Решение № 321 от 21.02.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 321 гр. София, 21.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Галина Ташева

Мария Малоселска като разгледа докладваното от Галина Ташева Въззивно гражданско дело № 20211100508208 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 20084213 от 01.04.2021 г., постановено по гр. д. № 38959/2020 г. по описа на СРС, II ГО, 178 състав са отхвърлени предявените от А.з. В., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, бул. **** срещу К. за з. на п., адрес: гр. София, ул. ****, представлявана от председателя й Д.М.Й. искове с правна квалификация чл. 296, ал. 1 КТ вр. чл. 3 вр. чл. 6 от Наредбата за безплатно работно и униформено облекло и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: 1250 лв. – представляваща сбор на дължимити парични средства за непредоставено работно облекло за периода от 2015 г. до 2019 г., ведно със законната лихва от предявяването на исковата молба – 17.08.2020 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 406,71 лв. – представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 01.06.2015 г. до 16.08.2020 г., като ищцата А.з. В. е осъдена да заплати на ответника на основание чл. 78, ал.

3 ГПК сумата от 100,00 лева- разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство А.з. В., чрез пълномощника й адв. В.З., в която същото се обжалва изцяло като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В жалбата се навеждат доводи, че при постановяване на първоинстанционното решение неправилно и неоснователно съдът е приел, че не са представени доказателства за наличие на задължение на работодателя да осигурява работно облекло в процесния период, с оглед на което е прието, че предявеният иск е неоснователен. В тази връзка се поддъжа, че съдът не е взел предвид, че по време на действие на трудовия договор, скбючен с ищцата, на служителите, работещи по трудови правоотношения в К. за з. на п. (КЗП) са били изплащани парични суми за закупуване на работно облекло. Сочи се, че със Заповед № 291/20.03.2012 г. на 1

Председателя на КЗП, издадена на основание чл. 296, ал. 1 от КТ, Наредбата за безплатно работно и униформено облекло е признато правото на служителите, работещи по трудови правоотношения в КЗП, с оглед спазването на деловия вид, да закупуват работно облекло, съгласно утвърден списък на длъжностите в Приложение № 1 към заповедта. Навеждат се доводи, че съгласно т. 3.2. от заповедта, на служителите, назначени по трудово правоотношение, на експертни длъжности със спомагателни функции е определено работно облекло на обща стойност 250 лв. със срок на износване 12 месеца, а съгласно т. 2 сред длъжностите, за които се полага такова облекло е и длъжността „старши счетоводител“, на която е назначена ищцата.

В жалбата се излага, че със Заповед № 216 от 20.03.2015 г. на Председателя на КЗП е отменена Заповед № 291 от 20.03.2012 г. за изплащане на средства за работно облекло на служителите, наети по трудово правоотношение в КЗП, поради което от 2015 г. до 2019 г. вкл., на ищцата не са били изплащани средства за работно облекло, нито й е било предоставено такова от нейния работодател КЗП. Поддържа се, че през 2020 г. КЗП е подновила изплащането на средства за работно облекло на служителите. В тази връзка се излагат съображения, че с действията си, изразяващи се в изплащането на средства за работно облекло на служителите, КЗП е приела, че е налице правно основание същите да получават средства за закупуване на работно облекло, тъй като същото им е необходимо, а с фактът на изплащане на средства за закупуване на работно облекло, КЗП е изразила съгласието си с обстоятелството, че спецификата на извършваната дейност на служителите, назначени надлъжността „старши счетоводител“ налага използването на работно облекло, което да осигури з. на личното им облекло. Поддържа се, че задължението на К. да осигурява работно облекло на ищцата в процесния период е регламентирано в Наредбата за безплатно работно и униформено облекло и по конкретно в разпоредбите на чл. 3, чл. 6, ал.

1 и чл. 8, ал. 1 от НБРУО. Навеждат се доводи, че решаващият орган неправилно и неоснователно е приел, че вземане на ищцата за паричната равностойност на неполученото през процесния период работно облекло не е възникнало, с оглед изричната забрана на чл.

8, ал. 4 от НБРУО. Излагат се съображения, че поради неизпълнението на задължението на КЗП да й предостави работно облекло, ищцата със свои средства е закупувала такова, тъй като същото й е било необходимо, за да запази личното си облекло при извършването на възложената й работа. Поддържа се, че поради факта, че ищцата сама със свои средства е закупувала необходимото работно облекло в периода от 2015 г. до 2019 г., то за ответника е възникнало задължението да й възстанови паричната равностойност на вече закупеното работно облекло, поради което съдът неправилно е приел, че предявените искове са неоснователни.

Поради изложеното, от настоящата инстанция се иска да отмени изцяло първоинстанционното решение и вместо него въззивният съд да постанови друго решение, с което да уважи исковете като основателни и доказани. Претендира разноски.

