Определение № 233 от 24.04.2026, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 233 гр. София, 24.04.2026 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Петков

Членове:

Кристина Ив. Тодорова

Светозар Люб. Георгиев като разгледа докладваното от Кристина Ив. Тодорова Въззивно частно наказателно дело № 20261800600324 по описа за 2026 година Производството е по реда на Глава 22-ра, вр. чл.249 ал.3, във вр. чл.248 ал.1, т.3 от НПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от адвокат Н. И. – защитник на подсъдимия П. В. Г. срещу протоколно определение от 20.02.2026 г. на Районен съд – гр.Е. П., постановено по НОХД № 284/2025 г. по описа на същия съд, с което е оставено без уважение искането на защитника, за прекратяване на основание чл.249 ал.1 и ал.2, във вр. с чл.248 ал.1, т.3 от НПК, на съдебното производство по посоченото дело и връщането му на Районна прокуратура – гр.Е. П., за отстраняване на допуснати на досъдебното производство процесуални нарушения.

В частната жалба се излагат съображения относно незаконосъобразността на решаващия извод на първостепенния съд за липсата на допуснати на досъдебното производство съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване процесуалните права на обвиненото лице. Според защитата, залегналите в атакувания съдебен акт доводи, че внесеният обвинителен акт напълно отговаря на законовите изисквания към неговото съдържание, са изцяло неправилни и необосновани.

По-конкретно защитата счита, че повдигнатото с този процесуален акт на 1 прокурора обвинение срещу подсъдимия, е неточно и неясно, поради което на му дава възможност да организира пълноценно защитата си срещу него. В тази насока се твърди, че посоченото в него, относно чуждите движими вещи – процесните МПС, предмет на обсебването е „неясно и противоречиво”. В частност, се сочи, че обвинителния акт се основава на предположения, тъй като не става ясно как прокурора е установил и на база на какви доказателства, твърдените от него конкретни обстоятелства по това обвинение: че процесните моторни превозни средства са годни за употреба, доколкото доказателствата безспорно установявали, че същите са бракувани и предадени за скрап; че инкриминираните автомобили са били собственост на П. Г., К. А. и Т. А.; че същите тези автомобили са предадени „на съхранение или отговорно пазене” от подсъдимия, както и, че той е извършил разпоредителни действия по отношение на тях, без съгласие на собствениците им. Излагат се и доводи, че в проведеното разпоредително заседание, първостепенният съд е прекъсвал изказванията на защитата и не му е позволил да изложи доводите си по чл.248 ал.1, т.3 от НПК; не е предоставил право на подсъдимия да се изкаже лично; не е протоколирал направените от страните изявления за допуснати процесуални нарушения на досъдебното производство, с което е допуснал „типично съществено нарушение, по смисъла на чл.249 ал.4, т.1 от НПК”.

Според защитникът, това процесуално поведение пораждало съмнение за предубеденост на съдебния състав, което представлявало основание за отвод, съгласно чл.29 ал.2 от НПК. С тези аргументи, се заявява искане за отмяна на обжалваното определение на първоинстанционния съд и връщане на делото в предходната му процесуална фаза, за отстраняване на допуснатите от Районна прокуратура – гр.Е. П. съществени процесуални нарушения. Алтернативно са прави искане пред въззивния съд да разпореди делото да бъде разгледано от друг районен съд, поради наличие на основанията по чл.29 ал.2 от НК.

Софийски окръжен съд, след като се запозна с доводите, изложени в частната жалба, както и с материалите по делото, и след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, намира следното:

Първоинстанционното производство е било образувано по повод внесен от Районна прокуратура – Е. П. обвинителен акт, с който е повдигнато обвинение срещу подсъдимия П. В. Г. за престъпление по чл.206 ал.1, във вр. с чл.26 ал.1 от НК.

