Решение № 1283 от 02.12.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1283 гр. Варна, 02.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20253100501813 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Д. С. Б., ЕГН **********, срещу Решение №2187/12.06.2025г. по гр. д. №3193/2023г. на ВРС, 14-ти състав, с което са отхвърлени исковете на Д. С. Б., ЕГН **********, за осъждане на С.

С. М., ЕГН**********, на осн. чл.109 от ЗС, да извърши следните действия:

1/ да премахне за своя сметка простир, монтиран на стълбищната площадка на входа на жилищната сграда в гр. В., ул. „З.“ № **, от изток, през която се достига до жилището на втория етаж (на ищеца);

2/ да премахне вещите си, складирани под външното стълбище на източната фасада на сградата в гр. В., ул. „З.“ № **;

3/ да премахне изградената в коридора на сградата в гр. В., ул. „З.“ № **, под стълбището за втория етаж, вътрешна тоалетна;

4/ да премахне масивната стена, затваряща цялото подстълбищно пространство в коридора за втория етаж на сградата в гр. В., ул. „З.“ № **;

5/ да премахне отклонението на канализационната система, обслужващо вътрешната тоалетна, изградена под стълбището за втория етаж на сградата в гр. В., ул. „З.“ № **.

1

Във въззивната жалба се твърди, че решението на ВРС е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Решението е и немотивирано, тъй като не съдържа конкретни мотиви за отхвърляне на част от исковете. Изводите на ВРС за недоказани предпоставки на исковете по чл.109 от ЗС са пестеливи и противоречащи на събраните доказателства, като въззивникът не ги споделя.

Налице е и превратно тълкуване на доказателствата и несъобразяване със съдебната практика. По същество се моли за отмяна на обжалваното решение, за уважаване на предявените искове и за разноски за две инстанции, като в о.с.з. се поддържат исканията до съда.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна не депозира отговор, а в о.с.з. оспорва жалжбата, счита решението за правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено с присъждане на разноски.

При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК настоящият съдебен състав на въззивния съд намира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. По останалите въпроси съдът взе предвид следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявени от Д. С. Б., ЕГН**********, искове с правно основание чл.109 ЗС за осъждане на ответника С. С. М., ЕГН**********, за следното:

1/ да премахне за своя сметка простир, монтиран на стълбищната площадка на входа на жилищната сграда в гр. В., ул. „З.“ № **, от изток, през която се достига до жилището на втория етаж (на ищеца);

2/ да премахне вещите си, складирани под външното стълбище на източната фасада на сградата в гр. В., ул. „З.“ № **;

3/ да премахне изградената в коридора на сградата в гр. В., ул. „З.“ № **, под стълбището за втория етаж, вътрешна тоалетна;

4/ да премахне масивната стена, затваряща цялото подстълбищно пространство в коридора за втория етаж на сградата в гр. В., ул. „З.“ № **;

5/ да премахне отклонението на канализационната система, обслужващо вътрешната тоалетна, изградена под стълбището за втория етаж на сградата в гр. В., ул. „З.“ № **.

Ищецът твърди, че през 2017г. е закупил втория жилищен етаж от сграда на адрес гр. В., ул. „З.“ № **, който етаж съставлява самостоятелен обект с идентификатор №*** по актуални КК и КР на Варна. От своя страна ответникът е собственик на първи жилищен етаж от същата сграда, който съставлява самостоятелен обект с идентификатор №*** по актуални КК и КР на Варна. Ищецът поддържа, че ответникът му пречи да си упражнява правото на собственост върху втория етаж по следния начин:

1/ Ответникът е монтирал простир, захванат на горната плоча на тераста на втория етаж до входа за етажа и по този начин пречи на влизането на ищеца в неговия имот; отделно „развяването на бельо, гащи, одеала и чаршафи“ е в 2 нарушение на „санитарно-хигиенните изисквания“ и е неприятно за всеки, който влиза в сградата.

2/ Ответникът складира постоянно под външното стълбище дървени и строителни материали, туби с бои и други „вехтории“, с което създава на ищеца „неудобства от морално-естетическо и културно естество“.

