Решение № 745 от 20.07.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 745 гр. Бургас, 19.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Веселка Г. Узунова

Таня Д. Евтимова при участието на секретаря Тодорка Ст. Каракерезова като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело № 20222100500519 по описа за 2022 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл.ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба на В. В. К. с ЕГН-**********,подадена чрез пълномощника и адв.Янка Стойкова срещу Решение № 260001 от 11.02.2022г.по гр.д.№ 943/2020г.по описа на КРС,с което:

КРС е ОТХВЪРЛИЛ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН иска на въззивницата В. К. с правно основание чл.124 ал.1 ГПК срещу ответниците Т. С. А. с ЕГН-**********, М. М. А. с ЕГН-********** и „Олир 4853“ООД с ЕИК-200368328 за приемане за установено по отношение на ответниците,че ищцата В. В. К. е собственик на основание наследствено правоприемство от наследодателите и И. Д. и В. Д. и на основание нотариален акт за отчуждаване на място по регулация №10 том І,дело №30/1954г.на КРС на следния недвижим имот,находящ се в ***,а именно: дворно място с площ 415 кв.м.,образуващо поземлен имот №383,който заедно с поземлен имот №382 съставляват УПИ ХХІІ-382, 383 в кв.38 по ПУП на село Екзарх Антимово,община Карнобат ,целият с площ 910 кв.м.,при граници на поземлен имот №383:изток-ПИ № 397 и ПИ №398,западулица,север- ПИ №382 и юг-ПИ №384 и при граници на УПИ ХХІІ-382,383 кв.38:изток- УПИ VІ-398 и УПИ VІІ-397,запад-улица,север –УПИ І-за поща и УПИ ХХІІІ-381,юг- УПИ ХХІ-384,385,ведно със застроената в ПИ №383 масивна двуетажна жилищна сграда със застроена площ 55 кв.м.за всеки един от етажите;

КРС е ОТХВЪРЛИЛ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН иска на въззивницата В. К. с правно основание чл.108 ЗС срещу ответника „Олир 4853“ООД с ЕИК-200368328 за ОСЪЖДАНЕ на ответника да предаде на ищцата владението върху следния недвижим имот: дворно място с площ 415 кв.м.,образуващо поземлен имот №383,който заедно с поземлен имот №382 съставляват УПИ ХХІІ-382, 383 в кв.38 по ПУП на село Екзарх 1

Антимово,община Карнобат ,целият с площ 910 кв.м.,при граници на поземлен имот №383:изток-ПИ № 397 и ПИ №398,запад-улица,север- ПИ №382 и юг-ПИ №384 и при граници на УПИ ХХІІ-382,383 кв.38:изток- УПИ VІ-398 и УПИ VІІ-397,западулица,север –УПИ І-за поща и УПИ ХХІІІ-381,юг- УПИ ХХІ-384,385,ведно със застроената в ПИ №383 масивна двуетажна жилищна сграда със застроена площ 55 кв.м.за всеки един от етажите;

КРС е ОТХВЪРЛИЛ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН иска на въззивницата В.К. с правно основание чл.537 ал.2 ГПК,с който се иска ОТМЯНА на нотариален акт за собственост на недвижим имот,издаден на основание обстоятелствена проверка №120,том ІV,рег.

№2687,дело №565 от 2019г.на нотариус с рег.№581 на НК,вписан в С В под акт №199,том ІХ,дело №1354/2019г.,с който нотариален акт за собственици на следния недвижим имот: дворно място с площ 415 кв.м.,образуващо поземлен имот №383,който заедно с поземлен имот №382 съставляват УПИ ХХІІ-382, 383 в кв.38 по ПУП на село Екзарх Антимово,община Карнобат ,целият с площ 910 кв.м.,при граници на поземлен имот №383:изток-ПИ № 397 и ПИ №398,запад-улица,север- ПИ №382 и юг-ПИ №384 и при граници на УПИ ХХІІ-382,383 кв.38:изток- УПИ VІ-398 и УПИ VІІ-397,запад-улица,север –УПИ І-за поща и УПИ ХХІІІ-381,юг- УПИ ХХІ384,385,ведно със застроената в ПИ №383 масивна двуетажна жилищна сграда със застроена площ 55 кв.м.за всеки един от етажитена са признати ответниците Т. С. А. с ЕГН-********** и М. М. А. с ЕГН-********** на основание давностно владение.

