Решение № 433 от 29.12.2025, Районен съд - Бяла Слатина

РЕШЕНИЕ

№ 433 гр. Бяла Слатина, 29.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА СЛАТИНА, II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КАТЯ Б. АНГЕЛОВА-ПЕТРОВА при участието на секретаря Таня Мл. Тодорова като разгледа докладваното от КАТЯ Б. АНГЕЛОВА-ПЕТРОВА Гражданско дело № 20251410101040 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по постъпила искова молба от А. С. М., ЕГН ********** с постоянен адрес гр.Бяла Слатина, ул. „А.“№75 чрез адв.Л. Б. - САК, против „ТИ БИ АЙ БАНК“ЕАД, ЕИК: 131134023, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Лозенец, ул. „Д.Х.“№52-54 по кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. чл.22 и чл.23 от ЗПК за прогласяване недействителността на Договор за потребителски кредит №**********/10.08.2023г. сключен между А. М. и „Ти Би Ай Банк“ЕАД.

В исковата молба се твърди, че на 10.08.2023 г. ищцата е сключила с ответника Договор за потребителски кредит №**********, съгласно който последния й е предоставил в заем сумата от 8000,00 лв., при фиксиран ГЛП – 26,57 % и ГПР от 29,68 %. Посочва, че според погасителния план е следвало да внесе 48 месечни вноски по 383,76 лв., като сумата включвала главница, лихва и застрахователна премия, която била присъединена към главницата, съгласно чл.7.1 от договора.

Поддържа, че процесния договор е нищожен, тъй като съдържал неравноправни клаузи: ГПР – 29,68 % - съгласно чл.19 ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя като в ал.4 е посочен максимално допустимият размер – пет пъти размера на законната лихва; по този начин ГПР е завишен по скрит начин, тъй като не била включена застрахователната премия Поддържа се, че съгласно чл.22 от ЗПК – когато не са спазени изискванията на чл.10 ал.1, чл.11 ал.1, т.7-12 и т.20, чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е 1 недействителен и липсата на всяко от тези императивни изисквания водело до настъпването й.

Посочва се, че съгласно чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа и ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение №1 начин.

Спазвайки го потребителят получава информация, какъв е размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Поддържа, че в процесния случай липсвало методика на формиране на ГПР – кои компоненти са включени в него и как се формирал същия. Като по този начин ответника е поставен в невъзможност да разбера какъв е реално процентът на оскъпяване на ползвания от финансов продукт. В случая е посочено ГПР 29,68 %, ГЛП 26,52 %, но от съдържанието на договора не можело да се направи извод за това които разходи се заплащат и как е формиран ГПР. Поддържа, че застрахователната премия е била добавена към главницата на кредита, а не като отделна сума за плащане, въпреки че сумата от 3282,70 лв. не е получена от ищцата, като същата била получила само главница в размер на 8000,00 лв.

Сочи, че за да е налице недействителност на договора за кредит следвало да се имат предвид разпоредбите на глава шеста от ЗПК – „Недействителност на договора за потребителски кредит. Неравноправни клаузи“, сред които е чл.22 съгласно който, когато не са спазени изискванията на чл.10 ал.1 чл.11 ал.1 т.7-12 и чл.20 ал.2 и чл.12 ал.1-9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Съгласно ЗПК договорът следвало да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, както и ГПР и общата сума, която е дължима, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР.

Поддържа се, че сключването на договор за застраховка, макар и с кредитора като застрахователен посредник на трето за спора и кредита лице – застрахователна компания, се увеличавала финансовата тежест за потребителя. Сочи, че към месечните погасителни вноски се добавяло и сума за сключената застраховка, като се увеличавал и размера на общата сума, дължима от потребителя и така се заобикаляло закона по отношение на ГПР, съгласно чл.19 ал.4 от ЗПК. Твърди се, че при кредит в размер на 8000,00 лв. ищцата следвало да върне сумата от 18 420,92 лв., което било оскъпяване с 230 %.

Сочи се още, че с включването на застрахователната премия в главницата по процесния договор се нарушавала разпоредбата на чл.430 ал.1 от ТЗ, както и че в самия погасителен план в договора липсвало посочване каква е погасителната вноска за главница, застраховка, такса и договорна лихва.

Изтъква се, че кумулирането на застрахователната премия по сключената застраховка, на стойност 3282,70 лв., водело до „скрито“ оскъпяване на кредита, защото посоченият размер на разходите по кредита за потребителя като

ГПР от 29,96 % нараствало допълнително и обогатявало неоснователно кредитора като 2 въвежда допълнителен източник на доход на икономическа по –силната страна, извън посочените ГЛП и ГПР.

Посочва, че застрахователните премии представлявали общ разход по кредита за потребителя, който следва да бъде включен в състава на ГПР съгласно чл.19 ал.1 ЗПК, в случаите, когато сключването на застрахователния договор е задължително условие за получаване на кредита или задължително условие за ползване на кредита при конкретни параметри. Сочи се още, че при наличие на посочените в закона условия, застрахователната премия представлява разход по кредита за потребителя независимо от това, дали тя се заплащала пряко от потребителя на застрахователя, или в договора е уговорено потребителят да бъде кредитиран с размера на премията, като същата бъде заплатена от търговеца – кредитор за сметка на потребителя.

Поддържа, че сключването на договора за застраховка представлявало условие за отпускане на процесния кредит. Сочи, че в чл.7.2.2 и чл.19 от договора за потребителски кредит застраховката е била определена като незадължителна допълнителна услуга, която не е условие за сключване на договора. Твърди се, че сключването на договора за застраховка представлява условие за отпускане на процесния кредит.