3/ Вътрешната тоалетна под вътрешното стълбище, затварянето й със стена (масивна) и отклонението на канализационната мрежа за обслужването на тоалетната били направени или допуснати от ответника без строителни разрешения и при нарушения на санитарно-хигиенните изисквания.

4/ Всички горепосочени обстоятелства били и в нарушение на правилата на ЗС и ЗУЕС относно общите части по смисъла на чл.38, ал.1 от ЗС.

По тези причини се моли за уважаване на предявените искове, както и за съдебни разноски, а в о.с.з. исковете се поддържат.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, в който излага становище за допустимост, но неоснователност на исковете. Възразява с поставянето на простира да се пречи на ищеца да си влиза в имота. Оспорва редовно да складира вещи под външното стълбище, напротив – правил е това много рядко и за кратко, а в момента не ползва пространството. По отношение на вътрешната тоалетна, отделена от стената в коридора на първи етаж и канализационните отклонение за нея сочи, че всички те са били изградени още през 70-те години на миналия век, когато единствен собственик на къщата е бил бащата на ответника (С. М.); изграждането е било за целите на ползването на еднофамилната къща от собственика й не е представлявало нарушение на правилата; а ищецът е закупил втория етаж едва през 2017г. при съществувалото от десетки години положение. По тези причини моли исковете да бъдат отхвърлени с присъждане на съдебни разноски, а в о.с.з. поддържа позицията си по спора.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

От приобщения НА №40/20.03.1975г., том 7, нот. дело №2232/1975г. на н-с при ВРС се установява, че с обективираната в него сделка С. С. М. е прехвърлил на синовете си А. и С. М.и първия етаж от жилищна сграда в гр.

В., ул. „З.“ № **, срещу издръжка и гледане.

С отразената в приетия НА №153/15.08.2005г., рег. №6981, том 7, нот. д.

№1369/2005г. на н-с при ВРС Р. М. и С. М. продали на А. М. и втория етаж от жилищна сграда в гр. В., ул. „З.“ № ** срещу договорена и вписана цена.

С договор за доброволна делба от 16.06.2006г. с нотариална заверка на подписите, вписан в СлВп-Варна под №83/16.06.2006г., съсобствениците към този момент - братята С. М. и А. М. – са разпределили собствеността върху сграда в гр. В., ул. „З.“ № **, като първият от тях (ответникът по делото) е получил целия първи жилищен етаж, включващ освен останалите помещения и „вътрешно стълбище за втория етаж и баня-тоалет“; а вторият от двамата е 3 получил в дял втория етаж от постройката, ведно и със съответно описаните принадлежности към делбения обект.

С отразената в приетия НА №63/28.12.2017г., рег. №9439, том 4, нот. д.

№596/2017г. на н-с при ВРС собственикът (след делбата от 2006г.) на втория етаж А. М. е продал на ищеца по делото Д. Б. втория етаж от сградата в гр. В., ул. „З.“ № ** срещу договорена и вписана цена.

Няма спор досежно правата на страните въз основа на горните сделки.

От заключението по приетата СТЕ, което съдът кредитира изцяло като обективно и неоспорено от страните се установява, че вътрешната тоалена в коридора на първия етаж под стълбището към втория етаж е изградена според и съгласно одобрен на 09.05.1969г. от ГНС-Варна проект. Първоначално тя е била заустена в яма на двора поради липсата на улична канализация в района през 1969г. Тогава сградата е била собствена на един човек (едно семейство).

Вертикалният канализационен клон от втория етаж се свързва с вертикалния канализационен клон в мазата чрез хоризонтален ктакъв върху плочата на кота 1.5м; в същия участък е заустена и тоалетната под стълбището, като самият той е изграден след първоначалното изграждане на тоалетната. Наличието на дълги хоризонтални участъци от канализационната мрежа носи потенциална опасност от запушване, но в случая са налични нормативни отвори за ревизия при евентуално запушване. Към заключението са представени снимки от деня на огледа на вещото лице, видно от които простирът е монтиран в най-горната част на горната плоча на втория етаж, а под долната плоча на стълбището не са налице никакви вещи, материали или отпадъци.