Въззиваемата страна по делото – Комисия за з. на п. е депозирала отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, чрез процесуален представител, в който оспорва жалбата като неоснователна, поради което моли съда да я остави без уважение. В тази връзка се излага, че съгласно изричната разпоредба на чл. 8, ал. 4 от НБРУО, не се допуска заменянето на работно и/или униформено облекло с пари, поради което и за ищцата не е възникнало вземане за паричната равностойност на неполученото за този период работно облекло и съответно не е налице основание претендираната по делото сума да й бъде присъдена. Поддържа се, че правото на чл. 296, ал. 1 от КТ не принадлежи на всеки 2 служител, а е в зависимост от конкретното трудово правоотношение. В тази връзка се сочи, че в конкретния случай следва да се има предвид, че спецификата на извършваната дейност и работното място за длъжността „старши счетоводител“ в дирекция „ФСДУС“ не налага използването на работно облекло, което да осигурява з. на личното облекло. Поддържа се, че правилно първоинстанционният съд е приел в обжалваното решение, че при приложение на разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от НБРУО липсва възможност за парична компенсация на несвоевременно предоставено работно облекло.

В тази връзка, моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди изцяло първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно, а подадената срещу него въззивна жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна. Претендира разноски за юрисконултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с предявени искове от А.з. В., ЕГН ********** срещу Комисия за з. на п. с правно основание чл. 296, ал. 1 КТ вр. чл. 3 вр. чл. 6 от Наредбата за безплатно работно и униформено облекло и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 1250 лв. – представляваща сбор на дължимите парични средства за непредоставено работно облекло за периода от 2015 г. до 2019 г. вкл., ведно със законна лихва от предявяването на исковата молба – 17.08.2020 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 406,71 лв. – представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 01.06.2015 г. до 16.08.2020 г.

Въззивната инстанция намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

Съгласно нормата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваните му части, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършена служебна проверка, настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми, поради което следва да бъдат обсъдени доводите относно правилността му.

Настоящият въззивен състав намира, че обжалваното решение е правилно, като фактическите и правни констатации на въззивния съд съвпадат с направените констатации от районния съд в атакувания съдебен акт, поради което и на основание чл. 272 от ГПК, настоящият състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави следното:

В конкретния случай не се спори между страните, че между ищцата и ответника е съществувало трудово правоотношение по сключен трудов договор № 182/01.03.2000г., по силата на което ищцата А.з. В. е заемала длъжността „старши счетоводител“ към Дирекция „Финансово – стопански дейности и управление на собствеността“ към Комисия за з. на п.

3

/КЗП/, както и че със Заповед № 250/23.06.2000 г. на основание чл. 326, ал. 1 и ал. 2 КТ, трудовият договор на ищцата е бил прекратен, считано от 26.06.2000 г. Не се спори също така, че за периода 2012 – 2014 г., ищцата е получавала пари за работно облекло по силата на Заповед № 291/30.03.2012 г. на Председателя на КЗП срещу представени доказателства за закупуването на такова, както и че със Заповед № 216 от 20.03.2015 г. на Председателя на КЗП е била отменена Заповед № 291/30.03.2012 г. за изплащане на средства за работно облекло и през процесния период от 2015 – 2019 г., ответникът не е предоставил на ищцата работно облекло или неговата парична равностойност.

За да отхвърли предявените искове, първоинстанционният съд е приел, че при действието на Заповед № 216 от 20.03.2015 г. на Председателя на КЗП, с която е била отменена Заповед № 291/30.03.2012 г. за изплащане на средства за работно облекло до последващо приемане на нова заповед, с която се разпорежда заплащането на работно облекло, не са представени доказателства за наличие на задължение на работодателя да осигурява работно облекло в процесния период, с оглед на което предявеният иск е неоснователен. Прието е, че съгласно чл. 8, ал. 4 от Наредбата за безплатно работно и униформено облекло не се допуска заменянето на работно и/или униформено облекло с пари. В мотивите на съдебния акт е изложено, че дори и да се приеме, че работодателят е имал задължение да осигурява работно облекло на работещите по трудово правоотношение в процесния период, с оглед изричната забрана на чл. 8, ал. 4 от НБРУО, вземане за паричната равностойност на неполученото през процесния период работно облекло за ищцата не е възникнало, поради което и не са налице предпоставки претендираната сума да й бъде присъдена на посоченото основание.

Въззивната инстанция напълно споделя изводите на първоинстанционния съд.

Исковата претенция е с правно основание чл. 296 от КТ.

Съгласно разпоредбата на чл. 296, ал. 1 от КТ, работодателят осигурява на служителите и работниците работно или униформено облекло при условия и ред, установени от МС или в колективен трудов договор.

По делото не се установи, че за процесния период от време е действал колективен трудов договор, в който да е уговорено задължение на работодателя да осигурява безплатно работно облекло на работниците и служителите в КЗП. В настоящия казус, ищцата се позовава на наличието на заповед, издадена на основание чл. 296, ал. 1 КТ и Наредбата за безплатно работно и униформено облекло, с които е признато на служителите, работещи по трудово правоотношение в КЗП, правото да закупят работно облекло, съгласно утвърден списък на длъжностите.