С въззивната жалба е оспорено решението на КРС като неправилно,незаконосъобразно и необосновано,постановено в разрез със събрания по делото доказателствен материал. На първо място се прави оплакване за допуснати от КРС съществени процесуални нарушения,изразяващи се в непълнота на доклада,изготвен от съда по делото. Въззивницата сочи,че в исковата молба е заявила твърдение,че ответниците Т. и М. А. са били наематели на първия етаж от къщата, а баща и не е имал намерение да им продава процесния имот, поради което не го е продал,въпреки сключения предварителен договор през 2006г. Заявила е,че съдът не е указал в доклада си тежестта на доказване на вътрешните отношения,намерения и уговорки между баща и и А., а в мотивите на решението е обсъдил този факт,като е направил извод,че твърденията на ищцата относно намерението на баща и да не продава имота на ответниците,а да им го даде под наем,не се подкрепят от събраните по делото доказателства. Въззивницата посочва,че в третото съдебно заседание е поискала да бъде допуснат до разпит в качеството на свидетел К. С. Г. за установяване на горепосочените обстоятелства,като за късното искане е изложила причината,че не е успяла да открие този свидетел по-рано,а го е търсила в продължение на две години. Искането не е било уважено от КРС,който е приел,че ищцата не сочи доказателства за късното искане и го е приел за преклудирано.По гореизложените съображения въззивницата е отправила до въззивния съд искане при условията на чл.266 ал.3 ГПК да се допусне до разпит като свидетел при режим на довеждане лицето К. С.

Г.,който е бившият собственик на другата част от жилищната сграда и съсобственик на дворното място,първи братовчед на баща и,който знае цялата история на процесния имот,включително и че ответниците А. са живели като наематели там за кратко време.

На следващо място се излагат подробни оплаквания и доводи за неправилността на извода на съда,че ответниците А. са владяли имота като свой собствен 13 години явно,спокойно и постоянно,демонстрирайки собственическите си права върху него в същия период и владението им не е било оспорвано от ищцата в нито един момент. Намира изводите на съда за формални и бланкетни,без да се вземат предвид събраните доказателства и важни обстоятелства от значение за разкриване на истината. Изразява несъгласие с това,че е възможно въз основа на неистинските показания на трима свидетели,ответниците да се снабдят с нотариален акт ,след като собственикът на имота го няма,тъй като е изчезнал безследно от години и веднага след това да го продадат на руски гражданин. В жалбата се 2 сочи,че КРС не е изследвал действителните права на страните и действителните обстоятелства. Бащата на въззивницата е изчезнал безследно на 06.01.2011г.,а на нея не и е било известно по никакъв начин,че А. са имали претенции за процесния имот,както и че са го владяли повече от 10 години.Счита,че твърденията на ответниците за осъществявано владение повече от 10 години не отговарят на истината,защото най-късно от 2012г.те не ползват имота, не живеят в него, в имота никой не е живял ,само от време на време е ползван от бездомник,а владението си ответниците не са демонстрирали по отношение на ищцата. Не е станало ясно от мотивите на обжалваното решение въз основа на кои доказателства съдът е приел,че владението е било манифестирано от ответниците пред ищцата. Заявява,че поради липсата на акт за смърт до 2020г.на безследно изчезналия и баща,тя не е могла по-рано да се снабди с нотариален акт,поради което счита за необосновани изводите на КРС,че тя се е дезинтересирала от процесния имот. Намира за необосновани и изводите на съда,че не е посещавала въобще имота през периода от 13 години,което се опровергава от показанията на св.С. И. и св.К. К.. Не са били взети предвид от съда и твърденията на ищцата,че е предявила иск по чл.14 ЗЛС.Посочва,че съдът не се е произнесъл с решението си и по обстоятелството,че ответниците А. не са се явили в съдебно заседание,за да отговорят на поставени въпроси по реда на чл.176 ГПК ,не са били взети предвид и представени писмени доказателства относно задграничните пътувания на тези ответници. По отношение на предварителния договор се прави довод,че твърдението на ответниците,че бащата на ищцата е бил неизправна страна по него,води до извод,че договорът е бил развален по право,а волята на действителния собственик е била отказ да прехвърли имота на А.,с което действие е отблъснал владението им и след изтичане на срока за прехвърляне на собствеността с нотариален акт,т.е. от 24.06.2006г. ответниците са живели в имота като наематели. Посочва,че съдът не е разгледал и довода и,че до изчезването си на 06.01.2011г. В. К. е упражнявал фактическа власт и е владеел процесния имот като свой собствен. Счита,че съдът не е изложил в мотивите си защо счита,че предварителният договор е действителен и дава основание на ответниците да черпят владелчески права,не са обсъдени и показанията на св.К.,които дават основание за извод,че е имало друг съставен документ за отношенията на А. с бащата на ищцата,в които се е съдържала уговорка ,че А. ще ползват имота като наематели. Не са били обсъдени и данните,че в имота не е имало потребление на електроенергия от 2011г.до 2019г.,което говори,че от изчезването на бащата на ищцата никой не е живял в къщата и не е ползвал електроенергия. Не са били взети предвид и доказателствата,че В. К. е продал през 2005г.70 дка земеделска земя и апартамент в гр.Девня и е разполагал с пари,поради което е имал възможност да си закупи автомобил.