2

При решаването на процесуалните въпроси, подлежащи на обсъждане в проведеното от районния съд разпоредително заседание, съгласно чл.248, вр. чл.247б ал.2, т.2 от НПК, решаващият състав на този съд, не е намерил допуснати, както в хода на досъдебната фаза на процеса, така и при изготвянето на крайния за тази фаза процесуален акт, съществени процесуални нарушения, които да рефлектират на правото на защита на обвиненото лице и съответно да налагат прекратяване на съдебното производство по делото, и връщането му на прокуратурата за отстраняването им. В този смисъл се е произнесъл с определение по чл.249 ал.3, вр. чл.248 ал.1, т.3 НПК /предмет на настоящата проверка/, с което е оставил без уважение заявено от защитата възражение в този аспект.

Според настоящият състав на въззивния съд, този съдебен акт на първоинстанционния съд е правилен и законосъобразен, т.е. напълно правилно и законосъобразно първия съд е приел липсата на посоченото в разпоредбата на чл.249 ал.1 и ал.2, вр. чл.248 ал.1, т.3 от НПК, процесуално основание за прекратяване на съдебното производство по настоящото дело и връщането му на прокурора. Правилно първостепенният съд е приел за неоснователно възражението на защитата, за наличието на негоден да постави началото на съдебната фаза обвинителен акт, съгласно разпоредбата на чл.246 ал.2 НПК, тъй като от същия не ставало ясно как прокурора е установил и на база на какви доказателства, твърдените от него конкретни обстоятелства по това обвинение.

Въззивната инстанция също счита, че внесеният в РС

Е. П. обвинителен акт, по който се е развило съдебното производство по настоящото дело, напълно отговаря на изискванията, визирани в чл.246 от НПК и не се наблюдават отклонения от предписанията, дадени с ТР № 2/2002 г. на ОСНК. В обстоятелствената част на акта ясно е отразена позицията на прокурора относно инкриминираното на подсъдимия престъпление и неговите обективни и субективни признаци, по начин позволяващ на обвиненото лице „да научи за какво престъпление е привлечен” /чл.55 ал.1 НК/, което е с основно значение за осигуряване правото на защита на това лице. В съгласие с първата инстанция, настоящата такава, също съзря наличието на описание в обвинителния акт на конкретизирана по време, място и начин, престъпна проява, инкриминирана на подсъдимия Г. – посочено е, че 3 се касае за продължавано престъпление, извършено с осемнадесет отделни деяния; конкретизирани са датата и мястото на извършването на всяко от тези деяния, както и начина на осъществяването им /противозаконно е присвоил чуждите движими вещи, които е владеел на правно основание – покупкопродажба на недвижимия имот, в който се намирали процесните вещи, като се е разпоредил с тях, предавайки ги за вторични суровини/.

Противно на доводите на защитника на подсъдимия, изложени във въззивната жалба, този състав на СОС не намери наличието на неяснота или противоречие в коментирания процесуален акт, относно описанието на фактите, касаещи собствеността на процесните движими вещи – на стр.2, абзац 5 от обвинителния акт, както и на следващата страница, абзац 1 и 4 от същия, прокурорът съвсем ясно и точно е посочил кои лица и по какъв начин са придобили правото на собственост върху процесните автомобили. Дали тези автомобили могат да бъдат годен предмет на процесното престъпление, е въпрос на доказателствена дейност, която следва да бъде проведена в хода на съдебното производство и в този смисъл не може да бъде поставен за решаване в друг стадии на производството, каквито са защитните възражения.

По-нататък, на стр. 5 от обвинителния акт, прокурорът подробно е посочил доказателствата, въз основа на които е извел фактическите си констатации, като дори е направил оценка и анализ на същите. Изложено е още и виждането на прокурора за това, по какъв начин подсъдимия е осъществил и субективната страна на състава на инкриминираната му престъпна дейност. В тази връзка на л.8, втори абзац от обвинителният акт, са посочени конкретно твърдените от прокурора признаци, относно субективната страна на процесното престъпление.