Посочва още, че формално процесният договор покривал изискуемите по чл.11 ал.1 от ЗПК реквизити, но вписаните параметри не кореспондирали на изискуемото съдържание по т.10 – ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя. Посочва, че е неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащо оповестяване на изискуемото съдържание законодателят уреждал като порок, който изключвал валидността на договарянето – чл.22 ЗПК. Съгласно чл.23 от ЗПК потребителят връщал само чистата стойност на кредита, не дължал лихви и други разходи по кредита.

Посочва се, че ищцата е заплатила по кредита сумата от 2315,42 лв.

По тези и други подробно изложени съображения се иска съда да прогласи нищожността на кредита поради противоречие със закона. Претендира разноски.

В срока за отговор по чл.131 от ГПК ответника е подал отговор, с който оспорва предявеният иск като неоснователен. Оспорва твърденията на ищеца, че процесния договор не отговарял на изискванията на чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК, тъй като в него са взети предвид допусканията: ГПР- 29,68 % и обща дължима сума в размер на 18 420,92 лв. Сочи се, че ГПР е изчислен при отчитане на: начална дата за изчисляване на ГПР е датата на подписване на договора, договорът ще е в сила за целия първоначално уговорен срок, при година от 360 дни, лихвеният процент и другите разходи по кредита са неизменни спрямо първоначалния размер. Оспорва твърденията, че ГПР е неправилно посочен, като същия е бил нормативно заложен.

Посочва, че договорът за потребителски кредит е двустранна сделка с възмезден характер и в него следва да е уговорен ГПР съгласно чл.11, т.10 ГПР, поддържа, че в чл.19 ал.3 от ЗПК са посочени изключенията, т.е. разходите, които не са вкл. в ГПР.

Излага доводи, че разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК не следвало да се тълкува 3 разширително, че нарушение водещо до недействителност по чл.22 от ЗПК е налице не само когато в договора не е посочен ГПР, но и когато формално е посочено, но не съответства на действително прилагания между страните. Посочва, че в случаите когато ГПР надвишава установеният в закона максимум по чл.19 ал.4 от ЗПК, приложение намирало разпоредбата на чл. 19 ал.5 от ЗПК, която водела до недействително на самата клауза в договора.

Оспорва тълкуването на ищеца по отношение на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК, като неправилно и в противоречие с приложимото законодателство /Директива 2008/48/ЕО от 23.04.2008 г., където е дадено определение на ГПР – общите разходи по кредита за потребителя, изразени като годишен процент от общия размер на кредита.Цитирана е разпоредбата на чл.10 от ЗПК, където е изчислен ГПР.

Сочи, че задължението на кредитора по чл.11 ал.1 т.10 е да информира потребителя за размера на ГПР изразен като годишен процент от общия размер на кредита – дадено в чл.19 ал.1 от ЗПК. Посочва, че ГПР е параметър с цел да позволи на потребителя да направи лесно сравнение между де и повече оферти за потребителски кредит, като изчисляването му е предмет на регулация по чл.19 ал.2 и ал.3 от ЗПК.

Поддържа, че ГПР в процесния случай е съотношението на: отрицателни парични потоци – сумата дадена в заем н потребителя /11 282,70 лв., като в ГПР не се включва застраховка като разход; положителни парични потоци – месечните вноски плащани от потребителя – 47 вноски по 383,76 лв. и една изравнителна от 384,20 лв. /общо 48 вноски/, обща сума дължима от потребителя – 18 420,92 лв. и период от време от 10.08.2023 г. до 15.08.2027 г. Посочва, че посочената обща сума дължима от потребителя давала яснота за оскъпяването на кредита и ГПР от 29,68 % е правилно изчислен. Сочи, че главницата и лихвата са ясно посочени и процесния договор отговарял на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК.

Оспорва твърденията на ищеца по отношение на таксата за застрахователна премия, като неоснователни. Сочи, че съгласието на потребителя е обективирано в Сертификат №1**********2023, подписан и изрично позоваване на преддоговорна информация, която е предоставена при избора вкл. и относно размера. Оспорва тълкуването на ищеца, че застраховката е задължителна и не е избрана доброволно, тъй като от представените заявление – декларация ищеца е заявил изрично сключването на договор за застраховка.

Поддържа, че застрахователната премия, като цена на допълнителна услуга, изрично избрана от потребителя не е „разход“ по процесния договор, защото сключването й не е условие, което следва да бъде изпълнено от потребителя, за да получи желания кредит.

Сочи, че същата е сключена за срока на договор за кредит и осигурява покритие на застрахователни рискове за този период, като ищецът имал право да прекрати застраховката и застрахователите ще му възстановят припадащата се част от застрахователната премия.

Твърди се, че незадължителният характер на застраховката се обуславяло от пълната свобода на потребителя да прекрати същата и да получил възстановяване на платената застрахователна премия, за което действие страните не са предвидили каквито и да било последици в договора за кредит.

4

Посочва, че процесния договор за застраховка – Сертификат №1**********2023 и прилежащите към него общи условия и предварителна информация е сключен по реда на чл.382 от КЗ, като отговарял на изискванията по чл.344 и сл. от КЗ.

Сочи, че ищецът е подписал Декларация за определяне на изискванията и потребностите и за присъединяването на застрахованото лице към застрахователна програма „Защита на кредита“ и

„Защита на сметките“., както и допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“, като се е запознал с тях ищеца е заявил и приел, че застрахователните програми предоставени от ответника съответстват на изискванията и потребностите му. Поради което е била сключена доброволно и изрично заявена и същата не следва да бъде приемана като част от общите разходи по кредита, съответно не трябва да бъде включена при изчисленията на ГПР.