Решение № 3731 от 20.07.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3731 гр. Пловдив, 20.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Виктория В. Георгиева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20265330101177 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от С. А. Р., ЕГН **********, с адрес ******, чрез адв. Д. М., против „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК:

131576434, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Люлин 7, бул.

„Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър център“, ет. 2, офис 40-46, и „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК: 202513690, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ж.к. Люлин 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър център“, ет. 2, офис 40-46, с която са предявени кумулативно съединени установителни искове за прогласяване нищожността на сключени между ищеца и всеки от ответниците договори, съответно договор за паричен заем № ******, сключен с първия ответник, като нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.

22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК, и договор за предоставяне на поръчителство/гаранция № ****** сключен с втория ответник, като нищожен поради противоречие с добрите нрави.

Твърди се в исковата молба, че между страните бил сключен договор за паричен заем № ******, по силата на който „Изи Асет Мениджмънт” АД, предоставил на ищеца сумата от 1000 лева. Съгласно разпоредбата на чл. 4 от договора, ищецът следвало да сключи договор за предоставяне на поръчителство с дружеството „Файненшъл България“ ЕООД с цел да бъде обезпечен сключеният договор за потребителски кредит. Твърди, че в деня на сключване на договора за потребителски кредит бил сключен договор за предоставяне на гаранция № ****** между ищеца и „Файненшъл България“ ЕООД, по силата на който „Файненшъл България“ ЕООД поело задължение да обезпечи пред „Изи Асет Мениджмънт” АД задълженията на 1 кредитополучателя по договора за кредит чрез сключване на договор за поръчителство. По силата на сключения договор за поръчителство, ищецът поел задължение за заплащане на възнаграждение в полза на поръчителя, в общ размер на сумата от 601,51 лева.

От ищцовата страна поддържат, че договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр.с чл.22 от ЗПК, вр. с чл.11 и чл.19, ал.4 от ЗПК, чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като не били посочени условията за прилагане на договорения лихвен процент. Не било посочено дали лихвеният процент е фиксиран за целия срок на кредита или е променлив. Не бил посочен какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, както и таксата гаранция, като по този начин не може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания.

Договорът бил недействителен и на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като не ставало ясно как е формиран годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същия/. Настоява договорът да е нищожен и поради заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, доколкото в ГПР не били включени допълнителните разходи по Договора за поръчителство като по този начин се нарушавало изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС № 426/2016г. Счита двете дружества за свързани лица, понеже едноличен собственик на капитала на „Файненшъл България“ ЕООД е „Изи Асет Мениджмънт” АД и със сключването на договор за поръчителство се цели допълнителна печалба за кредитодателя, което представлявало заобикаляне на ограниченията на чл.19, ал.4 от ЗПК.

По отношение на договора за предоставяне на поръчителство/гаранация, го счита за нищожен на основание чл. 26, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД, чл.26 ал.1 пр.2 вр. с чл.19 ал.4 от ЗПК и чл.143 ал.1 и ал.2, т.19 от ЗЗП. Сочи, че е накърнен принципа на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД, тъй като е налице явна нееквивалентност на престациите. Договорът за предоставяне на поръчителство бил нищожен, тъй като възнаграждението за поръчителя не било включено в определения ГПР.

По изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от „Изи Асет Мениджмънт” АД, с който се взима становище по същество за неоснователност на иска, като се изразява несъгласие с твърденията в исковата молба за недействителност на кредитната сделка. Поддържа, че процесният договор за протребителски кредит отговаря на всички императивни изисквания на ЗПК, вкл. относно тези за неговото съдържание и коректно изчисляване и посочване на отделните параметри на сделката, в това число ГЛП и ГПР. Развити са подробни съображения в подкрепа на тезата, поддържана от ответното дружество „Изи Асет Мениджмънт” АД, че процентът на разходите по настоящия кредит е правилно и законосъобразно 2 изчислен, без същият да надвишава лимитът, заложен в чл. 19, ал. 4 ЗПК. В тази връзка се оспорва позицията на ищеца, че при изчисляването на ГПР следва да се включва и възнаграждението за поръчителя, поради което и сочи, че разходите по обезпечаване на вземането са изключени от формирането на процента на годишно оскъпяване. Оспорва да са налице други пороци на кредитната сделка. Предвид изложеното, от страна на „Изи Асет Мениджмънт” АД се моли за отхвърляне на иска срещу него.

В законоустановения срок е постъпил отговор на искова молба и от „Файненшъл България” ЕООД, в който се излагат аналогични възражения.

Изразява се становище за неоснователност на предявената установителна искова претенция. Договорът за поръчителство не попадал в приложното поле на ЗПК, доколкото въз основа на него не се предоставял кредит. Оспорват се твърденията в исковата молба, обосноваващи недействителност на договорът за предоставяне на поръчителство, вкл. и че тези за нищожност на същия предвид нищожността на договора за кредит, както и за нарушаване на принципите за добросъвестност и справедливост. Развиват се подробни съображения от правна страна в подкрепа на тезата за валидност на гаранционната сделка. Поради изложеното се моли исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно в настоящото производство, че между ищцата и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е сключен Договор за паричен заем № ******/ ******, както и че е сключен между С. Р. и „Файненшъл България” ЕООД Договор за предоставяне на гаранция (поръчителство) от същата дата с № ******, при параметрите посочени в исковата молба.

