40% от сумата на отпуснатия кредит в размер на 900 лева. По този начин ищцата твърди, че се нарушава принципът на добросъвестност и справедливост. Излага доводи, че този принципът на добросъвестността е застъпен в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото 2 спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. В настоящия случай, счита че със заплащането на сумата предвидена за неустойка, изцяло се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост Счита, че така уговорената клауза в чл.11 от Договор за кредит № ***/25.11.2022 г. е нищожна като противоречаща на добрите нрави неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗД.

Счита също така, че предвидената клауза е неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата предвижда заплащането на неустойка, която е необосновано висока. Позовава се на глава четвърта от ЗПК с уредено задължение на кредитора, преди сключване на договор за кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В тази връзка развива съображения, че клаузата на чл.11 от Договор за потребителски кредит съгласно която се дължи неустойка в размер на 409,99 лева при неосигуряване в 3-дневен срок от датата на сключване на договора на обезпечения, се намира в пряко противоречие с преследваната с целта на транспонираната в ЗПК директива.

Счита, че подобни уговорки прехвърлят риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и водят до допълнително увеличаване на размера на задълженията. Развива доводи, че неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение е пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване и по този начин се заобикаля чл. 33, ал. 1 от ЗПК.

Твърди се в исковата молба, че с процесната клауза на чл.11 от Договор за потребителски кредит в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение.

Сочи се, че неустойката по съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора. Ищцата счита, че основната цел на така уговорените клаузи е да доведат до неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучателя, до увеличаване на подлежащата на връщане сума допълнително с още % от предоставената главница.

3

Отправено е искане към Съда да обяви за нищожна клаузата на чл.11, ал.1 от Договор за кредит № ***/25.11.2022 г., предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 409,99 лева, на основание чл. 26, ал. 1 пр.3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл. 143, ал.1 от ЗЗП и на основание чл.146, ал.1 от ЗПК.

Отправено е искане да бъде осъден ответника, да заплати на ищеца сума в размер на 120 лева, представляваща недължимо платена по недействителна клауза неустойка по Договор за кредит № ***/25.11.2022 г., ведно със законовата лихва от датата на депозиране на настоящата искова молба, до окончателното изплащане на сумата.

Представени са писмени доказателства. Направени са доказателствени искания. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът, редовно уведомен, депозира писмен отговор на искова молба, чрез адв. Х. М. от САК, в който са изложени доводи, че претенцията е неоснователна и недоказана.

Излагат се доводи, че в рамките на по-малко от два месеца ищецът е депозирала срещу ответното дружество 8 идентични искови молби пред Районен съд-Плевен, с които се оспорва клауза за неустойка, уговорена и в седемте договора. Сочи, че седемте дела са образувани под следните номера: гр. д. № 3031/2024 г., гр. д. № 3032/2024 г., гр. д. № 3033/2024 г., гр. д. № 3035/2024 г., гр. д. 1652/2024 г., гр. д. 1658/2024г., гр. д. 444/2024 и гр. д.

445/2024 г. Ответникът счита, че поведението на ищеца е абсолютно проявление на злоупотреба с право, което е с една единствена цел, а именно да се възложи в тежест на ответника заплащането на разноски в прекомерен размер. Сочи, че въпреки че ищецът е имал възможността да получи защита на правата си в рамките на едно производство, като предяви в една искова молба претенциите си за недействителност на идентични договори и идентични клаузи от тях, сключвани между страните за еднакви кредитни продукти в различни периоди от трайните им отношения на заемодател и заемател, той е образувал девет с целта да се обогати за сметка на ответника с многократно по-високия размер на присъдените в тежест на последния разноски. Направено е искане по реда на чл. 213 ГПК към настоящото дело да бъдат присъединени горепосочените граждански дела

По основателността на исковете ответникът излага подробни доводи, че 4 претенцията за обявяване на недействителност на клаузата от договор, уговаряща неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, за нищожна поради противоречие с разпоредбите на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД както и за връщане на платени при липсващо основание суми, е неоснователна. Счита, че оспорената неустойка е действителна.

Посочва, че оспорената от ищеца неустойка е била уговорена като санкция за неизпълнение, в случай че кредитополучателят не изпълни поетия с подписването на договора ангажимент да предостави на кредитора си поне едно от следните обезпечения - банкова гаранция или поръчител, отговарящ на посочените в договора условия. Позовава се на чл. 11, т. 18 ЗПК, че предоставянето на обезпечения при потребителското кредитиране е съобразена със закона практика, която не води задължително до неравновесие в правата и задълженията на страните. Сочи, че процесният договор за потребителски кредит е сключен изцяло по волята на ищеца, който е попълнил искане за сключване на договор за кредит, получил е подробна информация за желания от нея кредитен продукт под формата на Стандартен европейски формуляр и е имал пълното право да се съгласи или не с отделни клаузи на договора, вкл. да предложи различни формулировки. Счита, че дори да не е могъл да обмисли достатъчно добре ангажимента, който поема по силата на клаузата от договора, задължаваща го да предостави обезпечение по кредита, кредитополучателят е разполагал с цели 14 /четиринадесет/ дни, в които да упражни правото си на отказ от договора по реда на чл. 7 от Договора и чл. 29 ЗПК, информация за което е получил както в Стандартния европейски формуляр, без да е обвързан по никакъв начин от оспорената в настоящото дело неустойка, както и без никакви други отрицателни последици заплащане на обезщетения или такси. Акцентира, че именно чрез възможността за отказ от договора се гарантират в най-пълна степен правата на потребителя, в случай че последният реши, че е сключил договор при недостатъчно изгодни за него условия. Посочва, че друга възможност за кредитополучателя е било удължаването на тридневния срок чрез предоставянето на нарочна молба до кредитора и/или предоставянето на различно заместващо обезпечение като издаването на запис на заповед например.

Счита, че не е налице противоречие на договорната неустойка с добрите нрави, поради изброените по-горе причини, свързани с индивидуалното й 5 договаряне и възможността кредитополучателят да може да въздейства върху обстоятелствата, водещи до начисляването й, респективно върху цялостното й отпадане. Счита, че цитираната от ищцата съдебна практика по отношение на противоречието с добрите нрави, като основание за нищожност, не е приложима в конкретния случай, тъй като касае въпроси, неотносими в настоящия случай.

Изложени са доводи, че при сключване на процесния договор М. Г. М., ЕГН **********, не е предоставила обезпечение, което да гарантира интереса на кредитора от връщането на предоставения заем, въпреки изискването за това, а от своя страна кредиторът е направил предварителна оценка на вредите от липса на такова обезпечение в хипотезата на несъбираемост на вземането, калкулирайки я в неустойката по чл. 11, като е дал възможност и допълнителен срок на клиента да предостави такова обезпечение и съответно да не плаща неустойката. Ответникът счита, че в настоящия случай неустойката е уговорена за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, не при забавено изпълнение на потребителя.

Ответникът счита, че не е налице неравноправност по ЗЗП и всички доводи за нищожност на процесната клауза за неустойка, изложени в исковата молба, са неоснователни. Счита, че клаузите на договора, включително оспорените, не са във вреда на потребителя, отговарят на изискването за добросъвестност и не водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. В случая счита, че не е налице нито една от хипотезите на чл. 143 ЗЗП, като едновременно с това клаузите са уговорени индивидуално с потребителя, същите са ясно и точно описани, като дават на потребителя яснота и предвидимост за всички аспекти на финансовото му задължение към търговеца. Твърди, че тази яснота у ищеца е била налице както преди сключване на договора, така и при подписването му.