Следователно, всички факти, които обуславят съставомерността на инкриминираното на подсъдимия Г. деяние и участието на същия в осъществяването му, са точно, ясно и конкретно посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Без всякакво съмнение не следва да се разглеждат като основателни доводите на защитата на подсъдимия, за допуснато съществено процесуално нарушение – изграждането на обвинителния акт само въз основа на предположения, доколкото от него не ставало ясно как прокурора е установил и на база на какви доказателства, твърдените от него конкретни обстоятелства 4 по това обвинение: че процесните моторни превозни средства са годни за употреба, доколкото доказателствата безспорно установявали, че същите са бракувани и предадени за скрап; че инкриминираните автомобили са били собственост на П. Г., К. А. и Т. А.; че същите тези автомобили са предадени „на съхранение или отговорно пазене” от подсъдимия, както и, че той е извършил разпоредителни действия по отношение на тях, без съгласие на собствениците им.

Поставени така, тези въпроси се свеждат до общ такъв - дали тезата на обвинението се основава на събрани по делото доказателствени материали и дали същите са валидни, който пък е въпрос по съществото на делото и е недопустимо да се разглежда по този начин в процесуалния стадии, в който понастоящем се намира делото.

Правилно, във връзка с направено от защитата на подсъдимия Г. възражение /поддържано и пред въззивната инстанция/, районният съд е счел, че евентуално допуснати по разследването нарушения при събиране на доказателствени материали, не налагат връщане на делото в предходната му процесуална фаза, за отстраняването им. Практиката на касационната съдебна инстанция, застъпена и в т.1 от ТР №2/2002 г. на ОСНК на ВКС е категорична, че процесуалните нарушения, допуснати при събирането и проверката на доказателствата, не съставляват основания за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора. Това разрешение намира своето основание в процесуалното принципно положение, че съдебното производство е главна /централна/ фаза на наказателния процес и не съществува никаква пречка необходимите процесуални действия по събирането и проверката на доказателствените материали, да бъдат извършени в хода на съдебното следствие, като бъдат събрани нови доказателства или ако са допуснати нарушения при събирането на някои от наличните, тези доказателства да бъдат надлежно /законосъобразно/ събрани, както по искане на страните, така и по почин на съда. На плоскостта на конкретния казус изложеното означава, че не съществува пречка от процесуално естество, а напротив – разпоредбата на чл.18 от НПК изрично поставя изискване в тази насока, съдът да постанови решението си върху доказателствени материали, които е събрал и проверил лично, освен в случаите, предвидени в НПК. Аргумент за това, че нарушенията, свързани с допускането, събирането, проверката и оценката на доказателствените 5 материали в първата фаза на процеса, не могат да бъдат разглеждани като съществени нарушения на процесуалните правила, налагащи връщане на делото в тази процесуална фаза, въззивният съд намира и в разпоредбата на чл.248 ал.4 от НПК, предвиждаща забрана този въпрос да бъде поставян на обсъждане в разпоредителното заседание по делото.

Неоснователни са и доводите на защитата, че в проведеното разпоредително заседание, първостепенният съд е прекъсвал изказванията на защитата и не му е позволил да изложи становището си по чл.248 ал.1, т.3 от НПК; не е предоставил право на подсъдимия да се изкаже лично; не е протоколирал направените от страните изявления за допуснати процесуални нарушения на досъдебното производство. Видно от съставеният за проведеното разпоредително заседание протокол, съставът на първостепенния съд стриктно и при спазване на изискванията на чл. 248 ал.5 от НПК, е изслушал становищата на прокурора, повереника на частните обвинители, защитника и подсъдимия, по всеки един от въпросите, които съгласно чл.248 от НПК се обсъждат в разпоредително заседание. В частност, по всеки един от тези въпроси, първият съд е изслушал и становището на самия подсъдим, което е било вписано в протокола от разпоредителното заседание.