В о.с.з. вещото лице поддържа заключението и разяснява, че тоалетната под вътрешното стълбище е била изградена първа – около 1969г., преди изобщо да е имало построен втори етаж на къщата. Към 1969г. е нямало в района улична канализация, поради което тоалетната е била заустена в яма на двора. При така съществуващото положение след 1969-1970г. е бил построен вторият етаж на сградата след разрешение за надстрояване от ГНС. Чак тогава тоалетната е станала вътрешна за сградата, независимо че е била ситуирана под стълбището. Хоризонталната тръба на била изградена тогава за да може да обслужва санитарното помещение на новоизградения втори етаж; същата се е включвала първоначлно отново в септичната яма на двора. През тези години къщата е била еднофамилна. При огледа на място е констатирано, че наклонът на канализационните тръби е достатъчен за да ги отвежда и в хоризонталните участъци. Важно в подобнба ситуация е да има и ревизивонни отвори в случай на хипотетично запушване, каквито са налице съгласно изискванията.

Показанията на св. В. Б. съдът цени корективно, както на осн. чл.172 от ГПК (брат на ищеца), така и с оглед по-скорошните (след 2017г.) впечатления за имота, а също при отчитане на известното им противоречие с тези на другите двама свидетели; показанията се ценят и само за възприети от свидетеля факти, не за мнението му технически въпроси. От показанията му се изяснява, че на горната плоча на втория етаж на къщата има монтиран простир от „четири пръчки“, който се „вдига нагоре и се ползва“. Всеки път, 4 когато св. Б. посещавал брат си имало простряно пране и на гостите се налагало да гледат бельото на ответника, което им не било приятно. Под стълбищната площадка пък свидетелят е виждал складирани кофи с боя, стълби, строителни материали и други „натурии“. Към началото на делото било поразчистено, но преди три дни свидетелят минал и видял „малко дъски и натурии“. Външното стълбище е единственият вход за втория етаж. На първия етаж до входа има санитарен възел, от който се носели миризми и който бил затворен със стена от итонг, замазана и боядисана. Тръбите под стълбището били много стари, а влизането в тази тоалетна било много трудно за голям възрастен мъж. Според свидетеля „затварянето на тоалетната“ било извършено от собствениците на първия етаж, в която част показанията не се ценят изобщо, тк противоречат на заключението на СТЕ и на показанията на другите двама свидетели.

Показанията на св. М. Т. съдът цени по реда на чл.172 от ГПК, но и като непосредствени за имота от 1975г. и кореспондиращи с показанията на св.С. и със заключениетона СТЕ. От тях се изяснява, че свидетелката е посещавала къщата на ул. З. от 1975г., откакто съпругата на ответника С. (братовчедка на свидетелката) живее там. През въпросната година на място е съществувала тоалетната под вътрешното стълбище, като санитарното помещение е било построено по-рано във времето от бащата на С.. След 1970г. е бил построен вторият етаж на къщата. През всички години въпросната тоалетна е била единствена на семейството, докато едва преди няколко години е била обособена още една вътре в жилището на първия етаж. Вторият етаж се достъпва само от отделен вход през външното стълбище.

Показанията на св. Н. С. съдът цени по реда на чл.172 от ГПК, но и като непосредствени за имота от 1975г. и кореспондиращи с показанията на св. Т. и със заключениетона СТЕ. От тях става ясно, че свидетелката е посещавала къщата на ул. З. от 1975г., откакто съпругата на ответника С. (леля на свидетелката) живее там. През 1975г. година е съществувала тоалетната под вътрешното стълбище. През годините тази тоалетна е била и единствената на семейството, а едва преди няколко години е била обособена още една вътре в жилището на първия етаж. Когато свидетелката е ходила на гости не е виждала складирани вещи под външните стълби към втория етаж.