Решение № 176 от 03.08.2026, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 176 гр. Ихтиман, 03.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Радослава М. Йорданова при участието на секретаря Л. Цв. Т. като разгледа докладваното от Радослава М. Йорданова Административно наказателно дело № 20261840200191 по описа за 2026 година производство по чл. 58д и сл. от ЗАНН

П. М. М. ЕГН ********** от гр. * е обжалвал наказателно постановление (НП) № * г. на Началника на РУ на МВР Ихтиман, с което на основание чл. 257, ал. 1 ЗМВР му е наложена глоба в размер на 300 лева.

В жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно, тъй като не е извършил нарушението, за което е санкциониран.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, не взема становище по жалбата.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Акт за установяване на административно нарушение № * г. е съставен за това, че на посочената дата около * часа в с. * П. М. след като му е било разпоредено високо, ясно и разбираемо за него, няколкократно да преустанови опитите си за закани и заплахи спрямо И.

В. Г., с което нарушава обществения, ред, той категорично отказал, което представлява нарушение на чл. 64, ал. 2 и ал. 4 ЗМВР.

Според св. Л. С., който е служител на РУ на МВР-Ихтиман и актосъставител, на * г. се отзовал на два поредни сигнала са саморазправа между П. М. и И. Г. При разпита си обаче свидетелят не си спомня конкретната обстановка, даденото полицейско разпореждане, както и действията на жалбоподателя М..

Свидетелят по акта Д. У., който също е служител на РУ на МВР-Ихтиман, твърди, че са се отзовали на сигнал по повод спор относно дете в с. * и на място установили М., който се намирал пред къщата на Г. Самата Г. споделила с полицейските служители, че се страхува от М. и им казала, че е заплашвана. Впоследствие бил получен втори сигнал, като Г. им заявила, че М. продължава да я заплашва. Това наложило М. да бъде задържан и отведен в 1 сградата на РУ на МВР-Ихтиман, където била съставена заповед за задържане, както и актове за установяване на административни нарушения. Свидетелят обаче не си спомня колко и какви акта били съставени.

Въз основа на съставения акт е издадено и атакуваното НП № * г., с което на М. на основание чл. 257, ал. 1 ЗМВР е било наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лева.

С оглед установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Актът и наказателното постановление са издадени от териториални и материално компетентни органи, в кръга на тяхната дейност.

Съдът приема, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения процесуалните правила по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, които са основания за отмяна на атакуваното наказателно постановление .

На първо място, в обстоятелствената част както на АУАН, така и на НП отсъства ясно и точно описание на нарушението с всички съставомерни белези, както и на обстоятелствата, при които е извършено то.

Съгласно чл. 64, ал. 1 ЗМВР полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции, като разпорежданията се издават писмено. В ал. 2 на чл. 64 ЗДМР е предвидено, че при невъзможност да се издадат писмено разпорежданията могат да се издават устно или чрез действия, чийто смисъл е разбираем за лицата, за които се отнасят. Освен това в чл. 64, ал. 4 ЗМВР е посочено, че разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение или застрашават живота или здравето му.

Редакцията на закона предполага, че АУАН и НП следва да включва ясно, пълно и точно описание на полицейското разпореждане с оглед преценката дали неговият смисъл е разбираем за съответното лице, както и дали последващите действия на нарушителя са насочени именно към неизпълнението на конкретното полицейско разпореждане.

В случая в обстоятелствената част на АУАН и НП отсъства надлежно описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението – нито основанията за издаване на полицейското разпореждане, нито съдържанието на отправените закани и заплахи, които следва да бъдат преустановени, нито последващото поведение на М., което актосъставителят е приел като отказ за изпълнение на полицейското разпореждане.

Липсата на надлежно описание на извършеното нарушение винаги представлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като ограничава възможността на съответното лице да разбере за извършването на какво деяние е обвинен.

Освен това извършеното от страна на М. нарушение е неправилно квалифицирано по чл. 64, ал. 2 ЗМВР, доколкото цитираният законов текст не регламентира правило за поведение, което би могло да бъде нарушено, а единствено урежда устната форма на даване на полицейските разпореждания.

Дори да се приеме, че посочените нарушения на процесуалните правила не са съществени и не са накърнили правото на защита на нарушителя, съдът приема, че извършването на административното нарушение е недоказано от обективна страна.

В случая от разпитите на полицейските служители не се установи нито съдържанието на полицейското разпореждане, нито конкретните действия на М., които са станали основание актосъставителят да приеме, че не е изпълнил това разпореждане. Нещо повече – нито един от полицейските служители не са възприели /непосредствено или опосредено от И. Г./ казаните думи или извършени действия от М., които биха могли да бъдат 2 квалифицирани като закани и заплахи.

Следва да се има предвид, че акта за установяване на административно нарушение, макар и да е официален документ, не се ползва с обвързваща доказатествена стойност и посочените в него фактически обстоятелства подлежат на доказване с всички допустими доказателствени средства. Ако не са събрани доказателства в подкрепа на констатациите на актосъставителя (включително и чрез неговия разпит), то административнонаказателното обвинение се явява недоказано и наказателното постановление подлежи на отмяна.

Предвид всичко изложено съдът приема, че жалбата е основателна и атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.

В съответствие с чл. 63д, ал. 1 ЗАНН вр. чл. 144 АПК в полза на жалбоподателя следва да бъде присъдени сторените в.разноски, които включват заплатено адвокатско възнаграждение съобразно представения договор за правна защита и съдействие в размер на 160 евро, но не и сторените пътни разходи, доколкото те представляват лични разходи на страната по участието в процеса, а не съдебно-деловодни разноски, и не подлежат на възстановяване от насрещната страна.

Тъй като атакуваното НП е издадено от началника на РУ на МВР-Ихтиман, което е поделение към юридическото лице ОДМВР-София, то на последното следва да бъдат възложени сторените от жалбоподателя в хода на производството разноски.

Водим от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № * г. на Началника на РУ на МВР Ихтиман, с което на П. М. М. ЕГН ********** на основание чл. 257, ал. 1 ЗМВР м е наложена глоба в размер на 300 лева.

ОСЪЖДА ОДМВР-София ДА ЗАПЛАТИ на П. М. М. ЕГН ********** от гр. * сумата от 160,00 евро разноски в производството.

Решението може да се обжалва с касационна жалба по реда на АПК пред Административния съд-София област в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

След влизане на решението в сила препис да се изпрати на РУ на МВР- Ихтиман.

Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________

3