В тази връзка по делото е представено и копие от въпросния договор за потребителски кредит, с който на ищцата е предоставен паричен заем в размер от 1000 лв., при фиксиран ГЛП по заема – 45 %, и посочено ГПР от 56,49 % и обща дължима сума – 1155,49 лв. Срокът на договора е седем месеца.

Наличен по делото е и Договор за предоставяне на гаранция № ******/ ******, сключен между ищцата Р. и „Файненшъл България“ ЕООД, с който дружеството се е задължило срещу възнаграждение от 601,51 лв. да стане поръчител по Договор за паричен заем № ******/ ****** Уговорено е, че възнаграждението е платимо разсрочено на вноски, дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по заема, като кредиторът „Изи Асет Мениджмънт” АД е овластен да приема вместо поръчителя плащанията.

Съгласно чл. 5, ал. 1 от Договора за поръчителство, ако поръчителят изпълни задълженията по договора за заем, то същият има право да поиска от потребителя/заемателя да му възстанови платена за погасяване на задълженията по кредита сума.

Прието е за безспорно между страните по делото, че възнаграждението на гаранта по Договор за предоставяне на гаранция № ******/ ****** не е включено като разход по кредита при изчисляването на ГПР по процесния 3

Договор за паричен заем № ******/ ******

Въз основа на така изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Между ищцата С. Р. и „Изи Асет Мениджмънт” АД е възникнало облигационно правоотношение по силата на Договор за паричен заем № ******/ ******, при което ищцата има качеството на кредитополучател. За обезпечаване задълженията по този договор между Р. и „Файненшъл България“ ЕООД е сключен Договор за предоставяне на гаранция № ****** И при двата договора ищцата Р., в качеството си на потребител, се ползва със закоустановената потребителска закрила, паради което приложение в случая следва да намерят правилата на ЗПК и ЗЗП, както и общите норми на ЗЗД.

Предвид изложеното е за отбелязване, че съдът споделя съображенията в исковата молба за нищожност на процесния договор за потребителски кредит, като в тази насока се отчете следното. Двата договора – за кредит и за поръчителство, са неразривно свързани, доколкото втория обезпечава първия и сключването му е обусловено от действителността на заемното правоотношение – последното се явява негово основание. Освен това заплащането на дължимите суми по договорите се осъществява едновременно и същите се превеждат само на едно от дружествата – заемодателя „Изи Асет Мениджмънт” АД. При това положение съдът намира, че възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция (поръчителство) представлява разход по кредита, който неправилно не е бил отчетен като такъв при изчисляването на ГПР по договора за потребителски кредит. Съгласно § 1, т. 1 от ЗПК към общия разход по кредита за потребителя се включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване на кредита. При съобразяване с тази легална дефиниция съдът приема, че разходите по обезпечението е трябвало да се включат в ГПР по кредита, предвид че процесния договор за предоставяне на поръчителство и възнаграждението по него са пряко свързани със заемния договор. Като не е сторено това, потребителят е бил заблуден относно действителния размер на сумата, която следва да плати по договора за кредит (тя не е в размер на 1155,49 лв., защото същата се завишава с възнаграждението за поръчителство от 601,51 лв.), и реалните разходи по кредита, които ще направи – нарушение на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Последното води до недействителност на самия договор за заем по силата на чл. 22 ЗПК.

В тази връзка за нищожен се намира и договорът за предоставяне на гаранция (поръчителство). Видно от съдържанието на договора, за поръчителят е уговорено възнаграждение срещу задължението да поеме наравно с длъжника отговорността за плащане на сумите по кредита. В случая на тяхното заплащане от поръчителя обаче, за последния се поражда, съгласно договора, регресно право срещу заемателя за възстановяване на платените от поръчителя суми (арг. чл. 5 от Договора). Следователно поръчителят получава 4 едно възнаграждение, без реално да съществува същинско насрещно задължение за него, доколкото сумите, които е платил подлежат на възстановяване. За длъжника пък заплащането на възнаграждението се явява безпредметно, защото той всякога ще дължи сумите по кредита и няма да се освободи от задължението си при погасяването на кредита от поръчителя. В този смисъл не само, че е налице нееквивалентност на престациите, но в случая и липсва престация на една от страните по договора – поръчителя, поради което и този договор се явява недействителен. Изтъкнатия порок попада под посочената от ищеца хипотеза на противоречие с добрите нрави.

С оглед на горното установителните искове се намират за основателни и като такива ще се уважат.

Относно разноските:

При този изход на спора право на разноски и ма ищцата, като в нейна полза се присъдят сторените от нея разноски за държавна такса, като се осъди всяко от ответните дружества да заплатят на ищцата съответните разноски за държавна такса за иска предявен срещу съответното дружество, а именно по 25,56 евро, дължими от „Изи Асет Мениджмънт” АД, и от „Файненшъл България“ ЕООД. На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., при съобразяване с приетото с Решение по дело C‑438/22 на СЕС, и при отчитане на материалния интерес по делото, ниската фактическа и правна сложност на спора, наличието на няколко дела между същите страни с аналогично искане на ищцата, връзката между двете претенции, броя на проведените открити съдебни заседания – едно без участие на представител на ищцовата страна, и осъществената от процесуалния представител на ищцата дейност по защита на нейните интереси, то в полза на адвокат Д. М. следва да се присъди адвокатско възнаграждение за оказана правна помощ на ищцата по настоящото дело в размер на общо 368,14 евро с ДДС, дължими по равно от двете ответни дружества, или 184,07 евро с ДДС дължими от „Изи Асет Мениджмънт” АД, и 184,07 евро с ДДС – от „Файненшъл България“ ЕООД.