Направен е анализ и на свидетелските показания,като се сочи,че КРС е достигнал до неправилни изводи относно достоверността им,неправилно е игнорирал показанията на св.Б.

Р.,св.К.,не е обсъдил и показанията на св.Р. и И. Д.. В жалбата са формулирани въпроси,на които според въззивницата районният съд не е дал обосновани от доказателствата по делото и съобразени със закона отговори.В заключение отправя искане за отмяна на решението на КРС и постановяване на решение от въззивната инстанция,с което предявените искове да бъдат уважени. Позовава се на съдебна практика на ВКС,на която счита,че обжалваното решение противоречи. Претендира разноски.

В представения писмен отговор от ответниците М. М. А. и „Олир 4853“ООД ,подаден чрез пълномощника им адв.Вълева въззивната жалба е оспорена като неоснователна,като се посочва,че КРС не е допуснал процесуални нарушения. С определение от 19.08.2021г.съдът е изготвил проектодоклад,като на стр.4 от него е посочил,че съобразно нормата на чл.154 ГПК в тежест на всяка от страните е да установи всички факти,на които основава твърденията си и възраженията си. В съдебно заседание на 30.09.2021г.съдът е дал възможност на страните да вземат отношение по проектодоклада,като възражения от ищцовата страна не е имало. Не е било допуснато нарушение от съда при разпределението на доказателствената тежест,а е налице бездействие на ищцата,което е относимо и към искането за допускане до разпит на сочения свидетел.

Въззиваемите намират за правилен отказът на КРС да допусне този свидетел до разпит,тъй като ищцата е могла да заяви искане до съда за снабдяване с адреса на този свидетел 3 своевременно,ако не е могла да го намери. Ето защо правилно и законосъобразно съдът е оставил без уважение искането на ищцата,поради настъпила процесуална преклузия. Считат за неоснователни възраженията и оплакванията на въззивницата,че изложените от съда мотиви са формални и бланкетни,без да са взети предвид събраните по делото доказателства,като се сочи,че съдът е обсъдил всички доказателства по делото,като ги е преценявал в тяхната съвкупност и взаимна връзка. Моли въззивната жалба да се остави без уважение и да бъде потвърдено решението на КРС.Няма доказателствени искания,претендира разноски.

В съдебно заседание въззивницата В.К.,редовно уведомена,не се явява.Представлява се от адв.Стойкова,която поддържа въззивната жалба.Не ангажира доказателства.Претендира разноски.

В съдебно заседание въззиваемите,редовно уведомени,не се явяват.Въззиваемата М.А. и „Олир 4853“ООД се представляват от адв.Вълава,която оспорва въззивната жалба.Не сочи нови доказателства.

При служебната проверка по реда на чл.269 ГПК въззивният съд намери,че постановеното решение е валиден и допустим съдебен акт.

По основателността на въззивната жалба и съществото на спора БОС установи следното:

Ищцата В. В. К. е предявила пред КРС иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК,с който е поискала да бъде прието за установено по отношение на ответниците Т. СТ. А. и М.